Определение по дело №1189/2020 на Районен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

11.11.2020 год., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на единадесети ноември 2020 г. в състав

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

разгледа гр. дело № 1189 по описа за 2020 г.

Производството е образувано по иск, предявен от В.П.П. ***, срещу П.В.П., с настоящ адрес ***, за прекратяване на брака им, сключен на 29.07.2012 г., от който имат едно ненавършило пълнолетие дете, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.

В исковата молба се твърди, че през 2018 г. съпрузите решили да заминат за Англия, подтикнати от надеждите за по-добро бъдеще за тях и детето им. Ответницата обаче прекарала там само времето от януари до април 2019 г., след  което заедно с детето се завърнала в България. Ищецът останал, като се стараел при всяка възможност да се връща при семейството си, а в началото на 2020 г. се завърнал и той. Междувременно ответницата била започнала работа в гр. Севлиево, намерена от неговите родители, и живеела в техен апартамент в същия град. Ищецът често пътувал до гр. Пловдив и при едно от завръщанията си в Севлиево установил, че съпругата му има любовник, с когото споделяла жилището. От този момент врщане към нормални отношения не било възможно. Ищецът продължил да се грижи за 6-годишния си син, като за времето на извънредното положение март – май 2020 г. детето живеело при него в с. Хаджиево. През май го върнал при майка му, воден от мисълта, че то трябва да контактува и с двамата си родители, но разбрал, че тя няколко пъти го е водила на работното си място в месокомбината, където то стояло между машините за смилане на месо без надзор, затова сигнализирал отдел „Закрила на детето“.

Изневярата и безотговорното отношение към безопасността на детето според ищеца обосновават извода за брачна вина на ответницата. С поведението ѝ, както и с факта, че ищецът разполага с по-добри материални и битови условия и живее с родителите си – на съседен етаж, той мотивира претенцията си да му бъдат възложени родителските права. Заявява също, че детето има много приятели сред близките на неговото семейство, както и в детската си градина в гр. Пловдив, и се чувства добре в тази среда, а той самият винаги е бил отговорен, всеотдаен и любящ баща. Претендира издръжка за детето в минималния размер. Иска постановяване на привременни мерки по въпросите по чл. 323, ал. 1 от ГПК.

Представя писмени доказателства, иска разпит на трима свидетели, иска да се направи справка за подадените от него сигнали до отдел „Закрила на детето“ към Д“СП“ – Севлиево. Поискал е да му се издадат удостоверения, по силата на които да се снабди с доказателства за сключването на брака и за раждането на сина на страните и те са му издадени.

Постъпил е отговор от ответницата. Тя иска изпращане на делото в Севлиевския районен съд по подсъдност, тъй като и постоянният ѝ адрес към момента е в гр. Севлиево. Не оспорва разстройството на брака, но не счита, че вината за нея е само нейна. Оспорва всички твърдения за поставяне под риск на живота и здравето на детето, както и за изневяра. Счита, че вината на съпруга ѝ се изразява в отношението му към нея и семейството. В Англия тя, а и детето, не се чувствали добре, но съпругът не взел това предвид, и точно затова тя решила да се върне. Счита, че притежава по-добър родителски капацитет, има изградена емоционална връзка с детето, то никога не е било отделяно от нея, докато е имало периоди на отделяне от бащата, докато той е пребивавал в Англия, детето има и създадена социална среда в гр. Севлиево, посещава там детска градина, има приятели. Откъсването му от нея при това положение и с оглед ниската му възраст би му се отразило травмиращо. Иска произнасяне за вината, която според нея е на ищеца, претендира родителските права и издръжка за детето в размер 180 лв. месечно. Няма претенции за семейното жилище и иска да запази брачното си фамилно име. Представя писмени доказателства и иска разпит на двама свидетели при довеждане.

Искът е с правно основание чл. 49 от СК.

Допустими и относими са доказателствените искания за разпит на свидетели, както и представените писмени доказателства.

Постоянният адрес на ищцата е променен след завеждането на исковата молба от юни 2020 г. и е неоснователно възражението за местна неподсъдност.

На осн. чл. 140 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без уважение искането за изпращане на делото по подсъдност на Севлиевския районен съд.

Указва на страните, че носят тежестта да докажат твърденията си за фактите, довели до разстройството на брака, както и останалите си твърдения, изложени в исковата молба и отговора.

Приема представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

Дава възможност на страните да доведат свидетели.

Да се изиска от отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево справката, поискана в т. 3 от доказателствените искания в исковата молба, на лист 9 от делото. Да се изиска от дирекцията и социален доклад.

Да се изиска социален доклад и от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик.

Насрочва съдебно заседание на 18.12.2020 г. от 11,00 ч., като след заседанието съдът ще се произнесе и по привременните мерки

Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцата – и от отговора.

Определението подлежи на обжалване само в частта относно произнасянето по подсъдността – в едноседмичен срок пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: