Определение по дело №42369/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2024 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20231110142369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41032
гр. София, 09.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110142369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 253 ГПК вр. чл. 130 ГПК.
Ищцата К. И. Д. твърди, че след справка в Централния регистър на длъжниците на
Камарата на ЧСИ установила, че има четири изпълнителни дела срещу нея, едно от които
изп.д. № ** по описа на ЧСИ Сия Халаджова, рег. № 863. Посоченото дело било образувано
по издаден изпълнителен лист по гр.д. № 42146/2017 г. в полза на „Топлофикация София“
ЕАД. На 07.12.2017 г. било изпратено съобщение за образуване на изпълнително дело, което
не било връчено на ищцата. След това от ЧСИ не били извършвани изпълнителни действия,
но по делото се появила молба за присъединяване към изпълнителното дело, подадена от
ответника „Софийска вода“ АД с вх. № 6062/28.01.2019 г., с която искал да се образува
изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 6648/2012 г. на Софийски
районен съд, 117 състав. След това постъпила нова молба с вх. № 32421/29.05.2019 г. отново
от ответното дружество с искане за образувне на изпълнително дело. Нямало данни такова
да е било образувано. На 07.12.2019 г. настъпила перемпция по изпълнителното дело. На
29.11.2019 г. било изпратено запорно съобщение до ищцата, въпреки че не се установявало
ищцата да разполага с банкова сметка. На 27.05.2020 г. било изпратено съобщение за
присъединен взискател, с което се уведомявала ищцата, че задължението по издадения
изпълнителен лист по гр.д. № 6648/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав
било в размер на 9461,96 лева. Това съобщение отново не било връчено на ищцата. Твърди,
че присъединяването на ответното дружество като взискател по изпълнителното дело било
незаконосъобразно поради настъпила перемпция по отношение на първоначалния взискател.
На 03.04.2023 г. ЧСИ изпратил на ищцата призовка за принудително изпълнение. От
банковите сметки на ищцата били изтеглени, без тя да разбере, суми в размер на 9403,78 лв.
Ищцата твърди, че по гр.д. № 6648/2012 г. на Софийски районен съд, 117 състав била
осъдена да заплати на ответното дружество сумата в размер на 3842,94 лева – незаплатена
сума за потребена вода за периода 25.10.2017 г. - 05.01.2012 г., ведно със законната лихва за
периода от 28.03.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1008,86
лева за периода 25.11.2007 г. до 04.11.2011 г. и 147,04 лева – разноски по делото. Сочи, че за
това задължение узнала едва на 19.07.2023 г. при посещение при ЧСИ. Твърди, че
посочените суми са погасени по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено, че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 9461,96
лева, от които 3842,94 лева – незаплатена сума за потребена вода за периода 25.10.2017 г.-
05.01.2012 г., ведно със законната лихва в размер на 3205,51 лева за периода от 28.03.2012 г.-
10.06.2020, мораторна лихва в размер на 1008,86 лева за периода 25.11.2007 г.-04.11.2011 г. и
1
147,04 лева – присъдени разноски. Претендира разноски.
Ответникът „Софийска вода“ АД не оспорва, че ищцата не дължи плащане на суми
към него. Сочи обаче, че ищцата не дължи плащане само в частта, касаеща издадения
изпълнителен лист от 26.07.2012 г. по гр.д. №6648/2012 г. по описа на СРС, 117 състав, а
именно: 3842,94 лева – незаплатена сума за потребена вода за периода 25.10.2017 г. -
05.01.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 28.03.2012 г.до окончателното
плащане, мораторна лихва в размер на 1008,86 лева за периода 25.11.2007 г. до 04.11.2011 г.
и 147,04 лева – присъдени разноски. Поддържа, че за тези задължения изпълнителното дело
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. За размера, претендиран по исковата
молба, извън горепосочените суми ответното дружество не било надлежна страна и не
можело да изразява становище. Счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело,
доколкото ответното дружество не било предприемало никакви действия, както по
доброволно, така и по принудително изпълнение за събиране на процесните вземания.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ищцата.
С протоколно определение от 10.07.2024 г. съдът е дал ход на делото по същество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Според господстващото у нас становище както в теорията, така и практиката искът
против принудителното изпълнение е отрицателен установителен иск и предметът му е
несъществуването на изпълняемото право, удостоверено в изпълнителното основание, респ.
неговата неизискуемост (т.нар. установителна теория за същността на иска против
изпълнението на длъжника). Независимо от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в
закона – чл. 429 ГПК – искове се парира изпълнителната сила на изпълнително основание и
в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес, като след събиране на
вземането установителен иск за несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото
право е недопустим – допустим е само осъдителен иск. Когато вече от длъжника е събрана
принудително сумата по изпълнителното основание и е преведена на взискателя, искът по
чл. 439 ГПК е недопустим, като лишен от интерес. Допустим е осъдителен иск по чл. 55, ал.
1 ЗЗД за връщане на неоснователно събраната сума. Когато принудителното изпълнение е
вече приключило, а удовлетвореният кредитор е привиден (изпълняемото право не
съществува), защитата на длъжника се състои във връщане на полученото от привидния
кредитор – с осъдителен иск.
В случая видно от приложеното копие от изп.д. № ** по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, рег. № 863, ответникът „Софийска вода“ АД е бил присъединен взискател, а
производството по отношение на него в отношенията с ищцата К. Д. е приключено на осн.
чл. 433, ал. 2 ГПК – поради изпълнение на дълга към взискателя и събиране на разноските
по изпълнението – вж. разпореждане за приключване по изп.д. № 4512/2017 г. от 28.06.2023
г. на л. 232 от изпълнителното дело, л. 297 от настоящото дело. Самата ищца в исковата
молба признава, че от банковата й сметка е удържана сума, с която е облагодетелстван
взискателят, видно и от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист. Т.е. всички
суми, претендирани от взискателя, са му платени.
Никакъв интерес при това положение няма за ищцата да предявява вместо
осъдителен иск, установителния иск по чл. 439 ГПК.
Определението, с което е даден ход на делото по същество, подлежи на отмяна.
Исковата молба на осн. чл. 130 ГПК следва да бъде върната, като недопустима, а
производството по делото – прекратено.
По разноските:
2
Право на разноски има ответникът, комуто следва да се присъди сумата от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл. 253 ГПК протоколно определение от 07.10.2024 г., с което е
даден ход на устните състезания на делото.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба на К. И. Д. против „Софийска
вода“ АД, с предявени искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 9461,96 лева, от които 3842,94 лева –
незаплатена сума за потребена вода за периода 25.10.2017 г.-05.01.2012 г., ведно със
законната лихва в размер на 3205,51 лева за периода от 28.03.2012 г.-10.06.2020, мораторна
лихва в размер на 1008,86 лева за периода 25.11.2007 г.-04.11.2011 г. и 147,04 лева –
присъдени разноски, предмет на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 6648/2012 г. на
Софийски районен съд, 117 състав, като недопустима.
Прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА К. И. Д., ЕГН **********, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 50 лв., разноски, сторени в производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3