РЕШЕНИЕ
№
град
София, 22. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание
на 16. 02. 2022 година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я СТОЙЧО
ПОПОВ
при секретар Алина Т., като разгледа
докладвано от съдия Д. гр. д. № 410/2021
год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С решение 23. 10. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 49198/2019 год. на СРС І ГО 173 състав претенциите против
длъжника са отхвърлени, като в мотивите си съдът е приел, че ответникът оспорва
да е собственик на имота, посочил е, че е в тежест на ищцовото дружество да
установи възникване на облигационно отношение с ответника, като от събраните
доказателства не се установява ответникът да е съсобственик на топлоснабдения
имот или негов ползвател през процесния период. При липса на доказателства в
насоката, следва да се приеме, че между него и ищеца не е възникнало към
процесния период и преди него облигационно отношение по продажба на топлинна
енергия ТЕ при условия на специални нормативни актове и в полза на ищцовото
дружество не съществува спрямо ответника вземане за цена на доставена ТЕ.
С допустима въззивна жалба
ищецът твърди решението по отношение на ответника да е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон.Неправилно е
прието, че ответникът не е титуляр на вещни права върху имота. Цитира пар. 1 т.
42 ДР ЗЕ. Претендира, че ответницата е титуляр на право на собственост.
Разгледани в съвкупност доказателствата удостоверяват действителните
носители на право на собственост, които се явяват и правилно конституирани
ответници в процеса. Иска се отмяна като неправилно и незаконосъобразно с
постановяване на ново решение за уважаване изцяло предявената от дружеството
претенция. Претендират се разноски.
Не се сочат и заявяват нови
искания по доказателства.
Представен е отговор на
въззивната жалба от ответника, като се сочи, че решението е правилно,
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на
допуснато и съда процесуални нарушения, поради което се моли да бъде оставена
жалбата без уважение, както и да се присъдят в полза на ответника разноски за
въззивната инстанция.
Няма депозиран отговор на
жалбата от трето лице помагач на страната на ищеца Т.С.ЕООД.
Постановено е разпореждане по
чл. 267 ГПК на 18. 01. 2021 год.
Въпреки допустимост и
редовност, жалбата се явява неоснователна.
Решението е валидно, в
обжалваната част е допустимо, а по останалите въпроси, по които съдът е
ограничен от жалбата, същото е и правилно, обуславящо потвърждаване в тази му
част, с препращане към мотивите по аргументи от чл. 269 изр. 1 и изр. 2 и чл.
272 ГПК.
Решението е правилно, по
следните съображения :
Още в заповедното производство
длъжникът е възразил, че липсва облигационна връзка между страните, по силата
на която да е купувач на стоки или услуги.
Поддържа се и в отговора на
исковата молба, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови
нужди на услугите на ищеца на процесния адрес, тъй като липсва писмен отговор
между страните за процесния период.
Представеното от ищеца
постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот не удостоверява
обстоятелството ответникът да е собственик на имота, а се касае до изявление на
трето за спора лице, твърдящо, че ответникът е собственик на имота, като
липсват преки доказателства в тази насока, не е представен нито нотариален акт
за собственост, нито договор за покупко-продажба на недвижим имот. Не се
установява това обстоятелство и от представеното писмо от ищеца от СО, където
ответникът дори не е посочен.
Представеното от СО писмо за
закупени от район Младост апартаменти не касае ответника, тоест е неотносимо по
спора.
Няма представени доказателства
по делото от дружеството ищец, според твърдяното в исковата молба, че
ответникът е собственик на процесния имот.
Не са представени каквито и да
било титули за собственост, нито дори молба заявление за откриване на партида в
дружеството от името на ответника.
А районният съдия подробно и
ясно е разпределил доказателствената тежест на ищеца, който не представя
доказателства ответникът да е собственик на апартамент 78 за исковия период,
нито пред първата, нито пред въззивната съдебни инстанции.
Както правилно и обосновано е
приел първоинстанционният съд постановлението за налагане на възбрана налага
само обезпечителна мярка върху имота, но няма удостоверително действие, както и
не доказва правото на собственост за процесния период.
При това положение недоказано
е твърдението с исковата молба ответникът като собственик на процесния имот да
е потребител на ТЕ за исковия период, а според чл. 153 вр. чл. 154 ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за този факт, на който основава исканията си, е на
ищцовото дружество, вследствие на което ангажират се императивните негативни
последици по чл. 146 ал. 3 ГПК - по аргумент от изр. 2, като в казуса не са
поставени на разглеждане данни за случай по чл. 147 ГПК, тъй като такъв не се и
твърди с жалбата.
Крайните изводи на съдебните
инстанции се припокриват при правилна правна квалификация на претенциите,
дадена от районния съдия по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ.
При твърдение с ИМ ответникът
да е собственик, възражение с отговора на ИМ ответникът прави изрично да не е
такъв, което поражда задължение за доказване при условия на пълно доказване от
ищцовата страна, че противната страна е носител на право на собственост или
ограничено вещно право по отношение на обекта, отговарящ на процесния абонатен
номер, за който се твърди да е топлоснабден отново с ИМ, представените по
делото доказателства по конкретния въпрос не удостоверяват категорично право на
собственост, нито ОВП на ответника по отношение на обекта, за който е
процесният абонатен номер. Не се представя от ищеца нотариален акт, от който да
се установи, че ответникът е собственик или носител на ОВП по отношение на
имота с процесния абонатен номер.
Поставеният въпрос е решен в
производство по чл. 290 ГПК с решение № 74/15. 04. 2011 год. по гр. д. №
897/2010 год. ГК ІІ ГО на ВКС. § 1 т. 42 ДРЗЕ, дефиниращ понятието „потребител на енергия за
битови нужди” по смисъла на ЗЕ, качеството потребител се свързва с принадлежност
на вещното право на собственост
върху имота или с ползването на имота. Алтернативната
разпоредба на § 1 т. 42 ДРЗЕ следва да се
тълкува във връзка с чл. 57 ЗС - поначало собственикът е потребител на топлинна енергия
за имота си, но ако
върху имота е учредено вещно право на ползване
на друго лице, това лице
- ползвателят - ще бъде потребител на топлинна енергия,
а не голият собственик. В случая, не е доказано
нито титулярство на правото
на собственост в лицето на ответника, нито е доказано учредяване нему на ОВП на ползване, за да се
обоснове и конкретната му материалноправна
легитимация относно обекта с посочения абонатен номер като топлоснабден от ищеца. Иищецът следваше да докаже, че именно ответникът като
собственик упражнява фактическата власт върху цялата вещ, или пък по силата на учредено му ОВП на ползване, което не е сторено пред двете съдебни инстанции.
Доводите, които са конкретно
релевирани с въззивната на ищеца жалба, поради горното явяват се напълно несъстоятелни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 229 ОТ
21.07.2015 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 3539/2015 Г., Г. К., ІІ
Г. О. НА ВКС.
В останалата си част, жалбата,
касателно твърдения решението да е неправилно и незаконосъобразно, е абсолютно
бланкетна, неконкретизирана и неоснователна. Искането за отмяна на решението
няма как да бъде удовлетворено, тъй като е несъстоятелно, поради което и
акцесорията за разноски пред въззивен съд следва да се отхвърли.
Решението като правилно следва
да се потвърди.
С оглед изхода на делото на
въззиваемия следват се своевременно претендирани и реално сторени разноски пред
настоящата инстанция, но такива няма – иска се заплащане на разноски за
държавна такса с отговора, но за последния държавна такса не се дължи.
Предвид
размерите на обжалваемите интереси, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 2 ГПК, изм. ДВ, бр. 100/21.
12. 2010 год.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение 23. 10. 2020 год.,
постановено по гр. д. № 49198/2019 год. на СРС І ГО 173 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца Т.С. ЕАД – Т.С.ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.
2.