№ 1227
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Георги Стоев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „С.П.“ ООД срещу решение от
07.03.2022 г. по гр.д. №53433/2020 г. на Софийския районен съд, 173 състав, в частта, в
която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Р.Т.“ ЕООД на основание
чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.232 ал.2 и чл.228 ЗЗД сумата от 835,00 лв., представляваща
дължим по договор за наем на недвижим имот от 05.04.2019 г. остатък от наем за месец
януари 2020 г. за отдаден под наем имот, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. *******
/сутерен и част от първия етаж/, за който е издадена фактура №1126/02.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /26.03.2020
г./ до окончателното плащане, и в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
срещу ответника „Р.Т.“ ЕООД насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 4425,00 лв., представляваща подлежащ на възстановяване по
сключения между страните договор за наем депозит, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е нищожно, недопустимо и неправилно -
постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, и необосновано. Сочи, че през процесния период не е
ползвал наетия имот по вина на наемодателя – не му е осигурил безпрепятствен достъп до
имота, както и същият не е бил в състояние, годно за ползването му по предназначение.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение
и да отхвърли изцяло предявения установителен иск, както и да уважи изцяло предявения
насрещен осъдителен иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Р.Т.“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
1
Образувано е и по въззивна жалба на ищеца „Р.Т.“ ЕООД срещу решение от
07.03.2022 г. по гр.д. №53433/2020 г. на Софийския районен съд, 173 състав, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от жалбоподателят срещу „С.П.“ ООД установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.232 ал.2 и чл.228 ЗЗД за разликата над
сумата от 835,00 лв. до пълния предявен размер от 5310,00 лв., представляваща дължим по
договор за наем на недвижим имот от 05.04.2019 г. остатък от наем за месец януари 2020 г.
за отдаден под наем имот, находящ се в гр. София, ул. „Г. С. ******* /сутерен и част от
първия етаж/, за който е издадена фактура №1126/02.01.2020 г., ведно с припадащата се
лихва за забава, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и необосновано.
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният депозит подлежи на
връщане, тъй като наемателят не е изпълнил задълженията си по договора за наем и
договорът за наем е прекратен по инициатива на наемодателя. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявения установителен иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „С.П.“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира
разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно. Неоснователно е твърдението на
въззивника „С.П.“ ООД за нищожност на обжалваното решение. Нищожността на съдебното
решение е последица от най-тежкия му порок, който е налице в следните фактически
хипотези: постановено е от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, неизразено в писмена форма, неподписано или толкова
неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и по пътя на тълкуването. Всички те
касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда – ТР №1 от 10.02.2012
г. на ВКС по тълк. д. №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението на СРС, 173
състав, е постановено в писмена форма от надлежен съдебен състав, действащ еднолично, от
лице със съдийска правоспособност, подписало съдебния акт, и в пределите на
правораздавателната власт на съдилищата.
Обжалваното решение е и допустимо – постановено е при надлежно упражнено право
на иск и в рамките на поисканата защита. Неоснователно е твърдението на въззивника
„С.П.“ ООД, че родово компетентен де се произнесе по предявените искове е Софийски
градски съд. Съгласно разпоредбата на чл.103 вр. чл.104 т.4 ГПК, исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска до 25 000,00 лв. са подсъдни на районен съд като първа
инстанция.
2
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
За основателността на предявения иск за реално изпълнение на задължението за
заплащане на наемната цена в тежест на ищеца да установи, че страните са били обвързани
от договор за наем на недвижим имот.
В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на
претендираната наемна цена.
По делото не се спори и е установено от събраните по делото доказателства, че през
процесния месец страните са били обвързани от сочения договор за наем, по силата на който
ответникът е задължен да заплаща договорената месечна наемна цена. Установено и
договорът за наем е прекратен и имотът е предаден на наемодателя но 20.02.2020 г. в добро
състояние с изкл. на посочените в протокола за предаване на недвижим имот от същата дата
плочки на пода. Възражението на ответника, че не е ползвал процесния недвижим имот през
процесния период, респ., че не имотът не е бил в състояние, годно за живеене, е недоказано,
а и неизпълнението на задължението на наемодателя да осигури ползването на наетия имот
не води до отпадане на задължението на наемателя да заплаща уговорената месечна наемна
цена, а води до потестативното му право за едностранно прекратяване на договора поради
неизпълнение на задълженията по договора от страна на наемодателя, каквито твърдения не
са наведени.
Ответникът във връзка с носената от него доказателствена тежест не представи
никакви доказателства, от които съдът да може да направи извод, че е заплатил наемната
цена за процесния месец.
За основателността на предявения насрещен иск за реално изпълнение на
задължението за връщане на заплатения от наемателя гаранционен депозит в тежест на
ищеца е да установи заплащането му, прекратяването на договора за наем, както и че
наемателят е изплатил изцяло задълженията си към наемодателя.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на връщането на заплатения
депозит.
Не е спорно по делото, че ответникът е заплатил на ищеца депозит в размер на
сумата от 4425,00 лв., който депозит обезпечава грижливото и добросъвестно ползване и
стопанисване на имота и оборудването му от страна на наемателя, като при прекратяване на
договора наемодателят може да прихваща от депозита дължими суми, след което трябва да
върне депозита при условие, че наемателят е изряден платец и няма задължения към
наемодателя /чл.5.3 от договора за наем/. Установи се, както вече бе посочено по-горе, че
договорът за наем е прекратен и гаранционният депозит, заплатен от наемателя, подлежи на
връщане. Доколкото обаче се установи, че наемателят не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимата наемна цена, то и от същият правилно са прихванати задължението
на наемателя за дължимия наем за мес.01.2020 г. и за стойността на вредите в наетия имот,
установени с двустранно подписания от страните протокол за предаване на имота от
20.02.2020 г.
Неоснователни са доводите на ищеца по първоначалния иск, че депозитът не
подлежи на връщане, тъй като наемателят не е изпълнил задълженията си по договора за
наем и договорът за наем е прекратен по инициатива на наемодателя. Ирелевантно за
задължението на наемодателя за връщане на заплатения от наемателя депозит е по чия
инициатива е прекратен договорът за наем, единствено релевантно е настъпилото
прекратяване на договора. Напълно несъстоятелно и лишено от всякаква логика е
твърдението на въззивника-наемодател, направено във въззивната жалба, че депозитът не
подлежи на връщане, тъй като наемателят има неплатени задължения по договора. В
3
конкретния случая депозитът не е върнат на наемателя, а с него са прихванати дължимият се
на наемодателя неплатен месечен наем за процесния месец и стойността на вредите в наетия
имот. Гаранционният депозит се заплаща от наемателя при сключване на договора именно с
цел да обезпечи грижливото и добросъвестно ползване на имота, а и служи като
допълнителна гаранция на собственика не неплатени консумативни разходи за имота,
пропуснати месечни наеми и др.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20019072/07.03.2022 г., постановено по гр.д.
№53433/2020 г. по описа на СРС, ГО, 173 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4