Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ..............2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-ти въззивен състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Силва
Абаджиева и с участието на прокурора Снежанка Копчева, разгледа докладваното от
съдия Папазян, ВНОХД № 4681/2017 г., и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е
по реда на глава XXI НПК.
С присъда на СРС,
НО, 97 състав, постановена на 06.07.2016 г. по НОХД № 4382/2013 г. подс. М.П.Г.
с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 05.02.2012 г. в гр.София,
в съучастие сГ.А.В. като съизвършител, чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща
стойност 284,10 лв. от владението на Е.М.Г. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено
поради независещи от дейците причини, поради което на основание чл.304 НПК е
оправдан изцяло по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Със същата присъда
подс.Г.А.В. с ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на 05.02.2012 г. в гр.София,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие с М.П.Г. като съизвършител, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, направил опит да
отнеме чужди движими вещи на обща стойност 284,10 лв. от владението на Е.М.Г.
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дейците причини, поради което на
основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото са оставени за сметка на Държавата.
Срещу така постановената
присъда е постъпил протест и допълнение към него от представител на СРП, с който
се прави искане за отмяна на постановената присъда и признаване на двамата
подсъдими за виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато
обвинение. Излагат се съображения, според които за обществената опасност на
деянието следва да се преценява не от размера на нанесените несъставомерни
вреди, а от механизмът и начинът на осъществяването му, което в случая включва
преодоляване на преграда за защита на имот, което завишава обществената
опасност на стореното. Посочва се, че установените по делото факти разкриват
намерението на подсъдимите да отнемат намиралата се в заведението кафе-машина
марка „SATRAP“ на стойност 250 лв.
В закрито съдебно заседание, проведено на
18.10.2017 г., въззивният състав счете, че за изясняване на обстоятелствата по делото
се налага разпит на подсъдимия Г., както и на свидетелите Е.Г., И.Х. и К.Ц..
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа
протеста с изложените в него мотиви. Намира, че събраните и проверени в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства кореспондират с установената
фактическа обстановка и подкрепят обвинението. Счита, че направените изводи от
първоинстанционния съд са неправилни, не е оценен в достатъчна степен
механизмът на извършеното деяние, не е оценен начинът на осъществяване, както и
поведението на извършителите, а е дадено значение предимно на личността на
дейците. Моли да се уважи протестът, като се постанови нова присъда, с която да
бъдат признати подсъдимите за виновни за престъплението, в което са обвинени и
да се приложи законът за същото наказание, с оглед постигане на целите на
наказанието визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Производството
пред въззивния съд е проведено по отношение на подс.В. по реда на чл.269 ал.3
т.1 НПК.
Адвокат В. –
защитник на подс.В. моли да се отхвърли протеста на СРП и да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Отбелязва, че
подсъдимите не са имали намерение да отнемат кафе-машината, както и че
инкриминираното деяние се характеризира с изключително ниска степен на
обществена опасност. Посочва, че следва да се има предвид възрастта на
подсъдимите към датата на извършване на деянието, както и че са с чисто съдебно
минало, без регистрирани криминални прояви и с добри характеристични данни. По
отношение на подс. Г. заявява, че упражнява трудова дейност и завършва висшето
си образование, а за подс. В. изтъква, че следва да се вземе
предвид приетата по делото съдебно-психиологична експертиза.
Адвокат П. – защитник
на подс.Г. моли протестът да се остави без уважение, като бъде потвърдена
първоинстанционната присъда. Добавя, че оградата на обекта от вътрешната страна
е висока и кафе-машината, столовете и щайгите са били подготвени, за да се
прехвърлят подсъдимите, но не и да ги изнесат.
Подсъдимият Г.
заявява, че много съжалява за постъпката си, а с последната си дума моли за
справедливо решение.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на жалбата, както и тези на страните в съдебно
заседание, и в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на присъдата, прие следното:
За да постанови присъдата си,
контролираният съд е положил усилия да приобщи относими доказателствени средства и
доказателства, от значение за предмета на делото, като е проявил активност при
назначаването на съдебно-психологична експертиза на подсъдимия В.. Настоящият
състав намира, че след проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция,
за изясняване на фактите по делото е проведено необходимото разследване. Съобразявайки
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав прие за установена
фактическа обстановка, припокриваща се в по-голямата си част с възприетата от
решаващия съд:
Към дата
05.02.2012 г. подсъдимиятГ.В. бил на 17 години, а подсъдимият М.Г. – на 18
години. На 04.02.2012 г. в гр.София двамата подсъдими се срещнали със
свидетелите П. П. и А. П.. Четиримата били приятели. Закупили бира и се
срещнали със св. К. и друга тяхна приятелка – М.К.. Всички те пили бира и
разговаряли. След полунощ бирата свършила. Някой от групата предложил да отидат
и да си вземат още храни и напитки. С автомобил, управляван от подс. Г., подс. В.
и свидетелите П. и П. се отправили към кв. „Горубляне“. Подсъдимият Г. спрял
автомобила до оградата на двора на обект на „Булстрад“, находяща се на ул. „Проф. ********. Вътре в двора имало
павилион-кафене. Подсъдимите слезли от автомобила и прескочили оградата,
счупили прозореца на кафенето и през него проникнали във вътрешността му. В
кашон, който подсъдимите поставили до оградата сложили 5 бр. чипс марка „Чипи
Чипс”, 90 гр., 13 бр. чипс марка „Чио Чипс”, на земята до оградата – 6 бр.
десерта „Сникърс”, 10 бр. вафли „Мура”, а на барплота на павилиона поставили 5
бр. шоколади „Милка” и 2 бр. пакетчета дъвки „Орбит”. Подсъдимите преместили и
намиращия се в павилиона касов апарат. За да прескочат оградата по-лесно,
подсъдимите сложили две празни каси от бира една върху друга, както и кафе-машина,
която нямали намерение да взимат със себе си, но изнесли от павилиона. Тези
техни действия били наблюдавани от св. Х. – охранител на обекта и служител на „Д.Ф.“
ООД, който изпратил сигнал на СОТ. Скоро след това пристигнали св. Ц. и Т. –
служители на „Д.Ф.“ ООД, които задържали на място двамата подсъдими, като
единият – св. Ц. подходил от външната страна на оградата на обекта и казал на
подсъдимите да останат на място, а неговият колега Т. влязъл в обекта и
приближил подсъдимите, за да ги задържи. Пристигнал и полицейски патрул. Полицейските
служители установили самоличността на подсъдимите, на което действие присъствали
и свидетелите Ц. и Т.. Преди подсъдимите да бъдат отведени в 07 РУП СДВР, на
мястото пристигнали свидетелите Г. и Г., които стопанисвали павилиона. Те
възприели обстановката около павилиона и оградата, както и присъствието на
подсъдимите, полицейските служители и служителите на „Д.Ф.“ ООД. На мястото бил
извършен оглед, отразен в протокол за оглед от 05.02.2012 г.. С протокол за
доброволно предаване от същата дата, били предадени чифт плетени ръкавици от
подс. Г..
Според СОЕ, стойността
на 5 бр. чипс марка „Чипи Чипс”, 90 гр.; 13 бр. чипс
марка „Чио Чипс”; 6 бр. десерта „Сникърс”, 10 бр. вафли „Мура”; 5 бр. шоколади
„Милка”; 2 бр. пакетчета дъвки „Орбит” е общо 34,10 лева, а стойността на
кафе-машина марка „SATRAP“ е 250 лева.
Според СПЕ от ДП,
подс. В. е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. В заключението към съдебно-психологичната експертиза,
назначена в хода на съдебното следствие пред първоинстнционния съд се посочва,
че действията му са извършени в условието на лекомислие и увлечение.
Изложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена въз основа на събрания по делото доказателствен
материал: обясненията на подс. Г., показанията на свидетелите П.П., В.А., Б.В.,
И.Х., И.Г., Е.Г., И.К., К.Ц., А.П. и Е.Т. /включително събраните при
проведеното от въззивния състав съдебно следствие и тези от ДП, приобщени по
съответния процесуален ред/, заключението на съдебно-психологични експертизи,
СОЕ, протокол за оглед на местопроизшествие от 05.02.2012 г. и фотоалбум към
него, протокол за доброволно предаване, справки за съдимост за двамата
подсъдими, копия от диплома за придобита професионална квалификация и
свидетелство за положени изпити, студентска книжка, диплома за завършено висше
образование за подсъдимия Г., характеристични данни.
Първоинстанционният съд е извършил анализ
на доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата
обстановка. Фактическите констатации на проверяваната инстанция са обосновани и
почиват на правилен анализ на доказателствения материал. Оценката на
доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства включени в предмета
на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика.
Показанията на свидетелите П., П., К., Х.,
Ц., Т., А.,В., Г. и Г. и обясненията на подсъдимия Г. разкриват фактическата обстановка по делото.
Те са вътрешно непротиворечиви и съответстват помежду си. Свидетелите излагат
възприетото от тях достатъчно детайлно, последователно и логически издържано. Не
са налице доказателствени материали, които да противоречат на свидетелските
показания.
От показанията на свидетелите К., П. и П.
се установява, че на 04.02.2012 г. те, заедно с двамата подсъдими, са пили бира
и тъй като бирата свършила, някой предложил да отидат да вземат напитки и храна
с автомобил. Свидетелите П. и П. съобщават още, че след полунощ, отишли
заедно с подсъдимите до оградата на обект в квартал „Горубляне“ с
автомобил, шофиран от подс. Г., а като пристигнали в близост до обекта, двамата
подсъдими слезли от автомобила и прескочили оградата, малко след което до
оградата пристигнал автомобил на СОТ, при което свидетелите П. и П. привели
автомобила в движение и се отдалечили. Тези показания спомагат за установяване
на предхождащите инкриминираното деяние обстоятелства, както и авторството на
деянието, за което подсъдимите са обвинени.
Свидетелят Х., който бил на смяна в обекта
на „Булстрад“ като охрана към фирма „Д.Ф.“ ООД, наблюдавал действията на
подсъдимите във вътрешността на обекта от монитор свързан с камера. Той заявява,
че подсъдимите прескочили оградата и разбили кафенето. Същият свидетел натиснал
паник-бутон и се свързал с диспечер, за да подаде сигнал за случващото се.
Показанията на св. Х. са източник на информация относно механизма на
инкриминираното деяние, а също така и за неговото авторство.
По отношение на механизма на деянието, от
значение е и описаното в протокола за оглед от 05.02.2012 г., заедно с
фотоалбум, чрез който се потвърждава съобщеното от св. Х., че подсъдимите са
разбили прозорец на кафенето, както и че са преместени стоки и кафе-машина от
кафенето.
Свидетелите Ц. и Т., които скоро след това
пристигнали с патрулен автомобил близо до мястото където подсъдимите прескочили
оградата, съобщават, че предприели действия да ги задържат, като св. Ц. останал
от външната страна на оградата, а св. Т. влязъл в обекта, приближил се към тях,
след което двамата служители на СОТ задържали подсъдимите, докато дошли
полицейските служители свидетелите А. иВ.. Според свидетелите Ц. и Т., свидетелите
А. иВ. установили самоличността на подсъдимите. Свидетелите Ц. и Т. също дават общо описание на обстановката около
павилиона.
От показанията на св. А., приобщени от ДП
се извлича информация за датата и мястото на събитията, обстановката около
кафе-павилиона, както и самоличността на подсъдимите. Показанията на св.В. не
спомагат за изясняване на фактите по делото.
Показанията на свидетелката Г., в частност
тези, приобщени от ДП пред въззивния състав, спомагат за изясняване на вида и
местонахождението на инкриминираните вещи – като съдържател на кафе-павилиона
тя е била добре запозната с тях и местата, от които са преместени. Изложеното
от свидетелката в тази насока противоречи до известна степен с описаното в
протокола за оглед на местопроизшествие, но съвпада със снимковия материал от
приложения фотоалбум, поради което въззивният състав му дава вяра. От
прочетените от ДП показания на св. Г., се извежда информация за височината на
оградата, местонахождението на кафе-машината и касовия апарат, както и това, че
подсъдимите са били задържаните лица.
Показанията на свидетелите Г. и Х., че
определени вещи са били „подготвени за изнасяне“ не представляват отражение на
обективната действителност, а субективно възприятие, което не се подкрепя от
останалите доказателства по делото. Това важи за кафе-машината изнесена от
павилиона, както и за касовия апарат, който е бил преместен, но не е бил
изнесен от павилиона, а освен това не е инкриминиран като предмет на визираното
в обвинителния акт престъпление.
Въззивният съд кредитира и обясненията на
подсъдимия Г. изцяло. По отношение на механизма и авторството на деянието, те
се подкрепят от целия останал доказателствен материал. Последният не
противоречи и на обясненията на подсъдимия Г. в частта, че двамата с подс. В.
не са имали намерение да отнемат кафе-машината, а са я поставили върху щайги до
оградата, за да я използват за по-лесното прескачане на тази ограда, като
стъпят върху кафе-машината. Видно от протокола за оглед, заедно с фотоалбум, кафе-машината
е била поставена върху две щайги в близост до оградата. Това обстоятелство се
потвърждава и от свидетелските показания. Противно на твърдяното от представителите
на държавното обвинение, от така установените фактически обстоятелства не може
с категоричност да се изведе умисъл у подсъдимите за отнемане на кафе-машината.
Доколкото те са поставили кафе-машината в близост до оградата и върху две
щайги, правдоподобно е обяснението, че са възнамерявали да я използват, като
стъпят върху нея и по този начин да прескочат по-лесно оградата. Също така,
според установената фактическа обстановка, подсъдимите и техните приятели са търсели
да вземат храни и напитки, тоест малко вероятно е подсъдимите да са формирали
спонтанно намерение да отнемат противозаконно и кафе-машината, наред с храните,
които са изнесли от павилиона. Поради тези обстоятелства, в достатъчна степен
се разколебава обвинителната теза в частта, че подсъдимите са се опитали да
отнемат противозаконно кафе-машината, тоест, че същата е предмет на
инкриминираното деяние, което според обвинението осъществява състава на
престъплението кражба. Тъй като според чл.303, ал.1 от НК присъдата не може да
почива на предположения, въззивният състав счита за недоказано подсъдимите Г. и
В. да са искали да отнемат противозаконно кафе-машината. Правилно СРС не е
прибавил стойността на кафе-машината при изчисляването на общата стойност на
предмета на инкриминираното деяние.
Следователно, при преценката относно
малозначителността на деянието по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, за стойност на
предмета му следва да се вземе тази от 34,10 лв., представляваща според СОЕ,
стойността на 5 бр. чипс марка „Чипи Чипс”, 90 гр.; 13 бр. чипс марка „Чио
Чипс”; 6 бр. десерта „Сникърс”, 10 бр. вафли „Мура”; 5 бр. шоколади „Милка”; 2
бр. пакетчета дъвки „Орбит”.
Въззивният състав кредитира заключението
на СОЕ, като компетентно изготвено.
Настоящият състав счита също така, че следва
да се приеме за правилно и обосновано заключението на съдебно-психологична
експертиза, тъй като същото е компетентно изготвено от специалист в областта, а
необходимото изследване е надлежно извършено и подробно обосновано. Според
заключението на СПЕ, към датата на инкриминираното деяние психологичната
зрялост на подс. В. е била ниска, като описаните в обвинителния акт действия са
били извършени от него в условията на лекомислие и увлечение. Проведената на ДП
СПЕ не противоречи на тази от съдебното следствие, тъй като има за цел
установяването на други обстоятелства.
При така установеното от фактическа
страна, въззивната инстанция намира, че макар формално да са налице признаците
на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, обществената опасност на деянието е явно
незначителна, поради което същото не е престъпно.
От обективна страна по делото е
установено, че на 05.02.2012 г. в гр.София, М.П.Г., в съучастие сГ.А.В. като
съизвършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот,
направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 34,10 лв. от
владението на Е.М.Г. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дейците
причини. На същата дата,Г.А.В. като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие
с М.П.Г. като съизвършител, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 34,10
лв. от владението на Е.М.Г. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от дейците
причини.
Не могат да бъдат споделени доводите във
въззивния протест, че не следва да се приложи чл.9, ал.2 от НК. В посочената
норма са визирани две хипотези: не е престъпно деянието, което макар и формално
осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При преценка дали един случай е малозначителен, съдът
изхожда от критериите за формалната съставомерност и обществената опасност на
деянието, тоест необходима е съвкупна преценка на различните елементи на
деянието и тяхното специфично проявление.
Въззивната инстанция намира, че с оглед
конкретните обстоятелства, в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.2, пр.2 НК,
тъй като деянието на подсъдимите само формално осъществява признаците на
предвиденото в закона престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 НК, поради явно незначителната му обществена
опасност. По смисъла на чл.9, ал.2 НК деянието на подсъдимите не е
престъпление. Предметът на деянието е на ниска стойност, а именно – 34,10 лв., като освен това е
останало във фазата на опит, макар и по независещи от дейците причини. Извършеното
от подсъдимите е инцидентна проява в техния живот и деянието не е мотивирано от
желание за обогатяване чрез продажба на отнетото, а се касае за необмислена
постъпка на двама съзразяващи индивида. Друг фактор, обуславящ явно
незначителна обществена опасност на извършеното е ниската обществена опасност
на личността на всеки от двамата подсъдими към момента на извършване на
деянието, както и това, че впоследствие те са демонстрирали законосъобразно
поведение и подс. Г. е завършил висше образование. В тази връзка, следва да се отбележи
също, че към датата на извършване на деянието подсъдимият В. е бил непълнолетен
и е действал при условията на лекомислие и увлечение, а подсъдимият Г. е бил на
18 години. Никой от двамата подсъдими, преди или след деянието не е бил осъждан,
като по отношение на двамата са налицедобри характеристични данни.
Действително, както е отбелязано в протеста, механизмът и начинът на
осъществяването на деянието включва преодоляване на преграда за защита на имот. Доколкото няма пречка чл.9, ал.2 от НК да
се приложи и за деяния формално осъществяващи квалифицирани състави по НК,
следва че са валидни изложените от въззивния състав основания да счете, че
деянието на всеки от подсъдимите не е престъпно. Ето защо въпреки, че с
деянието е реализирана обществена опасност, по степен тя е явно незначителна и
не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която
законът изисква, за да придобие то качеството на престъпление. Не са налице и
двете характеристики на престъплението, каквито са обществената опасност на
деянието и дейците и затова в случая следва извод за ненаказуемост на дейците,
дори и при формалното осъществяване признаците на състава на съответното
престъпление.
Правилно СРС е оправдал всеки от
подсъдимите Г. и В. по повдигнатото им обвинение, тъй като с приложението на
чл.9, ал.2 от НК се изключва противоправността по смисъла на чл.9, ал.1 от НК
на извършеното от тях.
Правилно разноските са възложени в
тежест на Държавата.
При служебна
проверка на материалите по делото въззивният съдебен състав не установи
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените или нарушение на
материалния закон, водещи до отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6,
вр. чл.338 от НПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 06.07.2016 г. постановена по НОХД № 4382/2013 г. по описа на
СРС, НО, 97 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.