Р Е Ш Е Н И Е
№ 492/9.3.2021г.
гр. Пловдив, 9 март 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ,
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното
от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3334 по описа на съда за
2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.185, ал.2, чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
и чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (Наредба №Н-18).
Централното управление
(ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), представлявано от юрисконсулт М.К.-
пълномощник, обжалва Решение №260556 от 16.11.2020г. по Н.А.Х. дело №4928 по
описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., Х-ти наказателен състав, с което е отменено
наказателно постановление (НП) с №527272-F537641 от 23.07.2020г., издадено от
началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Дирекция
“Оперативни дейности” (Д”ОД”), към Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”),
при ЦУ на НАП, с което на “ВАЛЕНТИ 66“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Димитър Талев“ №13, ет.1, ЕИК *********, е
наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което процесното НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за всяка една от съдебните инстанции в общ размер
от 200,00 лв., съгласно чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ (ЗПП), за което е представен списък на разноските. По
делото постъпва молба с Вх.№2617 от 11.02.2021г. от юрисконсулт В.З.- пълномощник,
с която заявява, че поддържа касационната жалба и искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото- “ВАЛЕНТИ
66“ ЕООД, не се представлява в съдебно заседание. Чрез адвокат Н.А.- пълномощник,
по делото постъпва писмено становище с Вх.№2616 от 11.02.2021г. за неоснователност
на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че е извършена проверка от служители на
ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, на 04.02.2020г., в периода от около 18:10ч. до около 19:00ч.,
на място в гр. Хисаря, бул. “Генерал Гурко“ №1, във фризьорски салон, стопанисван
от ответника по делото.
В рамките на проверката
е прието за установено, че във фризьорския салон е въведено в експлоатация
фискално устройство (ФУ), представляващо електронен касов апарат с фискална
памет (ЕКАФП), модел “Tremol ZM – KL –V2”, с индивидуален номер (ИН) на ФУ №ZK053577 и номер на
фискалната памет (ФП) №50157688, регистрирано в НАП с рег.№4012942 на 05.02.2019г.
В рамките на проверката е осъществена контролна покупка на 1 брой мицеларен
спрей балсам за боядисана коса на стойност 32,00 лв., за което е издаден
фискален касов бон (ФКБ) с №002536 от 04.02.2020г., 18:19ч. Прието е за
установено, че в издадения ФКБ е отпечатано съдържание “ПРОДАЖБИ“, но във ФКБ
не се съдържа стока/услуга, брой, вид и данъчна група съгласно изискванията на
Наредба №Н-18.
За резултатите от направената
проверка, на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния кодекс
(ДОПК), е съставен нарочен Протокол за извършена проверка в обект (ПИПО), сер.
АА №0027506 от 04.02.2020г., като са дадени предписания в офис на НАП- Пловдив
на 13.02.2020г. да се яви представляващият “ВАЛЕНТИ 66“ ЕООД, като представи
лична карта за съставяне и връчване на АУАН (акт за установяване на административно
нарушение). Проверката е извършена в присъствието на П.Г.Т.- управител на “ВАЛЕНТИ
66“ ЕООД, която подписва посочения ПИПО.
На 13.02.2020г. в офис
на НАП- Пловдив се явява П.Г.Т. и в нейно присъствие се съставя АУАН с №F537641,
с който е прието за установено, че ответното дружество издава фискален бон
№002536 от 04.02.2020г., 18:19ч., от ФУ “Tremol ZM – KL –V2”, с ИН на ФУ №ZK053577 и номер на ФП
№50157688, в който фискален бон липсва задължителен реквизит по чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба №Н-18, а именно- наименование, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. Прието е за установено, че е нарушена разпоредбата
на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС. В
съставения АУАН е вписано възражение на Т., че още на другия ден (05.02.2020г.)
е отреагирала и е направила различни реквизити на фискалните бонове, за което
прилага списък с общо 40 броя департаменти. Освен това, против съставения АУАН
е подадено възражение с Вх.№70-00-1901 от 13.02.2020г., след което е издадено
процесното НП.
Според отразеното в НП, санкционираното
нарушение е извършено за първи път и не е довело до неотразяване на приходи.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид наличието
на маловажен случай на административно нарушение.
Според Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека
по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК),
доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да
се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая, както правилно
приема районният съд, обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път,
че нарушението не води до неотразяване на приходи, както и че нарушението е
отстранено още на следващия ден (05.02.2020г.) след установяването му
(04.02.2020г) или дори преди съставянето на процесния АУАН (13.02.2020г.), са
достатъчни, за да се приеме за установено, че разглежданият случай е именно
маловажен случай на административно нарушение.
Следва за пълнота на
изложението да се посочи, че в оспореното решение се съдържат елементи от друг
акт на районния съд, тъй като в мотивите на същото е записано “..., че при
последващо нарушение на Наредбата за осигуряване на обществения ред ще бъде
санкциониран по административен ред…”, което обстоятелство е неотносимо към
настоящия спор. Посоченото обстоятелство не препятства възможността за разкриване
на действителната воля на районния съд, поради което същото не представлява основание
за отмяна на разглежданото съдебно решение.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради
което същата не следва да бъде уважена. А с оглед очерталия се изход на делото,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП също е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260556 от 16.11.2020г. по Н.А.Х. дело №4928 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., Х-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление с №527272-F537641 от 23.07.2020г., издадено от началник на Отдел
“Оперативни дейности”- Пловдив, в Дирекция “Оперативни дейности”, към Главна
дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с което на “ВАЛЕНТИ 66“ ЕООД, ЕИК
*********, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………