Решение по дело №227/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20215000600227
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. П. , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Н.Г., защитник на подс. Д.Б., срещу присъдата от
16.03.2021 г. по н.о.х.д. № 2521/20 г. по описа на ПОС, с която за престъпление по чл. 255,
ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр.чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложено наказание четири години
и шест месеца лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 НК на три години,
изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, за срок от пет години. С
присъдата е уважен предявеният граждански иск за обезщетение на имуществени вреди,
като подсъдимият е осъден да заплати на държавата, чрез министъра на финансите, инк.
сума от 458 664.19 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Съдът се е произнесъл и относно разноските.
В жалбата, която е своевременно депозирана, се твърди явна несправедливост на
наложеното наказание лишаване от свобода. Искането, което не е придружено с конкретни
съображения, е за намаляването на неговия срок.
При пренията адв. Г. потвърди искането за смекчаване на наказанието, като обърна
внимание върху смекчаващите обстоятелства. Обоснова виждане за завишаване и на
изпитателния срок по чл. 66 НК, респ. искане за неговото редуциране. Неговият доверител
1
се присъедини към изложените съображения и искания.
Представителят на АП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и
законосъобразна и подлежи на потвърждаване.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства, във връзка с изложеното оплаквне и служебно, и
обсъди доводите и съображения на страните, прие жалбата за частично основателна.
Първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27-ма НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Въз основа на събраните, по реда и със средствата, предвидени в НПК, доказателства и
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели, писмените доказателства, както и заключението на
счетоводната експертиза – първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д. Б. Б. е роден на *** год. в гр. П.. Завършил е висше военно
образование. Женен е и се грижи за болната си съпруга и непълнолетно дете. В момента е
безработен. Живее в гр.К., ул.“В.“ №11. Не е осъждан (вж. л. 261 от т.12 ДП).
Той бил едноличен собственик и управител на ЕООД „Д.“ гр. П., регистрирано с
Решение № 2249 от 29.03.2004 г. по ф.д. №** г. на ОС-Пловдив със седалище и адрес на
управление гр. П., ул.„К.” № 4. На 07.04.2004 г. „Д.” ЕООД било регистрирано по реда на
ДОПК в ТД на НАП-П.. По ЗДДС било регистрирано на 16.11.2004 г., а служебно
дерегистрирано, считано от 06.10.2011г. (вж. том 12 ДП). На 11.07.12 г. прекратило
търговската си дейност и на 22.08.2013г. било заличено (вж. л. 53-56 от т. 24 ДП).
След като регистрирал дружеството, Д.Б. започнал търговска дейност с него.
Счетоводното му обслужване поверил устно на св. Г.А. (вж. л. 35, т.12 ДП), собственик на
„Г.“ ЕООД. Ползвал услугите на св. А. и за изготвяне и подаване на дневниците за покупки,
дневници за продажби и справките-декларации по ЗДДС, за което съставил пълномощно
(като физическо лице). По-късно св. А. регистрирал електронен подпис на дружеството и
всички справки-декларации били подавани по електронен път.
Във връзка с дейността си дружеството водело счетоводство съгласно законите в
страната. За всички покупки или продажби подсъдимият получавал или издавал фактури,
които впоследстве представял на счетоводителя. Фактурите с номер на документа, датата,
идентификационния номер на доставчика (при покупните фактури) и на получателя (при
продажните фактури), вида на стоката или услугата, данъчната основа на доставки с право
на пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или данъчна основа на облагаема
доставка със ставка 20% (при продажните фактури), начислен ДДС с право на пълен данъчен
кредит (при покупните фактури) или начислен ДДС 20% (при продажните фактури) били
2
отразявани и съответно вписвани в днениците за покупки и продажби от счетоводителя А..
Стойностите по всички фактури за продажби (общ размер на данъчната основа за облагане с
ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС върху тях) били отразявани в раздел „А“
(Данни за начислен ДДС) от справките-декларации, които дружеството изготвяло. В раздел
„Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит) били отразявани стойностите на всички
фактури за покупки (общ размер на получени доставки и съответно общ размер на начислен
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит). А в раздел „В“ (Резултат за периода)
били отразявани ДДС за възстановяване или ДДС за внасяне, съобразно разликата между
ДДС по раздел „А“ и ДДС по раздел „Б“ (при по-голяма число на ДДС по раздел „А“ от
раздел „Б“ – ДДС за внасяне, а при малко число – ДДС за възстановяване). Изготвените по
описания начин справки-декларации ведно с дневниците за покупки и продажби били
подавани след края на всеки месец (т.е. за всеки данъчен период), съгласно чл.125 ал.1 от
ЗДДС, в ТД на НАП-П. Подател на справките-декларации и дневниците, както беше казано
по-горе, бил упълномощеният счетоводител св. Г.А..
Според разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право върху стоката. В чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е
предвидено, че данъчното събитие представлява доставката на стоки или услуги, извършена
от данъчно задължени лица; възниква на датата, на която собствеността върху стоката е
прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно чл. 25 ЗДДС на датата на възникване на
данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение
за регистрираното лице да го начисли. Според чл. 68, ал.1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си
задължения за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка.
Както в началото, така и през периода 2010 г. – 2011 г. основната дейност на дружеството се
състояла в доставки на различни стоки и услуги.
До месец септември 2010 г. „Д.“ ЕООД документирало своята дейност съгласно законите в
страната. Като регистрирано по ЗДДС лице то начислявало и внасяло дължим косвен данък
– ДДС, формиран от реалните му продажби. Едновременно с това имало правото на
приспадане на данъчен кредит (при наличието на покупка на стоки или услуги).
Подс. Б. решил да намери начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен
период. За целта трябвало да бъде намален дължимият ДДС (във връзка с продажбите). Това
можело да се получи посредством отразяване в дневниците за покупки на фактури за
нереални доставки.
В изпълнение на намисленото подсъдимият намерил фактури (безстокови, т.е. фиктивни),
по които като продавач (издател на документа) фигурирал неработещ търговец или такъв, с
който „Д.“ ЕООД не е имало търговски отношения през съответния данъчен период. След
това организирал отразяването на тези фактури в дневниците за покупки. За реално
3
извършените продажби на дружеството издавал фактури, отразявани в дневниците за
продажби. По този начин „Д.“ ЕООД получавало право на приспадане на данъчен кредит от
начисления ДДС по декларираните безстокови фактури. И така се намалявал дължимият за
внасяне ДДС, отразен в справките-декларции, което водело до избягване установяването и
плащането на данъчните задължения за фирма „Д.“ ЕООД. Подобни операции били
извършвани за следните данъчни периоди:
1. Данъчен период м.септември 2010г.
По неустановен начин в началото на м. септември 2010г. Б. се снабдил с фактури за покупки
на „стоки“ с посочени различни доставчици:
№ 804 от 2.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3175.20 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 822 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7016.60 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 573 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3010.20 лева с посочен доставчик „О.“ ЕООД
№ 1 от 8.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2514.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
№ 2 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 8120.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
№ 4 от 13.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5039.60 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
№ 167 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 8626.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 980 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4170.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
№ 272 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2990.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
№ 985 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4718.30 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
№ 177 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6924.80 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 181 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
4
размер на 6080.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 987 от 10.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1584.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
№ 977 от 1.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7597.20 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД.
Съзнавайки, че не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от него
дружество и посочените доставчици, т.е., че посочените фактури не отразяват реално
предаване на фиксираната стока, той наредил на св. Г.А. да отрази посочените покупни
фактури в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД за месец септември (изпълнявайки
съответните счетоводни вписвания съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от
ППЗДДС). Последният не знаел, че тези фактури не документират реална стопанска
операция (вж. л.127-140, т. 24 ДП).
В изпълнение на задълженията си по чл. 116, ал. 1 ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно
за всеки данъчен период да подаде справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от Закона по
образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава
справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на
случаите по чл.157) Б. организирал подаването на справка-декларация по ЗДДС. За целта
наредил на св.Г.А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и
посочените по-горе фактури. В раздел „А“ от изготвения за отчетния период м. септември
2010г. проект на справка-декларация св. А. отразил общ размер на данъчната основа за
облагане с ДДС 474838,61 лева и начислен ДДС в размер на 94967,81 лева. В раздел „Б”
(Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната основа на
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 470283,80 лева и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 94056,71 лева. В посочените
стойности в раздел „Б” бил включен и ДДС по споменатите по-горе фиктивни фактури с
данъчна основа 357 829, 50 лева, а именно в размер на 71 565.90 лева. Това отразяване
довело до промяна в раздел „В“ (резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС
за внасяне в размер на 911,10 лева вместо действителния ДДС за внасяне в размер на 715
65,90 лева. Проектът на справката-декларация и проектите на дневника за покупки и на
дневника за продажби били одобрени от подс. Б., който ги и подписал.
На 14.10.2010 г. св. Г.А. подал по електронен път в ТД на НАП-П. справка-декларация (СД)
по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби. Документите били входирани с №
16001592774 от 14.10.2010 г. за данъчния период м. септември 2010г. (вж. л. 127, т. 24 ДП).
Така подс. Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 94 056,71 лева в раздел „Б” от декларацията, а
действително установеният (с помощта и на назначената съдебно-счетоводна експертиза) е
5
бил 22 490,81 лева (разлика между ДДС по всички декларирани доставки - 94056,71 лева и
ДДС по неизвършените доставки, фиксирани в посочените фиктивни фактури -
71565.90лева). Това дало основание за промяна на резултата за периода, като в раздел „В”
фигурирал ДДС за внасяне в размер на 911,10 лева (което е разликата между ДДС по всички
продажни фактури – 94967,81 лева и ДДС по всички покупни фактури – 94056,71), а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 72477,00 лева (сбор от ДДС по
фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 71565.90 лева и декларирания ДДС
за внасяне – 911,10 лева). Приспаднатият неследващ се данъчен кредит възлязъл на 71565.90
лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит, подс. Б. постигнал целта да редуцира дължимия
ДДС, начислен по доставките, по които дружество „Д.“ ЕООД се явявало продавач за
данъчен период м.септември 2010г. Вижда се, че описаните в дневника за покупките на „Д.“
ЕООД фактури са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС въпреки че
реално не са били осъществени фиксираните в тях покупки на стоки от споменатите
доставчици.
2. Данъчен период м. октомври 2010 г.
В началото на м. октомври 2010г., пак по неустановен начин, подс. Б. се снабдил с фактури
за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни), с посочени различни доставчици. Това
били следните данъчни фактури:
№ 608 от 6.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3900.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 613 от 7.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2266.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 615 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6280.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 618 от 12.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5770.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 620 от 14.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5205.10 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 617 от 15.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2458.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 619 от 18.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1490.80 лева с посочен доставчик О. ЕООД
6
№ 857 от 4.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2500.80 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 860 от 6.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2592.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 864 от 8.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3584.50 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 865 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3302.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 10 от 1.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5840.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
№ 14 от 9.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4120.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
№ 2 от 5.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6309.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
№ 179 от 5.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4795.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 182 от 8.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 761.50 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 5 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5376.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
№ 298 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1164.00 лева с посочен доставчик А.” ЕООД
№ 183 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5565.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 1009 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3128.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
№ 301 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1569.00 лева с посочен доставчик А.” ЕООД
№ 305 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1904.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
№ 1011 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
7
размер на 4354.50 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
№ 186 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4373.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 189 от 15.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5506.40 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 345 от 18.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2766.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
№ 191 от 19.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2804.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 194 от 20.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6102.20 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 194 от 21.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 566.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 34 от 25.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7960.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
Той бил наясно, че не е била осъществена реална търговска дейност между
представляваното от него дружество и посочените доставчици, т.е. не е имало реално
предаване на стоката от едното дружество на другото.
По негово нареждане св. Г.А. технически отразил, наред с други фактури, посочените
покупни фактури в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД за същия месец, извършвайки
счетоводни вписвания съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС. Без да
знае, че тези фактури не документират реална стопанска операция между различните
доставчици и „Д.“ ЕООД (л.111-126 т.24), счетоводителят изготвил проект на справка-
декларация, в която включил и посочените по-горе фактури. В раздел „А“ от справката
(данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) отразил общ размер на
данъчната основа за облагане с ДДС в размер на 674623.15 лева и начислен ДДС в размер на
134924.67 лева. В раздел „Б” (данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки)
отразил данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 672318.97
лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 134463.74
лева. В посочения раздел „Б“ бил включен и ДДС по цитираните по-горе фактури с издатели
различни доставчици в размер на 114312,80лева. Това отразяване довело до промяна в
раздел „В“ (резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер
на 460,93 лева вместо ДДС за внасяне в размер на 114773,73 лева.
Проектът на справката-декларация и проекта на дневниците за покупки и продажби били
8
одобрени от подс. Б., който ги и подписал.
На 15.11.2010 г. св. Г.А. подал по електронен път в ТД на НАП гр. П. справка-декларация
(СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби. Документите били входирани с
№16001613689 от 15.11.2010 г. за данъчния период м. октомври 2010г. (вж. л.111 от т. 24
ДП).
Така подс. Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на
пълен данъчен кредит в размер на 134 463.74 лева, в раздел „Б” от декларацията.
Действително установеният (включително с помощта на назначената съдебно-счетоводна
експертиза) възлизал на 20150,94 лева (разлика между ДДС по всички декларирани доставки
в радмер на 134 463,74 лева и ДДС по доставките в описаните по-горе фалшиви фактури в
размер на 114 312, 80лева). Това дало основание за промяна на резултата за периода, като в
раздел „В” бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 460,93 лева (разликата между ДДС
по всички продажни фактури в размер на 134924.67 лева и ДДС по всички покупни фактури
в размер на 134463.74 лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
114773,73 лева (сбор между ДДС по фиктивните фактури в размер на 114312,80 лева и
декларираният ДДС за внасяне от 460,93 лева). Неследващият се данъчен кредит, който бил
приспаднат, бил в размер на 114 312, 80 лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит, подс. Б. постигнал целта да редуцира дължимия
ДДС, начислен по доставките, по които дружество „Д.“ ЕООД се явявало продавач. На свой
ред това довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м. октомври 2010
г. Вижда се, че е избегнато установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС на
„Д.“ ЕООД в размер на 114 312, 80лева.
3. Данъчен период м. ноември 2010 г.
В началото на м. ноември 2010 г., пак по неустановен начин, подс. Б. се снабдил с фактури
за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това
били следните данъчни фактури:
№ 244 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2072.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 46 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3230.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
№ 900 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 576.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 901 от 3.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 512.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
9
№ 903 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 544.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 905 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 544.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 908 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 9931.60 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 912 от 11.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 11218.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 915 от 15.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1600.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 926 от 18.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1416.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 916 от 19.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4500.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
№ 58 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6498.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
№ 661 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5502.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 664 от 4.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4177.50 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 667 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3301.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 669 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1964.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 673 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3777.80 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 677 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1280.40 лева с посочен доставчик О. ЕООД
№ 82 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2282.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
№ 381 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
10
размер на 4373.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
№ 247 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1334.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 79 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1836.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
№ 251 от 15.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3350.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 254 от 16.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3790.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 255 от 17.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2854.80 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 257 от 18.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2606.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 260 от 19.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2108.50 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 233 от 1.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2024.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 1058 от 3.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3156.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
№ 235 от 4.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1829.60 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 35 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4308.00 лева с посочен доставчик Р.” ЕООД
№ 376 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3630.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
№ 1065 от 6.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2900.40 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
№ 238 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1580.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
№ 1066 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6381.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
11
№ 379 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2298.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
№ 241 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3287.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД.
Подсъдимият бил наясно, че в разглеждания период не се е осъществявала реална търговска
дейност между представляваното от него дружество и посочените доставчици, т.е. не било
сторено реално предаване на стоките по споменатите фактури.
По негово нареждане св. Г.А. отразил технически, наред с други фактури, посочените
покупни фактури в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД за същия месец, извършвайки
изискуемите според чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС счетоводни
записвания. Той не знаел, че тези фактури не документират реална стопанска операция (вж.
л. 94-110 от т. 24 ДП).
Собственикът на „Д.“ ЕООД наредил на св. Г.А. да изготви проект на справка-декларация, в
която да включи и посочените по-горе фактури. Последният направил това, като в раздел
„А“ от декларацията (данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) отразил
общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС в размер на 640 144.92 лева и начислен
ДДС в размер на 128 028. 96 лева. В раздел „Б” (данни за упражнено право на данъчен
кредит - покупки) отразил данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 638 370. 34 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в
размер на 127674,03 лева. В посочените стойности в раздел „Б” бил включен и ДДС по
посочените фиктивни фактури – 118 572,60лева. Това отразяване довело до промяна в
раздел „В“ (резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер
на 354,93 лева вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 118 927, 53 лева.
Проектът на справката-декларация и проектът на дневника за покупки (включително и
дневникът за продажби) били одобрени от подс. Б., който ги и подписал. На 14.12.2010 г. св.
Г.А. подал по електронен път в ТД на НАП-П. справка-декларация по ЗДДС, ведно с
дневника за покупки и дневника за продажби. Всички подадени документи били входирани с
№16001633243 от 14.12.2010 г. за данъчния период м.ноември 2010г. (вж. л. 94 от т. 24 ДП).
По описания начин подс. Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя А., е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 127 674, 03 лева в раздел „Б” от декларацията.
Действително установеният (от назначената съдебно-счетоводна експертиза) възлиза на
9101,43 лева (разлика между ДДС по всички декларирани доставки - 127674,03 лева и ДДС
по доставките, фиксирани в описаните по-горе фактури с издатели различни доставчици –
118572,60лева). Това дало основание за промяна на резултата за периода, като в раздел „В” е
деклариран ДДС за внасяне в размер на 354, 93 лева (разликата между ДДС по всички
продажни фактури – 128 028. 96 лева и ДДС по всички покупни фактури – 127 674. 03 лева),
12
а действително установеният ДДС за внасяне бил в размер на 118 927, 53 лева (сбор между
ДДС по фактивните фактури в размер на 118 572, 60лева и декларирания ДДС за внасяне в
размер на 354,93 лева). Приспаднатият неследващ се данъчен кредит възлиза на 118
572,60лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит, подс. Б. постигнал целта да редуцира дължимия
ДДС, начислен по доставките, по които дружество „Д.“ ЕООД се явявало продавач. Това
довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчния период м. ноември 2010 г.
Видно е, че описаните в дневника за покупките на „Д.“ ЕООД фактури на различните
посочени по-горе доставчици са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за
периода.
В последна сметка с подадената справка-декларация за м.ноември 2010г. подс. Б. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „Д.“ ЕООД в горепосочения размер
– 118 572, 60лева.
4. Данъчен период м.декември 2010г.
В началото на м. декември 2010 г., по неустановен начин, подс. Б. се снабдил с фактури за
покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това
били данъчни фактури с №№
961 от 2.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2716.80 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
962 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5451.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
964 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2675.60 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
968 от 9.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1780.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
984 от 13.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2262.50 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
696 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2370.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
108 от 8.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4542.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
110 от 10.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3508.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
13
135 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1154.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
1089 от 1.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1260.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
282 от 2.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1354.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
402 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6178.66 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
109 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 9692.80 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
404 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7475.56 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
1111 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7113.60 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
289 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7775.40 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
406 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2601.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
1113 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6716.80 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
290 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1996.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
408 от 8.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3094.80 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
431 от 10.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1894.80 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
300 от 13.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2952.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
302 от 15.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2760.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
Подс. Б. бил наясно, че реална търговска дейност между представляваното от него
14
дружество и посочените доставчици не е осъществена, респ. че описаните във фактурите
стоки не били предадени от едното дружество на другото.
По нареждане на подс. Б. св. Г.А. отразил технически, наред с други фактури, посочените
покупни фактури в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД за същия месец. Счетоводителят не
знаел, че тези фактури не документират реална стопанска операция между различните
доставчици, посочени по-горе, и „Д.“ ЕООД (вж. л. 162-174 от том 24 ДП).
В изпълнение на задълженията си по чл. 116, ал. 1 от ППЗДДС и по чл. 125 от ЗДДС подс.
Б. наредил на св. Г.А. да изготви проект на справка-декларация, в която да включи и
споменатите фактури. Св. А. изготвил проект на справка-декларация. В раздел „А“ (данни за
начислен данък върху добавена стойност - продажби) отразил общ размер на данъчната
основа за облагане с ДДС в размер на 646 725. 24 лева и начислен ДДС в размер на 129 345.
07 лева. В раздел „Б” (данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил
данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 644 337. 48
лева и начислен ДДС по тях в размер на 128 867.46 лева. В посочените стойности в раздел
„Б” бил включен и ДДС по изброените по-горе фактури – 89 325, 32лева. Това отразяване
довело до промяна в раздел „В“ (резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС
за внасяне в размер на 477,61 лева вместо действителният ДДС за внасяне в размер на 89
802, 93 лева. Проектът на справката-декларация и проектът на дневника за покупки и на
дневника за продажби били одобрени от подс. Б., който ги и подписал.
На 14.01.2011 г. св. Г.А. подал по електронен път в ТД на НАП гр. П. справка-декларация
по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби с посочената по-горе информация.
Всички подадени документи били входирани с №16001652257 от 14.01.2011 г. за данъчния
период м.декември 2010 г. (вж. л. 162, том 24 ДП).
По описания по-горе начин, чрез посредственото извършителство на счетоводителя А.,
подсъдимият е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 128 867.46 лева в раздел „Б” от
декларацията. Назначената съдебно-счетоводна експертиза е изчислила, че действително
установеният ДДС е в размер на 39542,14 лева (разлика между ДДС по всички декларирани
доставки - 128867.46 лв. и ДДС по доставките, фиксирани в описаните по-горе фактури – 89
325,32 лв.). Това дало основание за промяна в резултата за периода, като в раздел „В” бил
деклариран ДДС за внасяне в размер на 477,61 лева (което е разликата между ДДС по
всички продажни фактури – 129 345.07 лева и ДДС по всички покупни фактури – 128867.46
лева), а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 89 802,93 лева (сбор между
ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици – 89325,32 лева и
декларирания ДДС за внасяне – 477,61 лева). Неследващият се данъчен кредит възлязъл на
89325,32лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит, подс. Б. постигнал целта да редуцира дължимия
ДДС, начислен по доставките, по които „Д.“ ЕООД се явявало продавач. По-конкретно той е
15
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за „Д.“ ЕООД в размер на
89325,32лева.
5. Данъчен период м.януари 2011г.
В началото на м.януари 2011г. обвиняемият Б., по неустановен начин, се снабдил с фактури
за покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това
били данъчни фактури с № №
310 от 3.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4695.40 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
1018 от 4.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1720.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
312 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1646.00 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
469 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1805.28 лева с посочен доставчик А.” ЕООД, ЕИК **
204 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1060.00 лева с посочен доставчик„М.” ЕООД, ЕИК **
496 от 6.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 839.20 лева с посочен доставчик А.” ЕООД, ЕИК **
314 от 7.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3027.00 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
1132 от 7.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1066.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД, ЕИК **
11 от 12.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2805.20 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД, ЕИК **.
Той бил наясно, че търговска дейност между представляваното от него дружество и
посочените доставчици не е извършена през м. януари 2011г., респ. съзнавал, че не е имало
реално предаване на стоката от едното дружество на другото.
След това наредил на св. Г.А. да отрази, наред с други фактури, посочените покупни
фактури в дневника за покупки на „Д.“ ЕООД, съобразно изискванията на чл. 124, ал. 1 от
ЗДДС и чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ППЗДДС. Последният не знаел, че въпросните фактури не
документират реална стопанска операция между визираните в тях доставчици и „Д.“ ЕООД
и ги включил в изготвения проект на СД (вж. л. 151-161 от т. 24 ДП). В раздел „А“ на
16
декларацията (данни за начислен данък върху добавена стойност - продажби) той отразил
общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС в размер на 117 273.85 лева и начислен
ДДС в размер на 23454.84 лева. В раздел „Б” (данни за упражнено право на данъчен кредит -
покупки) отразил данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 116263.01 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 23252.61 лева. В посочените стойности в раздел „Б” бил включен и ДДС на изброените
фиктивни фактури в размер на 18664.08 лева. Това отразяване довело и до промяна в раздел
„В“ (резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне в размер на
202,23 лева вместо ДДС за внасяне в размер на 18866.31 лева. ССчЕ е изчислила споменатия
размер на ДДС за внасяне, като е изключила стойностите на фалшивите фактури. Проектът
на справката-декларация и проектите на отчетните регистри били одобрени от подс.Б.,
който ги и подписал.
На 14.02.2011 г. св. Г.А. подал по електронен път в ТД на НАП гр. П. справка-декларация
по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, подписани от подсъдимия. Всички
подадени документи били входирани с №16001670556 от 14.02.2011 г. за данъчния период
м.януари 2011г. (л.151 т.24).
По описания по-горе начин подс. Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя
А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 23252.61 лева в раздел „Б” от
декларацията при положение че действително установеният е бил 4588.53 лева (разлика
между ДДС по декларирани всички доставки - 23252.61 лева и ДДС по описаните по-горе
фактури с издатели различни доставчици – 18664.08лева). Така се променил резултата за
периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 202,23 лева (което е
разликата между ДДС по всички продажни фактури – 23454.84 лева и ДДС по всички
покупни фактури – 23252.61 лева) при положение че действително установеният е ДДС за
внасяне в размер на 18866.31 лева (сбор между ДДС по фиктивните фактури – 18664.08 лева
и декларирания ДДС за внасяне – 202,23 лева). Неследващиият се данъчен кредит възлязъл
на 18664.08лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит, подс. Б. постигнал целта да редуцира дължимия
ДДС, начислен по доставките, по които дружество „Д.“ ЕООД се явявало продавач, което
довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.януари 2011г. По-
конкретно, с подадената справка-декларация за м. януари 2011 г. подсъдимият Б. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „Д.“ ЕООД в размер на
18664.08лева.
6. Данъчен период м.февруари 2011г.
В началото на м.февруари 2011г. подс. Б., по неустановен начин, се снабдил с фактури за
покупки на „стоки“ (във всяка фактура различни) с посочени различни доставчици. Това
били данъчни фактури с № №
17
166 от 1.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6454.40 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
1041 от 2.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1400.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
724 от 2.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2010.00 лева с посочен доставчик „О.” ЕООД, ЕИК **
170 от 3.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6331.99 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
725 от 3.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2382.72 лева с посочен доставчик „О.” ЕООД, ЕИК **
1043 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1560.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
174 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3007.65 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
1159 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1497.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД, ЕИК **
117 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1840.00 лева с посочен доставчик Р.” ЕООД, ЕИК **
325 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2463.00 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
504 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1480.40 лева с посочен доставчик„А.” ЕООД, ЕИК **
177 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1279.12 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
727 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2116.80 лева с посочен доставчик „О.” ЕООД, ЕИК **
1046 от 8.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2040.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
505 от 8.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1912.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД, ЕИК **
18
508 от 9.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 942.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД, ЕИК **
1049 от 10.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2454.40 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
188 от 10.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1446.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
511 от 11.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1216.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД, ЕИК **
192 от 11.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2390.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **.
Подс. Б. съзнавал, че реална търговска дейност между посочените дружества и
представляваното от него дружество не се е осъществявала, респ. реално предаване на
стоките по фактурите не е било извършено.
Въпреки това наредил на св. Г.А. да отрази и тези покупни фактури в дневника за покупки
на „Д.“ ЕООД за месец февруари, формално изпълнявайки изискванията на чл.124 ал.1 от
ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС. Последният не знаел, че въпросните фактури не
документират реална стопанска операция между различните доставчици, посочени по-горе и
„Д.“ ЕООД (л.141-150 т.24).
След това св. Г.А. изготвил, по указание от страна на подсъдимия, и проект на справка-
декларация, в която включил и посочените по-горе фактури. В раздел „А“ (данни за
начислен данък върху добавена стойност - продажби) отразил общ размер на данъчната
основа за облагане с ДДС от 331321.62 лева и начислен ДДС в размер на 66264.32 лева. В
раздел „Б” (данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразил данъчната
основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 329354.13 лева и
начислен ДДС по тези доставки в размер на 65870.81 лева. В посочените стойности в раздел
„Б” бил включен и ДДС на фалшивите фактури – 46223.49лева. Това отразяване довело и до
промяна в раздел „В“ (резултат за периода), в който счетоводителят отразил ДДС за внасяне
в размер на 393.51 лева вместо ДДС за внасяне в размер на 46617.00 лева. Този размер е
изчислен от ССчЕ, която е изключила стойностите на изброените фактури като такива по
нереални сделки. Проектът на справката-декларация, проекта на дневника за покупки и
проекта на дневника за продажби били одобрени от обв.Б., който ги и подписал.
На 14.03.2011 г. св. Г.А. подал по електронен път в ТД на НАП гр. П. справката-декларация
и двата дневника, които били входирани с №16001690683 от 14.03.2011 г. за данъчния
период м.февруари 2011г. (л.141 т.24).
По описания по-горе начин подс.Б., чрез посредственото извършителство на счетоводителя
19
А., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 65870.81 лева в раздел „Б” от
декларацията, а действително установеният е 19647.32 лева (разлика между ДДС по всички
декларирани доставки в размер на 65870.81 лева и ДДС по доставките по описаните по-горе
фактури с издатели различни доставчици – 46223.49 лева) и променил резултата за периода,
като в раздел „В” декларирал ДДС за внасяне в размер на 393.51 лева (което е разликата
между ДДС по всички продажни фактури – 66264.32 лева и ДДС по всички покупни
фактури – 65870.81 лева), а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на
46617.00 лева (сбор между ДДС по фактурите на посочените по-горе различни доставчици –
46223.49лева и декларираният ДДС за внасяне – 393.51 лева), и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 46223.49лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит, подс. Б. постигнал целта да редуцира дължимия
ДДС, начислен по доставките, по които дружество „Д.“ ЕООД се явявало продавач, което
довело до минимизиране на данъчния резултат за данъчен период м.февруари 2011г. По-
конкретно, в резултат от деянието е избегнато установяването и плащането на данъчни
задължения за „Д.“ ЕООД в размер на 46223.49лева.
**
Със заповеди на директора на ТД на НАП-П от 2011г. на дружеството била извършена
данъчна ревизия по ДДС за периода от 01.04.2007г. до 31.12.2008г. и за периода от
01.01.2011г. до 28.02.2011г. В проверяващия екип били включени св. Н.С.Ч. (вж. л. 27, т.12
ДП) и С.Ц.З. – старши инспектори по приходите. Бил изготвен РД № 1105875 от
21.12.2011г. (вж. л. 50 от том 3 ДП). На това основние бил съставен и ревизионен акт №
********* от 16.02.2012г. (вж. л. 99, том 8 ДП). Съставеният ревизионен акт не бил
обжалван и влязъл в сила. Установените с него данъчни задължения не били внесени в
бюджета.

А. Назначената съдебно-счетоводната експертиза е установила (вж. т. 29 ДП), че в дневника
си за покупки за м.01.2011 г. „Д.” ЕООД декларирало данъчни фактури с №№:
310 от 3.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4695.40 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
1018 от 4.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1720.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
312 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1646.00 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
469 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
20
на 1805.28 лева с посочен доставчик А.” ЕООД, ЕИК **
204 от 5.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1060.00 лева с посочен доставчик„М.” ЕООД, ЕИК **
496 от 6.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 839.20 лева с посочен доставчик А.” ЕООД, ЕИК **
314 от 7.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3027.00 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
1132 от 7.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1066.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД, ЕИК **
11 от 12.1.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2805.20 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД, ЕИК **
Общата данъчна основа на тези фактури възлиза на 93320.40 лв., а начислено ДДС –на
18664.08 лв.
Вещото лице е заключило, че на «Д.» ЕООД не следва да се признае правото на данъчен
кредит по посочените фактури. Прокурорът, а след него и съдът от първата инстанция са
били прави да възприемат този извод.
Събраните по делото доказателства установяват, че споменатите фактури не отразяват
реални сделки. По-конкретно: Ф.А.Ф. бил собственик на капитала и управител на „Ф.”
ЕООД, Г.Ц.Й. – на „А.” ЕООД, Й.М.М. – на „М.” ЕООД, Р.Д.Е. – на „Р.” ЕООД, но не
работели с дружествата си.
Дружествата не разполагали с обекти (складови, търговски и др.), където да съхраняват
„доставените“ стоки. В подадените за 2010 г. от тяхно име декларации по чл. 92 от ЗКПО не
били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства, а също
кадрова обезпеченост за извършване на доставки (лицата по декларираните трудови
договори не работили в инкриминирания период в тези дружества, липсвали Декларация
обр. 1 и Декларация обр. 6 за начислени и изплатени заплати и дължимите осигурителни
вноски и ДОД). Липсвали и документи за транспортиране на доставките - товарителници,
пътни листове и документи за заплащане на услугата. Нямало документи за товаро-
разтоварната дейност (персонал, техника). Дружествата не притежавали количествата
стоки/материали, „фактурирани“ на „Д.” ЕООД.
Не е установено споменатите дружества да са притежавали счетоводни регистри, оборотни
ведомости, главна книга, банкови документи за процесния период.
Представените от страна на „Д.“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от
ЕКАФП. От писмо на ТД на НАП С., офис „Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до
21
ОСО при ОП-Пловдив става ясно, че “Ф.“ нямало регистрирани Ф.. От писмо на ТД на НАП
С., офис „Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било
установено, че „А.” ЕООД на 24.09.2007 г. имало регистрирано Ф. модел „М.“ № 460, Инд.
№ Ф., Инд. № Ф.*, на база свидетелство за регистрация № * г. за обект офис с адрес гр.
гр.С., община С., ул.”Л.” № 24, което нямало връзка с НАП. От писмо на ТД на НАП С.,
офис „Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив, било установено,
че „М.” ЕООД, на 07.03.2007 г., имало регистрирано Ф. „*“ модел 01, № 396, Инд. № Ф. *,
Инд. № * на база свидетелство за регистрация № 396/07.03.2007 г. за обект офис с адрес гр.
гр.С., община С., ул. „Б.” № 2А, което нямало връзка с НАП. От писмо на ТД на НАП С.,
офис „Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било установено,
че „Р.” ЕООД, на 07.03.2007 г., имало регистрирано Ф. „*“ модел 01, № 396, Инд. № Ф.*8,
Инд. № Ф.*, което нямало връзка с НАП.
Експертизата е обосновала, че данъчната основа на продажбите в дневника за продажби за
м. януари 2011 г. следвало да фигурира със стойност 117 273. 85 лв., която да се посочи в
клетка 01 на СД за ДДС № 16001670556/14.02.2011 г. за данъчен период 01.01.2011 –
31.01.2011 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” следвало да се отрази сумата 23454.84
лв. А данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит в дневника за
покупки за м. януари 2011 г. следвало да фигурира със стойност 22942.61 лв., която да се
посочела в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отрази сумата
4588.53 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 18866.31 лв., а в
клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 202.23 лв.
Вещото лице е установило разлика между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер
на 18664.08 лв., която сума подлежи на внасяне.
Б. Експертизата е констатирала, че в дневника за покупки за м.02.2011 г. на „Д.” ЕООД били
декларирани данъчни фактури с №№:
166 от 1.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6454.40 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
1041 от 2.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1400.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
724 от 2.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2010.00 лева с посочен доставчик „О.” ЕООД, ЕИК **
170 от 3.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6331.99 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
725 от 3.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2382.72 лева с посочен доставчик „О.” ЕООД, ЕИК **
22
1043 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1560.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
174 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3007.65 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
1159 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1497.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД, ЕИК **
117 от 4.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1840.00 лева с посочен доставчик Р.” ЕООД, ЕИК **
325 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2463.00 лева с посочен доставчик „Ф. ” ЕООД, ЕИК **
504 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1480.40 лева с посочен доставчик„А.” ЕООД, ЕИК **
177 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1279.12 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
727 от 7.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2116.80 лева с посочен доставчик „О.” ЕООД, ЕИК **
1046 от 8.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2040.00 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
505 от 8.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1912.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД, ЕИК **
508 от 9.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 942.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД, ЕИК **
1049 от 10.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2454.40 лева с посочен доставчик „М. ” ЕООД, ЕИК **
188 от 10.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1446.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
511 от 11.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1216.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД, ЕИК **
192 от 11.2.2011г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2390.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД, ЕИК **
Общата данъчна основа на тези фактури била 231117.43 лв., а начисленият ДДС – 46223.49
23
лв.
Вещото лице е заключило, че на «Д.» ЕООД не следва да се признае правото на данъчен
кредит по посочените фактури. Прокурорът, а след него и съдът от първата инстанция са
били прави да възприемат този извод.
Събраните по делото доказателства установяват, че споменатите фактури не отразяват
реални сделки. По-конкретно: С.Г.Ц. бил собственик на капитала и управител на „М.”
ЕООД, Й.М.М. – на „О.” ЕООД, П.И.Й. – на „П.”, Р.Л.А. – на ЕООД„Р.” ЕООД, но не
работели с дружествата си.
Дружествата не разполагали с обекти (складови, търговски и др.), където да съхраняват
„доставените“ стоки. В подадените за 2010 г. от тяхно име декларации по чл. 92 от ЗКПО не
били декларирани амортизируеми активи, включително и транспортни средства, а също
кадрова обезпеченост за извършване на доставки (лицата по декларираните трудови
договори не работили в инкриминирания период в това дружество, липсвали Декларация
обр. 1 и Декларация обр. 6 за начислени и изплатени заплати и дължимите осигурителни
вноски и ДОД). Липсвали и документи за транспортиране на доставките - товарителници,
пътни листове и документи за заплащане на услугата. Нямало документи също за товаро-
разтоварната дейност (персонал, техника). Не са събрани данни за това дружествата да са
притежавали количествата стоки/материали, фактурирани на „Д.” ЕООД.
Споменатите дружества не представили и счетоводни регистри, оборотни ведомости, главна
книга, банкови документи относно дейността им за процесния период.
А представените от страна на „Д.“ ЕООД фактури били копия, без фискални бонове от
ЕКАФП. От писмо на ТД на НАП С., офис „Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до
ОСО при ОП-Пловдив било установено, че на 17.07.2000 г. „М.” ЕООД имало регистрирани
2 бр. Ф. модел „*“ № 212, които нямали връзка с НАП. От писмо на ТД на НАП С., офис
„Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било видно, че „О.”
ЕООД имало регистрирано Ф. модел “*“ № 413, Инд. № Ф.*, Инд. № Ф.* за обект - офис с
адрес гр.С., община С., ул.”Б.” № 4, което нямало връзка с НАП. От писмо на ТД на НАП С.,
офис „Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-Пловдив било установено,
че „П.” ЕООД имало регистрирано Ф. „*“ модел „01“, № 396, Инд. № Ф.*, Инд. № Ф.* за
обект - офис с адрес гр.С., община С., ул.”Х.К.” № 16, което нямало връзка с НАП. От писмо
на ТД на НАП С., офис „Ц.” с изх.№ 10-44-00-7229 от 15.10.2015 г. до ОСО при ОП-
Пловдив било видно, че „Р.” ЕООД, нямало регистрирани Ф..
Вещото лице счита, че данъчната основа на продажбите в дневника за продажби за м.
февруари 2011 г. следвало да фигурира със стойност 331321.62 лв., която да се посочи в
клетка 01 на СД за ДДС № 16001690683/14.03.2011 г. за данъчен период от 01.02.2011 –
28.02.2011 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата от 66264.32 лв.
24
Счита също, че в дневника за покупки за м. февруари 2011 г. данъчната основа на
доставките с пълен данъчен кредит следвало да фигурира със стойност 98236.70 лв., която да
се посочи в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отрази сумата
19647.32 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 46617.00 лв., а в
клетка 71 „ДДС ефективно внесен” трябвало да се отрази сумата 393.51лв
Вещото лице е установило разлика между деклариран и установен ДДС за внасяне в размер
на 46223.49 лв..
В. Назначената допълнителна съдебно-счетоводната експертиза дава заключение (т. 28), че в
дневника за покупки за м.09.2010 г. на „Д.” ЕООД били декларирани и данъчни фактури с
№№:
804 от 2.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3175.20 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
822 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7016.60 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
573 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3010.20 лева с посочен доставчик „О.“ ЕООД
1 от 8.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
2514.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
2 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
8120.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
4 от 13.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
5039.60 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
167 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 8626.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
980 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4170.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
272 от 3.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2990.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
985 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4718.30 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
177 от 7.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6924.80 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
25
181 от 9.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6080.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
987 от 10.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1584.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
977 от 1.9.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7597.20 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД.
Общата данъчна основа на тези фактури била 357829.50 лв. и начислено ДДС 71565.90 лв.
ПОС е бил прав да сподели заключението на експертизата, че на дружеството на
подсъдимия не следва да бъде признато правото на данъчен кредит за м.септември 2010 г.
по посочените фактури. Видно от горното изложение, фигуриращите във фактурите
дружества (техни «издатели») не разполагали с материална, кадрова обезпеченост и
документи, удостоверяващи принадлежност на стоките, които са «продали».
Не буди възражения и извода на вещото лице, че данъчната основа на продажбите в
дневника за продажби за м.септември 2010 г. следва да фигурира със стойност 474838.61 лв.,
която да се посочела в клетка 01 на СД за ДДС № 16001592774/14.10.2010 за данъчен период
от 01.09.2010 – 30.09.2010 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отразяла сумата
94967.81 лв.
Счита също, че в данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит следвало да
фигурира в дневника за покупки със стойност 112454.30 лв., която да се посочи в клетка 31
на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отразяла сумата 22490.81 лв. В клетка 50
„ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 72477.00 лв, а в клетка 71 „ДДС ефективно
внесен” – сумата 911.10 лв.
Според експертизата разликата между декларирания и установен ДДС за внасяне е в размер
на 71565.90 лв.
Г. Допълнителната счетоводна експертиза е констатирала, че в дневника за покупки за
м.10.2010 г. на „Д.” ЕООД са били декларирани данъчни фактури с №№:
608 от 6.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3900.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
613 от 7.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2266.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
615 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6280.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
618 от 12.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
26
размер на 5770.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
620 от 14.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5205.10 лева с посочен доставчик О. ЕООД
617 от 15.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2458.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
619 от 18.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1490.80 лева с посочен доставчик О. ЕООД
857 от 4.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2500.80 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
860 от 6.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2592.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
864 от 8.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3584.50 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
865 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3302.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
10 от 1.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5840.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
14 от 9.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4120.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
2 от 5.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
6309.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
179 от 5.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4795.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
182 от 8.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 761.50 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
5 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5376.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
298 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1164.00 лева с посочен доставчик А.” ЕООД
183 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5565.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
27
1009 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3128.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
301 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1569.00 лева с посочен доставчик А.” ЕООД
305 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1904.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
1011 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4354.50 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
186 от 13.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4373.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
189 от 15.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5506.40 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
345 от 18.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2766.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
191 от 19.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2804.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
194 от 20.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6102.20 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
194 от 21.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 566.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
34 от 25.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7960.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
Оказва се споделим експертният извод, че на «Д.» не следва да се признае право на данъчен
кредит за м. октомври 2010 г. по посочените фактури, издадени от съответните дружества,
тъй като те не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи,
удостоверяващи възможност за участие във фактурираните сделки.
Според крайното експертно заключение в дневника за продажби за м. октомври 2010 г.
данъчната основа на продажбите следвало да фигурира със стойност 674623.15 лв., която да
се посочи в клетка 01 на СД за ДДС № 16001613689/15.11.2010 г. за данъчен период от
01.10.2010 – 31.10.2010 г., а в клетка 20 „Всичко начислен ДДС” да се отрази сумата
134924.67 лв. В дневника за покупки за м. октомври 2010 г. данъчната основа (на доставките
с пълен данъчен кредит) следвало да фигурира със стойност 100754.97 лв., която да се
посочи в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „Общо данъчен кредит” да се отрази сумата
28
20150.94 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 114773,73 лв., а в
клетка 71 „ДДС ефективно внесен” – сумата 460.93 лв.
Счетоводно установената разлика между деклариран и установен ДДС за внасяне е в размер
на 114312.80 лв..
Д. Вещото лице дава заключение, че в дневника за покупки за м.11.2010 г. на „Д.” ЕООД
били декларираи данъчни фактури с №№:
244 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2072.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
46 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3230.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
900 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 576.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
901 от 3.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 512.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
903 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 544.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
905 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 544.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
908 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 9931.60 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
912 от 11.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 11218.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
915 от 15.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1600.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
926 от 18.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1416.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
916 от 19.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4500.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
58 от 11.10.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6498.00 лева с посочен доставчик „Р.” ЕООД
661 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
29
на 5502.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
664 от 4.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4177.50 лева с посочен доставчик О. ЕООД
667 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3301.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
669 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1964.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
673 от 10.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3777.80 лева с посочен доставчик О. ЕООД
677 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1280.40 лева с посочен доставчик О. ЕООД
82 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2282.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
381 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4373.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
247 от 12.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1334.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
79 от 2.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1836.00 лева с посочен доставчик „М.” ЕООД
251 от 15.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3350.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
254 от 16.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3790.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
255 от 17.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2854.80 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
257 от 18.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2606.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
260 от 19.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2108.50 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
233 от 1.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2024.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
30
1058 от 3.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3156.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
235 от 4.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1829.60 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
35 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4308.00 лева с посочен доставчик Р.” ЕООД
376 от 5.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3630.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
1065 от 6.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2900.40 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
238 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1580.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
1066 от 8.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6381.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
379 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2298.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
241 от 9.11.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3287.00 лева с посочен доставчик „Ф.” ЕООД
Общата данъчна основа на тези фактури е 592863.00 лв., а начислено ДДС – 118572.60 лв.
Споделим е експертният извод, че за дружеството на подсъдимия не е възникнало право на
данъчен кредит за м. ноември 2010 г. по посочените фактури, тъй като техните «издатели»
не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи, удостоверяващи
възможност за участие във фактурираните сделки.
Вещото лице счита, че в данъчната основа в дневника за продажби за м.ноември 2010 г.
следвало да фигурира със стойност 640144.92 лв., която да се посочи в клетка 01 на СД за
ДДС № 16001633243/14.12.2010 г. за данъчен период от 01.11.2010 – 30.11.2010 г., а в клетка
20 „всичко начислен ДДС” да се отрази сумата 128028.96 лв
Счита също, че в дневника за покупки за м.ноември 2010 г. „данъчната основа на доставките
с пълен данъчен кредит” следвало да фигурира със стойност 45507.34 лв., която да се посочи
в клетка 31 на СД, а в клетка 40 „общо данъчен кредит” да се отрази сумата 9101.43 лв. В
клетка 50 „ДДС за внасяне” трябвало да се отрази сумата 118927.53 лв., в клетка 70
„Приспаднат ДДС чл. 92, ал. 1” – сумата 0.00 лв., а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” –
сумата 354.93 лв.
31
Счетоводно установената разлика между деклариран и установен ДДС за внасяне е в размер
на 118572.60 лв.
Д. Вещото лице дава заключение, че в дневника за покупки за м.12.2010 г. на „Д.” ЕООД
били декларирани данъчни фактури с №№:
961 от 2.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2716.80 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
962 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5451.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
964 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2675.60 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
968 от 9.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1780.00 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
984 от 13.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2262.50 лева с посочен доставчик “М.” ЕООД
696 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2370.00 лева с посочен доставчик О. ЕООД
108 от 8.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 4542.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
110 от 10.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3508.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
135 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1154.00 лева с посочен доставчик "М." ЕООД
1089 от 1.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1260.00 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
282 от 2.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1354.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
402 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 6178.66 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
109 от 3.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 9692.80 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
404 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
32
на 7475.56 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
1111 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 7113.60 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
289 от 6.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 7775.40 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
406 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2601.00 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
1113 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 6716.80 лева с посочен доставчик „П.” ЕООД
290 от 7.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1996.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
408 от 8.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 3094.80 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
431 от 10.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1894.80 лева с посочен доставчик „А.” ЕООД
300 от 13.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2952.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
302 от 15.12.2010 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2760.00 лева с посочен доставчик Ф.” ЕООД
Общата данъчна основа на тези фактури възлиза на 446626.60 лв., а начисленият ДДС – на
89325.32 лв.
ПОС е бил прав да сподели извода, че на «Д.» не следва да се признае правото на данъчен
кредит за м.декември 2010 г. по посочените фактури, издадени от съответните фирми, тъй
като те не разполагали с материална и кадрова обезпеченост и документи, удостоверяващи
реално извършване и разплащане на фактурираните доставки.
Вещото лице счита, че данъчната основа в дневника за продажби за м.декември 2010 г.
следва да фигурира със стойност 646725.24 лв., която да се посочи в клетка 01 на СД за ДДС
№ 16001652257/14.01.2011 г. за данъчен период от 01.12.2010 – 31.12.2010 г., а в клетка 20
„всичко начислен ДДС” да се отрази сумата 129345.07 лв.
Що се отнася до данъчната основа в дневника за покупки за м. декември 2010 г., тя следва
да фигурира със стойност 197 710.88 лв., която да се посочи в клетка 31 на СД, а в клетка 40
„общо данъчен кредит” да се отрази сумата 39542.14 лв. В клетка 50 „ДДС за внасяне”
33
трябва да се отрази сумата 89802.93 лв., а в клетка 71 „ДДС ефективно внесен” –сумата
477.61 лв.
Счетоводно установената разлика между деклариран и установен ДДС за внасяне е в размер
на 89 325.32 лв.
В обобщение: за периода 01.09.2010 г. – 28.02.2011 г. дължимият ДДС от страна на ЕООД
„Д.“ бил в общ размер на 458664,19 лева (393776.62 лева за периода 01.09.2010 г. –
21.12.2010 г. и 64887,57 лева за периода 01.01.2011 г. – 28.02.2011 г.), с отчитане на
внесените суми за периодите, както следва:
за септември 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001592774/14.10.2010г. - ДДС за внасяне в размер
на 71565.90 лв.;
за октомври 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001613689/15.11.2010г. - ДДС за внасяне в размер
на 114312.80 лв.;
за ноември 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001633243/14.12.2010г. - ДДС за внасяне в размер
на 118572.60 лв.;
за декември 2010 г. по СД по ЗДДС № 16001652257/14.01.2011г. - ДДС за внасяне в размер
на 89325.32 лв.;
за януари 2011 г. по СД по ЗДДС № 16001670556/14.02.2011г. - ДДС за внасяне в размер на
18664.08 лв. и
за февруари 2011 г. по СД по ЗДДС № 16001690683/14.03.2011г. - ДДС за внасяне в размер
на 46223.49 лв.
По делото няма данни за погасяване на тези данъчни задължения.
***
Изложените фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са
базирани все на годни доказателствени източници, както и на експертни сведения, които
правилно са преценени като обективно и компетентно поднесени. Окръжният съд е
приложил точно правилата на обективната логика – информацията от всеки от гласните
доказателствени източници е проверявана за достоверност при съпоставка със съдържанието
на другите от същия вид, както и с писмените доказателства, и с експертните изводи. Не се
наблюдава преиначаване или превратно тълкуване на тяхното съдържание, нито позоваване
на информация, която не е събрана по надлежния ред.
Между частите на относимата доказателствена маса не се откриват съществени
разминавания, напротив – комуникират помежду си и се допълват. Те се подкрепят от
изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.
34
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Правилно е и материалноправното окачествяване на поведението на подсъдимия в
обвинителния акт, възприето от окръжния съд. С оглед гореописаната фактическа
обстановка се налага изводът, че подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.255, ал. 3 вр. с ал.1, т. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК. Той е изпълнил неговите обективни съставомерни признаци, като е организирал,
използвайки посредственото извършителство на счетоводителя си, некоректно деклариране
чрез инкриминираните справки-декларации по ЗДДС на данъчните задължения на
управляваното от него ЕООД за инкриминираните данъчни периоди. В тези декларации са
били потвърдени неистините, че през шестте процесни периода е имало повече от
действителните доставки, по които следва да се начислява ДДС с право на пълен данъчен
кредит. Преди това и за да подготви въпросното невярното деклариране, е използвал
фалшиви фактури - визиращи несключени през съответния месец сделки, респ. неизвършено
разплащане на вписаните в тях стоки. Използването им се е изразявало в нареждане (до
счетоводителя) за включването им в счетоводните регистри на данъчно задълженото по
ЗДДС дружество „Д.” за всеки от периодите. Извлечения от тези регистри с невярно
съдържание са подадени пред органите по приходите като приложения към справките-
декларации. В резултат на подаването на декларациите, в които ДДС с право на ДК по
инкриминираните „покупки” е бил посочван, е произлизало приспадане (неправомерно) на
данъчен кредит. С тези си действия подс. Б. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения на дружеството за внасяне на дължим данък добавена стойност по
облагаемите доставки, по които наистина то е било продавач и които са били надлежно
вписвани в другите аналитични регистри на дружеството – тези за продажбите, които също
са придружавали декларациите. Отделните размери на избегнатите данъчни задължения са
конкретно посочени в изложението по отделните пунктове от фактическата обстановка.
Общият размер правилно е калкулиран като възлизащ на 458 664.19 лева.
Първоинстанционният съд е бил прав да приеме, че Б. е действал с пряк умисъл, доколкото е
съзнавал обществноопасния характер на стореното невярно деклариране и на предходното
водене на отчетните регистри за покупките на ЕООД „Д.“ с невярно съдържание,
предвиждал е общественоопасното избягване на установяването и плащането на данъчните
задължения по ЗДДС и пряко е желаел това, т.е. редуциране на финансовия резултат за
всеки от инкриминираните данъчни периоди. Към това е била насочена цялата схема по
документиране на фиктивни сделки, довело до целената възможност за посочване в
справките-декларации по ЗДДС на данъчна основа от неизвършени покупки в кумулативна
връзка с отразяването на извършени продажби на почти същите стойности, по която
данъчният субект ЕООД „Д.” е дължало на фиска ДДС. Подсъдимият е имал знание за
приходната част в баланса, както и относно това, че правото на данъчен кредит не е
възникнало заради нереализирането на сделките, декларирани с такова право в СД по ЗДДС.
Деянията, с които е постигнато избягване установяването и отчитането на данъчни
35
задължения по ЗДДС през отделните инкр. данъчни периоди, покриват поотделно
признаците на престъплението по чл. 255 НК, изпълнени са при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Така че шестте деяния, всяко от които е отделно
престъпление по чл. 255 НК, са части от едно продължавано престъпление по смисъла на
чл.26 НК, във връзка с която разпоредба прокурорът, а след него - съдът правилно са
квалифицирали цялостната престъпна дейност на подсъдимия.
Общият размер на избегнатите данъчни задължения, явяващ се сборен престъпен резултат
(според ал. 2 на чл.26 НК), е особено голям съобразно критерия по чл. 93, т. 14 НК. Значи е
покрит квалифициращият състав по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Налице са всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за уважаване на заявената гражданска
претенция в инкриминирания размер за обезщетение на имуществените вреди на държавата
заради избегнатите данъчни задължения. Налице е непозволено увреждане, причинна връзка
с резултата и вина. Искът правилно е насочен срещу лицето, което според обвинителната
теза е автор на инкриминираните посегателства. В тежест на подсъдимия правилно са
присъдени и лихвите, считано от края на инкриминирания период до окончателното
изплащане. Тези посегателства са в престъпно единство, като цялостната престъпна дейност
е приключила на 14.03.11 г. Следователно от тази дата се дължат лихви за забава от
неплащането на сумата, явяваща се сборният престъпен резултат.
Налице е и последното условие за уважаването на гражданския иск - главницата и
лихвите на избегнатото плащане на ДДС не са внесени, видно от информацията от ТД на
НАП, потвърдена и от защитата при въззивните прения.

*
На последния етап от своята дейност съдът от първата инстанция е спазил правилата на
Глава пета от общата част на НК и в последна сметка е постигнал съответствието по чл. 35,
ал. 3 НК между деяние и наказание. Въззивната инстанция не видя дори едно неотчетено
смекчаващо обстоятелство. ПОС е бил прав да съобрази за намаляване на наказанието
позитивно насочената жизнена стратегия на подсъдимия – той е с чисто съдебно минало,
има добри характеристични данни, полага грижи за болната си съпруга и непълнолетно
дете. Отделно обстоятелство от разискваната категория е заявеното разкаяние за стореното,
което неминуемо ще подпомогне процеса по поправяне и превъзпитание на г-н Б..
Разгледани заедно, изброените обстоятелства дават добра прогноза за неговото бъдещо
поведение в обществото. Обстоятелство със смекчаващи свойства е и неразумно дълго
продължилият наказателен процес. Капацитетът на това обстоятелство да повлияе при
избора на наказание е голям, от една страна, доколкото закъснялото наказание лишаване от
свобода по принцип носи слаба ефективност, а от друга страна, доколкото 10-годишното
разглеждане на делото отдавна вече оказва своеобразно поправително-превъзпитателно
36
въздействие върху дееца.
Що се отнася до отегчаващите обстоятелства, първата инстанция вярно ги е открила и е
съразмерила наказанието с тях – стореното престъпление е обхващало голям период от
време и шест данъчни периода, а квалифициращият признак особено големи размери е
преизпълнен, като сборният престъпен резултат доста надминава съставомерния по ал. 3 на
чл. 255 НК праг – става дума за близо половин милион лева, нито част от която сума не е
възстановена в държавния бюджет. Считано от м. септември 2010 г. до 14.03.11 г.
престъплението е било изпълнявано систематически и постъпателно, което свидетелства за
престъпна упоритост и настойчивост.
След като самостоятелно прецени смекчаващо-отегчаващото действие на споменатите
индивидуализиращи обстоятелства, съдът от въззивната инстанция прие, че оплакването за
явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода не е основателно. ПОС е бил
прав да избере срок малко под средата на предвидената наказателна рамка. Именно
наложеното наказание четири години и шест месеца лишаване от свобода се явява
оптималното наказание, т.е. наказанието, което отговаря на конкретната степен на
обществена опасност на деянието и дееца и на данните за личността на дееца, несвързани с
обществената опасност. Правилно е приложен и алгоритъмът по чл. 58а, ал. 1 НК, като
след приспадане на 1/3 от посочения срок са определени за изпърпяване три години
лишаване от свобода. ПАС споделя първоинстанционната преценка, че това наказание е
годно да постигне целите по чл.36 НК.
Правилно е и решението за условно осъждане. Законопослушният начин на живот на дееца,
считано от 2011 г. до сега, а и преди деянията, доста снижава опасността от повторение на
престъплението. Що се отнася до размера на изпитателния срок, той е необосновано висок.
Отегчаващият потенциал на отегчаващите обстоятелства е значителен, доколкото говори за
престъпна упоритост и комбинативност, но изразеното разкаяние и изминалото
изключително дълго време до настоящия процесуален момент дават основание за преценка,
че целите по чл. 36 НК са постижими и с по-кратък период на изпитание. Съобразявайки
споменатите фактори, ПАС счете за подходящ средният установен в закона изпитателен
срок от четири години. В този смисъл следва да се измени присъдата.
Правилно е и решението да не бъде налагано кумулативното наказание конфискация.
Коректно е решението относно разноските, присъдени в полза на бюджета на съдебната
власт.
Не е определено правилно плащането на гражданския ищец за осъщественото от юрк. З.
проц. представителство. Според чл. 67, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да е по-
висок от максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 Закона за
правната помощ. Според член 37 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
37
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Такава наредба е
приета с ПМС № 4/06 г. (изм. с ДВ, бр. 69 от 4 август 2020 г.). Става дума за Наредбата за
заплащане на правната помощ. Според чл. 17 от този нормативен акт по дела, при които за
престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода (каквото е
настоящото), възнаграждението за всяка съдебна инстанция е от 150 до 300 лева.
Следователно осъщественото пред ПОС процесуално представителство на гражданския
ищец е можело да се възнагради най-много с 300 лева. В този смисъл също следва да се
измени присъдата.
Юрк. З. е искала възнаграждение, изчислимо по правилата на чл. 13, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ПОС е
удовлетворил тази претенция, като явно не е отчел, че представляването на държавата, в
качеството на граждански ищец в наказателния процес, е било извършено от страна на н а
з н а ч е н в съответната ТД на НАП юрисконсулт. Така че представлява, на общо
основание, оказване на правна помощ, а не предоставяне на (договорена) адвокатска
услуга.
Пред настоящата инстанция процесуалният представител на гражданския ищец не
претендира юрисконсултско възнаграждение, поради което и предвид изричния текст на чл.
189, ал. 3 НПК съдът не може да присъди такова.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакувания акт настоящата
инстанция не установи основания за неговата отмяна и други основания за изменението му.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 вр.чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК
Пловдивският апелативен съд




РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата № 260025/16.03.2021 г. по н.о.х.д. № 2521/20 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, като НАМАЛЯВА изпитателния срок по чл. 66 НК от пет
години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
НАМАЛЯВА размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на гражданския ищец пред първата инстанция от 10 703.28 лева на 300
(триста) лева.
38
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дн.срок от съобщението до страните
за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
39
Съобщи за изтекли лични данни