РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и девети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 13875 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл.
274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Е.-т.п.“ ЕООД срещу постановление
от 24.08.2020 г. по изп. д. № 20208440401633 по описа на ЧСИ рег. № 844,
с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на жалбоподателя
за изменение на разноските, определени в изпълнителното производство. В жалбата се посочва, че
претендираният от взискателя размер на разноските за адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство е над определения минимум, поради което и
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е неправилно определена.
Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 100
лв., представляващи възнаграждението за образуване на изпълнителното
производство, като заплатеното от взискателя възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнително дело не следва да се възлага
в тежест на длъжника. Посочва и че размерът на другите такси е неправилно опреден,
тъй като освен за образуване на изпълнително дело, налагане на запор и възбрана
други такси не се дължат.
Взискателят и ответник по жалбата П.С.изразява становище
за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата. Посочва, че в жалбата
не е конкретизирано срещу кой акт на съдебния изпълнител е насочена, като
същата е подадена и след изтичане на срока за обжалване, считано от връчване на
поканата за доброволно изпълнение. Сочи, че освен подаване на молба за
образуване на изпълнителното производство процесуалният представител на взискателя
е извършил и други действия – подаване на молби за издаване на изпълнителен
лист, пътувания, проучване на имуществото на длъжника, предоставяне на
документи на съдебния изпълнител, предлагане на извършване на изпълнителни
действия.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва,
че освен молба за образуване на изпълнителното дело процесуалният представител
на взискателя е предприел и други действия за събиране на вземането, поради
което заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се възложи изцяло в тежест
на длъжника. Счита, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, поради липсата
на доброволно плащане и удовлетворение на вземането чрез приложените до момента
изпълнителни способи. Посочва, че както пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ, така и обикновените такси са правилно изчислени.
След като се
запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния
изпълнител, съдът намира следното:
От представеното копие на изпълнителното дело се
установя, че изпълнителното производство е образувано на 23.07.2020 г. по
изпълнителен лист от 16.07.2020 г. въз основа на молба, подадена от адвокат –
процесуален представител на взискателя П.С.. С молбата е поискано да бъде
наложен запор върху вземанията на длъжника „Е.-т.п.“ ЕООД по банкови сметки.
Към молбата е представен и договор за правна защита и съдействие, в който е
посочено, че уговореното и изплатено възнаграждение на адвоката на взискателя
за защита по изпълнителното дело възлиза на 1000 лв. На 04.08.2020 г. на
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на
23.08.2020 г., в която е посочено, че дължимата от него сума по изпълнителния
лист е в размер на 2 328 лв., а разноските по изпълнението възлизат на 1 000
лв. – адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, 93,20 лв. –
обикновена такса и 343,49 лв. – пропорционална такса. На 03.08.2020 г. е
наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в банката, в която
е установено, че той има такива, като на 07.08.2020 г. е постъпила сумата от
117,26 лв. по наложения запор. На 18.08.2020 г. взискателят е поискал
налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, както и опис и продажба
на негови движими вещи, намиращи се на посочен в молбата адрес. Впоследствие,
на 31.08.2020 г., е вписана възбрана върху посочения от взискателя недвижим
имот на длъжника. Няма данни по делото да са постъпили други суми, включително
в срока за доброволно изпълнение, който междувременно е изтекъл.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване
подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по
изпълнението (така т. 2 на ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Жалбата следва да
се подаде в двуседмичен срок от съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК). В
настоящия случай с поканата за доброволно изпълнение от 04.08.2020 г., получена
от длъжника на 23.08.2020 г., е определен размерът на разноските по
изпълнителното дело. На 05.08.2020 г. е подадена молба от длъжника за
намаляване на присъединените разноските за адвокатско възнаграждение, която с постановление
от 24.08.2020 г. е оставена без уважение, а на 31.08.2020 г. е подадена настоящата
жалба срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение, обикновените и
пропорционална такси по изпълнителното дело. Следователно подадената от
длъжника жалбата е допустима, тъй като е подадена е срещу подлежащ на обжалване
акт – постановлението на 24.08.2020 г., с което съдебният изпълнител се е
произнесъл по размера на разноските в изпълнителното производство, и в законоустановения срок.
Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението, в
това число заплатеното от взискателя възнаграждение за един адвокат, са за
сметка на длъжника. Минималното възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело е 200 лв. за образуване на делото, а
за водене на делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането
е съобразно размера на вземането (чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения). В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е
подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника. Постъпилата от това действие сума
обаче не е била достатъчна за погасяване на вземането, не е постъпило и
доброволно плащане в предоставения с поканата срок. При това положение за
удовлетворяване на вземането на взискателя по изпълнително дело е било необходимо
да се предприемат допълни действия. Поради това с посочената молба от
18.08.2020 г. от процесуалния представител на взискателя е поискано и налагане
на възбрана на недвижим имот на длъжника, както и извършване на опис на
движимите вещи, намиращи се на адреса на управление на длъжника с цел насочване
на изпълнението към тях и събиране на вземането.
При това положение се
налага изводът, че на процесуалния представител на взискателя се дължи
възнаграждение както за образуването, така и за воденето на изпълнителното
производство. С оглед размера на вземането, предмет на делото, минималният
размер на възнаграждението на процесуалния представител на взискателя, опреден
по редна чл. 10, т. 1 и т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер
на 296,48 лв. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 1 000
лв. е повече от три пъти повече от минималното. Действително предвид липсата на
изпълнение от длъжника и необходимостта от прилагане на повече от един
изпълнителен способ, обосновано е размерът на възнаграждението да е по-висок от
минималния. Въпреки това съдът намира, че с оглед размера на дълга и хода на
изпълнителното производство, размерът на разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от взискателя, които следва да се възложат в тежест
на длъжника, следва да се определи на 500 лв.
По отношение на дължимите към съдебния изпълнил
такси по изпълнението следва да се посочи следното. Според изпълнителния лист
размерът на дълга на жалбоподателя възлиза общо на 2 328 лв. В размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и който
е основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния
изпълнител, се включва и размера на направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Това следва както от
обстоятелството, че посочените разноски се дължат от длъжника и съответно се
събират принудително от него в хода на изпълнението, т.е. представляват
вземане, предмет на принудителното изпълнение, но също така и с оглед на
забележка 4 към т. 26 на Тарифата към ЗЧСИ. Според тази забележка за определяне
на размера на пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се
определя въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на
вземането не се включват само авансовите такси, заплатени от взискателя.
Следователно други разноски по изпълнението, които взискателят е заплатил
(включително и адвокатско възнаграждение), които представляват част от
събираната сума и доколкото не са изключени от сумата, върху която се начислява
пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата към ЗЧСИ, следва да са част от тази
сума.
Така общият размер на паричната сума, която
подлежи на принудително събиране в производството и върху която следва да се
определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от
Тарифата, възлиза на 2 828 лв. При
това положение размерът на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ (с включен в
него ДДС) възлиза на 247,49 лв. Следва да се посочи, че този размер на таксата не надвишава
ограничението на забележка 5 към т. 26 и съответно на т. 27а, т. 1 от Тарифата,
според които разпоредби пропорционалната такса не може да надвишава 1/10 от
размера на дълга, тъй като размерът на таксата без ДДС възлиза на 206,24 лв.,
което е именно 1/10 от общата дължима от жалбоподателя сума. Това е така, тъй
като в тази сума не може да се включва дължимият ДДС върху таксите, заплащани
на съдебния изпълнител, тъй като това е данък, дължим към държавния бюджет, а
не такса, дължима по изпълнението, макар и като косвен данък сумата за ДДС да
се включва в заплащаните от длъжника суми. При това положение определяният от съдебния
изпълнител размер на тази такса в покана за доброволно изпълнение от 343,49 лв.
следва да бъде намален на 247,49 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
тази такса следва да е по-ниска, тъй като не е събран целият размер на дълга.
Както е посочено в забележка 1 към т. 25 от Тарифата към ЗЧСИ при частично
събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира
част, съответстваща на събраната сума. Следователно ЧСИ следва да определи
размера на дължимата пропорционална такса, но от нея да събере само частта, съответстваща
на събраната сума.
По отношение на обикновените такси – за образуване
на изпълнителното дело се дължи такса в размер на 20 лв., за връчване на покана
за доброволно изпълнение 20 лв., за налагана на запор 15 лв., за налагане на
възбрана 15 лв., за всяка справка по 5 лв. По делото са представени
доказателства за извършване на тези разноски по изпълнението в размер поне на
96 лв. с ДДС (за образуване на делото, връчване на покана за доброволно
изпълнение, налагане на запор, на възбрана и извършване две справки).
Посоченият размер на обикновените разноски в поканата за доброволно изпълнение
(93,20 лв.) е под изчисления от съда, поради което определеният от ЧСИ в
поканата за доброволно изпълнение размер на тези разноски не следва да се намалява.
Следователно жалбата следва да бъде частично уважена,
като разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в изпълнителното
производство се определят на 500 лв., а пропорционалната такса, дължима на
съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ – на 247,49 лв. (с ДДС).
Размерът на обикновените такси не подлежат на намаляване.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от
24.08.2020 г. по изп. д. № 20208440401633 по описа на ЧСИ рег. № 844,
с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на „Е.-т.п.“ ЕООД за
изменение на разноските, определени в изпълнителното производство в частта
относно разноските, дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение и на
съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, като НАМАЛЯВА определените разноски
за адвокатско възнаграждение на взискателя П.С.на 500
лв. и дължимата на съдебния
изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 247,49 лв. (с включен ДДС).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Е.-т.п.“ ЕООД срещу
постановление от 24.08.2020 г. по изп. д. № 20208440401633 по описа на ЧСИ
рег. № 844 в частта относно размера на обикновените такси.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата, се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред окръжните
съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители се
обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната
тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки
съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият
текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява
разбирането, че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от
съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също разноски
по изпълнението. Фактът, че те не са изрично посочени в забележките към т.26 от
Тарифата, не променя този им характер, нито означава, че по аргумент на противното
те трябва да се включат в сумата, върху която съдебният изпълнител събира
окончателната такса. Паричното вземане е
това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението не се
включват в него. Принципът за законност не позволява обратно тълкуване. Не би
могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното си
възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателят, нито
съдът биха допуснали.
Съдия: