Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 18.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА
ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 15260 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258
- 273 ГПК.
С решение №
200025 от 23.08.2019 г. по гр. д. № 72909/2018 г., Софийски районен съд
(СРС), ГО, 25 - и състав, е отхвърлил предявения от „Л.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя В.С., срещу Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, ЕИК
********, с адрес: гр.
София, бул. „**
********, положителен установителен иск с правно основание чл.
415, ал. 1, вр. с чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане в размер на 19 820,80 лв., цена за извършена доставка
на стоки, за която са издадени 11 броя фактури за периода 30.11.2015 г. -
23.11.2016 г., ведно със законната
лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в
размер на 3 522,90 лв. за периода 30.11.2015 г. - 29.03.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 23305/2018 г. по описа на СРС, 25 - и състав.
Осъдено е „Л.“ ЕООД, ЕИК ********,
да заплати на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК
********, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
е подадена въззивна жалба от ищеца „Л.“ ЕООД, чрез управител В.С., с която се
обжалва първоинстанционното решение в частта, с
която искът е отхвърлен по фактура № **********/31.07.2016 г. за сумата 6 000
лв. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано. Излагат се доводи,
че е налице извънсъдебно признание на вземането от ответника - фактурата е
заведена не само в счетоводството на ищеца, но и в счетоводството на ответника.
Последният е заплатил сумата 72 лв. по фактура № **********/31.11.2015 г. по
договора, което опровергава извода, че „доставки“ за кетърингово обслужване не
са извършвани. Сочи се, че не е изяснен въпросът по кой от двата договора за
обществени поръчки е издадена спорната фактура. Налице е и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила - в диспозитива на решението
претенцията е отхвърлена за 11 броя фактури, без да са посочени конкретни
номера, въз основа на кои договори за обществени поръчки, на каква стойност и
за какви услуги, поради което липсва „сила на пресъдено нещо“. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част, с произтичащите
от това законни последици.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Софийски университет „Св. Климент
Охридски“, чрез адвокат И.М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди
се, че първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид всички събрани по
делото писмени доказателства, като правните му изводи са в съответствие с
материалния закон. Посочва се, че решаващият съд е дал възможност на ищеца да
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията му, но същият не е доказал по
несъмнен начин реалното извършване на кетъринговите услуги и заявяването им от
ответника. Предвид изложеното се моли въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено
като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендира се присъждане на
разноски за настоящата инстанция.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „Л.“
ЕООД, ЕИК ********, представлявано от управителя В.С., срещу Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК ********,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане в
размер на 13 820,80 лв., цена за извършена доставка
на стоки, за която са издадени 10 броя фактури за периода 30.11.2015 г. -
23.11.2016 г. (с
номера **********/30.11.2015 г. - на стойност 72 лв., **********/16.03.2016 г.
- на стойност 711,40 лв., **********/16.03.2016 г. - на стойност 354,24 лв., **********/29.03.2016
г. - на стойност 199,56 лв., **********/19.05.2016 г. - на стойност 9 750 лв.,
**********/27.06.2016 г. - на стойност 200 лв.,
**********/14.10.2016 г. - на стойност 800 лв., **********/17.10.2016 г.
- на стойност 100 лв., **********/23.11.2016 г. - на стойност 633,60 лв.,
**********/23.11.2016 г. - на стойност 1 000 лв.), ведно
със законна лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и лихва за
забава в размер на 3 522,90 лв. за периода 30.11.2015 г. - 29.03.2018 г., вкл. по фактура № **********/31.07.2016
г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23305/2018 г. по описа
на СРС, 25 - и състав, не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в
законна сила.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
Разгледана
по същество, същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните -
т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в обжалваната част, като с оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания настоящата съдебна
инстанция съобрази следното:
Производството е образувано по предявени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че
между ищеца „Л.“ ЕООД и ответника Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ са сключени два договора за обществена
поръчка, единият с предмет: „Организация, управление и контрол на вечерни
кетъринг събития на СУ „Свети Климент Охридски““, другият с предмет: „Осигуряване
на кафе - паузи в рамките на конферентни събития, семинари, кръгли маси,
симпозиуми и др.“. По договорите са направени доставки на обща стойност 19
820,80 лв. съгласно фактури с номера **********/30.11.2015 г. - на стойност 72
лв., **********/16.03.2016 г. - на стойност 711,40 лв., **********/16.03.2016
г. - на стойност 354,24 лв., **********/29.03.2016 г. - на стойност 199,56 лв.,
**********/19.05.2016 г. - на стойност 9 750 лв., **********/27.06.2016 г. - на
стойност 200 лв., **********/31.07.2016 г. - на стойност 6 000 лв.,
**********/14.10.2016 г. - на стойност 800 лв., **********/17.10.2016 г. - на
стойност 100 лв., **********/23.11.2016 г. - на стойност 633,60 лв.,
**********/23.11.2016 г. - на стойност 1 000 лв. Въпреки отправената нотариална
покана ответникът не е платил задълженията си по посочените фактури. Предвид
изпадането на ответника в забава, считано от момента на издаване на всяка от
фактурите, същият дължи и лихва за забава в общ размер на 3 522,90 лв. Предвид
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумата 19 820,80 лв. -
главница и 3 522,90 лв. - лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане.
С депозирания по делото
в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди, че представените по делото
фактури не съставляват основание за възникване на задължение за плащане. По
делото не е доказано реално изпълнение на услугите, за които са съставени
процесните фактури. Позовава се на чл. 4, ал. 6 от договор №
80.09-24/01.03.2016 г., че цената на
извършената услуга става дължима в 30 - дневен срок след
извършване на поръчката, удостоверена в приемо - предавателен протокол за всяка
една заявка. Фактурата, заедно с приемо - предавателния протокол, подписан без
забележки от надлежно упълномощени представители на двете страни, се входират в
деловодството на възложителя с придружително писмо. Посочва се, че в случая предаването
на стоката не е удостоверено с нарочно съставени документи - приемо -
предавателни протоколи, както и придружителни писма. Не е налице и основание за
начисляване на претендираната лихва, тъй като не е настъпил падежът за плащане.
Моли се за оставяне без уважение на
исковата молба като неоснователна и недоказана.
Въз основа на
заявление от 11.04.2018 г., подадено от „Л.“ ЕООД, е постановена заповед за
изпълнение на парично вземане от 24.04.2018 г. по ч. гр. д. № 23305/2018 г. по
описа на СРС, ГО, 25 - и състав, срещу Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ за сумата 19 820,80 лв., представляваща
цена на извършена доставка на стоки, за която са издадени 11 бр. фактури за
периода 30.11.2015 г. - 23.11.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, лихва
за забава в размер на 3 522,90 лв. за периода 30.11.2015 г. - 29.03.2018 г. и 1
167,03 лв. - разноски по делото.
В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е
заявил, че не дължи претендираната сума.
Ищецът е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото
редакция.
Към заявлението по чл. 410 ГПК и
към исковата молба са приложени в заверено копие посочените 11 броя фактури, видно
от които единствено фактура № **********/30.11.2015 г. е подписана от двете
страни по спора.
Към исковата молба са представени в заверено
копие договор № 80.09-24/01.03.2016 г. за възлагане на обществена поръчка с
предмет: „Осигуряване на кафе - паузи в рамките на конферентни събития,
семинари, кръгли маси, симпозиуми и др.“ и договор № 80.09-69/18.05.2016 г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет: „Организация, управление и контрол
на вечерни кетърингови събития на СУ „Св. Климент Охридски“ - коктейли, приеми,
банкети, партита и др.; обслужване извън заведения за хранене и развлечения
(кетъринг)“.
Предвид посоченото в т. 12 от заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, че
между страните е сключен договор за обществена поръчка с предмет: „Организация,
управление и контрол на вечерни кетъринг събития на СУ „Св. Климент Охридски“ се налага изводът, че процесните фактури са издадени
именно във връзка с този договор за обществена поръчка, а не във връзка с представения
с исковата молба договор № 80.09-24/01.03.2016 г., поради което последният е неотносим към спорния предмет и не следва да бъде
обсъждан.
По силата на договор № 80.09-69/18.05.2016
г. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, в качеството на възложител, е
възложил на „Л.“ ЕООД - изпълнител, да осигурява организация, управление и
контрол на вечерни кетърингови събития на възложителя - коктейли, приеми,
банкети, партита и др.; обслужване извън заведения за хранене и развлечения
(кетъринг) в съответствие с оферта № 72-00-292/09.05.2016 г. - Техническото
приложение и ценовото предложение на изпълнителя, които са неразделна част от
договора. Уговорен е срок на договора от 1 година. По силата на чл. 4, ал. 1 от
договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение
при добросъвестно, срочно и качествено изпълнение на доставката/услугата,
предмет на договора. В ал. 6 е уговорено, че възложителят заплаща уговореното
възнаграждение по банков път на посочена от изпълнителя банкова сметка *** - дневен
срок, считано от предаване от изпълнителя към възложителя на приемо -
предавателен протокол, подписан от възложителя, при точно и коректно изпълнение
на дейностите, отразено в приемо - предавателния протокол и на фактура в
оригинал. Приемо - предавателният протокол и оригиналната фактура се считат
надлежно предадени с входирането им в деловодството в Ректората (с
придружително писмо).
Видно от доказателствата по делото ищецът
е изпратил до ответника нотариална покана за заплащане на сумата 38 885, 33 лв.
- обща стойност по изрично посочени фактури, сред които и процесните. Определен
е 7 - дневен срок за погасяване на задълженията чрез заплащането им по банков
път на посочена банкова сметка. ***ка на 24.10.2017 г.
От изслушаната в хода на
първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, която въззивният съд възприема като компетентно изготвена, се
установява, че ищецът е осчетоводил посочените в исковата молба фактури, вкл.
процесната по настоящото производство фактура №
**********/31.07.2016 г., по сметка Клиенти, със следните
счетоводни записвания: Дебит на сметка 411/1 срещу кредит на сметка 703/1 -
Приходи от продажба на стоки - данъчна основа по фактура и кредита на сметка
453/2 - Начислен ДДС за продажби - начисления ДДС по фактура, като издадените
от ищеца фактури са посочени в таблица № 1 от заключението. Вещото лице е
посочило, че по счетоводни данни на ищеца неплатеният остатък по процесните
фактури е 19 820,80 лв. с ДДС. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е
осчетоводил единствено две фактури, а именно: фактура № **********/30.11.2015
г. за 72 лв. с ДДС и фактура № **********/31.07.2016 г. за 6 000 лв. с ДДС. В
заключението е посочено, че по данни на ответника сумата 72 лв. по фактура №
**********/30.11.2015 г. е платена на 01.12.2015 г., по банкова сметка ***,
съгласно представен авансов отчет и платежно за платена сума по сметка на
ищеца, от подотчетното лице пред счетоводството на ответника. Втората фактура №
**********/31.07.2016 г. за сумата 6 000 лв. с ДДС не е платена и към
15.11.2018 г. сумата по нея фигурира като задължение към ищеца.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Спорното правоотношение е
очертано от кредитора в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
същото е възпроизведено и в исковата молба. Ищецът основава исковата си
претенция на сключен с ответника договор за обществена поръчка с предмет: „Организация,
управление и контрол на вечерни кетъринг събития на СУ „Св. Климент Охридски“,
във връзка с който е издадена
фактура № **********/31.07.2016
г. за сумата 6 000 лв. Въззивната инстанция намира, че
спорната фактура е издадена именно във връзка с изпълнение на задължения по
посочения в заявлението по чл. 410 ГПК договор за възлагане на обществена
поръчка, а не въз основа на приложения към исковата молба договор
№ 80.09-24/01.03.2016 г., с предмет:
„Осигуряване на кафе - паузи в рамките на конферентни събития,
семинари, кръгли маси, симпозиуми и др.“.
Предвид оплакванията във въззивната жалба
спорен пред настоящата инстанция е фактът на реалното предоставяне на кетъринг
услуги по фактура № **********/31.07.2016 г., издадена за сумата 6 000 лв., съответно дължимостта на вземането по същата.
В тази връзка въззивният съд
намира за неоснователен довода на въззивника, че плащането на сумата 72
лв. по фактура № **********/31.11.2015 г. опровергава извода, че „доставки“ за
кетърингово обслужване по договора не са извършвани. Издаването на процесната фактура и плащането на вземането по нея предхожда
сключването на договор № 80.09-69/18.05.2016 г., поради което не представлява доказателство
за изпълнение на задължението за предоставяне на услуги именно по този договор.
Основателно е обаче оплакването, че
изпълнението на задължението на изпълнителя се установява от извънсъдебното
признание на ответника с осчетоводяването на фактура №
**********/31.07.2016 г. Следва да се
посочи, че макар ищецът, който е бил задължен по реда на чл. 183 ГПК да
представи приложените към исковата молба документи в оригинал, да не е изпълнил
задължението си до даване ход на устните състезания, поради грешка на
процесуалния представител за датата на насроченото съдебно заседание, наличието
на облигационно правоотношение между страните по договорите за възлагане на
обществени поръчки, приложени към исковата молба, не се оспорва от ответника.
От заключението на изслушаната
пред СРС съдебно - счетоводна експертиза безспорно се установява, че фактура № **********/31.07.2016 г. е
надлежно осчетоводена и при двете страни по спора, като в счетоводството на ответника
сумата по фактурата фигурира като задължение към ищеца. Това обстоятелство представлява недвусмислено
признание на задължението на ответника и доказва неговото съществуване,
независимо от липсата на представени по делото приемо - предавателни протоколи
и придружително писмо. Осчетоводяването на
издадената
фактура по
доставка е признание на факта на получаване на стоката, при което е дължима и нейната цена, при
условията на доставката (решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ т. о., решение № 67 от 31.07.2015 г. по т. д. № 631/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о. и др.), поради което твърдението на жалбоподателя за дължимост на сумата 6 000 лв.
по фактура № **********/31.07.2016 г. е
основателно. Предвид поведението на ответника, представянето на
оригинала на посочената фактура не е и необходимо, доколкото с последващи действия
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ фактически е признал задължението
си по същата.
По
изложените съображения и доколкото кетъринг услугите
са приети от възложителя в негова тежест е възникнало задължението, произтичащо
от нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, да заплати възнаграждението за
приетата работа. Тъй като ответникът не е ангажирал доказателства в тази
насока, въззивният съд счита, че предявеният иск е основателен за сумата 6 000
лв. - стойност на кетъринг услуги, за които е
съставена
фактура № **********/31.07.2016
г.
Оплакването във
въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в
диспозитива на решението претенцията е отхвърлена за 11 броя фактури, без да са
посочени конкретни номера, въз основа на кои договори за обществени поръчки, на
каква стойност и за какви услуги, поради което липсва „сила на пресъдено нещо“, не представлява самостоятелно основание за отмяна на решението в
обжалваната част поради неправилност. Източник на силата на пресъдено нещо действително е
правораздавателната воля на съда, изразена в диспозитива на съдебното решение,
но следва да се има предвид, че силата на пресъдено нещо се формира по
отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на
исковата молба (решение № 314 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г. на ВКС,
ГК, IV г. о.).
С оглед приетото, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът
за сумата 6 000 лв., цена
за извършена доставка на стоки, дължима по фактура № **********/31.07.2016 г.,
във връзка с изпълнение на задължение по договор №
80.09-69/18.05.2016 г., като искът следва да се уважи в
тази му част. Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с
която е отхвърлена претенцията за заплащане на лихва за забава върху
претендираната главница, поради което въззивната инстанция, с оглед
правомощията ѝ по чл. 269 ГПК, не дължи произнасяне по дължимостта на
лихва за забава по фактурата от 31.07.2016 г. В останалата отхвърлителна
част решението на СРС е влязло в сила като необжалвано.
По разноските по
производството:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника
(ищец) следва да се присъди сумата 197,14 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство, както и сумата 149,59 лв., представляваща сторени
разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковата
претенция. Разноски във въззивното производство не се дължат, тъй като липсва
искане в тази насока.
С оглед
на цената на иска и предмета на делото въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 200025 от 23.08.2019 г. по гр. д. №
72909/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 - и
състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В.С., срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК ********,
с адрес: гр. София, бул. „Цар ********,
положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане в размер
на 6 000 лв., цена за извършена доставка на
стоки, за която е издадена фактура №
**********/31.07.2016 г., ведно със
законната лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на
вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 23305/2018 г. по описа на СРС, 25 - и състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иска, предявен от „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.С.,
срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК
********, с адрес: гр.
София, бул. „Цар ********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК ********, дължи на „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата 6 000 лв. - неплатена цена за извършена
доставка на стоки по договор № 80.09-69/18.05.2016 г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Организация, управление и контрол
на вечерни кетърингови събития на Софийски
университет „Св. Климент Охридски“, дължима по
фактура № **********/31.07.2016 г.,
ведно със законната лихва от 11.04.2018 г. до изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23305/2018 г. по описа на
СРС, 25 - и състав.
ОСЪЖДА Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ЕИК ********, с адрес: гр. София, бул. „Цар ********, да заплати на „Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 197,14 лв. (сто деветдесет
и седем лева и четиринадесет стотинки), представляваща сторени разноски в
исковото производство, и сумата 149,59 лв. (сто четиридесет и девет лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща сторени разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от иска.
В останалата необжалвана част първоинстанционното
решение е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.