№ 2751
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100512910 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.10.2022 г. по гр.д. № 16917/22 г., СРС, ГО, 69 с-в е
признал на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на ищеца В. К. П., ЕГН
********** за незаконно и отменил Заповед № 548/28.02.2022г. и Заповед №
1-138/02.03.2022г., издадени от Ректора на Технически университет-София
проф. дн инж. И.К., е които е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на В. К. П. , ЕГН ********** на основание чл. 190, ал.1, т.4 и 7
КТ, вр. с чл. 187, ал.1, т.8 и т. 9 КТ и е прекратено трудовото му
правоотношение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Осъдил е Технически
университет-София с адрес гр. София, бул. **** да заплати на В. К. П., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 200 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил е Технически университет-София с адрес
гр. София, бул. **** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Софийския районен съд, на основание чл. 78, ал.6 ГПК разноски по делото
в размер общо на сумата от 430 лева - държавна такса и депозит за вещо лице.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Технически
университет-София, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, бул. ****, представлявано от ректора проф. И.К.,
1
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В. с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се,че
решението е неправилно и незаконосъобразно, а в мотивите, с които е уважен
иска е прието, че работодателят не е доказал неизпълнение на посочени в
длъжностната характеристика на служителя задължения, които да съставляват
особено тежко нарушение на трудовата дисциплина. Счита се, че по делото са
представени доказателства за из вършено от служителя В. П. нарушение на
трудовата дисциплина-увреждане имуществото на работодателя и
злоупотреба с доверието му чрез допуснати липси на горива при работа със
служебен лек автомобил в периода 01.10.2021 г.-22.02.2022 г., за което носи
отговорност по р.1, т.5, изр.3 от длъжностната си характеристика. Липсата е
установена от работодателя чрез пресмятане на данни за изминато разстояние
и на данни за отчетено с елекронна карта зареждане на гориво, издадена от
доставчик на горива конкретно за този автомоби Данните в пътните листове
за процесния автомобил-начални и крайни показания на
километропоказателя, маршрут, време на престой са потвърдени от
служителя/ищец с подпис. Данните за зареденото през календарен месец
гориво с индивидуалната за автомобила елекронна карта се съдържат в
подробни справки към фактурите, издадени от търговеца на гориво. В
месечните контролни листове за периода м. октомври 2021г.-февруари 2022
г., изготвени от диспечер в гаража на работодателя, е обобщена и съпоставена
информацията за пробега от пътните листове и справките за зареденото
гориво и е приложена приета от работодателя разходна норма на гориво.
Всички пътни листове на автомобила за периода 01.10.2021 г. - 22.02.2022 г.,
справки от доставчика на горива на работодателя и контролни листове за
същия период са представени по делото пред СРС като никое от тези писмени
доказателства не е оспорено от ищеца. От приложена по делото справка от
доставчика на гориво за м. декември 2021 г. е видно, че на 23.12.2021 г.
ищецът е купил е електронната карта за автомобила 43 л. гориво. В
обясненията си по дисциплинарната преписка ищецът потвърждава, че той е
направил покупката на гориво на 23.12.2021 г. На 17.01.2022 г. служителят е
заредил още 52 л. гориво. От 23.12.2021г. до 17.01.2022 г. автомобилът е
изминал 26 км. по данни от пътни листове, за които по приложена разходна
норма е изразходвал 3,3 л. гориво и на 17.01.2022 г. в резервоара на
автомобила би трябвало да има 40 л. При обем на резервоара от 65 л.,
удостоверено от автотехническата експертиза по делото, към 40 л. не могат да
2
се допълнят още 52 л. и следователно превишението на зареденото гориво над
обема на резервоара е отчетено като липса. За целия период 01.10.2021 -
22.02.2022 г. по указания по-горе начин са установени липси на гориво в
общо количество 100,34 л.
За доказване субективната страна на дисциплинарното нарушение
следва да се вземе предвид, че в процесния период картата за гориво е
ползвана единствено от ищеца, което се потвърждава както от писмените
обяснения на служителя, дадени в дисциплинарното производство, така от
исковата молба, където самият той твърди, че е заредил на 23.12.2021 и на
17.01.2022 г., според отчета на доставчика на горива картата не е ползвана за
друго зареждане, т.е. в периода ищецът е единствен ползвател на картата. При
доказване факта на липсата на гориво и съпричастността на ищеца с нея
следва да се вземе предвид и противоречията на служителя при обясняването
й. В производството по налагане на дисциплинарното наказание той твърди
неизправност на уреда за измерване на горивото в колата, а в исковата молба
твърди по-висок фактически разход на гориво от прилагания от работодателя.
От изслушаните в съдебно заседание свидетелски показания се установява, че
служителят не е съобщавал на прекия си началник за неизправност на
бензинометъра и такава не установена при последваща проверка. От друга
страна САТЕ опровергава вероятността за по-висок разход в следствие
амортизации. От показанията на свидетеля Я. се установява, че никой друг не
е ползвал колата през процесния период, а САТЕ потвърждава, че източване
на гориво от автомобила е трудно осъществимо. При тези факти
работодателят е направил извод, че част от горивото, закупено от ищеца с
елекронната карта, изобщо не е постъпило в резервоара на автомобила, а е
било отклонено и отговорността за това е на снлужителя, на който е било
предоставено ползването на автомобила. Освен това, служителят е признал
установените липси с подписване на споразумение за възстановяването им на
01.03.2022 г. Представеното споразумение не е подписано според
твърдението в исковата молба, на такова е било представено подписано пред
СРС и не е било оспорено от насрещната страна.
При тези данни е доказан факта на допуснати от В. П. липси, поради
което се моли съдът да постанови решение, с което да отмени процесното и
да бъде постановено друго такова, с което да бъде отхвърлен изцяло
3
предявения иск.
Въззиваемият В. К. П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Д. П., със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** оспорва въззивната
жалба. Претендира присъждане на разноски.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ от В. К. П., ЕГН
********** срещу технически университет-София, за признаване на основание
чл. 344, ал.1, т.1 КТ уволнението на ищеца В. К. П., ЕГН ********** за незаконно
и отмяна на Заповед № 548/28.02.2022г. и Заповед № 1-138/02.03.2022г.,
издадени от Ректора на Технически университет-София проф. дн инж. И.К., с
които е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на В. К. П. и е
прекратено ТПО с него.
Ищецът В. К. П. твърди, че е бил в трудово правоотношение е
ответника Технически Университет- София съгласно трудов договор № 474
/2021г., по силата на който изпълнявал длъжността „шофьор“ на товарен
автомобил при ответника. Със Заповед №548/28.02.2022г. му било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и на това основание бил прекратен
трудовия му договор. Със Заповед № 1- 138/02.03.2022г. му било вменено
задължение от страна на работодателя да заплати обезщетение в размер на
брутно трудово възнаграждение за един месец за неспазен срок на
предизвестие поради дисциплинарното уволнение. Счита заповедите за
незаконосъобразни и иска отмяната им. Като основание за издаване на
уволнителната заповед се сочи установена липса на гориво, с което е бил
4
зареден автомобила, който той е управлявал като шофьор. Счита изводите на
работодателя за неправилни, доколкото ищецът е имал задължение да вози
главния секретар на ТУ , и вземането на автомобила от гаража ставало
единствено, когато се налага да вози последния, или да зареди гориво в
колата. На 24.12.21г. заредил автомобила и го оставил в гаража. След това
ищецът бил на работа на 04.01.22г., като до 17.01.22г. не бил управлявал
автомобила. На 17.01.22г. изкарал автомобила от гаража, за да го измие и
тогава установил, че стрелката за гориво е паднала, като това се било
случвало и преди и не обърнал внимание на това обстоятелство. Заредил 52
литра с карта на университета, като незабавно уведомил механика, че има
проблем с автомобила и стрелката не отчита точно.
Счита, че не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, като дори
да е имало липса, тя е била значително по-малка и не по негова вина. Заявява,
че в периода 24.12.21г. -17.01.2022 г. не е управлявал автомобила Сочи, че
всяко излизане на автомобила се отчита и няма как ищецът да вземе горивото.
Ето защо, моли за отмяна поради незаконосъобразност на Заповед №
548/28.02.22г. и издадената въз основа на нея Заповед №1-138/02.03.22г. на
Ректора на ТУ-София. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск.
По делото е безспорно, че ищецът и ответникът са се намирали в ТПО
по безсрочен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал до
уволнението с процесната заповед №548/28.02.22г. длъжността „шофьор,
товарен автомобил с код по НКПД 83322010, Отдел „Автомобилен
транспорт“ при ответника. Видно от приетите по делото пътни листа на
автомобила същият е управляван от ищеца по делото последно на 23.12.21г.,
в последствие на 20.01.22г., включително до 21.02.2022г., като в
промеждутъка от време 23.12.21г.- 20.01.22г. няма съставяни пътни листи.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността на ищеца „шофьор
на товарен автомобил“ при ответника,от която се установяват основните
функции и задължения, сред които да изпълнява заповедите на ръководителя
на отдел „Автомобилен транспорт“ по обезпечаване с транспорт на всички
звена в ТУ-София и външни клиенти, да държи в добро техническо състояние
и добър външен и вътрешен вид поверения автомобил, като преди излизане
5
на работа извършва външен оглед на превозното средство, включително
действието на контролно-измервателните уреди; попълва и отчита
документите, свързани с пътуването на автомобила и превоза на пътници,
спазва указания на ръководителя за вътрешен трудов ред, експлоатация на
автомобила, ремонтиране, ред за получаване и отчитане на ГСМ, гуми ,
резервни части и други материали. В т.5 от длъжностната характеристика е
посочено, че носи пълна отговорност за нарушения, вреди и щети, които по
своя вина е нанесъл на поверения автомобил. Посочено е, че длъжността на
ищеца е в пряко подчинение на Главния секретар. По делото е приета САТЕ,
от която се установява, че средният разход на автомобила в градски условия е
в рамките на 12,825 литра на 100 км., че автомобилът е с малка амортизация,
както и че няма данни да е с техническа неизправност, която би довела до
преразход на гориво. Според вещото лице, евентуалното източване на гориво
от автомобила би могло да стане в сервизни условия и квалифициран механик
, както и че по трудно това би станало с помощта на прости технически
средства, доколкото при този автомобил е налице допълнителна сложност
поради ниското разположение на резервоара, което затруднява източването
по гравитационен път. В съдебно заседание вещото лице е допълнило
заключението си, че през зимен сезон принципно се увеличава разходът на
гориво, както и при работа на отоплението. По делото е разпитана като
свидетел Е.Я., служител в отдел „Автомобилен транспорт“ при ответника,
която сочи, че месечният разход на автомобилите се установява по пътните
листове, които са попълнени от шофьорите и разхода на автомобила по техно-
тест. Автомобилите нощуват в гараж, затворен, като има денонощна охрана и
камери, като не са установявани нерегламентирани посегателства върху
автомобилите. Свидетелката заявява, че сигнал за неизправност на
бензинометъра на автомобила не е подаван от ищеца, както и че картата за
зареждане на автомобила се намира в автомобила и шофьорът зарежда
автомобила с гориво на бензиностанция, за което получава фактура. По
делото са приложени и приети Заповед № 548/28.02.22г. на работодателя, с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, Заповед
№ 1-138/02.03.22г. на работодателя, с която на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, споразумение от 01.03.22г.
подписано от ищеца и ответника, по силата на което ищецът се е задължил да
възстанови липси на ответника на стойност 245,83лева, представляващи
6
равностойност на 100,34 л. бензин, Покана с изх. № от 23.02.22г., отправена
от работодателя във връзка с даване на писмени обяснения от ищеца на осн.
чл. 193, ал.1 КТ, Доклад от Спас Панчев- механик в отдел „Автомобилен
транспорт“ и от ДТС Е.Я. , както и писмено обяснение на ищеца.
От правна стана:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена е
разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се
налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина,
неизчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на
формална процедура от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ-
работодателят или от определено от него лице или от друг орган,
оправомощен от закон, с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 КТ), и в
сроковете по чл. 194 КТ, като преди налагане на наказанието работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
Настоящата инстанция трябва да изследва дали е спазена процедурата
по издаване на заповедта за уволнение, редовна ли е от външна страна,
издадена ли е от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира като нарушение на трудовата
дисциплина виновното неизпълнение на трудови задължения от страна на
работника или служителя. Процедурата по която се налага наказание за
допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно
производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да
бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното
наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи
служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата
съдебна фаза. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване
относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал. 1 от КТ, а
именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения. Това задължение на работодателя
7
като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на
работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.
Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде
наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда
дисциплинарно производство. В противен случай работникът ще бъде
поставен в положение на нерегламентирана от закона изненада. Важно
законово изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на
уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за
които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство,
а не по друг повод.
Въззивната инстанция също приема, че работодателят е спазил
изискванията за провеждане на дисциплинарното производство, установени в
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ, като е поискал и приел писмените
обяснения на ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ.
СГС следва да установи дали описаното в заповедта дисциплинарно
наказание е в достатъчна степен конкретизирано, за да може да бъде
извършена надлежна проверка от съда разглеждащ законосъобразността на
уволнението.. Основанието послужило на работодателя за налагане на
дисциплинарно наказание и издаване на заповедта за уволнение е свързано с
установено от него нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се в
злоупотреба с доверието, като с поведението си служителят е увредил
имуществото на работодателя, който е претърпял имуществена вреда.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за
лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190,
ал. 1, т. 4, предл. I от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба
с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата
за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято
обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател-в този смисъл е реш. № 513 от
14.01.2013 г. по гр.д. № 1559/11 г. на ВКС, ІV ГО. Несъмнено, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
8
действия, с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на
работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си
положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при
което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието
(действие или бездействие) е извършено умишлено. Според задължителната
практика на ВКС, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с
доверието на колектива, не е необходимо за предприятието на последния да
са настъпили имуществени вреди. Настоящата инстанция също приема, че в
конкретния казус не се установява нарушение на задължението за лоялност
към работодателя, което се твърди да е извършено посредством увреждане на
имущество на работодателя, като не се установяват конкретни действия или
бездействия на ищеца, които да са довели до това. Във връзка с това, едва във
въззивната жалба се заявява, че част от посоченото гориво, закупено от
ищеца с елекронна карта, изобщо не е постъпвало в резервоара на
автомобила, а е било отклонено от него. От друга страна, от показанията на
св. Е.Я., работеща в отдел „Автомобилен транспорт“ на ответника се
установява, че месечният разход на автомобилите се установява по пътните
листа, попълвани от шофьорите, както и че автомобилите нощуват в гараж,
охраняван от денонощна охрана и камери. Автомобилът е изваждан от
гаража, когато е имало заявка по пътните листове, като за процесния период
по пътни листове шофьор е бил само ищецът, който единствено е зареждал
автомобила с карта, която се намира в самия автомобил. Според САТЕ,
разходът на автомобила в градски условия е 12,825 литра на 100 километра,
както и че принципно разходът за гориво се увеличава с увеличаване на
времето в експлоатация. Вещото лице заявява още, че източването на гориво
би могло да се извърши в сервизни условия и от квалифициран механик,
доколкото при конкретния автомобил допълнителна сложност представлява
ниското разположение на резервоара, което затруднява източването по
гравитационен път. Разходът на автомобила в градски условия е до 12,825
литра на 100 километра, като в конкретния случай не е налице значителна
амортизация на автомобила, което да доведе до нарастване на разходите на
гориво, а нормата от 15,81 л. на 100 км. е неуместна.
При тези данни, след като съобрази, че изпълнението на транспортни
услуги по предназначение и разпореждане на ръководителя на отдел
9
„Автомобилен транспорт“ при ответника е извършвано в съответствие с
длъжностна характеристика на ищеца, като са попълвани и отчитани
документите, свързани с пътуването на автомобила и превоза на пътници и
товари , а именно съставяни са пътни листове, което съставлява основно
трудово задължение за ищеца съгласно длъжностната характеристика за
заемане на длъжността му, СГС също намира, че не се доказва неизпълнение
на посочените в длъжностна характеристика задължения, което да съставлява
особено тежко нарушение на трудовата дисциплина, компрометиращо
оказаното доверие на работодателя, което да обуслови налагане на най-
тежкото наказание на работника. Не се установява и извличане на имотна
облага от страна на работника посредством увреждане имущество на
работодателя, т.е. поведението на ищеца не може да се квалифицира като
"тежко" и "злоупотреба с доверие на работодателя", по смисъла на чл.190,
ал.1, т.7 и т.4 от КТ, което следва се санкционира с дисциплинарно
уволнение. Това е така, защото по делото не е установено за работодателя да
са настъпили обективно или да е било възможно да настъпят тежки
неблагоприятни последици от поведението на ищеца. Злоупотреба с доверие
има тогава, когато работникът/служителят, възползвайки се от служебното си
положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие ;
когато е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено или от тях е извлечена имотна облага.
Тежко е онова нарушение, което е значително неизпълнение на трудовите
задължения, съответно води или създава възможност за значителни
неблагоприятни последици за работодателя. От значение при ангажиране
дисциплинарната отговорност на работника е не само установяването на
извършените нарушения на трудовата дисциплина, но и значимостта на
неизпълнението на задълженията. За да се наложи дисциплинарно
уволнение, нарушението следва да е тежко. При преценка на тежестта на
нарушението се съобразява значимостта на неизпълнените задължения, дали
неизпълнението е пълно или частично, както и характера на работата и
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
формата на вина. При определяне на тежестта на наказанието освен тежестта
на нарушението се съобразяват съобразно чл.189 от КТ и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, както и цялостното поведение на
работника/ служителя-това преди и това след извършване на нарушението.
10
Извършени преди дисциплинарни нарушения, за които не е наложено
наказание могат да бъдат взети предвид и да обосноват най-тежкото
наказание, защото това поведение е критерий по чл. 189, ал. 1 от КТ. (В този
смисъл решение № 43/07.03.2018 г. по гр.. № 2085/2017 г. на ВКС, ІV-то Г. О.;
решение № 315/14.03.2018 г. по гр.д. № 3968/2016 г. на ВКС, ІV-то Г. О.). При
тези данни, СГС приема, че работодателят при определяне вида на
наложеното дисциплинарното наказание "уволнение" не е спазил принципа за
съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението,
установено в разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр.І ГПК
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на въззиваемия/ищец направените разноски за настоящето
производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.10.202022 г. по гр.дело № 16917/22 г.
на СРС, ГО, 69 състав,
ОСЪЖДА Технически университет-София, БУЛСТАТ **** с адрес гр. София, бул. ****,
представлявано от ректора проф. И.К., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.В. да заплати
на В. К. П., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Д. П., със
съдебен адрес: гр.София, ул.“**** направените разноски за въззивната
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12