№ 2685
гр. София, 28.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503017 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 22276/24.10.2022 г. по описа на САС,
депозирана от В. Н. Х. и М. Н. Х. чрез адв. П. против определение от 01.09.2022 г. по
гр.д. № 41/2018 г. на СГС, I-5 състав, с което е оставена без уважение тяхна молба за
изменение на решението в частта за присъдените на ответника разноски.
Първоинстанционният съд неглижирал възражението, че адвокатът нямал реално
участие в процеса. Също не държал сметка, че отлаганията и бавенето на процеса били
поради забавяне от страна на ответното дружество при събиране на медицинската
документация, а и в крайна сметка нито експертите я използвали, нито съдът основал
решението си на нея. На следващо място, още в отговора на исковата молба се
претендирало юрисконсултско възнаграждение. Не почивало на закона приетото от
съда, че в списъка на разноските било конкретизирано искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Списъкът на разноските не представлявал отказ от
поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и присъждането му въпреки, че същото
не фигурирало в списъка, не било незаконосъобразно. Излага доводи, че размерът на
предявените от ищците искове не бил прекомерен във връзка с посоченото от СГС, че
адвокатският хонорар бил висок поради високия размер на предявените искове. Моли
обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде изменено решението
в частта за разноските, като вместо адвокатско възнаграждение на ответника бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Насрещната страна „ОЗК Застраховане“ АД са депозирали отговор на частната
жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност.
Настоящият състав, като разгледа частната жалба и съобрази доказателствата по
делото, намира следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от легитимирана страна
и е редовна, поради което е допустима.
Разгледано по същество, частната жалба е неоснователна, предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) против „ОЗД Застраховане“ АД, с искане на всеки от ищците да
1
бъдат присъдени по 220 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
Първоначално ответникът е бил защитаван от юрисконсулт, който е депозирал
отговор на исковата молба, в който е направено е и искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Впоследствие, от момента на първото съдебно
заседание насетне ответникът е представляван от адв. С. К., редовно упълномощена и
адв. Е., преупълномощен от нея. В последното съдено заседание адв. К. е представила
списък на разноските, включително 12 426 лева – адвокатско възнаграждение, 400 лева
– депозити за вещи лица и 5 лева за съдебно удостоверение. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 05.06.2019 г., видно от който между нея и „ОЗК
Застраховане“ АД е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 12 426 лева с
ДДС. Представени са и фактура и платежно нареждане за изплащане на
възнаграждението.
Исковете са уважени до размер на 100 000 лева за всеки ищец. С решението на
ответника са присъдени разноски в общ размер на 7015.24 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението е връчено на ищците на 31.01.2022 г., а на 10.02.0222 г. те са
депозирали молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, в която са поискали съдът да измени
решението в частта за разноските на ответника, като са се позовавали на твърдение, че
адв. К. реално не е извършила голям обем дейност, както и на това, че доколкото
ответникът не е избрал изрично дали претендира юрисконсултско възнаграждение или
адвокатско възнаграждение, а основната част от дейността е извършена от
юрисконсулт, то следвало да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Поискали са на ответника да бъде присъдено само юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450 лева, намалено съответно.
С определение от 01.09.2022 г. СГС е оставил искането без уважение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска, като по аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски
само за един адвокат, съответно – ако е бил представляван от юрисконсулт и адвокат,
ответникът следва да избере разноски за кого от двамата да търси.
В мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че списъкът по чл. 80 ГПК съдържа
изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да
й бъдат присъдени. Следователно, дори и страната да е представила доказателства за
направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските,
следва, че не претендира присъждането му към релевантния момент, а именно
приключване на производството пред съответната инстанция, поради което и съдът не
следва да го присъжда. В този смисъл е и практиката на ВКС (напр. Определение №
242 от 25.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3718/2016 г., IV г. о. и Определение № 47 от
11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2019 г., II г. о.). Следователно, щом ответникът е
включил в списъка по чл. 80 ГПК разноските за адвокат, но не и тези за юрисконсулт,
значи той е избрал да претендира разноските за адвокат. Ето защо е неоснователно
оплакването на жалбоподателите, че чрез списъка страната не прави избор за едни и не
се отказва от други разноски.
Неоснователно е и оплакването, че първата инстанция не се е съобразила с
обстоятелството, че адв. К. не е извършила почти никаква работа по делото и размерът
на хонорара не отговарял на участието й по делото. На първо място това не се
установява да е така – тя е взела участие във всички съдебни заседания или лично, или
2
чрез упълномощен адвокат. От друга страна следва да бъде посочено, че съдът може да
намалява адвокатския хонорар само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК – когато той е
прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и то само ако има
искане от насрещната страна за това. В случая жалбоподателите изрично са посочили в
частната си жалба, че не са се позовавали на прекомерност на хонорара, а само
твърдят, че той не съответства на извършената от адв. К. работа по делото. Съдът
обаче не може да извършва такава преценка. Тя е релевантна в отношенията между
клиент и адвокат, а не в отношенията с противната страна. Що се отнася до цитираното
от жалбоподателите решение по гр.д. № 548/2018 г. на ВКС, IV г.о., същото е
постановено при друга фактическа обстановка – там адвокатът не е извършил никакво
процесуално представителство по делото, поради което е прието, че адвокатски
хонорар не се дължи.
Дори да приемем,че възражението на ищците, че платеният адвокатски хонорар
от ответника е не отговаря на извършената от адв. К. работа всъщност е възражение за
прекомерност на хонорара, то това възражение не е направено своевременно до
приключване на устните състезания, а едва с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради
което и не може да бъде разглеждано.
Въпросът дали исковете са прекомерни с оглед съдебната практика е
ирелевантен за изхода от частното производство. Ирелевантен е и въпросът за бавенето
от страна н ответното дружество при ангажиране на доказателства. Това поведение би
могло да резултира евентуално с осъждане да заплати допълнителни разноски, на
основание чл. 92а ГПК, но не и в намаляване на адвокатския хонорар.
За пълнота следва да бъде посочено, че първоинстанционният съд е допуснал
грешка при изчисляване дължимите се на ответника разноски, които съобразно
отхвърлената част от исковете е 6999.31 лева (54.55% от 12 831 лева разноски), а не
7015.24 лева, но доколкото няма оплакване за неправилно определен размер, то тази
неточност не следва да бъде вземана предвид.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 22276/24.10.2022 г. по описа
на САС, депозирана от В. Н. Х. и М. Н. Х. чрез адв. П. против определение от
01.09.2022 г. по гр.д. № 41/2018 г. на СГС, I-5 състав, с което е оставена без уважение
тяхна молба за изменение на решението в частта за присъдените на ответника
разноски.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страната, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4