Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…1…ноември……….2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Търговски отделение в….ОТКРИТО..….. заседание…..на………ВТОРИ…..………ОКТОМВРИ…………………
през… ДВЕ…ХИЛЯДИ… И…ДЕВЕТНАДЕСЕТА
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
при….секретаря…..ДАФИНКА……БОРИСОВА,…….като…разгледа……докладвано от съдия….
ЯНКУЛОВА…търг.Д.№…94 ...по описа за ….2019г,…за
да се произнесе, съобрази следното:
Производство по Глава ХХХІІ от ГПК –
Търговски спорове – чл.365 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано на основание искова молба, подадена от ищеца – Н.Т.Н., с постоянен
адрес ***, чрез пълномощника адв.С.В.Б. от САК с адрес ***, против ответника ****“
–АД, ЕИК- ******, със седалище и адрес на управление в гр.****, бул.“******, чрез която е предявен
иск за обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание по чл.432,ал.1
от КЗ и цена 50000.00лв.(петдесет хиляди
лв.), причинени от ПТП, настъпило на 16.12.2018г. на път ІІІ-3006 до паркинга
на фирма „****“ в гр.****.
В исковата молба се твърди
следното:
Съгласно приложеното нотариално заверено пълномощно, per. N9
4668/19.12.2018 г. на Нотариус ****, с район на
действие PC- гр. ****, с ****на Нотариалната камара , пълномощникът е
упълномощен от пострадалия да изготви Искова молба и образува в Окръжен съд- гр. Плевен, гражданско
дело срещу ответника, за осъждането му
да заплати обезщетение на упълномощителя
за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, да го представлява
по делото и множество подробно описани в него правомощия.
Съгласно приложената МОЛБА с вх. № ОК—909845/31.12.2018 г., са изпълнени изискванията на чл.498 от КЗ - същата е отправена до ответника с искания да
заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
описаното в молбата ПТП.
В законния тримесечен срок, ищецът и
ответникът не са успели да се споразумеят, поради което Исковата
молба е допустима.
Съгласно приложения КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ за ПТП с пострадали лица, per. № 20/20.12.2018 г. на РУ на МВР-гр.****, ищецът е пострадал, тъй като е
бил пътник в лекия автомобил на участник в ПТП № 2, което е настъпило на
16.12.2018 г. към 14,50 ч. на път ІІІ—3006 до паркинга на фирма „****" в
гр. ****. Виновен за реализираното на ПТП е участник № 1 ****, ЕГН ********** ***.
к**********, който управлявал лек автомобил марка „Дачия Сандеро", с *******, с № на рамата *******, собственост
на *******, ЕГН ********** *** N9 23, който
при излизане от крайпътен имот и навлизане в път с предимство, не пропуска
правилно движещия се по него Участник в ПТП № 2 и реализира ПТП, като го блъска
в задната лява част, който участник в ПТП№ *******, ЕГН ********** *** N9 15 управлявал собствения си лек автомобил марка „БМБ 530 Д" с *******, с № на рамата *******, като
пострадалият ищец бил в автомобила на участник в ПТП № 2 и се е возил на
задната дясна седалка. Задължителната
застраховка ГО на лекия автомобил в ПТП управлявано от участника в ПТП № 1 е в ответната застрахователна компания, съгласно полица N9 ВС /02/118003100287, валидна от 02.11.2018 г. до 01.11.2019 г. На
участника в ПТП № 1 *******е съставен АУАН N9788393/2018 г. по описа на РУ на
МВР гр. ****.
Съгласно приложения Констативен протокол за ПТП и приложените медицински
документи: Амбулаторен лист №001568/
19.18.2018 г. и Фиш за спешна, . медицинска помощ пострадалият ищец е с
диагноза: Контузио капитие/вертебре/ гръношен отдел/ ЕТ APT хумероскапуларис синитра, от които тежки травматични увреждания са му
причинили тежки болки и страдания. От непозволеното увреждане пострадалият е
изпаднал в тежки депресия и стресове, като е получил отрицателни нервно-психически
увреждания, защото е изпаднал в стрес, паника и депресия с оглед опасността от
настъпване на смърт. След ПТП е станал неработоспособен, продължава да търпи
болки и страдания, страхува се сам да се движи, страда от безсъние, напрегнат,
конфликтен е, не в състояние да се съсредоточава, страхува се от моторни
превозни средства, страда от главоболие, от виене на свят. Описаните негативни
нервоно-психически страдания, болки и страдания са непосредствени неимуществени
вреди, болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка от
травматичините увреждания получени при описаното ПТП.
Ищецът оценява паричната равностойност на неимуществените си вреди в
размер на 50 000лв. /петдесет хиляди/лева.
Поради непостигане на споразумение за размера на обезщетението на
претърпени от ПТП-то неимуществени вреди, за него е налице правен интерес за
образуване и развитие на гр. дело за осъждане ответника да му заплати паричката
равностойност на претърпените от него в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка от извършеното спрямо него непозволено увреждане, от описаното ПТП
неимуществени вреди.
Петитумът на исковата молба е ищецът
да бъде призован на съд с ответника и след като съдът се увери в истинността на
гореизложеното да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
50 000 /петдесет хиляди/ лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
описаното в обстоятелствената част на исковата молба ПТП със законната лихва,
считано от 16.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата и всички
видове разходи направени от него по делото.
В изпълнение на изискванията на чл. 127, ал.4 от ГПК, в случай на осъждане на ответника, волята на ищеца е, обезщетението да бъде
изплатено с пощенски запис на посочения адрес на упълномощения адвокат.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Пълномощно; Констативен протокол за ПТП; Амбулаторен
лист; Фиш; АУАН и Декларация по образец по чл. 83, ал.2 от ГПК.
Направени са следните доказателствени искания:
1.Да бъде допусната и изслушана СЪДЕБНА АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по която
вещото лице автоинженер да отговори на следните въпроси:.Какъв е от техническа
гледна точка механизма на процесното ПТП ? Какви са причините за настъпването
на процесното ПТП ?
2.Да бъде допусната и изслушана СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещо лице неврохирург, след като се запознае с материалите по делото и изслуша
показанията на допуснатите свидетели да отговори на следните въпроси:Какви
увреждания е получил ищеца?Налице ли е причинно-следствена връзка между
получените увреждания на ищеца и болките и страданията и процесното ПТП?
3.Да бъдат допуснати и разпитани
при режим на довеждане двама свидетели за доказване на фактите и
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на ИМ, имената на които ще
посочи при разпита им, с оглед да не им се оказва натиск, според твърденията на
ищеца.
4.Да се задължите ответника да представи за нуждите
на гражданското дело Застраховка „ГО" полица № BG/02/118003100287
валидна от 02.11.2018 г. до 01.11.2019г., с която
собственикът на цитираното МПС го е застраховал с цитираната полица ГО.
5. Да се изиска от РУ на МВР гр.- ****
съставеният на участника в ПТП № ********,
АУАН серия Д, №788393/2018 г.
В
исковата молба се съдържа особено
искане за освобождаване на ищеца от такси
и депозити за вещи лица на основание чл.83,ал.2 от ГПК. С Определение
№422/09.05.2019г., постановено по
настоящето дело, Плевенският окръжен съд е признал за установено на основание
чл.83,ал.2 от ГПК, че ищецът Н.Т.Н. с постоянен адрес в гр.**** няма достатъчно
средства за заплащане на такси и депозити за вещи лица ,поради което е
освободил същата от заплащане на
ТАКСИ и ДЕПОЗИТИ ЗА ВЕЩИ ЛИЦА в
производството по т.д.№94/2019г. по описа на Плевенски окръжен съд, Търговско
отделение. (л.12 от делото)
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника - ********, на основание Разпореждане №789/09.05.2019г.(л.14 и сл.).
В срока
по чл.367,ал.1 от ГПК, е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от ответника. Отговорът има
задължителното съдържание на чл.367,
ал.2 и 3, предл.1 от ГПК и приложенията по чл.367, ал.3, предл.2 и чл.368 от ГПК. (л.18 и сл.)
С отговора, ответникът оспорва
предявения иск, като излага
следното:Подадената искова молба за
нередовна, а предявените искове по същество неоснователни, недоказани и
прекомерно завишени по размер, поради се оспорват изцяло ищцовите претенции,
както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата
молба твърдения и наведени обстоятелства.
Исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК -
да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа искът. Повод за
тази ни позиция е безспорно наложеното изискване на закона, ищецът да посочи
фактическите обстоятелства, на които се основава искът и които позволяват да се
индивидуализира твърдялото от него субективно право или правоотношение, чиято
защита претендира, което разбира се следва да бъде сторено по начин, за да може
ответникът да има достатьчно информация и да може да изрази становището си по
иска и да направи съответни възражения. В тази посока е практиката на ВКС -
Определение № 75 от 23.03.2016 год. по т. д. No 1310/2015 год, II т. о. и Определение № 616 от 16.08.2010 год. по ч. т.
д. No 455/2010 год., II т. о В същата не е описан
изобщо механизма на настъпилото ПТП, липсват подробности. Абсолютно нередно е ,
ответникът да извлича и да предполага каква е твърдяната фактическа обстановка
от ищеца единствено на база представените от тях документи.
Непосочването на горните обстоятелства без съмнение не позволява на ответника да вземе становище и да възрази по исковете в тази им част,
респ. да заеме позиция и да направи доказателствени искания, най - вече
свързаните с извършването на възражения от негова страна и с исканията
за назначаването на експертизи.
Практиката на ВКС в тази връзка е еднопосочна. В Решение № 24 от
16.05.2016 год. по гр. д. № 5335/2015 год. на Върховен касационен същ 2-ро
гражданско отделение се казва, че при обективното или субективно съединяване на
исковете за надлежното упражняване право на иск законодателят изисква всяка
една от претенциите да бъде дефинирана от ищеца с конкретни твърдения за правно
- релевантните факти, на който основава правото и с ясен петитум определящ не
само обема на търсената защита, но и рамката на зашитата спрямо всяко едно от
лицата/ посочени като ответници по делото".
Предвид гореизложеното, счита, че исковата молба е нередовна, поради
което, моля, съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените
недостатъци.
Предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани,
прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:
На първо място, ответното дружество не е дало повод за завеждане на
настоящото дело и не дължи лихва за забава, каквато се претендира и от
непосочена начален период.
Исковете предмет на настоящето съдебно производство са предявени по реда
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, като съответно за тях са относими нормите на Кодекс за
застраховането обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 год,, тъй
като отговорността на доверителя ми се претендира на основание Договор за
застраховка, сключен и валиден след тази дата.
Ищецът чрез пълномощник е депозирал претенцията си за неимуществени вреди
пред застрахователя на 31.12.2018 г.
Видно от представената с исковата молба застрахователна преписка по
образуваните щети ищецът не са предявил надлежна извънсъдебна претенция,
отговаряща на изискванията на чл. 380 от КЗ, съдържаща пълни и точни данни за
обстоятелствата от значение за преценка на нейната основателност и размера на
евентуалното обезщетение.Поради това
застрахователяг не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен
началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл.496 от КЗ,
съответно сроковете по чл. 498, ал. 3 от КЗ. Отказът на ищеца да представи
доказателствата за настъпване на застрахователно събитие и неговото естество е
виден дори и с подадената искова молба.
На следващо място сред представените с претенцията документи няма нито
един такъв, от който да е видно наличието на деяние, неговата противоправност,
виновността на дееца, причинна връзка и настъпилите вреди, за да се ангажр1ра
отговорността на застраховаля за покриване на настъпилите вреди.
Предвид горното се извежда извод, че към датата на подаване на исковата
молба не е изтекъл срока по чл.498,ал.З от КЗ във вр. с чл.496 КЗ във вр. с
чл,380 от КЗ, с оглед на което предявения иск, с които ищецът претендира
заплащане на претърпени неимуществени вреди и изтекли върху тях лихви се явяват
недопустим и производството по него следва да бъде прекратено.
Да се има предвид, че съгласно чл.
497, ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната
лихва за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106^ ал. 3, или от изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В случая,
има данни и за това, застрахователя да изисквал конкретни документи по реда на
чл. 106 от КЗ, които да не са му били представенитази насока Решение Nq 728 от 11.10.2018 г. по т. д. Nq 215/2018 г. на Окръжен съд ~ Барна;
Решение Nq 93 от
04.10.2018 г. по т. д. Nq 54/2018 г.
на Окръжен съд - Хасково; Решение Nq 812 от 26.10.2018 г. по т. д. Nq 414/2018 г. на Окръжен съд ~ Барна/
Оспорва се твърдялата причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и
твърдяните и претендирани от ищеца неимушествени вреди. Оспорват се твърденията
за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент
неимуществени вреди, техния ритензитет и проявление, твърденията за периода,
през който са търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива
вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
В настояпщя случай е налице
изключителен принос на пострадалия, който прекъсва причинно-следствената връзка
между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието. Причина за
настъпване на процесното ПТП се корени във факта и че пострадалият е пътувал
без поставен предпазен колан, което обстоятелство е единствената причина за
настъпване на уврежданията му. Дори и да се приеме, че вредите са настъпили
вследствие на твърдялото ПТП, моля да вземете предвид горепосочените
обстоятелства и че вредите не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а в резултат на случайно деяние.Оспорва се размера на предявените искове
за неимуществени вреди, като същите са недължими, респ. за прекомерни и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетението, което' се претендира, не отговаря на действителната вреда,
като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените
доказателства по делото и не съответства с изискването за справедливост,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика /ГШВС № 4/1968 г/ и
неблагоприятните последици от настъпилото пътнотранспортно произшествие за
ищеца.Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на
увредения да пол}ши удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да
получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от
съда размера на обезщетението. При определяне на обезщетението съдът следва да
отчете още един фактор, а именно - конкретните икономически условия към момента
на увреждането /решение на БКС 83-2009-Ц т.о. по т.дело 795/2008 г и решение
1-2012-П на т.о. по т.дело 299/2011 г, с което ВКС се е произнесъл с решение
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Претенцията на ищеца надхвърля значително дори максималните стойности на
обезщетенията за подобен род вреди, които се присъждат съгласно актуалната
съдебна практика.Не на последно място по своя характер деликтната' отговорност
няма репресивен характер, а цели обезщетяване, доколкото е възможно, с парична
сума на претърпените страдания. Ако бъде уважено искането на ищеца, в размерите
посочени в исковата молба, тогава необосновано би се достигнало до това,
обезщетението да има наказателна, а не обезщетителна функция.
Исковата сума е недължима поради самоувреждане на пострадалия.В случай,
че се приеме, че предявеният иск за
заплащане .на обезщетение за причинените неимуществени вреди е доказан по
своето основание, се прави възражение за прекомерност на
претенцията.Исковата сума е завишена и прекомерна с оглед действителните вреди
на ищеца.Прави се възражение и за съпричиняване от страна на пострадалия
Прави се искане да отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
Към отговора
е приложена застрахователна полица.
Ответникът
изразява следното становище относно доказателствените искания на ишепа:
1.
Оспорва представения с ИМ
констативен протокол относно неговото съдържание;
2.
Моли да бъде оставено без
уважение искането за допускане на свидетели при режим на довеждане.За задължи
ищеца с нарочна молба да посочи трите
имена на свидетелите, както и фактите, които ще установяват.
Ответникът
прави
следните доказателствени искания:
Към въпросите на поисканата
Съдебно-медицинска експертиза да бъдат допълнени със следните:
1.
Налице ли са у ищеца обичайните трамви/ следи
от използван обезопасителен колан - натъртвания, охлузвания и други подобни.
2.
Бил ли е ищецът с предпазен колан?
3. С оглед вида,
местоположението и характера на травмите, които ищецът е получил при процесното
ПТП уврежданията на същия биха ли настъпили и в същата степен ли биха
настъпили, ако той беше с поставен предпазен колан.
На основание чл.372,ал.1 от ГПК
съдът е изпратил на ищеца препис от отговора
и е дал указания за процесуалните възможности по чл.372, ал.2 и
чл.238, ал.2 от ГПК. – Разпореждане №1012/21.06.2019г.(л.26 от делото)
В
предоставения срок не е постъпила
Допълнителна искова молба от ишеца, поради което процедурата по размяна на
снижа следва да се счита приключила.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, приети са заключения на съдебно-медицинска
и на авто-техническа експертизи, приложена е преписка на РПУ-**** във връзка с
издаване на наказателно постановление срещу *******от гр.****.
По делото
е проведено едно открито съдебно
заседание.
Страните, чрез процесуалните представители(
адв.Ст.Б. от САК за ищеца и адв. ********от САК за ответника) поддържат
изразените становища. Последният представя писмени бележки.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност представените от страните
доказателства и заключението на съдебно-медицинската и авто-техническата експертизи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.12.2018г., около 14.50ч.,
неучастващо в делото лице *******, ЕГН-********** с постоянен адрес ***, който
е правоспособен шофьор, се движел със
собствения си лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с ********, по път ІІІ-3006 в
посока от гр.**** към гр.****, V-ти
квартал. Освен водача,в автомобила се намирали още трима пътници. Един от тях
бил ищецът Н.Т.Н., ЕГН-********** с постоянен адрес ***. Последният заемал
задната лява седалка, зад местото на шофьора.Четиримата пътуващи били с
поставени предпазни колани, включително и
двамата пътници на задната седалка. Зад управлявания от ****** автомобил
„БМВ 530 Д“, се движил лек автомобил,
марка „Опел вектра“, управляван от
собственика му – свидетеля ****** от гр.****
– баща на ищеца Н.Т.Н..
По същото време, друго неучастващо в делото лице - ****** , ЕГН-********** с постоянен адрес в
гр.****, „****** , управлявал лек автомобил „Дачия Сандеро“ с ****** ,
собственост на *******. Намирайки се в крайпътен имот - паркинг на бившия „Военен завод“, в
последствие Фирма „****“, край гр.****, ****** навлиза в път с предимство ( път
ІІІ-3006), като не пропуска движещия се по него
лек автомобил „БМВ 530 Д“,
управляван от ****** . ( Водачът на автомобила „Дачия Сантеро“ е започнал
технически действия за управление на автомобила с цел да излезе от паркинга и
се включи в пътното платно за движение в
посока към гр.****. По същия път и в
същата посока се е движел л.а. „БМВ 530 Д“, в който пътувал ищецът.) Между
двата автомобила е настъпил удар с предната част на „Дачия Сантеро“ и
страничната задна лява част на „БМВ 530 Д“,. В резултат на удара, в купето на
автомобил БМВ са възникнали сили, които са причинили контакт
на ищеца като пътник с вътрешните части на купето, и най-много със
задната лява врата, което е причинило
телесни повреди на същия.
Съгласно
авто-техническата експертиза, водачът на лек автомобил „Дачия Сантеро“ е имал
техническа възможност да предотврати произшествието като пропусне движещия се по пътя
лек автомобил „БМВ 530 Д“, в който е пътувал ищецът, и след това на
навлезе в пътното платно на път ІІІ-3006. Когато л.а. „Дачия Сантеро“ е
навлязъл в пътното платно и е създал опасност за л.а. „БМВ 530 Д“, водачът на
втория автомобил не е имал техническа възможност да предотврати удара.
След удара, пътуващите в движещия се след л.а.“БМВ 530 Д“, автомобил „Опел вектра“,
родители на ищеца, са успели да го измъкнат
през задната дясна врата на автомобила, тъй като лявата, до която се е
намирал е била силно деформирана. Поставен на снега, ищецът временно е бил неадекватен.
Пристигнали са органи на КАТ, които са съставили АУАН спрямо водача ****** с
бланков №788393 от 16.12.2018г. На
20.12.2018г. от служител в РПУ-Ч.бряг е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. В последствие спрямо ****** е издадено и Наказателно
постановление №18-0374-001176/14.01.2019г. за административно нарушение по
чл.25,ал.1 от ЗДвП и му е валожено административно наказание. Няма данни
НП да е обжалвано.
Пострадалият ищец е закаран от
баща си – свидетеля ****** в болница. Оплаквал се е от болки в главата и в
областта на лявото рамо. Оказана му е медицинска помощ. Гипсирана е ръката му, като с гипса е бил около 25-26 дни. Не е приет за
стационарно лечение, лекуван е амбулаторно. Според показанията на бащата, след
инцидента,ищецът се е променил. – Продължил е да търпи болки, не е бил в
състояние да извършва трудова дейност,
имал е „страхова невроза“, депресия, отказвал е да управлява МПС, изпитва страх при пътуване с автомобил.
Съгласно съдебно-медицинската
експертиза, в резултат на ПТП, ищецът Н. Т.Н. е получил следните травматични
увреждания:Контузия ( натъртване) на меките тъкани на главата и счупване на
горната част на лявата раменна кост (хумерус) без разместване на фрагментите.
Налице е пряка причинна връзка между
пътния инцидент ( удар между два автомобила) и получените травматични
увреждания на ищеца.в резултат на описаните травми, пострадалият е търпял
болки. Не може да се твърди, че при наличие на закопчан предпазен колан, ще
бъдат избегнати настъпилите увреждания, при положение, че пострадалият е бил на
лявата задна седалка, където е настъпил ударът.
Разпитан в о.с.з., в.л.доц. Д. Д.
– специалист по съдебна медицина, посочва, че нормалният оздравителен процес
при установения вид увреждания, е около 2-3 месеца. Липсва медицинска документация, която да
е установила усложнения при оздравителния процес. Според експерта е нормално, след ПТП,
пострадалият да изпитва стрес, паника, депресия, страх, но ако те продължават е
следвало да се потърси помощ от специалист, тъй като може да се дължат на други
фактори. В.л. не изключва наличие на лекостепенно мозъчно сътресение.
И за двата автомобила, участвали
в ПТП, настъпило на 16.12.2018г., са сключени застрахователни договори
„Гражданска отговорност“ с ответника - ******
“- АД със седалище и адрес на управление в гр.****, бул.“****** . За лекия автомобил марка „Дачия
Сантеро“ с ****** , собственост на неучастващо в делото лице *******,
управляван при ПТП от ****** , застрахователната полица е № BG/02/118003100287 с валидност от 02.11.2018г. до
01.11.2019г.
С Молба вх.
№ ОК-909845/31.12.2018 г., на основание чл. 429, ал. 1 от КЗ ищецът чрез
пълномощника адв. Ст.Б. е депозирал доброволна претенция към
застрахователя, което обстоятелство се признава с отговора на
исковата молба.(л.6 и л.19).Споразумение
не е постигнато.
Горната
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, с които е
попълнено делото, от показанията на свидетеля Тошко Н. Иванов, от заключенията
на авто-техническата експертиза, изготвена от инж.В.П. и съдебно-медицинкската,
изготвена от доц.д-р Д., които не са оспорени от страните.
От
изложеното е видно, че съдът възприема фактическата обстановка, описана в
исковата молба.
Ответникът,
който оспорва фактическите твърдения по исковата молба, не е представил
доказателства, които да установяват други фактически положения.
С оглед на горните фактически положения, съдът формира следните правни изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание по чл.432,ал.1 от КЗ и цена 50000лв.(
петдесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от застрахователно
събитие -ПТП, настъпило на 16.12.2018г.
на път ІІІ-3006 до паркинга на фирма „****“
край гр.****, Област-Плевен.Т.е. касае се за т. нар. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата (деликвента), за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
По допустимостта на иска:
Тъй
като с преките искове на увреденото лице
се претендират обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на 16.12.2018г., приложим закон е КЗ в сила
от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480,ал.3 от КТ във вр чл.496 КЗ във вр. чл.380 от КЗ,
специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу
застрахователя по ГО на виновния водач на МПС, а именно предварително сезиране на застрахователя по
чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за
доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия и застрахователя по повод
заплащане на застрахователно
обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по чл.380 от КЗ на 31.12.2018г,
извънсъдебно споразумение не е постигнато, а исковата претенция по прекия иск е
заявена на 02.05.2019г, от когато е пощенското клеймо на подателя, тъй като ИМ
е изпратена по пощата. От това следва, че е
налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на
предявените преки искове на увреденото
лице. Освен това, исковете да допустими
и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като са предявени между надлежни
страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават
фактическите предпоставки на чл.432 от КЗ.
По основателността на иска:
Отговорността
на ответника- застраховател по чл.432 от КЗ е договорна, но предпоставка за
възникването й е деликт, осъществен под формата на ПТП от водача на
застрахования автомобил.
В
тежест на ищеца е да установи следното: Настъпването на ПТП;
Наличие на валидно сключен договор „ГО“ между собственика на автомобила, при
управлението на който е причинено ПТП и ответниковото застрахователно
дружество, който да има действие за периода на настъпилото събитие;
Предпоставките на чл.380 във вр. чл.498,ал.3 във вр. чл.496 от КЗ; Вид и
характер на причиненото увреждане на
здравето; Оздравителен период – продължителност
и специфики; Претърпени болки и
страдания.
В тежест
на ответника е да обори твърденията, изложени в исковата молба, като установи,
че не са налице фактическите положения,
описани в исковата молба.Да докаже възражението си за съпричиняване на настъпилия
резултат.
От
съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства и заключенията
на приетите съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи, е установено по
категоричен начин, че в резултат на
настъпило ПТП на 16.12.2018г. в района на фирма „****“ край гр.****, Област-Плевен, предизвикано от водача на лек автомобил „Дачия
Сантеро“ ****** , на ищеца Н. Т.Н. са причинени увреждания. - контузия ( натъртване) на меките тъкани на
главата, счупване на горната част на лявата раменна кост (хумерус), възможно
наличие на лекостепенно мозъчно сътресение.
Изключителна
вина за настъпването на ПТП има водачът
на лек автомобил „Дачия Сантеро“ - - ******
, съгласно заключението на неоспорената авто-техническа експертиза, изготвена
от в.л. инж.В.П.. – Намирайки се на паркинг пред фирма „****“, този водач
предприема излизане от паркинга и включване в пътното платно в посока на
движение към гр.****.Паркингът е открита площ, от страната към пътното платно на
път ІІІ-3006 няма храсти, дървета или някакъв вид препятствия, които да
ограничават видимостта от паркинга към пътното платно и обратно. Като водач, излизащ от паркинг, Симеонов е
бил длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по път
ІІІ-3006. Освен това л.а.“Дачия Сантеро“ ****** е лявостоящ спрямо
разположението и движението на автомобилите при удара, а водачът на л.а. „БМВ
530Д“ е с предимство за движение по пътното платно на път ІІІ-3006г. Водачът на
л.а.“Дачия Сантеро“ е имал техническа възможност да предотврати произшествието
като пропусне движещия се по пътя автомобил „БМВ 130Д“, в който е пътувал
ищецът, и след това да навлезе на пътното платно. Когато автомобил „Дачия Сантеро“ е навлязъл на
пътното платно е създал опасност за водача на
л.а. „БМВ 130Д“, който не е имал техническа възможност да предотврати
удара.
Безспорно
е установено, че по отношение на управлявания от виновния водач лек автомобил „Дачия
Сантеро“ с ****** , предизвикал ПТП на 16.12.2018г., с ответното застрахователно
дружество, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност за
автомобилистите“ за периода от 02.11.2018г. до 01.11.2019г. При тези данни,
съдържащи се в застрахователната полица с№ BG/02/118003100287, ПТП от 16.12.2018г. е застрахователно събитие, което е настъпило при действие на договора за
застраховка.
Горното
е достатъчно, за да се приеме, че предявеният от ищеца против ответника пряк
иск по чл.432 от КСО е доказан по
основание.
За да се произнесе относно
размера, в който следва да се уважи искът, съдът съобрази следното:
Неоснователно
е възражението на застрахователното
дружество – ответник за съпричиняване на вредоносния резултат. – Както беше
посочено, съгласно заключението на авто-техническата експертиза, което съдът
възприема като компетентно и обосновано, изключителна вина за настъпване на ПТП
има водачът на л.а.“Дачия Сантеро“ ****** , който не е пропуснал движения се по
път ІІІ-3006 автомобил „БМВ 530 Д“,в който е пътувал ищецът. Водачът на втория автомобил не е имал техническа
възможност да предотврати удара. С
поведението си той по никакъв начин не е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй
като се е движел по път с предимство.
Ответникът
обосновава възражението си за съпричиняване с това, че ищецът не е ползвал предпазен
( обезопасителен колан) и с това е допринесъл за настъпване на увреждането.
–Съдът намира, че възражението е
неоснователно, тъй като се опровергава от събраните доказателства. – Свидетелят
****** , който е очевидец установява, че
всички лица, пътуващи в л.а. „БМВ 530 Д“ са били с обезопасителни колани. Освен
това авто-техническата и
съдебно-медицинската експертизи ,установяват, че наличието на поставен, респ. непоставен
обезопасителен колан, не е от значение за
нанесените телесни повреди на ищеца като пътник, защото с оглед
механизма на ПТП, пострадалият е получил директен страничен удар през лявата
задна врата, до която се е намирал. При това положение, не може да се твърди,
че при наличието на закопчан колан, настъпилите увреждания са могли да бъдат
избегнати пред вид характера на удара. – Л.а. „Дачия Сантеро“, навлизайки на
пътното платно, удря с предната си част страничната лява част на движещия
се по пътя л.а.“БМВ 130Д“ и причинява увреждания
на ищеца като пътник, намиращ се на
задната лява седалка.
Представената
по делото медицинска документация , съставена във връзка с уврежданията на
ищеца, е оскъдна.
Свидетелят
****** – баща на ищеца установява, че
болките в областта на лявото рамо и „страховата невроза“ продължават и сега, т.е. близо две години след настъпилото
ПТП.
Съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от в.л. доц.д-р Д.
установява, че чувството за болка е субективно усещане, но пред вид
характера на увреждането, ищецът следва да се възстанови за срок от около три
месеца. Причинените увреждания са свързани с болки и страдания, имобилизация
на левия горен крайник за около 25-26 дни. Възможно е и
леко-степенно мозъчно сътресение, което за определен период изисква спазване на
режим – да не се излага директно на слънце, да се пази от шумове е пр. Липсва медицинска
документация, която да установи отклонение от нормалното развитие на
оздравителния процес. Стресът, уплахата, паниката, депресията и пр. негативни изживявани, са нормална
последица от преживяното ПТП, но би
следвало да се изживеят. Продължаващата „страхова невроза“, твърдяна от бащата
на пострадалия, може да е свързана с психиатричен проблем, който изисква
лечение от специалист.
От
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди, както като физически увреждания, болки и
страдания, така и като неприятни емоционални изживявания.
Съобразявайки
настъпилите увреждания на здравето на ищеца,лечението чрез имобилизация на
горен крайник, претърпените болки,
страдания и неприятни емоционални изживявания, социално -икономическата
обстановка в страната, нивото на застрахователно покритие към момента на
инцидента и практиката на съдилищата по
аналогични казуси, съдът приема, че за възстановяване на претърпените неимуществени
вреди, ответникът като застраховател на деликвента по застраховка“Гражданска
отговорност за автомобилистите“, следва да бъде осъден да заплати на ищеца като увредено лице, обезщетение по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД в размер на 30000лв.(тридесет хиляди лв.),
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 16.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
За
разликата от 30хил.до 50 хил.лв., искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. – Преди всичко претендираната сума от 50хил.лв. е твърде
завишена с оглед характера на
увреждането, социално- икономическите условия в страната и съдебната практика.
Освен това, от представената медицинска
документация не се установява физическо
и психическо увреждане на ищеца в
степента, твърдяна в исковата молба. – Няма данни да е диагностицирано
усложнение в оздравителния процес.Продължаващите отрицателни емоционални
изживявания, установени от бащата на пострадалия, според съдебно- медицинската
експертиза могат да се дължат на фактор,
различен от претърпяното ПТП, като например психиатрично заболяване.
Възражението
на ответника за недоказаност на исковата претенция е неоснователно с оглед
представените по делото доказателства. – От писмените и гласни доказателства и от заключението на
авто-техническата и съдебно-медицинска
документация, категорично се
установява, че ищецът е пострадал от ПТП, причинено от водача на л.а. „Дачия Сандеро******
за който с ответника е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, по време на действие на
договора.
Неоснователно
е и възражението за съпричиняване от
страна на пострадалия поради неползван предпазен колан. – Свидетелят Т.Иванов
установи в показанията си, че ищецът и всички пътуващи в л.а. "БМВ 13„Д“
са били с предпазни колани. Независимо от това, авто-техническата е
съдебно-медицинската експертизи, установяват, че с оглед
механизма на удара, настъпил между двете МПС, вида и характера на
травмите, уврежданията на ищеца биха настъпили в еднаква степен, независимо
дали е бил с предпазен колан или не ползвал такъв.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78,ал.6 във чл.69,ал.1,т.1 от ГПК да заплати по Бюджета на Съдебната власт, в полза на
Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 1200.00лв.( хиляда и двеста лв.) върху уважената част от
иска в размер на 30000лв.
Освен
това, ответникът следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Плевен на основание
чл.78,ал.6 от ГПК и разноски в размер на 480.00лв.- възнаграждения за
експертизи, съобразно уважената част от
иска.
И двете
страни претендират разноски за адвокатски възнаграждения. – Пълномощникът на
ищеца адв. Ст.Б. претендира възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, чиито размер не
посочва, но счита, че не следва да е минималният. Пълномощникът на ответника –
адв. В.****** претендира разноски в размер на 2436.00лв.с ДДС съгласно
представените договор за правна помощ, платежно нареждане и Проформа фактура.
Съдът
съобразявайки разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАдС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, фактическата и правна сложност на делото, намира,
че с оглед уважената част от иска, на пълномощника на ищеца адв.Б. следва да се
определи възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА в размер на 1500.00лв.С оглед отхвърлената част от иска,
ответникът има право да получи разноски в размер на 975.00лв.-адвокатско
възнаграждение. При това положение, ответникът следва да заплати на адв. Ст.Б.
на основание чл.38,ал.2 от ЗА, разноски по компенсация в размер на 525.00лв.(
петстотин двадесет и пет лв.) Възражението на адв.Б. за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, не е направено своевременно, поради което
съдът не го обсъжда.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд,
Търговско отделение, на основание чл. 377 във вр. чл.235 от ГПК
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ****“ – АД, ЕИК-******със седалище и адрес на
управление в гр.****, ****, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Т.Н., ЕГН-********** с постоянен
адрес *** и съдебен адрес адв.С.В.Б. ***, на основание чл.432 от КЗ, СУМАТА от 30000.00лв.( тридесет хиляди лв.) - застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от *******на 16.12.2018г. на път ІІІ-3006, в
района на фирма „****“-****, Област-Плевен, при
сключена от собственика на автомобила застраховка “Гражданска
отговорност“ с Полица №BG /02/118003100287, издадена от ЗД“Бул Инс“-АД-****, със срок на валидност от
02.11.2018г. до 01.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от 30000.00лв.,
считано от 16.12.2018г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл.127,ал.4 от ГПК присъденото ОБЕЗЩЕТЕНИЕ да се
изплати чрез пощенски запис на името на пълномощника на ищеца – адв. С.В.Б. от
САК с адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от Н.Т.Н., ЕГН-**********
с постоянен адрес *** и съдебен адрес адв.С.В.Б. ***, СРЕЩУ ****“ – АД, ЕИК-******със седалище и
адрес на управление в гр.****, ****, ИСК
за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ за сумата
от 20000лв.( двадесет хиляди лв), представляваща РАЗЛИКА от 30000.00лв.(
тридесет хиляди лв.) до 50000.00лв.(петдесет хиляди лв.)
ОСЪЖДА ****“ – АД,
ЕИК-******със седалище и адрес на управление в гр.****, ****, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл.78,ал.6 във
вр.чл.83,ал.2 и чл.69,ал.1,т.1 от ГПК по Бюджета на Съдебната власт, в
полза на Окръжен съд-Плевен, държавна такса от 1200.00лв.( хиляда
и двеста лв.) върху уважената част от иска.
ОСЪЖДА ****“ – АД,
ЕИК-******със седалище и адрес на управление в гр.****, ****, ДА ЗАПЛАТИ
на основание чл. 78,ал.6 във вр. чл.83,ал.2 от ГПК , по сметка на Плевенски окръжен съд, СУМАТА от 480.00лв.( четиристотин и осемдесет лв.) –
възнаграждения за вещи лица съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ****“ – АД,
ЕИК-******със седалище и адрес на управление в гр.****, ****, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. В.Б. от САК с адрес ***, на основание
чл.38,ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение по компенсация в размер на
525.00лв.(петстотин двадесет и пет лв.)
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В. Търново в 2-седмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: