Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 08.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 26 – и състав, в публичното
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Снежана
Апостолова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 9484 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, рег.
№ 92721/ 17.07.2019 г., с която Д.Ц.И. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния
си представител, е предявила против Г. Ф. със седалище и адрес на управление ***,
иск за осъждането му да и заплати сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
на ПТП, настъпило на 18.03.2019 г. в резултат на виновното поведение на водач
на МПС с неустановени марка, модел и регистрационен номер, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното и изплащане,
както и сторените по делото разноски.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 18.03.2019 г. в около 18.30 ч. в гр.
София, ищцата пътувала в тролейбус, марка „Шкода“, модел „27 ТР Соларис“, с
инв. № **** управляван от Д.В.Д..*** в посока от ул. „Граф Игнатиев“ към ул.
„Ген. Гурко“, водач на автомобил с неустановени марка, модел и регистрационен
номер, предприел маневра „обратен завой“ в нарушение на правилата за движение
по пътищата, като навлязъл в лентата за движение на тролейбуса. В резултат на
това водачът на последния предприел рязко намаляване на скоростта, което довело
до падане на ищцата като пътник в тролейбуса, която получила в следствие на
това следните увреждания: кръвонасядане на лява длан, на ляво коляно, на ляво
бедро и лява подбедрица, разкъсване на вътрешния мениск на лявото коляно с
голям подкожен хематом. След ПТП незабавно била транспортирана в УМБАЛ „Царица
Йоанна - ИСУЛ“, където и били проведени прегледи и образни изследвания, били
поставени диагнози и била назначена криотерапия и обезболяващи медикаменти. На 28.03.2019 г. и била поставена
диагноза „изкълчване на коляното“, а на 08.04.2019 г. при извършена магнитно –
резонансна томография били установени разкъсването на мениска и подкожния
хематом. Уврежданията довели до влошаване физическото състояние на ищцата,
трайно затрудняване на движението на левия и крак и лявата ръка в областта на
дланта и китката, довели до силни болки и страдания, изпитвани в продължителен
период от време, необходимост от прием на силни болкоуспокояващи медикаменти,
което от своя страна водело до лесна уморяемост и непълноценност, срив на
самочувствието и психически дискомфорт, които трудно преодоляла. И към
настоящия момент ищцата продължавала да търпи болки в десния крак и ръка и да
търпи физически страдания. На 03.04.2019 г. ищцата предявила пред ответника
претенция за доброволно изплащане на обезщетение, по която такова не било
изплатено. За ПТП било образувано досъдебно производство № 11086/ 2019 г. по
описа на СДВР, пр. пр. №11952/ 2019 г. При тези съображения ищцата счита, че за
нея е налице правен интерес да предяви пряк иск срещу ответника за сумата от 20
000 лв. за обезщетение на причинените и в резултат на ПТП неимуществени вреди,
ведно със следващата се върху сумата законна лихва, считано от 04.07.2019 г.,
на която дата ответникът е следвало да изплати обезщетение, до окончателното и
изплащане. Претендира пълно удовлетворяване на иска, претендира разноски и
адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът Г.
Ф., чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който се е
противопоставил на заявената претенция, тъй като бил създаден с оглед
осъществяване на обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функции,
които го различавали от застрахователните дружества. Ищцата не представила
доказателства, които да установяват наличието на хипотезата на чл. 557 ал. 1 т.
2 б. А от КЗ, независимо, че Гаранционният Ф. указал да ги представи. Същите са
приложени едва към подадената 2 седмици след отказа искова молба, поставяйки го
в обективна невъзможност да се произнесе по доброволен ред. Сезирането на
ответника било формално, като очевидно ищцата е разполагала с доказателства,
които да представи пред ответника, като по този начин действията и целели
натоварването на ответника с разноски. В тази връзка се оспорва датата на
изпадането му в забава, съответно началния момент на дължимостта на законната
лихва върху претендираното обезщетение. Релевира се възражение за единствено
нейна отговорност за причиняване на вредоносния резултат от самата ищца, тъй
като при движение в обществено превозно средство е следвало здраво да бъде
хваната за предназначените за това места. Размерът на претенцията бил
изключително завишен и не отговарял на критериите за справедливост, визирани в
чл. 52 от ЗЗД. Настоява се за отхвърляне на иска, претендира юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
релевираните от страните твърдения и възражения и ангажираните по делото
доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна
следното:
От
представения Констативен протокол № К-153/ 19.03.2019 г., изготвен от дежурен
ПТП – О „ПП“ при СДВР става ясно, че на същата дата в около 18.30 ч. в гр.
София, по бул. „********е настъпило ПТП между участник № 1- неизвестен лек
автомобил, участник № 2 – тролейбус, марка „Шкода“, модел „27 ТР Соларис“, с
инв. № *****, управляван от Д.В.Д., и участник № 3 – Д.Ц.И., както и участници
№ 4 и № 5 – пътници в тролейбуса. Като обстоятелства, причини и условия за ПТП
е описано, че участник № 1, движейки се по бул. „Васил Левски“ в посока от ул.
„Граф Игнатиев“ към „Ген. Гурко“ и в района на ********извършил маневра
„обратен завой“, пресичайки пътя на попътно движещия се тролейбус, в резултат
на което водачът на последния рязко намалил скоростта. В следствие на това
трима пътници в тролейбуса, сред които и ищцата са паднали. Лекият автомобил е
избягал от местопроизшествието. За ПТП е образувано досъдебно производство №
ЗМ11086/ 2019 г. по описа на С РТП при СДВР.
Ищцата
посетила Спешно отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“, като от представения
лист за преглед се установява, че и е поставена основна диагноза „Контузия на
други части на китката и дланта“. В анамнезата е посочено, че при рязко спиране
на тролейбус паднала и контузила лявата си китка, с анамнеза за двукратна
фрактура на същата стана. Няма описани травми по долните крайници и
изследвания по отношения на такива травми не са били извършвани.
На 26.03.2019
г. в 22 ДКЦ в гр. София била извършена рентгенография на лява колянна става,
като са констатирани данни за уплътнени ставни повърхности, остеофити по
ръбовете и еминенции, стеснена медиално ставна междина, гонартрозис синистра.
На 28.03.2020
г. посетила специалист, който поставил диагноза „изкълчване на коляното“, като
в анамнезата е посочено, че травмата на колянната стана е получена по данни на
самата ищца при ПТП – била е в тролей, който е катастрофирал, като е получила
травма на ръката, която е била обработена в ИСУЛ.
На 08.04.2019
г. в „М.-Д.Л.ПО Я.– М.Р.Д.– Р.“ ЕООД била извършена магнитно – резонансна
томография /МРТ/ на ляво коляно, при която била установени лектостепенни
хондропатия, реактивен синовиит; руптура на медалния мениск; субкортикален
остеит на фемур – съвсем ограничен /4 мм./; голям подкожен хематом откъм предно
– лакерално, от които промени единствено последния е недвусмислено травматично
обусловен.
На 28.03.2019
г. и на 05.04.2019 г. са издадени съдебно – медицинско удостоверение и
допълнение към него, издадени от съдебен лекар, в които е удостоверил, че Д.Ц.И.
е получила следните увреждания: кръвонасядане на лява длан, контузия на други
части на китката и дланта, кръвонасядане на ляво бедро, кръвонасядане на ляво
коляно, изкълчване на коляното и кръвонасядане на лявата подбедрица. Въз основа
на резултатите от МРТ съдебният лекар е посочил, че ищцата е получила
разкъсване на вътрешния мениск на лявото коляно и голям подкожен хематом.
В хода на
процеса като доказателство е представена епикриза от Специализирана болница за
рехабилитация „Банкя“ АД, в чиято анамнеза, снета по данни на ищцата, е
посочено, че се оплаква от болки и ограничени движения в двете колене, болките
датират от години, понякога са придружени с отоци около коленните стави,
поставена е диагноза „първична гонартроза, двустранна“.
На 03.04.2019
г. ищцата, чрез процесуалния си представител е претендирала Г. Ф. да изплати
обезщетение в размер на 50 000 лв.
Не е налице доброволно изплащане на такова. Ответникът не е представил
доказателства в подкрепа на твърденията си в отговора на исковата молба, че е
поискал от ищцата представянето на доказателства, които тя не е депозирала в
срок.
Ищцата е
ангажирала гласни доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Св. И.Т.И.,
съпруг на Д.Ц.И., е заявил, че съпругата му е претърпяла ПТП на 18.03.2019 г.,
обадила му се от ИСУЛ, където той я намерил в инвалидна количка. Били подути
лявата и китка и левия крак от коляното надолу. Направили и изследвания и
освободили, предписали и обезболяваща терапия. До м. май 2019 г. се придвижвала
с инвалидна количка, тъй като не можела да стъпва на крака си, до тогава или до
м. юни с.г. пиела лекарства. Свидетелят и помагал в обслужването, тъй като сама
не можела, водел я до тоалетна. Болките в коляното и продължавали.
Св. Д.В.Д.,
водач на процесния тролейбус, е заявил, че на 18.03.2019 г. управлявал
тролейбус по линия 1 в средната лента, тъй като бус лентата била заета от
спрели автомобили, като на бул. „Васил Левски“ в посока Софийски университет
настъпило ПТП. „Засякъл“ го л. а. „Опел“, бял на цвят, направил обратен завой
от бус лентата и пресякъл пътя на тролейбуса. Спрял рязко, за да предотврати
удара в лекия автомобил, пасажери се оплакали, че са паднали. Обадил се на
Центъра за градска мобилност, които изпратили линейки.
От
заключението на вещото лице по назначената СМЕ се установява, че в резултат на
ПТП е получила контузия на лявата китка и длан, изразяващи се в контузия на
меките тъкани с подкожни хематоми и развитие на посттравматичен оток; контузия
на лявото коляно с хематом с придружаващо заболяване – левостранна гонартроза;
повърхностна контузия на лявата подбедрица и бедро с разлят хематом. Травмата
на гривнената става е свързан с падане на дланта на ръката, а контузиите на
лявото бедро, лявото коляно и подбедрица са в резултат на удари върху твърди
тъпи предмети, като механизмът на получаването им е при ПТП от пътник в
превозно средство при рязкото му спиране. Проведено е било амбулаторно лечение,
което включва локално охлаждане, обезболяващи медикаменти и гел. В острия
период ищцата е имала по – силни болки поради развитие на посттравматичен
хематом и посттравматичен оток, като периодът на възстановяване е продължил
25-30 дни. Според вещото лице ищцата се е възстановила напълно от причинените и
травми, не са налице клинични данни за продължаващи болки и страдания.
Съдът е
назначил САТЕ, от обективно и компетентно изготвеното заключение по която се
установява, че механизмът на ПТП е внезапно и рязко спиране движението на
тролейбуса, с цел предотвратяване ПТП с неустановен лек автомобил, който е
предприел маневра „обратен завой“, пресичащ пътя на тролейбуса. В следствие
рязкото спиране, в салона на тролейбуса са паднали пътници, сред които и Д.Ц.И..
Според вещото лице липсват данни за технически причини за ПТП, а причините за
ПТП са от субективен характер – извършването на неразрешена маневра на обратен
завой от страна на водача на лекия автомобил. Мястото, където е настъпило ПТП,
е прав пътен участък от булевард „Васил Левски“, предназначен за двупосочно
движение, като двете посоки са разделени от двойна непрекъсната линия. Във
всяка от посоките за движение има бус – лента с широчина 3 м., отделена от
другите пътни ленти с жълта непрекъсната линия, а останалите две ленти са били
разделени с единична прекъсната линия. Вещото лице е определило математически
скоростта на тролейбуса от порядъка на 30 км./ ч. При внезапното му спиране
инерционните сили, които са въздействали върху дясната ръка на ищцата, са били
с натиск до 8 кг.
При така
изложените фактически данни, Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 558 ал. 5, вр. чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ, вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл.
519 ал. 1 от КЗ Гаранционният Ф. извършва плащания в полза на увредените лица
за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или
на което виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена
задължителна застраховка "Злополука" на пътниците. Разпоредбата на
чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ аналогично предвижда, че Гаранционният Ф. изплаща на
увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство).
За да бъде
уважен иска по чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ
следва да се установи кумулативното наличие на предвидените законови
предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, характера на вредите, причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат и вина на извършителя, както и обстоятелството, че
противоправното деяние е осъществено на територията на Република България от
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено. Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на сочещ
на допустимост на претенцията –т. е. ако Ф.ът не се е произнесъл по подадената
молба в срока по, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението.
От
ангажираните в хода на производството доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, се установява, че причиненото на 18.03.2019 г. ПТП
е в резултат на поведението на водач на неидентифициран лек автомобил, който е
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл. 15 ал. 6 от ЗДвП, тъй като
се е движил в пътна лента, сигнализирана за движение само на превозни средства
от редовните линии за обществен превоз на пътници; и в чл. 38 ал. 1 и ал. 3 от ЗДвП, съгласно които разпоредби завиването в обратна посока се извършва наляво
от най-лявата пътна лента по посока на движението, като при недостатъчна
широчина завиването в обратна посока може да започне и от друга част на
платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен
да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна пътни превозни средства.
За да избегне удар в лекия автомобил водачът на тролейбуса е извършил
спасителна маневра, рязко спирайки движението му, в резултат на което са се
породили инерционни сили върху ръката на ищцата, която, установява се от данните
по делото, че се е държала за метална тръба в автобуса, с тежест до 8 кг, в
следствие на което тя е изгубила равновесие и е паднала.
По делото са
представени доказателства, че ищцата е отправила искане до ответника за
доброволно изплащане на обезщетение, което не е удовлетворено. Недоказани са
останали твърденията на Г. Ф., че причините за неизплащането е непредставяне на
доказателства от страна на самата ищца.
В пряк и
непосредствен резултат от виновното поведение на водача на неидентифицирания
лек автомобил ищцата е получила следните телесни увреждания: контузия на лявата
китка и длан, изразяващи се в контузия на меките тъкани с подкожни хематоми и
развитие на посттравматичен оток; контузия на лявото коляно с хематом с
придружаващо заболяване – левостранна гонартроза; повърхностна контузия на
лявата подбедрица и бедро с разлят хематом. Травмата на гривнената става е
свързан с падане на дланта на ръката, а контузиите на лявото бедро, лявото
коляно и подбедрица са в резултат на удари върху твърди тъпи предмети, като
механизмът на получаването им е при ПТП от пътник в превозно средство при
рязкото му спиране.
Настоящият
съдебен състав намира за недоказани твърденията на ищцата в пряк и
непосредствен резултат от ПТП да е получила скъсване на мениска, с оглед
датата, на която е поставена тази диагноза, не непосредствено след ПТП, липсата
на описано подобно травматично увреждане листа за прегледа на ищцата в спешно
отделение на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, както и заключението на вещото лице по
СМЕ. Представените от нея съдебно-медицински удостоверения не установяват пряка
причинно – следствена връзка между ПТП и описаните травми, още повече, че са
съставени значителен период от време след това. По отношение на заболяването
„гонартроза“, съдът намира, че не се намира в пряка причинно – следствена
връзка с ПТП. В представената от ищцата епикриза от Специализирана болница за
рехабилитация „Банкя“ АД, е посочено, че по данни на самата Д.И., тя се оплаква
от болки и ограничени движения в двете колене, болките датират от години,
понякога са придружени с отоци около коленните стави.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/
1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията, които е търпяла пострадалата,
възрастта му към датата на ПТП – 59 години, както и отражението, което е дало
процесното ПТП върху живота и. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и оказват върху
начина на живот на Д.Ц.И. съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 8 000 лв.,
поради които исковата и претенция над този размер до предявения такъв от 30 000
лв. е неоснователна.
По отношения
твърденията на ответника за допринасяне на вредоносния резултат от ищцата, тъй
като сама е допуснала нарушение на ЗДвП, тъй като не се е държала в превозното
средство за обществен транспорт, са неоснователни. Гласните доказателства,
както и заключението по САТЕ установяват, че падането и е било породено от
значителните инерционни сили, предизвикани от внезапното спиране движението на
тролейбуса.
От приложената
молба до ответното дружество е видно, че на 03.04.2019 г. ищцата е поканила
ответника да и изплати обезщетение. Считано от изтичане на тримесечния срок по
чл. 496 от КЗ, приложим съгласно чл. 558
ал. 5 от КЗ, дружеството – ответник дължи лихви за забава върху размера
на главното парично задължение в размер на 8 000 лв., до окончателното им
изплащане.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането
на сторени от ищцата разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на
453.33 лв. На пълномощника на ищцата, защитавал ябезплатно съгласно чл. 38 ал.
1 т. 2 от ЗА, следва да бъде присъдено възнаграждение, изчислено съобразно чл.
7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 570 лв.
На ответника
също следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете поради тяхната неоснователност, в размер на 293.33 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., определено съобразно чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф.
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Ц.И. ***, с ЕГН **********,
сумата от 8 000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
нанесените и неимуществени вреди -
претърпени от нея болки и страдания в резултат на контузия на лявата китка и
длан, контузия на лявото коляно с хематом; повърхностна контузия на лявата
подбедрица и бедро с разлят хематом, получени като пътник в тролейбус, марка
„Шкода“, модел „27 ТР Соларис“, с инв. № ***, участвал в ПТП, настъпило по вина
на водач на неидентифициран лек автомобил, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения от съда размер от 8 000 лв. /осем
хиляди лева/ до предявения такъв от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Ф.
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Ц.И. ***, с ЕГН **********,
сумата от 453.33 лв. /четиристотин петдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляващи сторени от нея съдебно - деловодни разноски
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на да заплати на адвокат В.В.О.
***, с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 570 лв. /петстотин
и седемдесет лева/.
ОСЪЖДА Д.Ц.И. ***,
с ЕГН **********, да заплати на Г. Ф. със седалище и адрес на управление ***,
сума в размер на 293.33 лв. /двеста деветдесет и три лева и тридесет и три
стотинки/, представляващи съдебно – деловодни разноски и 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: