№ 38
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Весислава Иванова
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601321 по описа за 2020 година
Настоящото производство е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по
подаден въззивен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и по подадена
въззивна жалба,допълнена надлежно от адв.П.Ч.,с посочен съдебен адрес,защитник на
подсъдимия Г. А. А.,с установена самоличност,ЕГН **********,против присъда №77
/22.06.2020 година,постановена по нохд № 4919/19 година по описа на Софийски градски
съд.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Г. А. А.,с установена
самоличност,ЕГН ********** за невинен по повдигнатото му обвинение затова,че от
неустановена дата до 18.10.2016 година в гр.София,в лек автомобил „Ситроен С 2“,рег.№
******** е държал неистински парични знаци-десет броя банкноти с номинал 100 щатски
долара и на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.244 ал.2,пр.1 вр. ал.1 вр.чл.243 ал.1 НК.
С присъдата си съдът е признал подсъдимия Г. А. А.,с установена самоличност и ЕГН
********** виновен в това,че от неустановена дата до 18.10.2016 година в гр. София,в лек
автомобил „Ситроен С 2“,рег.№ ******** е държал огнестрелно оръжие-преработен
сигнално-газов пистолет „BLOW MINI”, модел „2003”, кал. 6,35мм., с № 5-161184, чрез
подмяна на оригинална цев с бойна /нарезна/ цев и боеприпаси 7 /седем/ бр.патрони
кал.6,35мм,без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.339 ал.1,пр.2 НК и
чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години,като е
1
отложил изпълнението му по реда на чл.66 НК за срок от 5 /пет/ години,считано от влизане
в сила на присъдата.
Съдът се е произнесъл по реда на чл.53 ал.2 б.“а НК,като е отнел в полза на Държавата
веществените доказателства-неистински парични знаци и оръжие.
Произнесъл се е за сторените по делото разноски.
Недоволен от присъдата в оправдателната и част,касателно повдигнатото обвинение за
извършено от подс.А. престъпление по чл.244 ал.2,пр.1 вр.ал.1 вр.чл.243 ал.1 НК,е останал
прокурор от СГП,който в законния срок е депозирал въззивен протест с оплаквания за
незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт в атакуваната му
част. Намира,че от доказателствата по делото по категоричен начин се установява,че
единствено подсъдимия А. е управлявал л. а.„Ситроен”, модел „С 2”,рег.№ ******** и от
събраните и проверени в хода съдебното следствие доказателства не е установено друго
лице да е управлявало посочения автомобил и да е упражнявало фактическа власт върху
него.Сочи,че безспорно се установява на 18.10.2016 година,около 10,00 часа под предния
капак на л. а. „Ситроен”,модел „С 2”, рег.№ ******** паркиран в гр. София до бл.№ 58 на
бул. „Г. М. Димитров“,върху кутията на акумулатора да са установени,укрити в кутия от
цигари „Давидоф магнум голф“,10 /десет/ броя банкноти с номинал 100 /сто/ щатски долара:
-1 банкнота от 100 /сто/щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер СЕ 26194837 В,
-1 банкнота от 100 /сто/щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер BI 56428197 В,
-1 банкнота от 100 /сто/ щатски долара,емисия 1996 г.,серия и номер АС 43290996 С,
-2 банкноти от 100 /сто/ щатски долара,емисия 2006 г., серия и номер НВ 59284673 В,
-2 банкноти от 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г., серия и номер IG 73284695 С,
-3 банкноти от 100 /сто/ щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер GH 98152647 В и
GE 98416527 А.
Твърди,че именно по това време и на същото място/под предния капак на описания
автомобил/ е установено огнестрелно оръжие,представляващо преработен сигнално-газов
пистолет „BLOW MINI”, модел „2003”, кал. 6,35мм.,№ 5-161184 чрез подмяна на
оригинална цев с бойна /нарезна/ цев и боеприпаси 7 /седем/ бр. патрони
кал.6,35мм.Намира,че по делото безспорно се установява подсъдимият А. да е упражнявал
фактическа власт върху автомобила,а оттам-върху вещите,предмет на престъпление,а
показанията на свидетелите Д. и И. са еднопосочни затова,че подсъдимото лице е държало и
им е предлагало неистински парични знаци ,за да уреди финансови задължения към
тях.Намира,че съдът не е оценил доказателствения обем ,касателно обвинението по чл.244
ал.2, пр.1 вр. ал.1 вр.чл.243 ал.1 НК,поради което е постановил незаконосъобразен акт по
2
реда на чл.304 НПК в тази му част.
Иска се отмяна на присъдата в тази част и постановяване на нова,с която подсъдимия
А. бъде признат за виновен в извършване на престъпление,съобразно повдигнатото му
обвинение по чл.244 ал.2, пр.1 вр. ал.1 вр.чл.243 ал.1 НК,като му се наложи съответно
наказание.
Във въззивната жалба,подадена от адв.П.Ч.,защитник на подсъдимия А. се сочи ,че
постановената присъда в осъдителната и част е незаконосъобразна и неправилна.Изложени
са съображения,свързани с това,че първият съд не е изпълнил задълженията си
всестранно,пълно и обективно да изследва и анализира събраните по делото
доказателствени източници и е надценил събрани гласни доказателствени средства-
показания на свидетелите Д.,А., С. и И.,които са непоследователни и алогични.Твърди,че не
са изследвани в дълбочина отношенията между подсъдимия А. и св.Д.,както и изготвените
по делото ДНК изследвания.
Намира,че при определяне на наказание на А. съдът не е обсъдил ролята на
специалната и генералната превенции и така е определил завишено по размер наказание.
На тази основа е сторено искане за отмяна на присъдата в осъдителната и част по
обвинението за извършено престъпление по чл.339 ал.1,пр.2 НК,като се постанови нова,с
която подсъдимия А. бъде признат за невиновен в извършване на това престъпление.
Алтернативно се иска намаляване по размер на наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
В производство по реда на чл.327 НПК въззивният съд намери за необходимо,с оглед
сторени оплаквания на страните и изложени от първия съд мотиви,че за изясняване в
пълнота на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.Допусната до допълнителен разпит е П. В.
К.,главен експерт в отдел НЦА,изготвила експертно заключение по делото
№2149/24.10.2016 година /вж.л.49 ,т.1 ДП/,като от Българска народна банка,Национален
център за анализ/вж.л.97,т.2-ри ДП/ са изискани съхраняваните там неистински парични
знаци-10 броя банкноти с номинал от 100 щатски долара по сл.д.№114/2017 год.по описа на
СО-СГП,пр.пр.17200/2016 година на СГП ,рег.№328600-49096 от 29.08.2016 година и рег.
№328600-53439 от 26.09.2016 година по описа на ГД“НП“. Настоящият съд във въззивно
съдебно следствие проведе допълнителен разпит на експерта К.,а банкнотите-предмет на
престъпление по чл.244 ал.2 НК,са предявени на страните и на експерта.
Пред въззивният съд представител на Софийска апелативна прокуратура поддържа
подадения въззивен протест.Намира постановения съдебен акт в оправдателната му
част,касателно обвинението за извършено престъпление по чл.244 ал.2 НК,за необоснован и
незаконосъобразен. Сочи,че доказателствения обем категорично сочи подсъдимия А. за
3
извършител на престъпление по чл.244 ал.2 НК,поради което е поддържал искането за
отмяна на присъдата в оправдателната и част и постановяване на нова,с която подс.А. бъде
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.244 ал.2 НК,като му се наложи
съответно наказание.
Оспорва подадената въззивна жалба,като сочи същата за неоснователна.Моли
съдебния акт в осъдителната му част да се потвърди.
Пред въззивният съд защитникът на подсъдимият Г. А.-адв.П.Ч.,е оспорил подадения
въззивен протест откъм обоснованост и е поддържал подадената въззивна жалба.Сочи,че в
осъдителната си част постановената присъда не е обоснована и противоречи на
доказателствените източници,поради което е поискал отмяната и и постановяване на
съдебен акт,с който подс.А. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение за извърено престъпление по чл.339 НК.Поддържал е изложеното във въззивната
жалба алтернативно искане,касателно обвинението по чл.339 НК.Поддържа искане с
въззивния съдебен акт да се потвърди произнасянето на първия съд по повдигнатото
обвинение по чл.244 ал.2 НК.
Подсъдимият Г. поддържа становището на защитника си,включително по реда на
чл.297 НПК.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест и въззивната
жалба ,заявеното от представителя на САП,становището на защитата и подсъдимия Г.,и като
провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК,приема
следното:
Въззивният протест и подадената въззивна жалба са процесуално допустими,подадени
са по реда и начина предвиден в Закона.
Преценени по същество са неоснователни.
Съображенията на съда са следни:
Производството е второ въззивно по реда на чл.318 и сл НПК.
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане,на 03.08.2018 година,в
Софийски градски съд обвинителен акт против Г. А. А.,с установена самоличност,ЕГН
**********,с обвинения за това,че:
1.в периода от неустановена дата до 18.10.2016 година в гр.София,в лек автомобил
„Ситроен С 2“,рег.№ ********,паркиран до жилищен блок на бул.“Г.М.Димитров“№58,под
предния капак върху кутията на акумулатора на посочения автомобил е държал неистински
парични знаци-десет броя банкноти с номинал 100 щатски долара:
-1 банкнота от 100 /сто/щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер СЕ 26194837 В,
4
-1 банкнота от 100 /сто/щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер BI 56428197 В,
-1 банкнота от 100 /сто/ щатски долара,емисия 1996 г.,серия и номер АС 43290996 С,
-2 банкноти от 100 /сто/ щатски долара,емисия 2006 г., серия и номер НВ 59284673 В,
-2 банкноти от 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г., серия и номер IG 73284695 С,
-3 банкноти от 100 /сто/ щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер GH 98152647 В и
GE 98416527 А-престъпление по чл.244 ал.2,пр.1 вр. ал.1 вр.чл.243 ал.1 НК,без да се сочи
елемент от фактическия състав на това престъпление-големи количества,
2.в периода от неустановена дата до 18.10.2016 година в гр. София,в лек автомобил
„Ситроен С 2“,рег.№ ********,паркиран до жилищен блок на бул.“Г.М.Димитров“№58,под
предния капак върху пластмасова кора под чистачките на посочения автомобил е държал
огнестрелно оръжие-преработен сигнално-газов пистолет „BLOW MINI”,модел „2003”,кал.
6,35мм.,№ 5-161184,чрез подмяна на оригинална цев с бойна /нарезна/ цев и боеприпаси 7
/седем/ бр.патрони кал.6,35мм,без да има за това надлежно разрешение-престъпление по
чл.339 ал.1,пр.2 НК.
С присъда№113/03.05.2019 година,постановена по нохд №3529/2018 година по описа
на СГС,състав на съда е признал подсъдимия Г. А. А. за невинен и при условията на чл.304
НПК го е оправдал по повдигнатите му обвинения.
С решение №467/22.11.2019 година на Апелативен съд гр.София,постановено по внохд
№728 /2019 година по описа на съда,съдебния състав е отменил изцяло постановената
присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.Въззивният съд е приел наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от
първия съд,свързани с броя на банкнотите,предмет на престъпление по чл.244 ал.2 НК и с
начина,по който е формиран диспозитива на проверяваната присъда /с препращане към
обвинителния акт,касателно посочени банкноти по вид и номера/.
При новото разглеждане на делото е постановен съдебен акт,атакуван пред настоящия
съдебен състав.
В хода на проведеното съдебно следствие от първия съд и при проведеното въззивно
съдебно следствие е събран и проверен достатъчен доказателствен обем,свързан пряко с
релевантните за установяване на обективната истина по делото факти и
обстоятелства,позволяващ правилното решаване на наказателно-правния спор.Фактическата
обстановка е изяснена в нейната пълнота,при съобразяване с разписаното в чл.12,чл.13 ал.2
вр.ал.1 НПК и чл.14 НПК.Осигурена е възможност на страните да докажат твърденията си в
наказателния процес,като настоящият въззивен състав изгражда вътрешното си убеждение
на основа на надлежно събрани и проверени доказателствени източници.Следва да се
5
посочи,че с част от приетите факти от първия съд се съгласява и въззивния съд,но при
спазване правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и
оценка на доказателствата,ще се изложат допълнителни съображения,включително
неприемащи част от фактическите и правни изводи на първия съд.
Въззивният съд приема,на основа на събраните и проверени от първия съд
доказателствени източници и след проведено въззивно съдебно следствие за изясняване
обстоятелства във връзка с предмета на престъпление по чл.244 ал.2 НК,и експертното му
изследване,следната фактическа обстановка.
Подсъдимият Г. А. А. е роден на 12.09.1982 година в гр. Монтана,българин, български
гражданин,не е женен,не е осъждан,с висше образование е,ЕГН **********,управител на
„Ви Джи Ем Комерс“ ЕООД.Живее в гр.***, жк. "***“,бл.***, вх. *,ап.**, ет.*.
Подсъдимият А. се познавал със свидетелите Д. И. Д. и В. Ц. И..
Взаимоотношенията между подсъдимия Г. А. и св.В. И. се развили по повод закупен
парцел,проектиране и строеж на сграда върху имота.Съобразно уговорка между тях св.И.
платил на „Ви Джи Ем Комерс“ ЕООД /на управителя А./ на два пъти сума в размер 10000
евро,като В.И. получил разходен касов ордер от подс.А. на 28.03.2016 година.Въпреки
уговорката и платената сума подсъдимият А. не реализирал уговореното,а св.И. си поискал
дадените пари.В разговори помежду им Г.А. му предложил да му даде /плати/ с фалшиви
банкноти в евро и долари,които И. да реализира и така А. да покрие дълга.Получил отказ от
св.И.,отношенията им се влошили и по-късно св.И. подал сигнал срещу Г.А. до Софийска
градска прокуратура.
Подсъдимият Г.А. познавал св.Д. от 2012 година.През 2013 година след земетресение
къщата на св.Д. пострадала и се налагал ремонт.Доколкото подс.Г.А. професионално се
занимавал със строителна дейност,а и с оглед познанството им,св.Д. поискал Г. А. да
извърши ремонта на къщата.Според уговорката и след оценяване щетите по имота,на
22.07.2013 година подс.А. изготвил количествено-стойностна сметка ,според която
строително-монтажните работи възлизали на 162 873,37 лева.Тази „сметка“ представлявала
оферта,а при приемането и следвало авансово плащане в размер на 20 % от цялата сума.На
няколко пъти св.Д. платил на подс.Г.А. авансово суми в общ размер от 32000 лева,като за
всяко плащане съставяли запис на заповед.Подсъдимият Г.А. не извършил никакви
СМР,въпреки получените авансово суми и отношенията му с Д. се влошили.
Свидетелят Д. няколкократно се срещал с подсъдимия Г. А.,настоявайки последния да
се изпълни уговорката или да върне авансово платената сума.При тези срещи подсъдимият
А. предложил на Д. неистински банкноти в евро и долари,като предложил свидетелят да
пласира неистинските парични знаци и така да възстанови дадените пари.Д. отказал да
участва в такава деятелност,но въпреки това взел няколко банкноти от предложените му от
подсъдимия Г.А..
6
На 28.03.2016 година в сградата на ГД„Национална полиция“ свидетелят Д. предал
една банкнота с номинал 100 щатски долара,сериен номер КА 68104335 А,приета от св.И. И.
с приемо-предавателен протокол.
На 12.09.2016 година в сградата на ГД„Национална полиция“ Д. предал три банкноти с
номинал от 100 /сто/ щатски долара,сериен номер AL47651300С,банкнота с номинал 100
/сто/ евро ,сериен номер S311641027995 и банкнота с номинал 500 /петстотин/ евро,сериен
номер XI1280875924,като надлежно бил съставен приемо-предавателен протокол.
На 17.10.2016 година свидетелят Д. и подс.Г.А. отново се срещнали,като разговаряли в
автомобила на подсъдимото лице.При този разговор Г.А. показал на Д. малък боен пистолет
и банкноти с номинал 100 /сто/ щатски долара.За последните обяснил,че са неистински-
фалшиви,след което ги свил и поставил в кутия от цигари.Подсъдимият А. паркирал
автомобила,свидетелят Д. слязъл и се отдалечил,но решил да наблюдава действията на
А..При това наблюдение забелязал,че Г.А. отваря предния капак на автомобила и поставя
„нещо“ под него.Подал сигнал,че подсъдимият Г.А. държи фалшива валута и незаконно
оръжие,като обяснил условията на време,място и обстановка,при които това му станало
известно и съобщил мястото,където А. паркирал автомобила си.Във връзка с подадения от
св. Д. сигнал била сформирана полицейска група в ГД“НП“ /екип,в състав И. И.,А. А. и Н.
С./,която да извърши проверка.На 18.10.2016 година сутринта полицейските служители
наблюдавали л.а.марка „Ситроен“,модел„С2“,рег.№********,паркиран до жилищен блок на
бул.„Г.М.Димитров“ №58.Около обяд подс.Г. А. излязъл от жилищния блок ,насочил се към
наблюдавания автомобил и приближавайки го бил задържан от полицейските
служители.Свидетелите И.,А. и С. се представили,а на полицейските разпореждания подс.Г.
А. не се противопоставил и ги изпълнявал.Отключил автомобила и отворил предния
капак.При проверката полицейските служители възприели банкноти в кутия от цигари и
малък пистолет,обвит в текстил.Задържали подсъдимия Г.А. и докладвали в ГД „НП“ за
задържането му и за установеното от тях.Била изпратена оперативна група от 01 РУ-СДВР ,а
местопрестъплението било надлежно запазено от Н.С./вж.протокол за оглед на
местопроизшествие,л.12,т.1 ДП/.При извършен оглед на лекия автомобил,заварен от
разследващия с отключена врата и отворен преден капак,били установени:
-върху пластмасова кора под чистачките сребрист пистолет „BLOW MINI“,модел 2003
с надпис 5-161184,ведно с пълнител със 7 патрона,а до пистолета-текстилен калъф,
-под кората,върху кутията на акумулатора,била намерена кутия от цигари с надпис
„Davidoff Magnum Gold“,съдържаща 10 /десет/ броя банкноти с номинал по 100 /сто/ щатски
долара. Установените при проведения оглед /в периода 13,05часа-13,20 часа/ вещи били
описани и иззети с протокол за претърсване и изземване,л.14-л.15,т.1-ви от ДП,като в самия
протокол за това процесуално-следствено действие/проведено в периода 13,22 часа-13,40
часа/вещите са подробно описани,както следва:
7
-сребрист пистолет „BLOW MINI“,модел 2003 с надпис 5-161184,ведно с пълнител със
7 патрона,а до пистолета-текстилен калъф,запечатани в плик с картон с.№ А0222262 и
СП109 НЕКД,
-банкноти,запечатани в плик с картон с.№ А0222261 и СП109 НЕКД,с описани
сурийни номера СН 98152647В-Н8-3 броя,НВ 59284673 В-В2-2 броя,1C 73284695 С-С7-2
броя,АС 43290996 С-СЗ -1 брой,СЕ 26194837 В-Е5 -1 брой,ВI 56428197 В-19 -1 брой.
Отбелязано изрично е липсата на бележки и възражения от присъстващите
лице.Същият ден като свидетели са разпитани И.,А. и С./л.л.16-18,т.1 от ДП/.
На 19.10.2016 година в сградата на 01 РУ-СДВР и в присъствие на поемни лица е
извършен оглед на иззетите с протокол за претърсване и изземване от 18.10.2016 година
веществени доказателства-10 броя банкноти,вж. л.24,т.1 от ДП.В протокола за оглед били
описани празна кутия от цигари „Davidoff Magnum Gold“ и 10 банкноти ,всяка с номинал от
100 щатски долара със серийни номера:BI 56428197 В,GE 98416527 А,GE 98416527 А,НВ
59284673 В,1G 73284695 С,1G 73284695 С,НВ 59284673 В,АС 43290996 С,GE 98416527
А,СЕ 26194837 В.Изготвен е фотоалбум ,л.25-л.26,т.1 ДП.
Изготвената по реда на чл.144 и сл НПК в хода на досъдебното производство и приета
от съда съдебно-балистична експертиза установява,че изследваното оръжие и боеприпаси
представляват газово-сигнален пистолет „BLOW MINI“,модел 2003,кал.6,35 мм,№ 5-
161184,който е преработен чрез подмяна на оригиналната цев с бойна /нарезна/ цев.Именно
по този начин пистолетът е пригоден за стрелба с патрони кал.6,35 мм.Експертно е
изяснено,че пистолетът фабрично е произведен за стрелба със сигнални и газови патрони
кал.8 мм.,технически неизправен е,но е годен да произвежда изстрели при определени
условия.Експертно оценен е като огнестрелно оръжие. Експертното заключение е
категорично,че изследваните 7/седем/ броя патрони са фабрично произведени
патрони,кал.6,35мм „Браунинг“,предназначени за стрелба с пистолети от този калибър
/кал.6,35 мм/,включително и за изследвания пистолет,годни са за употреба по
предназначение и представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.
На 19.10.2016 година,л.33,т.1-ви от ДП,е изготвена експертна справка №949/2016 с
обект на изследване 10 броя банкноти,подробно описани в т.4-та.Заключението,т.9-та,по
тази експертна справка е,че се касае за неистински парични знаци и са негодно платежно
средство.
Изготвената от експерта К. в хода на досъдебното производство съдебно-техническа
експертиза,протокол № 2149/24.10.2016 година за истинност на 10 броя банкноти с номинал
по 100 щатски долара-л.49-л.51,т.1-ви от ДП,приета надлежно от първия съд установява,че
изследваните банкноти са неистински.подробно експерта е описал изследваните неистински
парични знаци, посочил е серийните им номера и отразените емисии,като ТРИ от
банкнотите/вж.т.6-та/ са посочени едновременно с по два различни серийни номера GE
8
98416527 А и СН 98152647 В.Експертът К. категорично сочи в заключението си,че
изследваните 10 броя банкноти с номинал по 100 щатски долара са неистински,отпечатани
са върху хартия,различна по плътност и морфологични белези от тази на оригиналните
банкноти,хартията не флуоресцира при облъчване с ултравиолетова светлина,а водните
знаци и осигурителната нишка са имитирани чрез отпечатване. Подробно са описани
различията,наблюдавани при оригиналните банкноти от този вид с представените за
изследване,които са отпечатани чрез офсетов печат.Посочена е имитацията на цветовата
промяна на числото,като подробно тези характеристики са отразени за всяка от отделните
изследвани банкноти.Обобщително е посочено „Представените за изследване банкноти от
100 щатски долара са неистински и остават на съхранение в БНБ до унищожаването им“.
При проведения допълнителен разпит на експерта К. пред въззивния съд се установи
причината три от банкнотите да са записани с по два серийни номера-GE 98416527 А и СН
98152647 В.Това отразяване се дължи на обстоятелството,че при тези три банкноти в горния
ляв ъгъл и в долния десен ъгъл са посочени описаните серийни номера,докато при
останалите изследвани банкноти номерата са едни и същи и в двата ъгъла на банкнотата.
Изготвеното заключение по изпълнената в хода на досъдебното производство ДНК
експертиза установява,че изследваните отривки от ръбове и релефни повърхности на
ръкохватка на пистолет „BLOW MINI“,от спусък и спускова скоба,от предпазителя и
затворения блок на пистолета,от долната задна част на затворения блок,както и от ръбовете
и устните на пълнителя и от 7-те броя патрони,и пластмасовите накрайници за пристягане на
връв на текстилен калъф,са негодни за сравнителен ДНК анализ.
Цялостната фактическа обстановка,изложена по-горе,се установява от оценката на
събрани гласни доказателствени средства-отчасти от обясненията на подсъдимия
Г.А.,л.68,чрез разпит на свидетелите Ил.И.-л.34,А.-л.37,Н. С.-л.65,като и за тримата
свидетели е приложена разпоредбата на чл.281 НПК и са прочетени дадените от тях
показания/л.л.16-18,т.1 ДП/ ,от показанията на свидетелите Д. ,л.43 с приобщените
показания от него,дадени пред първия съд,В.И.,л.41,ведно с приобщените показания,дадени
от него пред първия съд,отчасти от показанията на свидетелите М. и К.,л.л.40 и л.39 от
делото,чрез събрани писмени доказателствени средства-протокол за претърсване и
изземване,протокол за оглед на веществени доказателства,протокол за оглед на
местопроизшествие,чрез писмените доказателства по делото ,приобщени надлежно по реда
на чл.283 НПК,от назначени и приети по делото експертни изследвания-техническа
експертиза за истинност по протокол №2149/24.10.2016 година,балистична
експертиза,протокол № 17/БАЛ-135 и ДНК-протокол № 17/ДНК-267,от веществените
доказателство по делото.Доказателствените източници са подробно описани от първия
съд,л.75 от делото.
Неоснователно е стореното общо възражение във въззивния протест и във въззивната
жалба ,съобразно оплакванията на страните,че липсва задълбочено обсъждане на
9
доказателствените източници по делото от страна на първия съд.Такова възражение не може
да бъде споделено,сочи на неточна критика и не държи сметка на подробния анализ,на който
са поставени отделните групи доказателствени източници по делото и е оценявана
доказателствената им обусловеност.
Отделен е въпросът дали част от фактическите и правни изводи на първия съд могат да
се споделят откъм основателност.
За да изгради вътрешното си убеждение настоящият съд подлага на оценка отделни
групи доказателства и доказателствени средства,като съотнася установеното от едни
доказателствени източници към способите за проверка на доказателствата в
съвкупност,съпоставяйки ги в обективно установителната им тежест и съдържание.
Два от основните поставени въпроси от представителя на държавното обвинение в
депозирания въззивен протест /изключително лаконично,изведени от тълкуване на
оплакването в тази насока/ и от защитата,в представената по делото въззивна жалба,а и от
изводите,сторени от първия съд,касаят процесуалната годност на част от доказателствените
източници-например протокола за претърсване и изземване и доказателствената им
коректност,основно свързано с показанията на св.Д..
На първо място настоящият съд следва да посочи,че намира доказателствения обем по
делото да е събран и проверен по надлежен ред,което дава категорична доказателствена
годност на обсъжданите доказателствени източници и способите за проверката им,поставени
в основата на фактическите изводи по делото.Този правен извод се отнася и за изготвения
по делото протокол за претърсване и изземване.
Първият съд е кредитирал като годно доказателствено средство протокола за оглед на
местопроизшествието,касателно отразените в него факти,доколкото е приел,че е изготвен по
реда и правилата на НПК,при запазено местопроизшествие от св.С. и при коректно
отразяване на обекта на оглед и условията на време,място и обстановка-18.10.2016
година,лек автомобил „Ситроен“,модел „С2“,ДК№ ********,намерените вещи:сигнално-
газов пистолет „BLOW MINI“, модел „2003“,кал.6,35 мм,№ 5-161184 и кутия от цигари с
надпис „Davidoff magnum gold” с 10 броя банкноти,всяка от които с номинал 100 щатски
долара,както и тяхното местоположение.
В мотивите си,обаче,стр.10-та,първият съд е посочил,че дискредитира изготвения по
делото протокол за претърсване и изземване,независимо,че е одобрен по реда на чл.161 ал.2
НПК, независимо,че ясно е посочено„…какви са намерените вещи и мястото,където са
открити……“ и начина,по който вещите са описани и запечатани със съответен картон и
отбелязване,поради това,че съдът е открил несъответствие в последователността на
извършване и описание на процесуално-следствените действия и несъответствие при
отразяване на веществените доказателства-неистински парични знаци.В мотивите си
първият съд сочи „Възниква въпросът как след като банкнотите са запечатани, те са описани
10
по серийни номера.Това съмнение се засилва още повече при сравнението на описаните
серийни номера на банкнотите в протокола за претърсване и изземване с тези,описани в
протокола за оглед на веществени доказателства,съставен на 19.10.2016 година“.В
изложението си в подкрепа на съмнения за процесуална годност на това писмено
доказателствено средство ,впоследствие дискредитирано от първия съд,се сочи „При
съпоставка на описаните банкноти в двата протокола се наблюдава несъответствие между
серийните номера.Така в протокола за претърсване и изземване са описани три броя
банкноти със серийни номера СН 98152647В, каквито липсват в протокола за оглед на
веществени доказателства. На следващо място в протокола за претърсване и изземване са
описани 2 броя банкноти с номера 1C 73284695 С,а в протокола за оглед са описани 2 броя с
номера 1G 73284695 С. По отношение на тези две банкноти е налице разминаване
единствено в изписване на буквата „G“, но според съдът това не може да се отдаде на
техническа грешка,свързана с изписване на буквата“.Всичко изложено в тази насока от
първия съд е породило „….съмнения,дали иззетите на 18.10.2016 година банкноти са
идентични с тези описани в протокола за оглед на веществени доказателства“.Това е дало
основание първият съд да обобщи-„Изложеното води до извод,че иззетите на 18.10.2016
година банкноти,всяка с номинал 100 щатски долара,не могат да бъдат индивидуализирани
еднозначно. Това води и до следващия извод,а именно,че не може с категоричност да се
установи дали изследваните банкноти с техническа експертиза за истинност-протокол
№2149/24.10.2016 година са идентични с иззетите на 18.10.2016 година“,още повече,че и
съставения фотоалбум не дава представа за категорична идентичност на иззетите
„проблемни“ банкноти по серийни номера.
Въззивният съд не намира противоречие между извършените и описани в протокола за
претърсване и изземване процесуално-следствени действия.В него подробно е посочено при
какви условия на време,място и обстановка се извършва процесуално-следственото действие
и какви по вид и характеристики са отритите и иззети веществени
доказателства.Последователността на самото описание не е порок на това писмено
доказателствено средство.
Не се откриват разминавания и противоречия,както сочи първия съд,при описание на
неистинските банкноти с номинал по 100 щатски долара,иззети и изследвани като
веществени доказателства по делото.Видно е,че при описване на банкнотите в протокола за
претърсване и изземване при две от тях действително извършващия следственото действие е
посочил и отразил записване „1C 73284695 С“,а в протокола за оглед са описани 2 броя с
номера „1G 73284695 С“,като различието е единствено в буквата „G“,но е безспорно,че
предмет на изземване и описание са едни и същи банкноти.Ръкописното изписване на
буква“С“ в протокола за изземване не го компрометира ,а коректно описанието на тази
буква е дадено в протокола за оглед на веществените доказателства и при изготвената
експертиза за истинност.От друга страна ясно е записано,че банкнотите и кутията от цигари
са иззети и запечатани с картон серия А 0222261 и СП 109 НЕКД-СДВР и при огледа на
веществените доказателства именно това е било отразено.Непрекъснато проследима е
11
връзката между иззети,огледани и изследвани веществени доказателства-неистински
банкноти.Касателно „разминаването“ в посочените серийни номера на ТРИ от банкнотите в
протокола за претърсване и изземване и посочването им с два номера при огледа на
веществени доказателства и експертното изследване за истинност,следва да се акцентира
заявеното от експерт К. при предявяване на тези банкноти на страните и експерта и при
повторния и разпит пред въззивния съд.Експертът е категоричен,че ТРИ от банкнотите /т.6-
та от изготвената експертиза/ са посочени едновременно с по два различни серийни номера
GE 98416527 А и СН 98152647 В,но това отразяване с ДВА серийни номера се дължи на
обстоятелството,че при тези три банкноти в горния ляв ъгъл и в долния десен ъгъл са
посочени описаните различни серийни номера,докато при останалите изследвани банкноти
номерата са едни и същи и в двата ъгъла на всяка банкнота.
При извършването на отделните процесуално-следствени действия,конкретно касаещи
предмета на престъпление-неистински парични знаци,е осигурена достоверност и
идентичност на иззетите с протокола за претърсване и изземване вещи,с вещите,описани в
протокола за оглед на веществени доказателства и изследвани експертно от
К..Вещите,предмет на престъпление са категорично коректно индивидуализирани в
протокола за претърсване и изследване,надлежно са огледани и експертно са
изследвани,като ясно е отразяването къде са открити са описани условията на време,място и
обстановка.Поради това не се споделя откъм обоснованост и законосъобразност правния
извод на първия съд и свързаните с него правни последици,сочещи процесуална негодност
на протокола за претърсване и изземване от 18.10.202016 година,включително обобщаващия
извод ,че не е налице валиден способ за изземване /събиране/ на веществени доказателства.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд не споделя оплакването на
защитата,че съдът е извършил некоректен анализ на гласни доказателствени средства,като е
надценил едни за сметка на други,предоверил се е на заявеното от свидетелите-полицаи А.,
С. и И. и особено на св.Д.,а е подценил дадените от подсъдимия Г.А. обяснения и не се е
съобразил с изпълнените ДНК изследвания.
Въззивният съд намери,че първия съд изключително подробно е анализирал събраните
по делото гласни доказателствени средства,оценявайки в дълбочина същите на основа
установителна тежест и съдържание.Както се сочи изрично в Р№372/01.10.2012 година по
н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на
първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по
делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него
възражения и въпроси,свързани с анализа на доказателствените източници и конкретно с
гласните доказателствени средства по делото /същите въпроси се поставят на обсъждане и
пред въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени релевантни факти и
обстоятелства.Настоящият въззивен състав не намира за необходимо отново да преразказва
доказателствените източници-гласни доказателствени средства,доколкото това подробно е
сторил състава на Софийски градски съд,а въззивният съд се съгласява изцяло с начина,по
12
който са оценени съобщените по този начин факти по делото.За пълнота на изложението
,обаче,те следва да се акцентират,доколкото се поставят в основата на сторените фактически
правни изводи от първия съд.
Коректно първият съд е посочил,че поставя „….в основата на своя доказателствен
анализ показанията на свидетеля Д.….“,доколкото този свидетел е контактувал пряко е
непосредствено с подсъдимия Г.А. в период преди и непосредствено към момента на
установяване на твърдяната престъпна деятелност.Първият съд е основал подробно
съображенията си по фактите,кредитирайки показанията на св.Д.,подал сигнала срещу
подсъдимия А., за предмета на престъпление-оръжие,боеприпаси и неистински парични
знаци–банкноти, включително за разпространение на последните/каквото обвинение срещу
А. не е повдигано/. Правилно е приел,че показанията на св.Д. са от решаващо значение за
разкриване на обективната истина,обсъждайки последователно условията,при които
свидетелят се е запознал и развил близки отношения с подс.А.,причината да потърси помощ
от него,изготвянето на количествено-стойностна сметка на щети и СМР,причината за
влошените им отношения и особено случилото се на 17.10.2016 година.Свидетелят
подробно сочи начина,по който подс.А. му е показал оръжие и пари,а впоследствие поставил
банкнотите в кутия от цигари, действията ,предприети от св.Д. след слизане от автомобила
на подсъдимия,мястото,където е установен управлявания от А. автомобил,наблюдението и
подаване на сигнал до служители в ГД“НП“.
Правилно първият съд е посочил,че заявеното по фактите от св.Д. „…..се отличава с
вътрешна последователност,убедителност и логичност,като същевременно кореспондира с
останалия доказателствен материал по делото“.Показанията на този свидетел са проверени и
чрез анализ на заявеното от свидетелите С.,И. и А.,които първият съд подробно анализира в
мотивите си,стр.8-ма,3-ти абзац.Обсъждайки във взаимната им връзка показанията на
посочените свидетели,първият съд коректно е отбелязал корелацията в съобщеното от тях
по фактите и особено потвърждението на думите на Д.,чрез заявеното от свидетелите-
полицейски служители и по-късно,чрез извършени процесуално-следствените действия
оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване.Изключително подробно първият
съд е анализирал показанията на тези трима свидетели-полицейски служители,акцентирайки
съпоставянето им откъм доказателствена пълнота и коректност с останалите
доказателствени източници-относно подадения сигнал от св.Д. ,сформирането на
полицейски екип за наблюдение,възприетите от тях факти и обстоятелства на 18.10.2016
година на самото местопрестъпление,поведението на подсъдимия А.,мястото,вида и
характеристиките на установените вещи-предмет на престъпление.При съпоставяне на
съобщеното от тях по фактите са констатирани отделни разминавания-напр. начина ,по
който предният капак на автомобила е бил отворен,но те са преодолени надлежно.
Въззивният съд се съгласява изцяло и споделя извода на първия съд,че „….подадената
от него информация,предмет на проверка от сформираната група,се оказала отговаряща на
обективната истина,което води до достоверност на показанията на свидетеля Д. в
13
обсъжданата част“.При собствена оценка на показанията на Д. въззивният съд,както и
първият съд намира,че съобщената от него информация по фактите е
коректна,последователна и логично конструирана при липса на съществени противоречия.
Веднага следва да се посочи,че първият съд не е приел безкритично и в цялост
заявеното по фактите от Д.,като при условията на чл.305 ал.3 НПК е дискредитирал
същите,касателно твърденията на предлагани му наркотици от подс.Г.А..
Показанията на св.Д. се съпоставят с показанията на св.И.,касателно предлагането на
неистински парични знаци,доколкото и при св.И. се откриват финансови взаимоотношения с
подсъдимия,неизпълнение от страна на последния на поети ангажименти и заместването им
с предлагане /обвинение за това не е повдигано/ на неистински парични знаци като начин на
решаване на неуредени финансови взаимоотношения.Въззивният съд също намира
показанията на св.И. за вътрешно непротиворечиви,последователни и логични,съответни на
останалите доказателствени източници по делото.Правилно първият съд е обсъдил и
посочил връзка между съобщеното от св.Д. и св.*** по повод неистинските парични
знаци,държани от подсъдимия,като обосновано е прието,че липсва преднамереност и
тенденциозност при представяне на фактите от тези двама свидетели.Обосновано е
обобщено,че „Не са налице нито съществени противоречия в изложеното от тях,нито такива
се открояват при съпоставката им с останалия доказателствен материал по
делото…….влошените отношения не са повлияли върху обективността на свидетелите Д. и
И.,поради което се довери и на двамата,че подсъдимият А. им е предлагал неистински
пари“.Акцентирано е на обективно установеното чрез писмени доказателствени
средства/приемо-предавателни протоколи/ от 23.08.2016 година и 12.09.2016
година,касателно четири броя банкноти,предадени в ГД „НП““.
Показанията на свидетелите М. и К.,макар да не касаят пряко предмета на доказване в
наказателно-правния спор,са свързани с изясняване личностните характеристики на
подсъдимия А. и некоректното му поведение към визираните лица.
Неоснователно е оплакването на защитата,че първият съд не е анализирал с достатъчна
задълбоченост дадените от подсъдимия Г.А. обяснения,като неоснователно е подценил в
доказателствената им обусловеност тези гласни доказателствени средства.Това възражение
сочи за неточна или некоректна критика на мотивите на първия съд от страна на
защитата.Видно е,че първият съд ясно е съзнавал отговорността си при анализа и оценка на
дадените от подсъдимия обяснения по фактите и задължението му да провери внимателно
изложените от подсъдимия А. факти.В изпълнение на това задължение първият съд
внимателно е оценил обясненията на подсъдимото лице,като основателно ги е
дискредитирал в частта,в която подсъдимият твърди,че е получил по-малка сума от св.Д.,че
е бил заплашван от него,и че е искал да подаде сигнал в ГД „БОП“,който бил
отклонен.Основателно първият съд е дискредитирал дадените от подсъдимия обяснения в
частта им,в които твърди,че лекия автомобил,в който са открити банкнотите и оръжието с
14
боеприпасите е служебен,не се управлява от него и не се намира в негово фактическо
владение.Правилно първият съд е посочил,че автомобилът е собственост на „Ви Джи Ем
Комерс“ ЕООД,а подсъдимият е управител на това дружество към инкриминираната
дата.При изследване достоверността и дискредитиране,впоследствие обясненията на
подсъдимия в тази им част,първият съд е анализирал и съпоставил обясненията на подс.А. с
показанията на св.Д.,И., А. и С./последните трима провели наблюдение от сутринта на
18.10.2016 година до задържането на подсъдимия/.Като недостоверни се оценяват
твърденията на подс.Г А.,че за първи път вижда вещите-предмет на престъпление и те са
подхвърлени,за да бъде дискредитиран. Изследвайки мотивите у подсъдимия да съобщава
верни и/или неверни факти по наказателно-правния спор,първият съд е съпоставил
твърдение на подсъдимия А. за неполучен паричен превод от К.,с показанията на самия
св.К.,на св.М. и на приложено по делото платежното нареждане.В останалата част съдът е
кредитирал обясненията„…единствено по отношение обстоятелства,които не се
опровергават от събран и проверен по делото доказателствен материал“.
Необосновани са доводите на решаващия съд,свързани с проведените способи за
проверка на доказателствените източници и изготвените експертни изследвания конкретно
за обсъденото по-горе експертно заключение,техническа експертиза за истинност по
протокол №2149/24.10.2016 година.Въпреки,че е приел да е изготвена от компетентно
лице,което е отговорило „…обосновано и пълно на поставените въпроси“,то първият съд е
намерил,че „…..техническата експертиза за истинност не може да допринесе за разкриване
на обективната истина,доколкото не може да се установи с необходимата категоричност,че
изследваните банкноти са идентични с иззети с протокола за претърсване и
изземване…“.Този извод на първият съд е категорично неверен и съображенията на
въззивната инстанция,която приема експертните изводи на К. изцяло,са изложени по-горе.
Безспорно проведеното ДНК изследване по протокол № 17/ДНК-267 не съдържа
информация, обвързваща подсъдимия А. с установените вещи-предмет на
престъпление,поради това,че иззетите и изследвани отривки не са годни за сравнителен
ДНК анализ.
Изпълнената,анализирана и оценявана по делото балистична експертиза,изследвала
пистолет с надпис „Blow mini mod 2003“,№ 5-161184 и един пълнител,съдържащ 7 броя
патрони,иззети надлежно и запечатани в кафяв хартиен плик,картон серия А0222262 и
СП109 НЕКД-СДВР ,установява вида и техническите характеристики на оръжието и
боеприпасите,наред с техническата им годност.не съществува спор,че изследваните
експертно обекти са идентични с установените и иззети на
местопроизшествието.Обосновано и първият съд,с оглед „…компетентността на вещото
лице и обосноваността на заключението….“,се е доверил изцяло на експертните изводи.
Въззивният съд,на основата на категорично изяснената и изложена по-горе фактическа
обстановка и с оглед събрания и проверен доказателствен материал намира,че подсъдимият
15
Г. А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление,описани в
чл. 339 ал.1,пр.2 НК.Безспорно се установява,че в период от неустановена дата до
18.10.2016 година в гр.София,в лек автомобил„СитроенС2“,ДК№ ********,подсъдимият Г.
А. е държал огнестрелно оръжие-преработен сигнално-газов пистолет „BLOW
MINI“,модел„2003“,кал. 6,35 мм., №5-161184,което оръжие е придобило качеството
„огнестрелно“ чрез подмяна на оригиналната цев с бойна /нарезна/ такава.В описания
период подсъдимият е държал и боеприпаси 7/седем/ броя патрони кал.6,35 мм.
„Браунинг“,без да има надлежно разрешение нито за оръжието,нито за
боеприпасите.Обосновано първият съд е акцентирал на доказателствата,обусловили извод за
авторство на деянието-„Авторството на деянието е безспорно доказано,с оглед показанията
на свидетеля Д..Последният лично е възприел подсъдимият А. да държи оръжието
предходния ден,на 17.10.2016 г.,което след това на 18.10.2016 г. е намерено в управлявания
от него автомобил“.правилно е проследено във времето поведението на подсъдимото
лице,като е посочено,че А. е държал оръжието и боеприпасите от „…неустановена дата до
18.10.2016 година в гр.София,в лек автомобил….“,идентифициран надлежно.Показанията на
свидетелите Д. и полицаите И.,А. и С.,наред с протоколи за оглед на местопроизшествие и
за претърсване и изземване,съставени по надлежен ред,доказват авторството на деянието от
обективна страна по несъмнен и категоричен начин.Първият съд е бил убедителен в
доводите си за това,че „…изпълнителното деяние „държи“ се изразява в упражняване на
фактическа власт върху лимитативно изброените предмети в чл.339 ал.1 НК без надлежно
разрешение“,като в конкретния случай изпълнителното деяние се е изразила в упражняване
на фактическа власт върху огнестрелно оръжие/преработен сигнално-газов
пистолет/„BLOW MINI“ ,модел„2003“,кал.6,35 мм.,№5-161184,придобило качеството
„огнестрелно“ чрез подмяна на цевта с бойна /нарезна/,както и на 7 броя патрони кал.6,35
мм.„Браунинг“ в пълнител.Възраженията на защитата и на подсъдимият А.,свързани с
това,че лекия автомобил се управлява и от други служители на „Ви Джи Ем Комерс“
ЕООД,са получили задълбочен отговор от първия съд и са оценени като несъстоятелни.С
този извод настоящият съд се съгласява.Убедителни са доводите на първия съд,че е
безспорно установено„…към инкриминираната дата подсъдимият да е управлявал
автомобила,където е намерено оръжието.На второ място,предходния ден,17.10.2016
година,свидетелят Д. е възприел оръжие,показано му от подсъдимия А.,за което последният
му съобщил,че е боен пистолет“.В мотивите си първият съд е проследил и анализирал
внимателно установеното поведение на подсъдимия,от св.Д.,след проведения помежду им
разговор,при който е свидетелят е възприел оръжието /и неистинските парични знаци/,а на
18.10.2016 година извършената по сигнала проверка е потвърдила думите на
свидетеля.Именно съвкупната оценка на фактите е довела първия съд до обоснован правен
извод-че подсъдимия А. е автор на престъпното деяние от обективна страна.Предметът на
престъпление е безспорно установен и технически идентифициран-пистолет „BLOW
MINI“,модел 2003“,№ 5-161184 и 7 броя патрони кал.6,35 мм.„Браунинг“.Установено е
еднозначно,че пистолетът е фабрично произведен за стрелба със сигнални и газови патрони
кал. 8 мм.,но е преработен чрез подмяна на оригиналната цев с бойна цев,като по този начин
16
е пригоден за стрелба с бойни патрони кал.6,35 мм.,какъвто е калибъра на изследваните 7
броя патрони-калибър 6,35мм.„Браунинг“.Експертният извод е ясен и категоричен-
пистолетът е технически неизправен,но годен да произвежда изстрели при определени
условия и се явява огнестрелно оръжие по смисъла на Закона,а изследваните 7 патрона
кал.6,35 мм. „Браунинг“ са годни за употреба по предназначение и представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Подсъдимият е осъществил от субективна страна деянието по чл.339 НК при пряк
умисъл ,съзнавайки общественоопасния характер на деянието,предвиждайки настъпването
на обществено-опасните последици и искайки ги.Изводът се основава на оценка на фактите
и обстоятелствата ,пряко свързани с поведението на дееца предхождащо,съпътстващо и
последващо изпълнителното деяние.Подсъдимият А. е съзнавал,че държи огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него без надлежно разрешително за това.Сам,на 17.10.2016 година,е
споделил тези факти със св.Д.,а както сочи и първият съд „….аргумент в тази насока е
обстоятелството,че при срещата на 17.10.2016 г. подсъдимият е споделил на свидетеля Д.,че
показаният му пистолет е боен. Подсъдимият е съзнавал,че същият е преработен и
притежанието му заедно с патроните е противоправно,за което свидетелства факта,че
оръжието е било скрито под капака на автомобила“.
Настоящият съд посочи по-горе,че настоящото въззивно разглеждане на наказателно-
правния спор е второ по ред.Процесуалното развитие на делото предопределя и правните
изводи,свързани с твърдяната престъпна деятелност на подс.Г.А. по чл.244 ал.2,пр.1 вр.ал.1
вр.чл.243 ал.1 НК.
Видно е,че подс.А. е привлечен към наказателна отговорност по реда на чл.219 НПК,а
впоследствие,чрез обвинителен акт при усл. на чл.46 НПК,му е повдигнато обвинение за
това,че в периода от неустановена дата до 18.10.2016 година в гр.София,в лек автомобил
„Ситроен С 2“,рег. № ********,паркиран до жилищен блок на бул.“Г.М.Димитров“№58,под
предния капак върху кутията на акумулатора на посочения автомобил е държал неистински
парични знаци-десет броя банкноти с номинал 100 щатски долара:
-1 банкнота от 100 /сто/щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер СЕ 26194837 В,
-1 банкнота от 100 /сто/щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер BI 56428197 В,
-1 банкнота от 100 /сто/ щатски долара,емисия 1996 г.,серия и номер АС 43290996 С,
-2 банкноти от 100 /сто/ щатски долара,емисия 2006 г., серия и номер НВ 59284673 В,
-2 банкноти от 100 /сто/ щатски долара, емисия 2006 г., серия и номер IG 73284695 С,
-3 банкноти от 100 /сто/ щатски долара,емисия 2006 г.,серия и номер GH 98152647 В и
GE 98416527 А-престъпление по чл.244 ал.2,пр.1 вр. ал.1 вр.чл.243 ал.1 НК,без при
привличане към наказателна отговорност и при повдигане на обвинение да е посочен
17
елемент от фактическия състав на това престъпление-големи количества.Посоченото в
нормата на 244 ал.2,пр.1 НК “големи количества“ безспорно е елемент от фактическия
състав на това престъпление,като непосочването му е съществено нарушение на
процесуалните правила,допуснато при повдигане на обвинение. Съгласно чл.335 ал.2 НПК
„Въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите на
чл.348 ал.3,освен ако сам не може да отстрани допуснатите нарушения или те са
неотстраними при новото разглеждане на делото“.В ал.3 на цитирания Закон се сочи
„Когато са налице повторно условията на ал.2,въззивният съд не връща делото за ново
разглеждане,а го решава по същество“.Нито първият съд,разгледал делото и постановил
присъда,нито въззивният съд,нито пък втория първоинстанционен съд,постановил
проверяваната присъда,са констатирали този процесуален пропуск.Проверяваният
понастоящем съд е посочил в мотивите си-„За да бъде съставомерно деянието по чл.244
ал.2,пр.1 от НК трябва да се докаже,че подсъдимият е държал неистински парични знаци в
големи количества“.Така,въпреки че го е акцентирал,първият съд не е забелязал,че в
обвинителният акт не се сочи този елемент от фактическия състав на престъплението
-„големи количества“.Постановил е съдебния си акт по реда на чл.304 НПК в тази му част
приемайки,че „не са налице достатъчно убедителни доказателства,въз основа на които може
да бъде направен несъмнен и категоричен извод,че подсъдимият А. е осъществил от
обективна страна….престъпление по чл.244 ал.2,пр.1 вр.ал.1 вр.чл.243 ал.1 от НК“.Причини
и мотиви да стори такъв правен извод първият съд е намерил „…в съществени
разминавания,досежно серийните номера на банкнотите между така описаните в протокол
за претърсване и изземване и тези описани в протокола за оглед на веществените
доказателства….“,като на тази основа е развил и съображенията си,за да постанови
оправдателна присъда по това обвинение-невъзможност да се докаже идентичност на
иззетите банкноти с тези предмет на огледа,на последващата експертиза и описани в
обвинителния акт,водеща до липса на доказано наличие на основен съставомерен елемент от
обективна страна-предмет на инкриминираното деяние.
Настоящият съд намира,че при наличие на безспорен процесуален пропуск,какъвто
представлява непосочване на съществен елемент от фактическия състав на едно
престъпление-в конкретния случай непосочване на признака „големи
количества“,подсъдимото лице не може да бъде признато за виновно и осъдено по това
обвинение.В конкретния случай,при конкретното процесуално развитие на делото-второ
въззивно разглеждане на същото,и при констатираните процесуални нарушения-
непосочване на елемент от фактическия състав на престъплението по чл.244 ал.2
НК,настоящият съд може да се произнесе единствено по реда на чл.304 НПК по
повдигнатото обвинение на Г.А. за престъпление по чл.244 ал.2,пр.1вр.ал.1 вр.чл.243 ал.1
НК.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че в конкретния случай дори да беше
посочен този елемент от фактическия състав на престъплението“големи количества“,то той
обективно не е налице,поради което отново би се стигнало до съдебен акт в тази час по реда
18
на чл.304 НПК.Това е така,защото този въпрос за т.н.“големи количества“ е разглеждан
тълкуван многократно в съдебната практика,конкретно в практиката на върховната
касационна инстанция,включително в т.1 на ТР №6/15.11.1973 г. по н.д.№2/73 година ОСНК
на ВС и Р№3/07.02.2008 година по н.д. №689 /2007 г.,2-ро н.о. ВКС.Безспорно е,че за
определяне наличието на „големи количества“ от значение са само количествените
показатели-килограми,брой,метри,литри и т.н.В конкретния случай наличие на установени
10 бр.банкноти-неистински парични знаци,не може да доведе до извод за неистински
парични знаци в „големи количества“.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията на защитата за нарушение на материалния закон при определяне размера на
наказание „лишаване от свобода“ на подс. А. за извършеното от него престъпление по
чл.339 ал.1 пр. НК.Застанал на принципа на законоустановеност на
наказанието,законодателят е предвидил за престъпление по чл.339 ал.1,пр.2 НК наказание
„лишаване от свобода“ в размер от две години до осем години.Именно в тези граници,при
спазване изискването на закона следва да се отмери съответно законосъобразно наказание
на подсъдимото лице.Обосновано първият съд е намерил,че не са налице условията на чл.55
НК и не са налични нито многобройни смекчаващи вината и наказателната отговорност
обстоятелства,нито някое от приетите за такива е изключително по своя характер,при което
и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
На тази основа правилно наказанието на подс.А. е индивидуализирано и отмерено при
условията на чл.54 НК.
Подсъдимият А. не е осъждан,а процесуалното му поведение,оценено и от първия съд
сочи,че „….още от самото начало на досъдебното производство е оказвал съдействие на
разследващите органи-отключил е автомобила и е отворил предния капак,не е
възпрепятствал разследването“,като е имал съответно процесуално поведение в съдебна
фаза.На тази основа правилно тези обстоятелства са отчетени от първият съд като
такива,водещи до смекчаване на наказателната отговорност.От друга страна правилно са
отчетени отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,като въззивният съд
намира,че като такива/отегчаващи по своя характер/ следва да се отчетат и недобри
характеристични данни за подсъдимото лице.Безспорно се установява,че подс.Г. А.,освен да
е подвеждал с поведението си,е заплашвал разпитани по делото свидетели и е
разпространил неистински парични знаци,без за този деятелност да му е повдигнато
обвинение.Проявил е упоритост в престъпната си деятелност,а макар да е постановен
съдебен акт по реда на чл.304 НПК за престъплението по чл.244 ал.2 НК,то безспорно са
налични доказателства за това подсъдимото лице да е държало неистински парични знаци.
Първият съд е определил наказание „лишаване от свобода“ при „…превес на
смекчаващите обстоятелства…“,като е намерил,с оглед обществената опасност на деяние и
деец,за справедливо това наказание „лишаване от свобода“ да е в размер по-близък към
19
минимума-3/три/ години. Въззивният съд споделя,че с такова по вид и размер наказание в
пълнота ще бъдат реализирани индивидуалната и генералната превенции на наказанието.
Правилно е преценено наличие на предпоставките по чл.66 ал.1 НК,като е прието,че за
поправяне и превъзпитание на подсъдимия Г. А. А. „….не е необходимо реализирането на
наказателната отговорност в една от най- тежките й форми-а именно ефективно изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода“.Първият съд,отчитайки обстоятелствата по делото е
намерил,че следва да определи изпитателен срок в максимален размер от 5 години.
Въззивният съд споделя изцяло тези изводи на първия съд,като отчита всички обстоятелства
,свързани с изпълнение целите на наказанието,поведението на подсъдимото лице в неговата
изследвана цялост предхождаща,съпътстваща и последваща престъпната му
деятелност.Обосновано е намерено,че за дълъг период от време „…подсъдимият А. следва
да съобразява поведението си с установените закони и норми,като в противен случай над
него тегне опасността наказанието да бъде приведено в изпълнение“.
С присъдата си първият съд законосъобразно се е произнесъл за сторените по делото
разноски и основанията на чл.53 ал.2, б. „а“ от НК,като е отнел в полза на държавата
веществените доказателства по делото.
При извършената служебна проверка по реда на чл.314 НПК извън
оплакванията,посочени във въззивният протест и въззината жалба,въззивния съд не отчита
основания,водещи до отмяна или измяна на атакувания съдебен акт.
Водим от горното,на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна присъда №77/22.06.2020 година,постановена
по нохд № 4919/19 година по описа на Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок
от съобщението,че е изготвено по реда и начина,указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20