Решение по дело №106/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 131
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20237220700106
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е № 131

 

                                    гр. Сливен, 30.10.2023 г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

 

                       ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                            ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА -ГАНЕВА

 

при участието на секретаря Ваня Фърчанова и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа докладваното от съдия Бозукова-Ганева касационно административнонаказателно дело № 106 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура подадена против Решение № 24 от 13.06.2023 г., постановено по АНД № 156/2022 г. по описа на Районен съд - Котел, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № BG08042022/4000/Р8-391 от 03.10.2022 г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на К.С.К. на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП  е било наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева, като К. е предупреден, че при допускане на друго административно нарушение от същи вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това  друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Със същото решение е осъдено Национално ТОЛ управление към АПИ да заплати на К.С.К. направените по делото разноски в размер на 500 лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като не били налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че тази разпоредба е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, изключваща възможността за приложение на института на маловажния случай. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Котел и да постанови ново по съществото на спора, с което потвърди НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. В писмено становище от пълномощник поддържа подадената касационна жалба на изложените в същата доводи. Моли съда да отмени решението на Районен съд –Котел и потвърди НП.

В съдебно заседание ответникът по касацията – К.С.К., редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от пълномощник оспорва касационната жалба както неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на РС Котел. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което предлага да бъде уважена касационната жалба.

Административен съд Сливен съобрази доказателствата и становищата на страните и намира следното:

Касационната жалбата е подадена в срок, от надлежна срана, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящата съдебна инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.04.2022 г. в 23.37 часа, от инспектори на ТД “Митница Русе“ на ГКПП Дунав мост 1 Русе била извършена справка в електронната система  за събиране на пътни такси като било установено, че пътно превозно средство – товарен автомобил/влекач МАН  ТГХ с рег. № *********, с технически допустима максимална маса над 12 тона, е управлявано от К.С.К. *** на 08.04.2022 г. в 16:27 часа по път I-7 км 220+890, на пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като  посоченото ППС било засечено с камера, отчитаща движение на автомобил с маса над 12 тона - 20500 кг., но не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/. Нарушението е установено с устройство № 10352, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал, 1 от Закона за пътищата. В хода на проверката К. е заплатил дължимата  такса по чл.10 б ал.5 от ЗП в размер на 119 лева. Срещу него, в качеството му на водач на ППС, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG08042022/4000/Р8-391 от 08.04.2022г.  за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 08.04.2022 г.

Въз основа на АУАН, Директор на Национално Тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София издал процесното наказателно постановление № BG08042022/4000/Р8-391 от 03.10.2022г., с което на К.С.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което е обжалвано пред РС Котел.

За да отмени НП, Районният съд е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Въз основа на събрание по делото доказателства, вкл. изслушаната съдебно-техническа експертиза, приел за установено извършването на описаното в НП административно нарушение, като е обсъдил всички наведени в жалбата възражения. Приел, че е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН и при тези мотиви отменил НП, като на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН предупредил нарушителя, че при допускане на друго административно нарушение от същи вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това  друго нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.                         

Постановеното от РС Котел решение е валидно и  допустимо, но незаконосъобразно. 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин извършеното от ответника по касацията административно нарушение. Съгласно определената от правна квалификация на деянието – нарушение на чл. 139, ал. 7 вр. с чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. От цитираната разпоредба следва, че законодателят е вменил задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП за заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, което задължение отпада, когато е изпълнено от трето лице. Съгласно нормата на чл. 10б, ал. 3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

В процесният случай от доказателствата се установява движение на ППС МАН ТГХ с рег. № *********,  с технически допустима максимална маса над 12 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно общодостъпен Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, утвърден с решение № 101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет, обнародван в ДВ, бр. 16 от 24.02.2020 г. /л.55 от дело на РС Котел/

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗП определя критериите, въз основа на които се определя дължимата такса за преминаване по платената пътна мрежа при въведената смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като в т. 2 е уредена таксата за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3, съгласно която заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. С цитираната разпоредба се установява начинът на формиране на дължимата такса за изминато разстояние - тол такса, като един от елементите за формирането й е броя на осите на пътното превозно средство.

 От представените с административнонаказателната преписка снимки, от целия приобщен доказателствения материал по делото, вкл. изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява, че ППС МАН ТГХ с рег. № ********* с технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от ответника по касацията К.К. се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, доколкото в заплатената маршрутна карта неправилно е била посочена начална и крайна точка - вместо действително осъществен маршрут от гр. Ямбол към гр. Русе, в картата е бил посочен маршрут от гр. Русе към гр. Ямбол.

Следователно осъщественото от ответника по касацията деяние е във формата на бездействие, изразяващо се в незаплащане на дължима такса чрез закупуване на маршрутна карта, съобразно категорията на пътното превозно средство. Санкцията за това нарушение както правилно е отбелязал РС Котел, е глоба в размер 1 800 лева, съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Като не е заплатил таксата ответникът по касацията К.К. несъмнено е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.7 вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В този смисъл същият е извършил виновно деяние и дори да не е налице умисъл за извършване на нарушението, безспорно е налице небрежност от страна на водача на товарния автомобил, който при започване на превоза е длъжен да провери за кои пътни участъци, съответно сегменти от тях  са платени тол таксите и да съобразява маршрута си с тях.

Споделят се обаче изложените в касационната жалба, подадена от АПИ аргументи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение квалифицирайки извършеното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая нарушението, за което К.К. е наказан е извършено на 08.04.2022г. след влизане н в сила на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП /нова ДВ бр.109 от 2020г. в сила от 23.12.2021г./, съгласно която за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания. При новата нормативна уредба законодателят е изключил  възможността да се прилага институтът на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН за нарушенията, извършени по ЗДвП, каквото е настоящото нарушение.

С приемането на разпоредбата на чл.189з от ЗДвП при наличие на нарушение по ЗДвП, в случая на чл.139 ал.7 вр. с чл.179 ал.3а от ЗДвП, следва да се наложи предвидената в закона санкция, която е фиксирана в размер на 1800 лева.  Неприложима е нормата на чл.9 ал.2 от НК, доколкото специалната разпоредба на чл.189з от ЗДвП дава законодателно решение и възпрепятства освобождаването от отговорност на виновните лица, приемайки случая за маловажен.

Ето защо като е отменил НП и упражнил правомощие по чл.чл.63 ал.4 от ЗАНН да предупреди нарушителя, РС Котел е допуснал нарушение на приложимия закон, което налага отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което НП бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателна и ответникът по касацията следва да бъде осъден да заплати направените по делото от АПИ разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

                                 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 24 от 13.06.2023 г., постановено по АНД № 156/2022 г. по описа на Районен съд – Котел, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № BG08042022/4000/Р8-391 от 03.10.2022 г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с което на К.С.К. *** ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800 лева, като законосъобразно.

 

ОСЪЖДА К.С.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София сумата от 80, 00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: