Р Е Ш Е Н И Е
№
, том , стр.
Гр. Кула 23.06.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Кула, втори състав, в
открито заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател: Дияна
Дамянова - Цанкова
със
секретаря Лозана Петкова и с
участието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от съдия
Дияна Дамянова - Цанкова, гражданско дело № 197 по описа на съда за 2016г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на Н.Й.Н. ***, П.Н.С. *** и Й.Н.С. *** против "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
"Младост", бул. "Цариградско шосе” № 159, бл. „ Бенч Марк”,
Бизнес център, представлявано от всеки от тримата членове на Управителния съвет
заедно – Стефан Димитров Апостолов, Томаш Пецка и Петър Холаковски, с посочено
основание: чл. 50 от ЗЗД
и обща цена на исковете: 22 805,50 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди вследствие на пожар,
ведно със законната лихва от 12.01.2016г. до окончателното изплащане на
сумата. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата Н.Й.Н. е собственик на
недвижим имот, съгласно нотариален акт №4, том I, нот. Дело 8/11.01.1972г. на
Кулски районен съдия, а втората ищца и третият ищец са съсобственици с първата
като наследници по закон на Ненчо С.Н. /техен баща - починал на 19.04.1987г.
Твърди се също, че на 12.01.2016г. от късо съединение на уличен електропровод,
собственост на ответника са се отделили искри, в резултат на което се е
запалило щъркелово гнездо, находящо се на електрическия стълб, находящ се в гр.
Кула, ул. Връшка чука”, в непосредствена близост до имота на ищците, като в
следствие на силния вятър част от гнездото попада върху стопанска постройка в
имота на ищците и я изпепелява, заедно с още една селскостопанска постройка в
имота, както и част от жилищна постройка в същия имот. Твърди се , че освен
посочените постройки са изгорели и движими вещи, описани в исковата молба,които
са се намирали в изгорелите постройки. Иска се от съда да постанови решение , с
което да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 22 805,50 лв.
претърпени имуществени вреди, вследствие на пожара на 12.01.2016г. и законната
лихва върху посочената сума от 12.01.2016г. до окончателното заплащане, както и
направените по делото разноски.
В писмена молба на ищците от
11.10.2016г., същите конкретизират, че размерът на иска на всеки от ищците е делът
им в индивидуализираните в исковата молба погинали постройки и движими вещи,
които са тяхна съсобстветност, а именно 4/6 за Н.Н. – 15 203,66 лв. и по
1/6 за другите двама ищци – по 3800,92 лв.
С
определение, постановено в открито съдебно заседание на 25.05.2017 г., съдът е
допуснал направеното изменение на исковете от ищците по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на техния петитум, а именно размерът на исковите претенции
с правно основание чл. 50 ЗЗД е намален от общата сума от 22 805,50 лв. на
14 868 лв. Ищците са направили искане да им бъде
присъдена сумата заедно.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен
отговор от ответника “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД, чрез юрисконсулт С.Д., в който оспорва исковете изцяло.
Твърдят, че съоръженията, от които би могъл да възникне пожарът не са
собственост на ответника, нито се намират под техен надзор. Твърдят също, че не
може причина за пожарът да е запалило се щъркелово гнездо, с оглед
метеорологичните условия през този период на годината. Също така посочват, че
цената на исковете е нереално завишена. Оспорва се правото на собственост на
ищците върху описаните в исковата молба вещи – покъщнина и др., поради липса на
индивидуализация, липса на документи за придобиването им, а също и фактическото
им наличие преди датата на увреждането. Твърди се, че ищцата не е изпълнила
договорните си задължения по чл. 51, ал. 1 от Общите условия, а именно в срок
до 3 работни дни от настъпване на вредата, писмено да уведоми другата страна.
Оспорва се твърдението, че причина за възникналия пожар е ел.мрежа, собственост
на ответното дружество, като се твърди, че причината е по съоръжения, находящи
се след границата на собственост, т.е. във вътрешната електрическа инсталация в
имота на ищцата. Моли, за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по
делото разноски, както и полагаемото юрисконсултско възнаграждение.
С отговора си ответникът е направил и искане, на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК
във връзка с чл. 224 ал. 2 от Кодекса за застраховането КЗ/, да бъде
привлечено и конституирано като трето лице-помагач на тяхна страна - ЗК “ЕЙ АЙ
ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД”, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Изгрев” , ул. „ Николай Хайтов” № 3б, бл. 7. Интересът от исканото привличане
на третото лице, ответникът е обосновал с наличие на застрахователна полица по
Договор за застраховка “Гражданска отговорност и отговорност на продукта”,
сключен с посоченото застрахователно дружество.
С определение от 06.02.2017 г., съдът конституира ЗК “ЕЙ АЙ ДЖИ ЮРЪП ЛИМИТИД”ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район “Изгрев” , ул. „ Николай Хайтов” № 3б,
бл. 7 като трето лице-помагач на ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД.
С писмено становище, третото лице-помагач, чрез пълномощник
адв. Елена Атанасова Методиева, счита, че искът е
допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като споделя становището
на ответника. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, претендирано от ищците, в случай, че същото е над минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно
заседание, ищците Н.Й. и Й.С. се явяват лично и с процесуалния си представител
адвокат Г.И. ***, а ищцата П.С. не се явява, а се представлява от адвокат И.,
която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като излага съображения за
основателност и доказаност на претенцията, доразвити в писмени бележки. Моли за
присъждане и на съдебно-деловодните
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ”
АД – гр. София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.Д.. Моли да
се отхвърлят исковите претенции, като счита, че по делото не са събрани
категорични доказателства, че пожарът е възникнал именно от
електроразпределителната мрежа, собственост на ответното дружество. В тази
връзка се позовава на приетото по делото заключение по електротехническата
експертиза. В писмено становище на юриск. Д. са развити подробни съображения за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Моли, за присъждане на
направените разноски, съгласно представения списък, както и юрисконсултско
възнаграждание. Прави възражение за прекомерност на претендират.ните от ищците
разноски за адвокатски хонорар.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от приетият по делото
Нотариален акт № 4, том I, нот. дело № 8/11.01.1972г. на Кулски районен съдия се установява, че Ненчо С.Н.
и Нетка Й. Николова са закупили недвижим имот, а именно: дворно място, цялото с
площ от около 500 кв.м., урегулирано в парцела VIII – 1526, в квартал 103 на гр. Кула1 заедно с построените в него
паянтова жилищна сграда икош - хамбар.От
приетото по делото Удостоверение за наследници № 6195 от 18.05.2016г. на Община
Кула се установи, че Ненчо С.Н. е починал на 19.04.1987г. и е оставил за свои
наследници ищцата Н.Й.Н. – съпруга, П.Н.С. – дъщеря и Й.Н.С. – син. С оглед
настъпилото наследствено правоприемство ищцата Нетка Й. Николова се явява
съсобственик на 4/2 ид.част от този имот, а другите двама ищци на по 1/6
идеални части.
От приложената Скица №
15-164469/06.04.2016 г. на СГКК-Видин, в която, като собственици са посочени
Ненчо С.Н. и Нетка Й. Николова, цитиран е посоченият нотариален акт и същите
данни на имота по предходния план, се установява, че гореописаният имот
представлява по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кула, общ.
Кула, одобрени със Заповед РД-18-91/12.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, поземлен имот с идентификатор № 40525.701.1286, с адрес: гр. Кула, ул. „
Добруджа” № 6, с площ 525 кв.м., върху който попадат двуетажна еднофамилна
жилищна сграда с идентификатор № 40525.701.1286.1, със застроена площ 67 кв.м.,
едноетажна жилищна сграда с идентификатор № 40525.701.1286.2, със застроена
площ 50 кв.м., селскостопанска сграда с идентификатор № 40525.701.1286.3, със
застроена площ 24 кв.м.; селскостопанска сграда с идентификатор №
40525.701.1286.4, със застроена площ 11 кв.м.; селскостопанска сграда с
идентификатор № 40525.701.1286.5, със застроена площ 27 кв.м. и селскостопанска
сграда с идентификатор № 40525.701.1286.6, със застроена площ 21 кв.м.
На 12.01.2016г. около 4,30 –
05.00 часа сутринта възниква нагряване на уличен електробровод, поставен на
уличен стълб, находящ се на ул. „ Връшка чука“, на около 10 метра от имота на
ищците. Вследствие на полученото нагряване на електропровода се запалва
находящото се върху проводника щъркелово гнездо, а вследствие на вятъра част от
горящото гнездо се прехвърля върху имота на ищците и от възникналия пожар
изгоряват две от селскостопанските сгради, а именно селскостопанска сграда с идентификатор №
40525.701.1286.5, със застроена площ 27 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор № 40525.701.1286.6, със застроена площ 21 кв.м.и част от
жилищната постройка, както и движими вещи, животно и покъщнина, намирали се в
тях. Не се спори между страните, че
електроразпределителната мрежа са собственост на ответното дружество. Това обстоятелство се
потвърждава и от свидетелите на ответника Николай Нешев и Й. Йорданов, които
работят за ответното дружество от много години и отговарят за поддържането на
мрежите високо и ниско напрежение, както и от показанията на свидетеля В.П.,
който заяви пред съда, че след пожара са дошли служители на ЧЕЗ, които са
възстановили електрозахранването като са свързали падналият при пожара
електропроводник за стълба, където е било горящото щъркелово гнездо.
От събраните гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Здравка Цанова, Иван Николов, В.П.- живущи в съседство с
имота на ищците се установява, че пожарът е възникнал около 5 часа сутринта, в
тъмната част на денонощието, електричеството в квартала е било прекъснато,
горяло е щъркелово гнездо, разположено на стълб, където са били закачени
електропроводниците като един от проводниците е бил паднал на земята.
Свидетелят Павлов е отишъл да повика пожарните автомобили от гр. Кула като
преди това е видял, че гори щъркеловото гнездо на стълба, както и сеното в
едната селскостопанска постройка на ищците. Свидетелката Здравка Цанова заяви,
че когато тя е отишла на мястото е видяла горящото щъркелово гнездо, от което
падат горящи отломки към имота на ищците, както и горащата селскостопанска
постройка. Свидетелят Иван Николов също заяви, че когато е излязъл от къщата
си, която е съседна на имота на ищците е видял горящото гнездо на стълба и
хвърчащи горащи отломки от него към селскостопанската сграда/тълкана/.
Свидетелите заявяват, че пожарът се е разразил много бързо, разпространил се е
и върху другата селскостопанска постройка и върху жилищната сграда. Пристигналите
пожарни автомобили и служители на Пожарната не са успели да го потушат
веднага. От разпитите им се установява
също и наличието на описаните в исковата молба движими вещи, които по време на
пожара са били унищожено. Свидетелите твърдят, че са в близки добросъседски
отношения с ищците и често посещават имота на същите, поради което добре са
запознати с имуществото, находящо се в сградите на ищците. Същите дават
подробни и точни описания на разположението в сградите, които са засегнати и
изпепелени от пожара, както и на имуществото в тях. Свидетелката Цанова
посочва, че е видяла два изгорели прозореца на жилищната сграда като посочв, че
единият е бил на стъпалата, а другият, който е с ПВЦ дограма на първия
етаж.След вътрешното стълбище на втория етаж прозорецът е бил изгорял. Твърди
също, че е имало поражения и по покрива на къщата, а имменно: изгоряли греди,
стряхата и паднали керемиди. Чула как по време на пожара се чупят стъклата на
терасата, след което е видяла, че остъклената тераса, която е на първия етаж е
била със счупени стъкла. Твърди, че в коридора на първия етаж е имало пътека
около 4м. , която е била изгоряла, както и потека на стълбището около 12-13м.,
която също е била изгорала. Твърди, че
на стълбището е имало полилей, който е бил паднал и счупан, както и полилей на
втория етаж който също бил счупен. Твърди, че пердетата на терасата, както и
тези на а вратата на втория етаж и стълбището са били изгоряли. На втория етаж
имало спукани стъкла на прозореца, които все още не са оправени., а стените в
коридора и стъпалата са били много опушени, както и към момента, когато
свидетелката е разпитвана. Твърди също, че на
жилищната сграда, една от стените е била санирана преди пожара, но
вследствие на пожара санировката е изгоряла като е имало и падналба мазилка от
къщата.Свидетелката твърди, че в следствие на пожара от селскостопанската
сграда всичко е било изгоряло. Твърди, че не е влизала в тази стопанска сграда
и не знае какво е имало в нея, същата е била иззидана с тухли, имала е дървена
част и покрив.Това е селскостопанска постройка , от която нищо не било останало
освен тухлите. Свидетелят Иван Николов свидетелства, че в селскостопанската
постройка, която е изгоряла е имало два метални варела, в които имало царевица
и жито, както и в направените кошове в постройката. Твърди, че имало машина
фуражомелка и машина за мелене на грозде. Твърди, че имло около 2тона жито,
което е произведено от ищците, а той помагал при прибирането на реколтатаТвърди, че е имало
4-5 дървени бурета /каци/ с вместимост
около 200литра и 3броя метални
варели-ламаринени с вместимост 200летра. Твърди, че в едно от помещенията на
селскостопанската постройка, която е изгоряла, където редовно ходил, тъй като
ищецът Й.С. му давал вино е имало едно буре около 500литра; два пластмасови
бели бидона високи от по около 160 литра и други шест по – малки. Твърди, че до
вратата отвън е имало лопата за сняг пластмасова, маркуч около 20метра с който
поливали ищците градината,газова бутилка червена на цвят, около 15литра.
Твърди, че в най-горната част на селскостопанската постройка имало слама,
балирана и сено, като той след жътвата на житото качил 15 бали слама, а там
имало старо сено, след което свидетелят В.П. е качил и други бали други. Свиделят
В.П. свидетелства, че при пожара е изгоряло едно прасе около 130-140 кг., което
се е намирало в селскостопанска постройка, която е изгоряла, в едното
помещение. Над това помещение е имало „тълкана“, която е направена от дърво и
покрита с керемиди, в която е 10-12бали
слама и 3бали люцерна, които той е помагал при качването в постройката Твърди
също, че имало летви, за качването на които също му е 2 връзки, с 10бр. във
връзка , дълги по 4м. и 4бр. греди също с 4м.дължина и 3броя шперплатови платна
2.50 на 2м, както и ПВЦ тръби за отводняване. Твърди, че ищецът С. предишната
година е правил отводняване и му били останали 2 тръби,с дължина 4метра Ф-110.
Твърди, че имало и пръскачка за лозе,
която и той ползвал понякога.Свидетелите заявяват също, че преди няколко години
отново е имало запалване на щъркеловото гнездо на процесния стълб.
По делото е приета Справка от Националния инситут по
метерорология и хидрология към БАН, филиал Плевен, хидрометеорологична станция
Видин с изх. № 21/03.04.2017г., в която е посочено, че на 12.01.2016г., в
района на град Кула е започнал валеж от дъжд след полунощ и е продължил до
08.10 часа. Свидетелите Цанова, Николов
и Панов са категорични, че по времето на пожара не е валяло дъжд, било е сухо,
а валежът е започнал едва след потушаването на пожара около 7,00 часа, както и,
че е имало западен вятър.Свидетелят К.К., който е служител в Община Кула и е
бил повикан от дежурния служител на Общината също твърди, че когато е отишъл на
мястото на пожара, след 6 часа е било сухо времето, а валежът е започнал едва
след потушаването на огъня, около 6.30ч. Съдът кредитира свидетелските
показания на свидетелите относно метеорологичното време по време на пожара, тъй
като показанията на всички свидетели са непротиворечиви, пълни и кореспондират
напълно помежду си. Цитираната справка не е детайлна, в гр. Кула няма
хидрометеорологична станция, посочено е ,че валежът е започнал след полунощ
като не е конкретизирано кога точно е започнал, а е даден точен час- 8,10 часа,
когато е спрял валежа. Като място е посочен района на гр. Кула. С оглед на това, съдът приема, че посочената
справка не установява дали по време на възникването на пожара е валяло дъжд.
Отнодно посоката на вятъра, всички свидетели твърдят, че вятърът е бел западен,
в справката на НИМХ на БАН е посочена като посока на вятъра север – северозапад
като е посочено също, че максималният вятър за нощта е бил 7,8 м/с посока
югоизток, от което съдът също приема, че посочената справка не дава точна
информация за посоката на вятъра по време на пожара. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетелите, които са били и очевидци, които
заявяват, че вятърът е бил западен.Справката е представена за запознаване на
вещите лица, след изготвянето на съдебно – електротехническата и
пожаротехническа експертиза, като вещото лице – инженер по противопожарна
техника и безопасност Л.Ц., на въпрос на ответната страна, дали тази справка
променя даденото от тях заключение за механизма и причината за пожара, същият
еднозначно отговори, че не променя тяхното заключение като обоснова това свое
твърдение като поясни, че посоката на вятъра е променлива величина, а справката
не посочва каква е била посоката на вятъра при възникването на пожара.
От
заключението на вещото лице по поисканата от двете страни и допусната от съда
съдебна пожаро-техническа експертиза, както и от допълнителните разяснения на
вещите лица дадени в съдебно заседание се установи причината за възникването на
пожара. На първо място в експертизата е посочено, че уличният електрически
стълб на който се намира гнездото е ориентиран в западна посока спрямо
стопанската сграда, т.е., стопанската сграда се намира на подветрената страна
спрямо стълба. При възникване на пожар в стопанската сграда, същият не би следвало
да оказва топлинно въздействие върху гнездото, вследствие на което същото да се
запали, т.е. запалването на щъркеловото гнездо не е под въздействието на пожара
в стопанската сграда.На основание гореизложеното може да се направи извода, че
първоначалното горене е възникнало в щъркеловото гнездо, като в последствие
огъня се е разпространил върху сеновалната част на тълканата, вследствие на
неблагоприятните метеорологични условия.
Експертите,
по посочената експертиза са изследвали възможността за запалване на гнездото от
попадане на външен
открит огнеизточник в гнездото и са установили, че в
близост до електрическият стълб няма обитавани имоти, ситуирани в надветрената
страна, няма данни за проява на мълнии. Пожара е възникнал през зимния сезон,
когато гнездото не е обитавано от птици и същите не могат да бъдат приносители
на открити огнеизточници, с оглед на което може да се направи извода, че
причината за запалване на гнездото не е свързана с попадането на случаен външен
огнеизточник.
В експертното заключение и даденото пояснение в съдебно заседание
от вещото лице П., се установи, че причина
за възникване на запалване на щъркеловото гнездо е късо съединение в
електропороводната мрежа на ответника, като най – вероятната причина за това е възникване
на неработно състояние на въздушната мрежа, в следствие на което от отделени
искри е последвало и разпалване на гнездото.В съдебно заседание, вещото лице В.П.
е категоричен, че причината за запалването на гнездото е съоръжението на ЧЕЗ,
като поясни, че и към момента се виждат следите от аварията. Както заявиха и свидетелите Цанова и Павлов е
имало паднал проводник, който служителите на ЧЕЗ са свързали със стълба в същия
ден и са възстановили електрозахранването. В заключението е посочено също, че „при огледа на
място все още е видно че първа фаза е наставяна от двете страни на изолатора.
Вижда се и липса на материал от сечението на проводника което е от удар с друг
проводник. Предвид това може да се приеме, че е имало аварийна ситуация на
стълба с гнездото и за скъсването на проводника е имало причина . Отново може
да се разгледат две причини- намалено сечение на проводника по механични
причини или корозионни, в следствие на възникнало късо съединение създаване на
условия за намаляване на количеството материал. При първия случай при падане на
проводника от липса на достатъчно количество материал и намалено сечение може
да се създадат искри при допир с други проводници по вертикала с различен
потенциал. При по - трайно късо съединение, разгледано по-горе, отново е налице
възможност за пожар в гнездото и последващо падане на проводника. В
заключението е изследвана и изключена възможността за запалване на гнездото от
късо съединение във вътрешната инсталация като посочва: „Пак от свидетелски
показания става ясно, че е липсвало захранване на част от абонатите захранени
от тази мрежа. Това е така, тъй като проводника е паднал от страна на ТП между
стълб №16 и №17 и мрежата е останала на две фази след СБС №17. Напрежението е
възстановено след намесата на техници с повдигателна техника.Свидетелят е
изключил АП в ТЕМО за горящия имот, което от своя страна говори ,че не е имало
късо съединение във вътрешната инсталация. Ако такова е имало, то АП преди
средството за търговско измерване би изключило само от отсечка.
Вещото лице посочва в съдебното заседание, че е констатирал, че отстраняването на повредата
е направено непрофесионално и по този начин съоръжението към момента на огледа
създава потенциална опасност. Също така в заключението си, вещото лице П.
посочва, че от своята практика, опит и наблюдения от 2000г. има контролирани
кампании от електро-разпределителните дружества и екологични организации за
дистанциране на щъркелови гнезда от мрежите ниско напрежение на специално
изработени метални конструкции, които мероприятия са подтикнати именно от
практическия опит за несъвместимост на директен контакт между гнездото и
електрическите съоръжения, застрашаващо живота и здравето на птиците и
нормалната работа на съоръженията.
По делото е приет и статистически лист за
пожар с рег.№ 15 / 13.01.2016 г. по описа на РСПБЗН-Кула при РДПБЗН-Видин, в който
е дадено заключение, че причината за пожара е вследствие на отделяне на искри
от уличен електропровод, които запалват гнездото. Приложеният документ се
изготвя въз основа на направен
По искане на ищеца, съдът допусна
съдебна строително-техническа и оценъчна експертиза, с вещо лице инж. Р.П.И..
За да отговори на поставените въпроси, вещото лице е посетило процесния имот и е
дало заключение, че на селскостопанската постройка с идентификатор
40525.701.1286.5 със застроена площ от 27 кв. м. на два етажа От пожара е унищожена напълно дървената дограма на
първия етаж, състояща се от 4 бр. дървени врати с размери 0,8 х 2,0 м. и 5 бр.
остъклени дървени прозореца с размерих 0,5 м., ел. силова инсталация.Вторият
етаж на сградата заедно с покривната конструкция и покритие са напълно
унищожени. Възпроизводителна стойност на селскостопанска постройка възлиза на
9214 лева, която стойност след индексиране с корекционни коефициенти възлиза на 4607лв. По отношение на селскостопанската
постройка с идентификатор 40525.701.1286.6
със
застроена площ от 21 кв. м. на два етажа (зелен цвят), построена през 1975 г.,
вещото лице дава заключение, че от
пожара е унищожена напълно дървената дограма на първия етаж, състояща се от 1
бр. двойна дървена врата с размери 1,6 х 2,0 м. и 2 бр. остъклени дървени
прозореца с размери съответно 1,2 х 0,5 м. и 0,7 х 0,5 м., а вторият етаж на
сградата заедно с покривната конструкция и покритие са напълно унищожени като
възпроизводителна стойност на селскостопанска постройка възлиза на 6182 лева,
която стойност след индексиране с корекционни коефициенти възлиза на 3091лв. По отношение на жилищната сграда с
идентификатор 40525.701.1286.1 със застроена площ
от 67 кв. м. на два етажа (син цвят), построена пуез 1972 г. , вещото лице дава заключение, че от пожара е
унищожена напълно санираната стена с площ от 22 м2 . Два броя
дървени прозорци с размери съответно 220 х 150 см. и 180 х 140см., 16 м2
покривна конструкция в едно с покривно покритие и 6 м2сачак.
Водосточни тръби - цилиндрични и кръгли с обща дължина - 28 метра., външна
пръскана мазилка - 30 м2, стъкла от остъклена тераса - 8 м2.
От гасителните мероприятия е компроментирана шпакловката на 24 м2 от
тавани и стени на втория етаж на жилищната сграда. Опушени са общо около 60 м2
тавани и стени.Вещото лице дава заключение, че възпроизводителна стойност на
селскостопанска постройка възлиза на 6029 лева, която стойност след индексиране
с корекционни коефициенти възлиза на
3436лв.В експертното заключение е дадена оценка и на движимите вещи, изгоряли
при пожара, а именно Осветителни тела тип „полилей“ - 2 бр.= 60 лв.;Пътеки тип
„персийски“ от вътрешно стълбище и коридора II етаж-16 л.м. = 192 лв.Завеси
прозрачни от остъклена тераса 4 бр.= 60 лв; Фуражомелка монофазна чугунена
окомплектована= 400 лв.Гроздомелачка валцова метална= 55 лв.;Пшеница на зърно -
2000 кг.= 600 лв.Царевица на зърно - 1000 кг.= 300 лв.;Каца дървена с
вместимост 200 л. = 100 лв.;Каци
дървени - 6 бр.=180 лв;Варели метални - 3 бр.= 60 лв.;Буре дървено с вместимост
500 л.=250 лв.;Бидони пластмасови с вместимост 160 л. с вино - 2 бр.= 380
лв.;Бидон пластмасов с вместимост 210 л. празен= 60 лв;Бидони пластмасови с
вместимост 50 л. празни - 3 бр.= 60 лв.;Маркуч гумен Ф 1/2 цола - 20 м. = 45 лв.;Лопата за сняг пластмасова=8
лв.;Бутилка за газ пропан-бутан с вместимост 15 л. = 40 лв.;Бали от слама - 10 бр.;= 20 лв;Бали от люцерина-3
бр.=9лв.;Летви иглолистни със размери 5x3x400 см. - 2 връзки= 14 лв.;Греди иглолистни с размери 10x8x400
см. =72 лв.;PVC тръби Ф110 мм. с дължина 4м. - 2 бр. = 18 лв.;Платно от шперплат с размери 250x150x8
мм.= 36 лв.;Гръбна медна пръскачна
машина=45лв.;Дървена стълба с височина 4 м.= 40 лв.;Прасе с живо тегло 130 лв.=
390 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с искове с
правно основание чл. 50, изр. 1 от ЗЗД, за заплащане общо на сумата от
14 868,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищците
имуществени вреди, вследствие на пожар, ведно със законната лихва върху тази
сума от деня, следващ деня на увреждането - 12.01.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претенцията е, че вредите са произлезли от вещ,
собственост на ответното дружество.
Съгласно чл. 51 ал. 1 от Общите условия, всяка от
страните, която е претърпяла вреда от действие или бездействие на другата
страна, е длъжна в срок до 3 /три/ работни дни от настъпване на вредата писмено
да уведоми другата страна. В ал. 2 и 3 е предвидено, че другата страна в срок
до 24 часа след получаване на уведомлението изпраща свой представител за
съставяне на констативен протокол за нанесените вреди, като
електроразпределителното предприятие и потребителят разглеждат обстоятелствата
по констативния протокол и доброволно уреждат взаимоотношенията си, а при
непостигане на съгласие спорът се отнася за решаване по съдебен ред. В ал. 4
обаче е предвидено, че редът за обезщетяване по предходните алинеи не изключва
правото на потребителя да потърси правата си по съдебен ред.
Така
е и в конкретния случай. Ищците не са уведомила ответното дружество за
претърпените от пожара вреди в срока по чл. 51 ал. 1 от Общите условия, но
съгласно ал. 4, тя търси правата си по съдебен ред. Ето защо, неоснователен е
довода на ответника, че правата на ищците да предявят своите претенции за
обезщетение са преклудирани на основание чл. 51 ал. 1 от Общите условия.
Настоящият правен спор е за обезщетение за
претърпени от ищите, имуществени вреди, причинени от вещ – електропреносната
мрежа, собственост на ответното дружество. Предявените кумулативно, обективно
съединени искове са с правно основание чл. 50, изр.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Тъй като не се твърди човешко виновно поведение, а
възникнала техническа неизправност на вещта, то квалификацията на претенцията е
по чл. 50 ЗЗД. Тя съответства и на т.3 на Постановление
№ 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС: „Когато при ползване на дадена вещ са
допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са
произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Дължи се обезщетение, когато вредите са произлезли
от машини, машинни уредби, инструменти и други вещи и тогава, когато те са
предадени от производителя им като обезопасени и когато не съществува
техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди”. Съобразно
т.2 на ПП17/1963 : „..ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и
са настъпили при и по повод на изпълнение на възложена работа, отговорността за
този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на вещта, с която си служи
деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, тогава
отговорността за този, който е възложил работата е по чл. 50 ЗЗД, с изключение на случаите на непреодолима сила,
когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане.”В тази
връзка по делото не се установи наличие
на непреодолима сила, каквото възражение прави ответника в писмената си защита,
а и същият не посочва коя е тази непреодолима сила, причина за възникването на
пожара, която изключва ангажирането на неговата отговорност. Доколкото в
исковата молба не се твърди виновно поведение, искът следва да се квалифицира
по чл. 50 ЗЗД.
За да
бъде уважен иск по чл.50 от ЗЗД следва да се докаже твърдяната вреда; вредата
да е произлязла от вътрешните свойства на вещта или неупражняван надзор при
експлоатацията й, вещта да е собственост или под надзора на лицето, от което се
търси отговорност, бездействие от страна на собственика или лицето,
осъществяващо надзор, и причинна връзка между бездействието и настъпването на
вредите. Отговорността е безвиновна.
По делото се установи от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели Цанова, Николов и Павлов, че вследствие на избухналия на 12.01.2016
г. пожар, ищците са претърпяли имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване
на притежавано от тях движимо и недвижимо имущество, посочено по - горе. От
изготвената по делото съдебна
строително-техническа и оценъчна експертиза се установи и техния размер,
който възлиза на общо 14618. От
събраните в хода на процеса доказателства , които съдът анализира по – горе, се
установи, че причинените им вреди са произлезли възникнал пожар, а причината за
възникналия пожар е късо съединение в електропреносната мрежа,собственост на
ответното дружество. По делото се установи също, че късото съединение е станало извън имота на ищците.
Ерго, налице е пряка причинна връзка между вредоносното събитие и причиненото
увреждане. При горните доводи, в случая са налице елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане от вещ по чл.50, изр.1 ЗЗД и ответното
дружество отговаря за причинените на ищците вреди.
По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът
счита, че той не е в предявения, след допуснатото от съда изменение на иска по
реда на чл. 214 от ГПК, размер от 14868 лв. ,а общият установен от съда размер
на щетата е с 250 лв. по – малко, т.е 14618 лв., тъй като сбора от стойността
на посочените по – горе вещи, за които съдът прие, че са погинали при пожара,
представляваща размер на претърпените от ищците вреди е именно 14618 лв. В
заключението на изготвената по делото съдебна
строително-техническа и оценъчна експертиза са посочени и 5 бр.декоративни
храсти от чемшир на стойност 250 лв., които обаче не са предявени с
исковата молба и не е направено изменение на исковете с включването им. За тях
се събраха гласни доказателства от разпита на свидетелката Цанова, че са
погинали при пожара, но същите не се претендират от ищците.
По всички изложени до тук
съображения, съдът намира, че исковете за репарация на имуществени вреди са
доказани по основание и в общ размер от 14618 лв. , тъй като се установи
наличие на предпоставките по чл. 50, изр. 1 от ЗЗД – ответникът е собственик на
вещта /електропроводник/, от тази вещ е възникнал пожар и същият е причинил
вреди на ищците в посочения размер.
На основание чл. 86,ал.1,
вр. 84 ал. 3 от ЗЗД, следва да се присъди и законната лихва върху размера на
уважените искове, считано от деня на увреждането – 12.01.2016 г. до
окончателното изплащане.
По разноските:
При
този изход на процеса, доколкото с поведението си ответникът е дал повод за
завеждане на настоящия иск и частично отхвърлените искове за общо 250 лв., на
основание чл.78,ал.1 от ГПК същият дължи
да заплати на ищеца сторените по делото разноски, съразмерно с уважената част
на иска. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК,съгласно който ищецът е направил разноски,описани както следва
: адвокатски хонорар – 1900лв. Ангажирано е доказателство - договор за правна
помощ, в който е отразено, че сумата е платена в брой, удостоверяващо,че
описаните разноски действително са извършени, платена държавна такса в размер на 912,12, за плащането на която за представени
платежни документи, както и 260 лв. платен депозит за вещи лица, за който също
са представени платежни документи,
удостоверяващи извършеното плащане.
В
съдебно заседание, от страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено с приложения Договор за
правна помощ от 15.09.2016г. и заплатено
на упълномощения адвокат в брой.
Искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено съгласно
Договор за правна помощ от 15.09.2016г.,съдът намира за неоснователно. В
процесния казус по отношение на предявените искове от тримата ищци по чл. 50 от ЗЗД в едно производство и съгласно чл.7,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният
минимум на дължимо възнаграждение „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията по т. 4. при интерес от
10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.;“ ,
поради което размерът на адвокатското възнаграждение, с оглед претенцията от 14 868
лв. се изчислява на сума в размер на 976.04
лв. Към настоящия момент е налице задължителна съдебна практика,обективирана в
ТР №6 от 06.11.2013г.на ВКС по т.д.№6/2012г.,ОСГК и според т.3 от същото, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба №1/ 2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата наредба минимален размер. Съдът намира,че в случая са налице
предпоставките за намаляване на адвокатския хонорар до размер по – голям от
посочения по-горе минимален размер, но по – малък от претендирания и платен
като за да достигне до този извод съобрази, че липсата на правна сложност на
казуса, поради което в уговорения и изплатен размер от 1900.00лв.хонорарът се
явява прекомерен с оглед положените от защитата усилия при упражняване на
процесуалните права. Действително са налице три отделни иска, но ищците претендират сумата общо, с оглед
наличието на съсобственост между тях . Ангажирани са едни и същи доказателства,
доказващи претенциите им, но от друга страна минималният такъв би се явил
занижен, тъй като делото е гледано в две съдебни заседания, ангажирани са
немалък брой доказателства – гласни, писмени, по делото има изготвени две
експертизи. .Ето защо, по реда на чл.78,ал.5 от ГПК размера на адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуциран до размера на сумата от 1450 лв, което
представлява 1.5 от минималното законово регламентирано адвокатско възнаграждение.
Общата
стойност на предявените искове, след допуснатото изменение е 14868 лв., а същите следва да бъдат уважени в общ размер
от 14618 лв.и отхвърлени в останалата част , с оглед на което дължимата
държавна такса е в размер на 584.72 лева. Разноските за адвокатско
възнаграждение са поискани в размер на 1900 лв., редуцирани са от съда на
основание чл. 78, ал.5 ГПК на 1450 лв. като с оглед уважената част на исковете се
изчисляват на 1425,62 лв. , изплатено съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 15.09.2016 г. Платените разноски за
депозит на вещи лица за изготвените по делото експертизи са 260 лв. като с
оглед уважената част на исковете, съдът намалява на 255.62 лева. Искането за присъждане на разноски за държавна такса за разликата
от 385.74 лева до 912.22 лева, следва да
се отхвърли, тъй като дължимата държавна такса 4% върху цената на исковете за
уважената част в размер на 14618 е в размер на 584.72 лева.Общо разноски 2265, 96лв.
На
основание чл. 78 ал.3 от ГПК, с оглед изхода на процеса и частичното отхвърляне
на предявените искове общо за 250 лв.до претендирания размер от 14868 лв., искането
на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото следва да
бъде частично уважено. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ“. В чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правна помощ е регламентирано, че „“за защита
по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. С
оглед посоченото и обстоятелството, че настоящото производство е с фактическа
сложност, както бе посочено и горе, проведени са две заседания, изслушани са
свидетели, експертизи, съдът определя на основание чл. 78, ал.8 от ГПК размер
на възнаграждение за юрисконсулт 300 лв. По делото, ответникът претендира и
сумата от 60 лв. разноски за платен депозит на вещо лице, съгласно представения списък и представя доказателства за извършеното
плащане. С оглед изложеното, искането на ответника за присъждане на разноски по
делото в размер на 360 лв., следва да бъде частично уважено в размер на 6,29
лв. като всеки от ищците ще бъде осъден да заплати на ответното дружество част
от посочената сума, в зависимост от отхвърлената част на неговия иск. Както бе
посочено по – горе размерът на иска на всеки от ищците е делът им в индивидуализираните в исковата молба, погинали
постройки и движими вещи, за които са претендираните вреди, които са тяхна
съсобстветност, а именно 4/6 за Н.Н. –и по 1/6 за другите двама ищци. С оглед
на което ищцата Н.Н. следва да заплати на ответното дружество 4,03 лева, а
ищците П.С. и Й.С. по 1,01 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе”
№ 159, бл. „ Бенч Марк”, Бизнес център, представлявано от всеки от тримата
членове на Управителния съвет заедно – Стефан Димитров Апостолов, Томаш Пецка и
Петър Холаковски, на основание чл. 50,
изр. 1 от ЗЗД, да заплати на Н.Й.Н.
ЕГН ********** ***, П.Н.С. с ЕГН **********
*** и Й.Н.С. с ЕГН ********** *** общо сумата 14 618 лв. /четиринадесет хиляди и
осемнадесет/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, вследствие на пожар, възникнал на 12.01.2016 г.,
в недвижим имот поземлен имот с идентификатор № 40525.701.1286, с адрес: гр.
Кула, ул. „ Добруджа” № 6, , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
деня на увреждането - 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 250
лв. до 14868 лв.
ОСЪЖДА "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе” № 159, бл. „
Бенч Марк”, Бизнес център, представлявано от всеки от тримата членове на
Управителния съвет заедно – Стефан Димитров Апостолов, Томаш Пецка и Петър
Холаковски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на Н.Й.Н. ЕГН **********
***, П.Н.С. с ЕГН ********** *** и Й.Н.С. с ЕГН ********** *** общо сумата от 2 265,96 лв. /две хиляди двеста шестдесет и пет лева
и 96 стотинки/, представляваща разноски
по делото, съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от
806.26 лева до 3072,22 лева.;
ОСЪЖДА Н.Й.Н. ЕГН ********** *** да заплати на "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе”
№ 159, бл. „ Бенч Марк”, Бизнес център, представлявано от всеки от тримата
членове на Управителния съвет заедно – Стефан Димитров Апостолов, Томаш Пецка и
Петър Холаковски на основание чл. 78,ал.3 от ГПК
сумата от 4,03 лв./четири лева и 3
стотинки/ за направени разноски по делото;
ОСЪЖДА П.Н.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
"Младост", бул. "Цариградско шосе” № 159, бл. „ Бенч Марк”,
Бизнес център, представлявано от всеки от тримата членове на Управителния съвет
заедно – Стефан Димитров Апостолов, Томаш Пецка и Петър Холаковски на основание чл. 78,ал.3 от ГПК сумата от 1,01 лв./един лев и 1 стотинки/ за
направени разноски по делото;
ОСЪЖДА Й.Н.С. с ЕГН ********** *** да заплати на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
"Младост", бул. "Цариградско шосе” № 159, бл. „ Бенч Марк”,
Бизнес център, представлявано от всеки от тримата членове на Управителния съвет
заедно – Стефан Димитров Апостолов, Томаш Пецка и Петър Холаковски на основание чл. 78,ал.3 от ГПК сумата от 1,01/един лев и 1 стотинки/ лв. за
направени разноски по делото;
ОТХВЪРЛЯ искането на "ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район "Младост", бул. "Цариградско шосе”
№ 159, бл. „ Бенч Марк”, Бизнес център, представлявано от всеки от тримата
членове на Управителния съвет заедно – Стефан Димитров Апостолов, Томаш Пецка и
Петър Холаковски за разликата от 353,95 лева до
360 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач ЗК “ЕЙ АЙ ДЖИ
ЮРЪП ЛИМИТИД”, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Изгрев” ,
ул. „ Николай Хайтов” № 3б, бл. 7.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: