Р Е
Ш Е Н
И Е №.........
град Свиленград, 07.06.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка
Кирева
при участието на секретаря Жаклин Арнаудова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1149 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от С.Д.К.
с ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР
със седалище и адрес на управление гр.София,бул. Княгиня Мария Луиза №46 за
заплащане на следните суми: 1548,27лв. (след допуснато в о.с.з. на
20.02.2020 г. изменение на иска от сумата 1662лв. на сумата 1548,27лв.),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 17.10.2016г. до 17.10.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.10.2019г., до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата в размер на
188,35лв. (след допуснато в о. с. з. на 20.02.2020 г. изменение на иска
от сумата 200 лв. на сумата 188,35лв.) – обезщетение за забава върху
главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото
плащане, до 17.10.2019г.
Ищецът твърди, че през периода 17.10.2016г. до
17.10.2019г. работил като младши инспектор / полицай в 02 „Група за
охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към
Гранично полицейско управление –Ново село
при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян към
ГД”ГП”-МВР. През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на
смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, при режим: дневна,
нощна, два дни – почивка, т.е. полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че
през същия период бил положил общо 1800 часа нощен труд, който при
преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 2057часа дневен труд.
Твърди, че не му били заплатени 257,00 часа положен извънреден труд,
като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%,
съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде
компенсиран с по 6,47 лв., така че дължимото му се възнаграждение било в размер
на 1662,00 лв.
В хода на устните състезания ищецът е заявил, че намалява
главния иск до сумата 1548,27лв., а акцесорния иск –до сумата 188,35лв.,
съобразно заключението по ССчЕ.
По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове.
Претендира разноски по делото за което представя
списък на разноските .
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с
който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия
период ищецът е заемал длъжността младши инспектор / полицай в 02 „Група за
охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към
Гранично полицейско управление –Ново село
при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян към
ГД”ГП”-МВР. Не спори и че ищецът е работил на 12-часови работни
смени при сумирано отчитане на работното време.
Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на
работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР
възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се
позовавал ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово
правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период.
По тези съображения ответникът моли да бъде
отхвърлен предявеният иск и акцесорният такъв.
Претендира присъждане на разноски по
делото.Представя списък на разноските. Направено е възражение за редуциране
размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния
такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия
период от 17.10.2016г. до 17.10.2019г. ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение при ответника ,като е заемал длъжността- младши инспектор /
полицай в 02 „Група за охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към Гранично полицейско управление –Ново
село при Регионална дирекция „Гранична
полиция” при МВР – гр. Смолян към ГД”ГП”-МВР.
Не е спорно също ,че ищецът е работил на 12-часови работни смени
при сумирано отчитане на работното време.
Във връзка с установяване на положения труд от
страна на ищеца през процесния период по
делото е назначена и изслушана съдебно –счетоводна експертиза.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че през периода 17.10.2016г. до 17.10.2019г. ищецът
имал извънреден труд,който не бил изплатен,като ищецът бил отработил 195,75
нощни смени. Вещото
лице е изготвило Заключението си в три варианта, означени като буква „А”
(наричан по-долу в настоящото изложение първи вариант) -при приложим коефициент
единица; и буква „В” (наричан по-долу в настоящото изложение втори вариант)при прилагане на коефициент 1.143 и
при констатация, че през процесния период от 17.10.2016г. до 17.10.2019г, включително, не
се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за
нито един час, както и че на ищеца не е
заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните
часове в дневни.
При
първият вариант вещото лице сочи, че ако съдът приеме приложим коефициент
единица,то изчисления не се извършват и крайният резултат е нула за доплащане.
При
вторият вариант вещото лице прави
изчисленията си като приема, че изработените в повече часове над нормата в
резултат на превръщане на нощните часове в дневни представляват извънреден
труд. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че за процесния периода, ищецът бил отработил 195,75 нощни
смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при посочения
коефициент допълнителните часове положен труд са в размер на 223.94 часа.
След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение
възлиза на 1548.27лв., а размерът на обезщетението за забава от първо
число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 17.10.2019 г.– на общо 188.35 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Както се посочи по – горе не се спори по
делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, като е заемал длъжността- младши инспектор
/ полицай в 02 „Група за охрана на държавната граница”/ГОДГ/ към Гранично полицейско управление –Ново
село при Регионална дирекция „Гранична
полиция” при МВР – гр. Смолян към ГД”ГП”-МВР и е работил на 12-часови
работни смени при сумирано отчитане на работното време.
Спорът по делото е правен и се свежда до въпроса
подлежи ли на преизчисляване с коефициент 1.143 положения нощен труд от
работещите на смени държавни служители в МВР при сумарното отчитане на
работното време.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 час и 06.00 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период (ал. 3). За положения над определеното работно време труд държавните
служители в МВР, работещи на смени, имат право на възнаграждение за извънреден
труд (ал. 5, т. 2), който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал. 6).
Според чл.
187а, ал. 4 от ЗМВР редът за полагане, компенсиране и отчитане на извънреден
труд над ограниченията по чл. 187, ал.
7 се регламентира с Наредбата по чл. 187, ал.
9. През исковия период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
година (ДВ, брой 60 от 02.08.2016 година) за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители (отм.). Преди цитираната наредба е действала
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година, която е отменена с Решение №
8585/11.07.2016 година по адм.д.№ 5450/ 2016 година на ВАС. От своя страна с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 година е отменена Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 година, чл. 31, ал. 2 от която постановява, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00
часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, каквото правило не се съдържа
в издадените впоследствие Наредби. От изложеното се налага извод, че
действалата през исковия период нормативна уредба не предвижда възможност за
преизчисляване на положения нощен труд при сумарно отчитане на работното време.
В тази връзка следва да се отбележи, че с отмяната на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 година с постановеното на 11.07.2016 година Решение на ВАС не е
възстановено действието на предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 година
даже и за времето до влизане в сила на 02.08.2016 година на Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 година, тъй като с отмяната по съдебен ред на подзаконов
нормативен акт не се възстановява действието на предходния.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията
на работната заплата, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Целта на
цитираната разпоредба е да изравни продължителността на нощния с дневния труд
при сумарното отчитане на работното време. Поради това тя е приложима само в
случаите, когато нощното работно време е с по – малка продължителност от
дневното, както е по трудови правоотношения, при които по силата на чл. 140,
ал. 1 от Кодекса на труда нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа. Ограничението за полагане на нощен труд до 7 часа и
възможността за преизчисляването му представлява привилегия за служителите по
трудови правоотношения, която принципно е неприложима за държавните служители в
МВР, за които е изрично предвидено в специалния закон (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР),
че нощният труд е до 8 часа. Възможността за преизчисляване на нощния труд е
приложима и за държавните служители в МВР, но само в случаите, когато
продължителността на нощния труд е под 8 часа, каквото обстоятелство по делото
не е установено, от събраните по делото доказателства. В тази връзка Съдът
счита, че отработените от ищеца през исковия период нощни смени са по 8 часа,
от което следва, че поради липса на разлика в продължителността на нощния и
дневния труд положеният от него нощен труд не подлежи на преизчисляване, както
не може да се приеме, че е налице и извънреден труд.
За уреждане на заплащането на положения нощен труд от
държавните служители в МВР следва да намери приложение разпоредбата на чл.
179, ал. 2 от ЗМВР, съответно в редакциите й действащи в периода от 25.11.2016
година до 24.11.2019 година. Независимо от различните редакции на посочената
разпоредба същата предвижда, че размерът, условията и редът за изплащане на
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 часа до
06.00 часа се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи. Такива
Заповеди, действащи в исковия период от време, съответно са
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година и Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017 година на Министъра на вътрешните работи (служебно известни на
Съда), които предвиждат, че за всеки отработен час или част от него
между 22.00 часа и 06.00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. Т.е. във всички
случаи според законовите разпоредби размерът на допълнителното възнаграждение
за положен нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните
работи, поради което следва да се приеме, че на държавните служители в МВР се
изплаща възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 часа и 06.00 часа в
размер на 0.25лв./ч. и доколкото по делото има твърдения за наличието
на празнота в законодателството относно регламентиране на
заплащането на възнаграждението на държавните служители в МВР, Съдът го
намира за неоснователно.
,тъй като има налице действащ административен акт на компетентния от закона орган за целия исков период,който е задължителен,както за
особената администрация в МВР,така и за съдилищата.Този правен ред изключва
недвусмислено всички други възможни варианти за изчисления на следващото
възнаграждение за нощен труд и е единствен способ в тази насока предвиден от
закона.
В рамките на
производството няма установен положен извънреден труд.За да е налице такъв
следва да се установи,че реално отработеното време за съответния период на
отчитане надвишава редовното работно време за същия период.В случая
доказателства за положен извънреден труд не са представени.Именно поради това съдът
извежда,че преобразуването на нощните работни часове в дневни не може да
обоснове извод за осъществен труд над установеното работно време,тъй като
самото увеличение по този начин на броя отработени часове реално не
отговаря и не съответства на действително отработените часове.
Следва да се
има предвид и че обилно изложените тези за дискриминация при определяне
възнагражденията по трудови правоотношения и по служебни такива са абсолютно
несъстоятелни и непочиващи на закона.Касае се за законодателна уредба на видове
полагане работна сила,всяка с особени специфики.Тези
специфики извеждат същността на различните категории работна сила,
въвеждат разлики между тях в съответствие с целите за които са уредени от
законите на Република България.Именно различията в статута на съответните
категории престация на работна сила,осигуряват и изпълнението на различните
цели изведени от закона.
Целите на
особената държавна дейност, за която работят съответните лица, определя
функцията и естеството на престираната работна сила,които се обезпечават
посредством особен и различен статут на съответните служители.
Подхода на
законодателя е да извежда особени уредби за определени сфери на дейност на
държавата и за работещите в тях,които се различават помежду си от една страна,а
от друга-са съвсем различни от тези по трудово правоотношение.
Обект на такова
специфично уреждане е налице при служителите в сферата на отбраната,на
магистратите по ЗСВ,по ЗМВР и т.н.
Статута на
държавните служители по ЗМВР също е специфично уреден в чл.142 ал.1 от ЗМВР
извежда три категории работещи-по трудово правоотношение-т.3,служебно
правоотношение по общия закон за държавната служба-т.2 и особените държавни
служители по т.1,чийто статут е уреден само със ЗМВР.Тези три категории лица
неслучайно са обект на диференциране от самия закон,тъй-като изпълняват
различни функции,които не могат да се смесват.Ищецът по делото се
вмества в престирането на труд в режима на т.1 от текста.
Очевидно е,че
държавните служители имат уредени законово привилегии в сравнение с тези по
трудово правоотношение-напр. цялостното осигуряване е за сметка на бюджета,
по-дълги отпуски,минимален праг на възнаграждение,по високи размери на
обезщетения при прекратяване на правоотношението,но имат и ограничения-напр. не
могат да работят по друго правоотношение и т.н.,които предимства и ограничения
са корелативни на особените функции,които те изпълняват за осъществяване на
определени държавни дейности,които изключват приложение на трудовото
законодателство. Ето защо въобще не може да се извлече
дискриминация между трудовите правоотношения и различните видове
служебни правоотношения,в частност и при определяне на възнаграждения,вкл. и
това за нощен труд.Всъщност тук е налице изпълнение на законовия диференциран
подход към тези различни видове престации на работна сила.Ако се възприеме
тезата за дискриминация, служителите по трудово правотношение най-вероятно са
крайно дискриминирани поради липсващото държавно поемане на осигуровките
им,поради по-малкия размер на отпуск,липсата на долен праг на
възнаграждение,получаване на по-високи обезщетения и т.н.Следва да се изхожда
от целта на законовата уредба при тези статути-по служебно правоотношение може
да се работи само за държавата в строго определени сфери,докато по трудово
правоотношение може и за държавата,за общините,за търговец и т.н.Поради това са
налице и спецификите в статута за всички тези отделни сфери на полагане на
труд,което изключва някаква конкуренция между тях или механично прехвърляне на
права без законова основа. Виждането за наличие на празнота в
уредбата или на дискриминация противоречи на закона.Прилагането им би
предизвикало заобикалянето на самия закон ,тъй-като би довело до обезмисляне на
така изведените строго различни форми на престиране на работна сила и до недопустимо
от закона размиване между тях,което би осуетило и изпълнението на особените
цели на държавата за които същите са създадени.Поради това не е налице празнина
или дискриминация при определяне на възнаграждението за нощен труд.
Ето защо не са
относими доводите на ищеца относно приложението на трудовото законодателство в
това за държавните служители по чл.142 ал.1 от
ЗМВР,наличието на празнини в уредбата,така и на дискриминация.В случая именно
заповедта на Министъра на вътрешните работи е единствения законов механизъм за
определяне допълнителното възнаграждение за положен нощен труд.Със същия успех
законът би могъл и да не предвиди възнаграждение за нощния труд въобще,като
част от особения статут на лицата по чл.142 ал.1 от ЗМВР.
Съдът намира,
че така изложените му изводи не се променят от постановеното решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено
от РС–Луковит, във връзка с което настоящото производство беше спряно.
В решението си
СЕС приема, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88 ЕО не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня, а в полза на такива работници
трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
Изложеното
относно различния статут на служителите по ЗМВР,вкл. и този на ищеца,е в пряка
корелация с постановеното решение на СЕС.Различното нормативно уреждане на
положението им,посочено по-горе, съставлява именно посочените от СЕС други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време, по-високо
заплащане, по-високи обезщетения,пенсионно и здравно осигуряване за сметка на
бюджета или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на нощния труд.В съгласие с постановетото в решението на СЕС е ,че разликите
между нормативното третиране на трудовите правоотношение и тези по ЗМВР се
основават на обективен и
разумен критерий, свързани с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
Предвид изложеното Съдът намира предявения иск по чл.
179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал.
5, т. 2 от ЗМВР за неоснователен, поради
което следва да се отхвърли.
Като неоснователен ще следва да се отхвърли и
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предвид акцесорния му характер
и обусловеността на този иск от уважаването на главния иск.
Съобразявайки практиката на Окръжен съд Хасково по
идентични казуси,съдът прие горните мотиви.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на ищеца в
размер на 380 лв. за адвокатски хонорар и от страна на ответника – 300 лв. за
юрисконсулство възнаграждение, съобразно представените Списъци на разноските и
Договор за правна защита и съдействие.
При този изход на правния спор с правна възможност да
претендира разноски разполага единствено ответника. Поискано е присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанции. Същото се определя
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК като не може да надвишава максималния размер за
съответния вид дело предвид чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед развитието на
производството –
работата на юрисконсулта се състоеше в написване на няколко Молби и Списък на
разноските и представяне на писмено доказателство, настоящата инстанция определя 100 лв. за като размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение. За разликата до пълния претендиран размер от 300
лв. искането следва да бъде отхвърлено.
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и
дадените в т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено
по тълк.дело № 6 по описа за 2012 година на ВКС задължителни указания дължимата
държавна такса за разглеждането на делото пред настоящото инстанция и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на Бюджета на Съда,
доколкото ищецът е държавен служител в МВР и е освободен от заплащането им дори
при отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С.Д.К. с ЕГН ********** ***, против Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” - МВР със
седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, иск с правно основание чл. 179, ал. 1, вр.чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от 1548,27лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 17.10.2016г.
до 17.10.2019г., включително, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
иска на 17.10.2019г до окончателното й изплащането, както и иск с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 188,35 лв., представляваща
мораторна лихва върху неизплатените допълнителни възнаграждения от 1548,27лв.
за извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд с коефициент 1.143, считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали дължими до 17.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3, вр.ал. 8 от ГПК ищеца С.Д.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ответника Главна
дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” - МВР със седалище и адрес на управление:
град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, сумата от 100 лв., представляваща направени пред
настоящата съдебна инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, като искането
в останалата част за разликата от 100 лв. до 300 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
искането на ищеца С.Д.К. с ЕГН ********** ***, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със Съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................