РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 454
гр. Пловдив, 17.02.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет
и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и
с участието на прокурора Мирослав Христев,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 3824 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена
от ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт М.Д.,
против Решение № 1802 от 07.10.2019г. на
Пловдивски районен съд, постановено по АНД №3553 по описа на същия съд
за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № № 410056-F266002 от 20.02.2019 г. на И.В.В. – и.д.
Зам.директор на ТД на
НАП, гр. Пловдив, с което на Д.С.С.,
ЕГН ********** на
основание чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСч е наложено административно
наказание "глоба" в размер
на 200 лв. /двеста
лева/ за извършено административно нарушение
по чл. 38, ал.
1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4, вр. чл. 74, ал.1, предл.1 от
ЗСч.
Касационният жалбоподател твърди, че
съдебният акт е необосновано, поради погрешно формирано вътрешно убеждение на
съда.
Твърди,
че след неуспешните опити за връчване на АУАН е реализирана процедура по
спиране на производството, като е издаден нарочен акт – Разпореждане за спиране
на административно-наказателното производство от 16.03.2017г. Твърди се, че за
времето на спиране не са текли сроковете по ЗАНН, в това число срокът по чл.34
ал.3 от ЗАНН и към датата на издаване на НП не е изтекъл шестмесечния срок от
съставянето на акта. В касационната
жалба е посочено, че поведението от страна а администрацията следва да се
разглежда в своята цялост, тъй като кампанийният характер на съставянето на
АУАН относно неподадени ГФО, уведомяването на всяко отделно лице при стриктно
спазване на процедурата по ЗАНН би довело до забавяне на всички процеси до
степен пропускане на преклузивните срокове за
съставяне на актове и безрезултатно разхищение на ресурси. Касатора
се позовава на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, като посочва, че
невъзможността да бъде връчена покана за съставянето на АУАН на нарушителя не
води до порок в издаденото НП.
Претендира
се отмяна на решението на районния съд, респективно потвърждаването на
Наказателно постановление № 410056-F266002 от
20.02.2019 г. на и.д. Заместник директора на ТД на НАП-Пловдив.
В
постъпила по делото молба от процесуалния представител на касатора
се претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не изразява
становище по касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е
основателна, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка:
Д.С.С. и Е.Р.са
били управители на „МГС - Ойл” ЕООД и представлявали дружеството заедно. През
2015 г. дружеството „МГС - Ойл” ООД осъществявало търговска дейност. В
законоустановения срок „МГС - Ойл” ООД не публикувало годишен финансов
отчет за 2015 година, с което на 01.07.2016 г. нарушило чл. 38, ал.1, т.1 вр. чл.16,
ал.1, т.4 от ЗСч и осъществило състава на
административно нарушение по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет. Нарушението било
констатирано на 18.07.2016 г., когато ЦУ на НАП Пловдив уведомила ТД на НАП
Пловдив за това обстоятелство.
На 29.09.2016 г. спрямо Д.С.С., в нейно отсъствие бил съставен АУАН за административно нарушение по чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСч. Били направени неколкократни опити за връчване на съставения АУАН, като
изпращаните покани за връчване на адреса на управление на дружеството и на
адреса С. били връщани като неполучени.
С разпореждане на зам. директора на ТД на
НАП Пловдив, административно-наказателното производство било спряно.
Съставеният акт бил връчен на 13.02.2019 г.
На 20.02.2019 г. било издадено
процесното НП, с което на Д.С.С., на основание чл. 74, ал.1, пр.1 от ЗСч е наложено наказание-глоба в
размер на 200лв. за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч във връзка с чл.16
ал.1 от ЗСч.
Районният
съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства в тяхната хронология и
логическа последователност и е приел, че безспорно е осъществен състава на
административно нарушение по смисъла на чл. 74, ал.1, предл.1 от ЗСчет,
като не е изпълнено задължението за
публикуване в срок годишен финансов отчет на „МГС -ОЙЛ” ЕООД.
Районният съд е приел, че в случая
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, и че в същия
се съдържат в цялост изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити. Същевременно
обаче съдът е счел, че неправомерно производството по преписката е било спряно,
тъй като не може да се приеме, че е било извършено достатъчно щателно издирване
на нарушителя.
Районният съд се е позовал на разпоредбата
на чл.43, ал.4 от ЗАНН, като е посочил, че не се установява да е правен опит за
връчване на съставения АУАН чрез общинската администрация на Район Тракия при
Община Пловдив или чрез ОД на МВР Пловдив.
Съдът е обсъдил приложените по делото два
протокола от 02.03.2017г. и от 01.02.2019г., в които е отразено че служители на
НАП са търсили Д.С.С. за да връчат АУАН, като с
първия протокол е търсена на адреса по седалище и управление на дружеството, но
видно от отразеното в него, служителите са установили от съсед че г-жа Р./другия
управител/ в момента не е на адреса. В съдебния акт е посочено, че с втория
протокол С. е била търсена на адреса по чл. 8 от ДОПК, при което служителите
на НАП са разговаряли с възрастен мъж който се е ангажирал да й предаде че
е търсена. Отразено е че служителите са оставили покана.
Така според районния съд няма никаква логична
причина производството да е било спряно в такъв продължителен период от време,
и не е било невъзможно С. да бъде намерена за да й бъде връчен издадения акт.
Съдът е направил извод, че не е имало
основание за спиране на административното производство и е нарушено изискването
на ЗАНН за издаване на наказателното постановление в 6 месечен срок от
съставянето на АУАН.
Правните изводи на районния
съд са правилни.
Касационната инстанция в настоящия й
съдебен състав, споделя доводите на решаващия съд за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. В
действителност по делото са приложени 4 броя разписки от които е видно, че е касаторът е направил опити за връзване на АУАН. Съгласно
чл.43 ал.6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде
намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. Но следва да се съобрази и разпоредбата на чл.43 ал.4, според
която, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща
на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по
местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Правилно районен съд
е посочил, че не се установява да е правен опит за връчване на съставения АУАН
чрез общинската администрация на Район Тракия при Община Пловдив или чрез ОД на
МВР Пловдив. Поради което, правилен е изводът, че не е имало основание за
спиране на административното производство.
В допълнение касационна инстанция намира
за необходимо да отбележи, че разпореждането за спиране на производството е от
16.03.2017г. и едва на 01.02.2019г. служителите на НАП извършили посещение на
адреса по чл. 8 от ДОПК, т.е. почти две години след спиране на производството,
което от своя страна води до извод за бездействие от страна на органа.
При това положение не може да има съмнения,
че са допуснати съществени нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които
са довели до опорочаване на производство. Същите не могат да бъдат изправени,
поради което правилно и законосъобразно районният съд е отменил наказателното
постановление.
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган.
По изложените съображения, касационната
инстанция намира, че решението на Пловдивския районен съд е законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1802 от
07.10.2019г. на Пловдивски районен съд,
постановено по АНД №3553 по описа на същия съд за 2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.