Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………2020г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова и
в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов като разгледа
докладваното от председателя касационно адм. дело № 170 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба на П.П.Б. с ЕГН **********
и съдебен адрес *** подадена чрез адв. А.И. – САК, срещу решение № 1961/31.10.2019
г. по анд. № 4170/2019 г. по описа на
Варненския районен съд /ВРС/ , с което е потвърден електронен
фиш /ЕФ/ серия К № 2071401, издаден от ОДМВР-Варна, с който на основание
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100.00 /сто/ лева.
Заявените
касационни основания са допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване
на процесуалните правила . Релевира се, че в ЕФ липсва дата на издаване и
имената и длъжността на неговия издател, което води до неговата
незаконосъобразност. Твърди се несъответствие на утвърдения
образец на ЕФ с изискванията на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и в частност - на разпоредбите на чл. 2 - чл. 4
от същия. В ЕФ липсва фактическо описание на
административното нарушение както изисква разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ не са посочени всички съставомерни елементи на
процесното административно нарушение - не е отбелязано кой е управлявал
заснетото МПС, респ. кой е авторът на нарушението. Твърди, че нито в ЕФ, нито в
снимковия материал към него, е отразено в какъв режим е работела посочената
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение "TFR1" защото това е определящо за
приложимата грешка в измерването на скоростта на движение. Възразява
се , че по преписката няма данни собственикът на автомобила П.Б. да е бил
призоваван и търсен, формира се извод,
че ЕФ не е надлежно връчен.
Отправеното
искане към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение или алтернативно за връщане на делото на ВРС
за ново разглеждане с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Варна
,депозира писмен отговор на касационната
жалба с позиция за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на
въззивното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство и е
подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото
на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното
съдебно решение на Районен съд–Варна е потвърден електронен фиш серия К №
2071401 издаден от ОД МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл.21, ал.2,
вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100.00 /сто/ лева.
Районният съд е приел от
фактическа страна, че на 17.04.2018 г. около 15.07 часа, по път I клас №9, в посока от гр. Варна
към кк. „Златни пясъци“ в района до хотел „Рино“ е извършено нарушение с
автомобил ”Пежо 207” с рег. № СВ8497ВВ, установено и заснето със стационарна видео-радарна
установка „TFR1-M513/07“, като при разрешена скорост 60 км/ч. въведена с пътен
знак В26 е установена скорост след
приспадане на толеранс от 84 км/ч., т.е. превишението е 24 км/ч.
За да потвърди обжалвания ЕФ,
въззивният съд е приел, че при издаването му административнонаказващият орган
правилно е съобразил събраните доказателства и въз основа на тях е приложил
материалния закон. Посочил е, че ЕФ е
съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП, като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДМВР
Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане.
В хода на съдебното производство
пред ВРС не са събрани доказателства, установяващи различни от посочените в ЕФ
факти, касаещи авторството на извършеното нарушение. Доколкото в срока за
посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на управителя на дружеството не са навеждани
възражения и не е конкретизирано такова лице, въззивната инстанция приема, че
безспорно е установено, че на санкциониране подлежи управителя на дружеството,
на което е регистрирано МПС – управителя Б..
Като неоснователно е прието
оплакването на нарушителя за неспазване процесуалните правила при връчването на
ЕФ, доколкото нарушителят е реализирал правото си на защита пред въззивния съд.
ВРС е счел за лишено
от основание възражението на въззивника, че в ЕФ липсва дата на издаване и
имената и длъжността на неговия издател, което води до неговата
незаконосъобразност, така и пълно описание на обстоятелствата на нарушението,
предвид приложимата процедура по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, която е различна от описаната в ЗАНН, относно установяването на
административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя.
Доколкото от
административнонаказващият орган са представени удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология, за
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип
TFR1-M с № 4835 и предвид Протокол от проверката на мобилната система за
видеоконтрол, районният съд е извел извод, че мобилната система е одобрен тип
средство за измерване, преминало метрологична проверка, което е било изправно
към датата на процесното нарушение.
Според районния съд
законосъобразно нарушението е квалифицирано по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Измерената
скорост на движение на автомобила е 87 км/ч., като при издаване на ЕФ е
съобразена допустимата грешка +/-3 км и скоростта е намалена на 84 км./ч., т.е.
налице е наказуемо превишение с 24 км/ч. в полза на водача. В този смисъл е
прието, че извършеното деяние осъществява фактическия състав на посочената в ЕФ
законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, което е и основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност, като наложеното за
извършеното нарушение наказание, е в предвидения от закона абсолютен размер.
Касационната
инстанция счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. При
неговото постановяване не са допуснати заявените от касатора нарушения на
закона и на процесуалните правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба
въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
доводи и възражения. Предходната
инстанция е постановила акта си след обективен анализ на събраните доказателства,
като е изпълнила задължението , разглеждайки делото по същество да провери с
допустимите доказателствени средства дали е извършено твърдяното адм. нарушение
и неговото авторство . При това е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия
съдебен състав .
Касаторът сочи, че
ЕФ не му е бил връчен по надлежния ред. Това нарушение обаче не обуславя
незаконосъобразност на атакувания акт, тъй като от доказателствата по делото
става ясно, че ЕФ е достигнал до знанието на нарушителя, доколкото последният
го е оспорил пред съда , жалбата му е разгледана поради преценка за нейната
допустимост и той е могъл ефективно в съдебната фаза да защити своите
субективни права.
Лишено от
основание е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение в досъдебната фаза поради отсъствие на данни в ЕФ за режима на работа на АТСС „ TFR1“ . Задължение за посочване на подобно
сведение не фигурира след нормативно
зададените реквизити на ЕФ в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Освен това информация за този факт може да се получи от съставения
протокол за използване на АТСС от 17.04.2019 г. , неразделна част от
административнонаказателната преписка , в който е посочено, че режимът на
измерване е бил стационарен.
Лишено от основание е оплакването
на касационния жалбоподател , че не е установено неговото авторство на
нарушението. В ЕФ той е вписан като субект на нарушението в качеството му на
законен представител на едноличното дружество с ограничена
отговорност-собственик на цитираното в ЕФ моторон превозно средство. Съгласно
правилото на чл.
188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице /както е в настоящия случай/, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. При непосочване
на такова лице се пристъпва към
ангажиране отговорността на законния представител на дружеството. В случая няма
спор и не се твърди, че е подавана декларация по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП . Б. не посочва имената на лице, на което да е
предоставил управление на описаното в ЕФ превозно средство . В тази връзка
обосновани и съответстващи на закона са изводите на районния съд за
законосъобразно санкциониране на управителя на търговското дружество,
собственик на посоченото МПС в ЕФ .
Неоснователно е възражението, че в ЕФ липсва точно
и ясно описание на нарушението и на мястото на извършването му. Всяко деяние
представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено
в закона административно нарушение. В случая съставът на посочената като
нарушена разпоредба на чл. 21, ал.2 от ЗДвП изисква установяване и посочване на
вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния
участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото /населено,
извън населено, автомагистрала/, където е установено. Превишението на скоростта
представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и
констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в
издадения ЕФ и са достатъчни, за да се приеме, че е налице съставомерно деяние.
В ЕФ е описано и мястото на нарушението
- път I клас №9, в посока от гр. Варна към кк. „Златни
пясъци“ в района до хотел „Рино“. Нещо повече в случая превишението на скоростта е
установено посредством одобрена и функционираща стационарна видео-радарна
установка, която, освен датата и точния час на нарушението, документира и
регистрационния номер на превозното средство, с което то е осъществено. При
доказани годност и изправност на техническата система, координатите на
контролирания участък и разположението й при установяване на конкретното
нарушение, няма основание да се приеме, че някои от отразените в ЕФ параметри,
вкл. мястото на извършване на нарушението са неверни. Лишено от основание е и
оплакването на касатора за липсата на пътен знак от Група "В" на мястото
на нарушението. Приложеният по делото Протокол за
използване на АТСС или система и писмо рег. №460000-2901 от 13.09.2019г. е
доказателство, че на мястото на нарушението е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, като разстоянието от пътния
знак до АТСС е било 150м.
Няма допуснато
нарушение на правото на защита на наказаното лице и по отношение на установената
скорост, предвид факта, че е засечена скорост от 87 км/ч, а след приспадане
на допустимо отклонение е приета скорост
от 84 км/ч, а намалението в скоростта
благоприятства дееца. Освен това превишение на скоростта както от 24 км/ч, така
и от 27 км/ч попада в диапазона по чл. 182, ал.2 т.3 от ЗДвП от 21 до 30 км/ч,
за което нарушение законодателят е въвел фиксиран размер на глобата от 100 лв.
Не съставлява
отменително основание и възражението , че в процесният ЕФ липсва дата на съставяне и автор. С правилото
на чл. 189, ал.4 от ЗДвП законодателят е разписал изчерпателно и лимитативно
всички реквизити на ЕФ и сред тях не фигурират посочените по-горе данни.
Следователно така издаденият ЕФ отговаря в пълна степен на законовите
изисквания за форма и съдържание, зададени в особеното правило на чл. 184, ал.4
във вр. с §6, т. 63 от ЗДвП , които изключват приложимост на общите разпоредби
на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги поради действието на следния основен
принцип в правото „Lex specialis derogat generali“ (Специалният закон отменя (замества) общия.
Издаденият ЕФ е законосъобразен и като го е потвърдил , ВРС е постановил
правилно съдебно решение. Осъществени са всички признаци от обективната и
субективна страна на административното нарушение , за чието извършване на нарушителя е наложено административно
наказание.
Основателно с оглед
изхода на делото е своевременно направеното искане на ответника по касация за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед
фактическата и правна сложност на делото и поради факта, че правната защита се
реализира посредством изготвяне на
писмен отговор на жалбата , без явяване на пълномощник в проведеното открито съдебно
заседание , то следва да се определи
възнаграждение в минималния размер от 80 лева по чл. 27е от Наредбата за
плащането на правната помощ във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ .
Мотивиран
от изложеното и съобразно правомощията си
по чл.221 и сл. от АПК, Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1961/31.10.2019 г. по анд. № 4170/2019 г. по описа на Варненския
районен съд.
ОСЪЖДА П.П.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 . /осемдесет/лева
, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: