№ 915
гр. Варна, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20243110204668 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Я. В. П. ЕГН ********** подадена чрез адв. Ат. Д., против НП № 24-
0442-000717 от 19.07.2024год. на началника на група в Сектор в ОД МВР
Варна, РУ 04 Варна, с което му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2 вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП
за нарушаване нормата на чл. 37, ал.3 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, че било
издадено нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че в АУАН
липсвА. мотиви, а в НП били преписани механично обстоятелствата от АУАН
без да са събрани доказателства за вината. Твърди, че нарушението за което
била наложена санкцията не било доказано нито обективна, нито от
субективна страна. Моли НП да бъде отменено като се отправя и искане за
присъждане на разноски съобразно нормата на чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв А.Д.,
който във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията
изложени в жалбата.
За въззиваемата страна, редовно уведомена за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. – А.а, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и НП да бъде потвърдено като отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
1
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2024год., около 15:30часа, въззивникът управлявайки л.а.
„Мерцедес“ с рег. № В7471Н предприел излизане от територията на
автосервиз в с. Пчелник находящ се на ул. „Марица“ с намерение да пресече
улицата и да навлезе в друга пресечка. В същото време обаче по улица
„Марица“ в посока към гл. Долни Чифлик (от ляво на дясно за посоката на
движение на въззивника), управлявайки л.а. „Сеат Леон“ с рег. № В0498НТ се
движел св. А. С. Т. при което между двете МПС-та възникнало ПТП. С
предната част автомобилът управляван от св. Т. ударил автомобила
управляван от въззивника в областта на задната лява част. Сигнал за ПТП-то
бил подаден на тел. 112.
Произшествието първоначално било посетено от свидетелите Ц. М. и С.
Р. и двамата полицейски служители от ПУ Долни Чифлик, които отишли на
място след подаден им сигнал от техен колега свидетеля К. Сл. – тъст на
въззивника. Последният се движел по ул. Марица в посока към гр. Долни
Чифлик когато изведнъж движещите се пред него коли спрели. Св. Славов
излязъл от управлявания от него автомобил и разбрал, че е станало ПТП в
което е участвал и тъста му.
Когато свидетелите М. и Р. отишли на място въззивникът бил в
линейката, която заминала. В последствие на място отишъл и екип на от
автоконтрольори при ІV в състав свидетелите К. и Б.. Последните провели
разговор със св. А. Т. (въззивникът вече бил заминал с линейката), огледА. и
двата автомобила и преценили, че вина за произшествието има въззивника.
На място бил съставен протокол за ПТП.
На същата дата св. К. съставил и на въззивника АУАН №
1275684/13.05.2024год., в който е посочено, че същият е нарушил
разпоредбата на чл. 37, ал.3 от ЗДП. Актът бил надлежно предявен и връчен на
въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН чрез упълномощен адвокат въззивникът
подал възражения срещу съставения му АУАН, в които изложил твърдения, че
вина за ПТП-то има другия водач. Посочил, че в района има камери записите
от които могат да допринесат за изясняване на причините и механизма на
ПТП-то.
След постъпване на възражението на контролните органи били
предоставени видеозаписи от камери разположени в сервиза.
Възражението не било прието и на 19.07.2024год., въз основа на
съставения акт, началника на сектор в ОД МВР Варан, РУ 04 Варна издал
атакуваното НП № 24-0442-000717 като е приел изцяло фактическата
2
обстановка изложена в акта, допълнил, че в резултат на ПТП-то има
пострадало лице, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 37,
ал.3 от ЗДП и на основание чл.179, ал.2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.4 от същия
закон му наложил административно наказание глоба в размер на 200лв.
В съдебно заседание като свидетели за разпитани актосъставителят (А.
К.) и свидетелят вписан в акта (А. Б.). В показанията си и двамата полицейски
служители възпроизвеждат възприятията си във връзка с констатиране на
нарушението – какво са установили когато са отишли на място, с кого са
разговаряли и пр.
Като свидетели в хода на съдебното следствие по искане на защитата са
разпитани К. Сл. (зет на въззивника) И. А. (работник в Автосервиза) както и
свидетелите С. Р. и Ц. М., и двамата полицейски служители от ПУ Долни
Чифлик.
И четиримата свидетели не са очевидци на ПТП-то и свидетелстват за
това какво са възприели след настъпването му. Св. А. сочи, че преди ПТП
въззивникът е бил в сервиза, че чул удар и видял, че бил ударен. Самото ПТП
не видял.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и А. С. Т.
(очевидец на ПТП) който свидетелства за възприятията си от самото ПТП, в
което е бил и пряк участник.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител, докладна записка от А. К., възражение от Я. П. чрез адв. Й. А.иев,
докладна записка от В.Нанев.
Допълнително в хода на съдебното следствие са постъпили и
приобщени към доказателствения материал констативен протокол за ПТП с
пострадА. лица № 50971/13.05.2024год.; ДВД съдържащ видеозапис и снимки
от ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни и ВДС, които са не противоречиви, взаимнодопълващи се и
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни
изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е
приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете на чл. 34 от ЗАНН.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм.
3
наказателното производство съдът не констатира. Както в АУАН, така и в НП
се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението вменено във вина на въззивника от обективна и субективна
страна, посочени са дата и място на извършване нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма
като е нА.це пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В
тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснато
нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 от ЗАНН.
След като прецени всички доказателства релевантни за делото, по
отделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.3 от ЗДП водачът на пътно превозно
средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие,
гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
В хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин, от
всички събрани по делото доказателства, бе установено, че на датата посочена
в акта въззивникът е управлявал лек автомобил Мерцедес и излизайки от
територията на автосервиз в с. Пчелник на ул. „Марица“ не е пропуснал
движещият се с предимство по ул. „Марица“ друг лек автомобил управляван
от св. А. Т..
В тази насока са показанията на св.Т. очевидец и пряк участник в ПТП-
то. От същите се установява, че той, управлявайки лек автомобил се е движел
по улицата в посока към гр. Долни чифлик, движел се в дясната лента, когато
изведнъж пред него от сервиза излязло МПС и спряло, и той го ударил тъй
като нямал време да го заобиколи. Показанията на този свидетел са в пълен
унисон със съдържанието на видеозаписа заснет от камерите монтирани на
сервиза, както и с приложения по делото протокол за ПТП с пострадА. лица.
Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е
нарушил разпоредбата на чл.37, ал. 3 от ЗДП.
Нарушението не се отличава със степен на обществена опасност по–
ниска от останА.те нарушения от същия вид, напротив типично е поради което
и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.
В случая адм. наказващия орган е дал правилна квА.фикация на
извършеното нарушение и е наложил на въззивника наказание във
фиксирания в закона размер – глоба в размер на 200лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното
наказателното постановление е правилно и законосъобразно постановено,
същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като
такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното своевременно (в
депозирани преди даване ход на делото писмени бележки) искане от страна на
4
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва да
бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден в
наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.1, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0442-000717 от 19.07.2024год. на началник,
сектор в ОДМВР Варна, РУ 04 Варна, с което на Я. В. П. ЕГН **********, за
нарушаване нормата на чл. 37, ал.3 от ЗДП, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.
179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на
200лв.
ОСЪЖДА Я. В. П. ЕГН **********, с постоянен адрес с. Пчелник, ул.
„Камчия“ № 5, да заплати на ОД на МВР Варна, сума в размер на 80лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5