№ 11152
гр. *, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20241110176239 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. И. К. срещу „***, с която е
предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,96 лева,
представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет за полет с номер FB
7712, изпълняван от авиокомпания „***, от летище Е***, до летище *, **, на дата
02.06.2024 г., като по разписание времето на излитане било 20:05 ч. местно време, а на
кацането – в 00:05 часа местно време. Според ищеца, процесният полет не излетял в
посочения част, поради което бил изпълнен със закъснение, по-голямо от 3 часа.
Страната отправила извънсъдебно искане до ответника за заплащане на обезщетение,
но не получила плащане по претенцията си, което наложило подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В хода на заповедното
производство длъжникът възразил по реда на чл. 414 ГПК, поради което ищецът
предявил настоящата искова претенция. Въз основа на тези аргументи е отправено
искане за уважаване в цялост на предявения иск и за присъждане на сторените по
1
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като с подадения в законоустановения срок такъв искът се оспорва като
неоснователен. Ответното дружество поддържа, че претендираното обезщетение било
изплатено. Направено е възражение срещу дължимостта и размера на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение.
В молба с вх. № 133343/14.04.2025 г. ищецът заявява, че процесната главница в
размер на 488,96 лева действително била изплатена от ответника в хода на процеса.
Претендира дължимата върху нея законна лихва за забава и направените в хода на
производството разноски, доколкото те не били изплатени.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004
на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488,96 лева, представляваща
обезщетение за закъснял полет № FB 7712, изпълняван от авиокомпания „***, от
летище Е***, до летище *, **, на дата 02.06.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 08.08.2024 г. до окончателното изплащане, за която на
20.08.2024 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
47984/2024 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
Съгласно практиката на СЕС – Решение по съединени дела C-402/07 и C-32/07
Sturgeon (параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при
което полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три часа от
първоначално предвиденото време за пристигане, пътникът има право на обезщетение,
определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно чл. 7, § 1, буква "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават обезщетение от 250 евро при
закъснение или отмяна на полет, при който се изминава разстояние до 1500 километра.
Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от
летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се
прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до
летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се
прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена
помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет
е превозвач от Общността. Съгласно § 2, § 1 се прилага, при условие че пътниците: а)
имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен
в член 5, се представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в
2
писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора
или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час – не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени от въздушния
превозвач или туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет,
независимо от причината.
Предвид изложеното, е необходимо ищецът да установи наличието на следните
материално-правни предпоставки: 1/ че ответникът е въздушен превозвач от
Общността по смисъла на чл. 2 от Регламент 261/2004; 2/ че ищецът е пътник, който
заминава от летище, съответно – до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от
Регламент 261/2004; 3/ че страните по делото са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници; 4/ че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като се е явил навреме за полета и е заплатил
възнаграждението за същия; 5/ че превозът е осъществен със закъснение повече от три
часа; 6/ че полетът е бил за разстояние до 1500 км.
Не е спорно между страните по делото, видно от представените в този смисъл
становища, че процесната главница в размер на 488,96 лева е изплатена от ответника в
полза на ищеца. Съгласно приложеното към отговора на исковата молба платежно
нареждане, плащането е извършено на 30.01.2025 г. /вж. л. 26 от делото/, т. е. след
предявяването на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК, предмет на настоящото
производство.
Като съобрази така изложените факти, съдът намира, че към датата на
приключване на устните състезания по делото между страните липсва спор относно
наличието на основание за дължимост на процесното вземане. Направеното в хода на
процеса – на 30.01.2025 г. – плащане на претендираното задължение за главница в
пълен размер, което не се оспорва от ищцовото дружество, представлява признание за
наличието на изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване на исковите
претенции. Така направеното от ответната страна признание на фактите по делото
съдът цени съобразно разпоредбата на чл. 175 ГПК. Тъй като плащането на
процесното вземане е извършено след подаването на исковата молба /на 20.12.2024 г./,
предявеният установителен иск за сумата от 488,96 лева следва да бъдат отхвърлен
изцяло поради плащане в хода на процеса. Ответникът обаче дължи законната лихва за
забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение /08.08.2024 г./ до изплащането на сумата /30.01.2025 г./,
доколкото дължимостта на тази лихва е законна последица от основателността на
исковата претенция. Размерът на същата съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, като
същият възлиза на сумата от 32,58 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ищецът, тъй като не са налице
3
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си
не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая ответникът не е признал исковата претенция, тъй като с
отговора изрично оспорва същата като неоснователна, въпреки извършеното плащане
в хода на процеса. От друга страна, плащането на процесното вземане е извършено
след връчването на исковата молба за отговор, съответно – след приключване на
заповедното производство между страните, в хода на което „*** е подало възражение
срещу дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение. Поради тази
причина ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски за исковото
производство в размер на 25,00 лева за държавна такса и същата сума за внесена
държавна такса в заповедното производство. В полза на процесуалния представител на
ищеца следва да се присъдят възнаграждения в размер на 480,00 лева за исковото
производство и 240,00 лева за заповедното производство, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и материалния интерес на предявения иск.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11.02.2004 г., че „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *, район
„*** *, дължи на С. И. К., ЕГН: **********, с адрес ***, сумата от 32,58 лева,
представляваща законна лихва за забава, начислена върху процесната главница от
488,96 лева за периода от 08.08.2024 г. до 30.01.2025 г., за която на 20.08.2024 г. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 47984 по описа за 2024 г. на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. К., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу
„***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *, район „*** *, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено
между страните, че „*** дължи на С. И. К. сумата от 488,96 лева, представляваща
обезщетение за закъснял полет № FB 7712, изпълняван от авиокомпания „***, от
летище Е***, до летище *, **, на дата 02.06.2024 г., за която на 20.08.2024 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47984/2024 г. по описа на СРС, 47-
4
ми състав, поради извършено в хода на процеса плащане на процесното вземане.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *, район
„*** *, да заплати на С. И. К., ЕГН: **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 25,00 лева, представляваща сторени в първоинстанционното
производство разноски, и сумата от 25,00 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. *, район
„*** *, да заплати на адвокат В. В. Ч.-М. , ВАК, личен № ***, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 480,00 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ищеца в първоинстанционното производство, и сумата от 240,00 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ищеца в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5