Решение по дело №23/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 19/19.03.2009 г. по Г. Д. № 84/2008 г., поправено с Решение № 197/31.03.2009 г., Ч. районен съд е признал за установено спрямо Община гр. Ч., че Н. А. Х., е собственик на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място с площ 94. 5/393 кв.м. ид.ч. от ПИ **72 по кадастралната карта на гр. Ч., придобит по наследство от М. А. Б., починала на 17.07.1994 г., като е отхвърлен иска като недоказан и неоснователен в останалата част до ½ ид. ч. от 393 кв.м., както и иска против Община гр. Ч. за признаване право на собственост върху ½ ид.ч. от ПИ **72 по кадастралната карта на гр. Ч. от 2006 г. въз основа на давностно владение, както и искането за разноски.

Това решение е обжалвано пред Смолянски окръжен съд от ищцата Х. в отхвърлителната част за разликата от 94. 5 до 393 кв.м. с оплаквания за незаконосъобразност, поради което се иска отмяна на първоинстанционното решение в тази част и постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Във въззивната жалба се излагат доводи, че районният съд не е изложил становището си по фактическите обстоятелства, които са от значение за иска, не са обсъдени и доказателствата по приложеното Г. Д. № 95/2006 г., които са от съществено значение за изхода на делото; непонятно защо в съобразителната част на решението съдът е търсил аналогия с иска по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР. Твърди се в жалбата, че процесния имот ищцата притежава в съсобственост с другите наследници на М. Б. – децата на брат й А.А. М., като те и ищцата са придобили имота на едно и също основание – наследство и давностно владение, които обстоятелства са установени със сила на присъдено нещо по Г. д. № 95/2006 г. на РС – Ч. по отношение на другите съсобственици, а за другата ½ ид.ч. от имота е настоящия иск. Представени са писмени документи и гласни доказателства, които установяват правата на ищцата върху имот с площ от 393 кв.м., а не 189 кв.м., както е приел районният съд.

В съдебно заседание, след връщането му делото за ново разглеждане от ВКС, за жалбоподателката пълномощникът й А. Б. М. поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият Община гр. Ч. не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, внесена е ДТ, а по същество съобрази следното:

В исковата молба ищцата Х. претендира, че притежава ½ ид. ч. от ПИ **72 по кадастралната карта от 2006 г. на гр. Ч. с площ от 393 кв.м., по наследство от М.А. Б.а /М. А. М./ и по давностно владение. Сочи се, че по Г. д. № 95/2006 г. на РС – Ч. другите съсобствениците на другата ½ ид.ч. от имота са признати за собственици на ПИ **72 с площ от 393 кв.м.

Видно от Удостоверение за наследници № 65/27.04.2008 г. М. А. М. /М. А. Б. – Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 91/25.05.2006 г./, няма преки наследници и нейни наследници са ищцата Н. Х. и низходящите на нейния брат А. А. М. – Ф. А. М. и С. А. Б..

С Решение № 61/21.06.2007 г. по Г. д. № 95/2006 г. на РС – Ч. е признато за установено спрямо Община – Ч., че наследниците на А. А. М. – Ф. А. М. и С. А. Б., са собственици на ½ ид.ч. от придобития по наследство от А. А. М. недвижим имот, представляващ незастроено дворно място от 297 кв.м., съставляващо част от ПИ № 572, включен в парцел І-озеленяване, трафопост и джамия, в кв. 84 по действия регулационен план на гр. Ч. от 1978 г., като частта от 279 кв.м. по скицата на вещото лице М., неразделна част от решението, представляват: повдигнатата в жълто част от имот пл. № **2 в размер на 278 кв.м. и 19 кв.м. от имот пл. № **2, включени в парцел І-озеленяване, трафопост и джамия в частта, заключена между регулационната линия с УПИ V – комплексно жилищно застрояване и оцветената в жълто и червено граница между парцели І и V по предходната регулационна линия преди изменението й със Заповед № 203/26.07.1993 г. /32 кв.м./, които 19 кв.м. са разположени по дължината на тази предходна регулационна линия в границите на имот пл. № **2 – между западна и източна/.

С Нотариален акт № ** том * дело № **8/1975 г. М. А. Б. е призната за собственик по наследство и давностно владение на дворно място, съставляващо парцел ІІ-**1, имот пл. № **1 в кв. * по плана на гр. Ч., състоящ се от 450 кв.м.

Пред районния съд свид. Ч. дава показания, че ищцата, заедно с нейните роднини, ползва процесния имот с площ от около 400 кв.м. повече от 30 години, като имота е бил на нейната сестра.

Според депозираната пред районния съд съдебно-техническа експертиза имот план № **1 по плана на Г. Ч. от 1962 г. е записан по разписната книга на А. С. М.. Имот пл. № **1 по плана от 1962 г. и идентичен с имот пл. № **2 по плана от 1987 г., по разписната книга към който план имотът е записан на М. А. Б.. При одобряване на плана през 1978 г. 278 кв.м. /оцветени в жълто на скица № * към заключението/ са включени в парцел І – озеленяване и трафопост и 193 кв. м. /повдигнати в червено на скица № */ са включени в парцел V – комплексно жилищно застрояване/; С Протокол от 20.09.1985 г. от имот пл. № 272 на М. М. Б. /А. А. М./ са отчуждени 153 кв. м. за строителство на жилищен блок. Със Заповед № 203/26.07.1993 г. е изместена границата между парцели І – Озеленяване и трафопост и V – Комплексно жилищно застрояване, като 32 кв.м. са изключени от парцел V – комплексно жилищно застрояване и се присъединяват към парцел І – Озеленяване, трафопост и джамия. На скица № * от заключението на инж. М. са видни различията между ПИ **72 от кадастралната карта и имот пл. № **2 по плана от 1978 г. Според вещото лице инж. М. неотчуждената част от ПИ **72 е с площ от 189 кв.м., означена с жълт цвят на скица № *; с червен цвят е повдигната отчуждената част от имота, която е включена в УПИ V – комплексно жилищно застрояване с площ от 173 кв.м.; със зелен цвят са повдигнати 31 кв.м. от имота, които са отчуждени, но след регулационната промяна са изключени от парцел V – комплексно жилищно застрояване.

От така депозираните доказателства се установява, че ищцата Х. е собственик по наследство от М. А. Б. и по давностно владение на ½ ид.ч. от имот пл. № *2 по плана на гр. Ч. от 1978 г., частично идентичен с ПИ **72 по кадастралната карта на гр. Ч. от 2006 г. Не са налице данни за отчуждаване на част от процесния имот, попадаща в парцел І-озеленяване. Плана от 1978 г. е приет при действието на ЗТСУ и отчуждаването на имота е осъществено именно според разпоредбите на ЗТСУ – за мероприятия на общините и държавата. Включването на недвижим имоти, собственост на физически или юридически лица в парцели за озеленяване и осъществяването му също става по силата на регулационен план и предвиждане, който обаче няма отчуждително и прехвърлително действие относно собствеността /за разлика от дворищно-регулационните планове/, а предполагат проведена процедура по отчуждаване с изплащане на обезщетение с оглед разпоредбите на чл. 48 – чл. 52 от ЗТСУ /отм./. При включване на част от имот пл. № 572 в парцел І – озеленяване и трафопост, тъй като липсват доказателства за процедура по обезщетяване по надлежен ред – оценка, изплащане на обезщетение, заповед по чл. 98 от ЗТСУ /отм./, съставяне на актове за държавна собственост, не може да се счита, че тази част от имота е била отчуждена в полза на държавата, респективно впоследствие правото на собственост е преминало в патримониума на общината.

Жалбата пред настоящата инстанция е относно площта на процесния имот.

Пред настоящата инстанция е депозирано основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. К.. Според това заключение, при одобряване на плана на гр. Ч. от 1978 г. имот пл. № *2 е с площ от 488 кв.м., графично измерена от същия план. Имот с пл. № *2 участва в парцел І – озеленяване с площ от 298 кв.м. /графично измерена/ и в парцел V – комплексно жилищно строителство с площ 190 кв.м. /графично измерена/. Към отчуждителната преписка не се намира скица, от която да се установи местонахождението на отчуждените 153 кв.м. С промяна от 1993 г. се променя регулационната линия между УПИ . и УПИ І, като 32 кв. м. преминават от УПИ V към УПИ І, в частта, касаеща процесния имот.

Установява се, че разликата в площите се дължи на това дали съотнасянето е към имот пл. № *2 по плана от 1978 г. /както е постановено решението по Г. д. № 95/2006 г./ или към ПИ **72 по кадастралната карта от 2006 г., както следва да се реши спора в настоящото производство. Поради това неотчуждената част от ПИ **72 е с площ от 189 кв. м. /повдигнато в жълто на скица № * л. 33/. Причина за това е, че не цялата неотчуждена част от имот пл. № *2 е включена в ПИ 80371.242.572. В заключенията на инж. К. са посочени конкретните площи от имот пл. № 572, които по кадастралната карта от 2006 г. не са включени в ПИ **72, а в посочените по номера в заключението съседни имоти.

Тъй като настоящото производство не е по иска по чл. 53 ал. 2 от ЗКИР, а установителен иск за право на собственост към настоящия момент, съдът следва да се произнесе за правото на собственост на ищцата от ПИ **72, а не от имот пл. № 572 по плана от 1978 г. Следователно, процесния имот се формира от площ от 189 кв., съставляваща неотчуждена част от имот пл. № 572, включена в ПИ **72, повдигната в жълт цвят на скица № 2, както и площта от 32 кв.м., включена в ПИ **72, находяща се между жълтата и червена линия на скица № * /л. 33/, защриховани в сини линии, която скица следва да бъде неразделна част от настоящото решение/, която площ от 32 кв. м. е резултат от промяна през 1993 г. на парцелната граница между парцел V – комплексно жилищно застрояване и парцел І –Озеленяване и трафопост.

Освен това, липсва скица към отчуждителната преписка от 1985 г., от която да е видно местоположението на отчуждени 153 кв.м., но както заявява вещото лице инж. К. в съдебно заседание, тъй като отчуждаването е за комплексно жилищно строителство, което е реализирано в парцел V, находящ се на юг от процесния имот, отчуждените 153 кв.м. са в южната част на имота, който участва в УПИ V. От общата площ на ПИ **72 в размер на 393 кв.м., след приспадане на площите от 189 кв.м. и 32 кв. м., се получава разлика от 172 кв.м., която е частта от ПИ **72, участваща в УПИ V – комплексно жилищно строителство. От тази площ се приспадат отчуждените 153 кв.м., като разликата от 19 кв.м. също е собственост на наследниците на М. А. Б.. Тази площ от 19 кв.м. се намира на юг от парцелната граница според изменението от 1993 г., по протежението и успоредно на тази граница, обозначена с б. „А В“ на скицата, неразделна част от настоящото решение.

Или ищцата следва да бъде призната за собственик на 120/393 кв.м. ид. ч. от ПИ ***2 на основание наследство и на основание придобивна давност. С оглед този изход от спора жалбоподателката има право на деловодни разноски съобразно уважената част от иска. За районния съд тези са направени разноски в размер на 350 лева /50 ДТ, 200 лева А. Възнаграждение, 100 за СТЕ/, за производството пред ВКС разноски в размер на 60 лева, при двете разглеждания на делото от въззивната инстанция разноски в размер на 245 лева /25 лева ДТ, 120+100 лева за СТЕ/, или общо в размер на 655 лева, като от тях въззиваемият следва да заплати на жалабоподателката разноски в размер на 400 лева.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 19/19.03.2009 г. по Г. д. № 84/2008 г. на Районен съд Г. Ч., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н. А. Х. от Г. Ч., иск да бъде признато за установено по отношение Община гр. Ч., че Н. А. Х. , ЕГН *, от Г. Ч., Ул. „**“ № *. е собственик по наследство от М. А. Б. на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място за разликата от 94, 5/393 кв.м.ид.ч. до 120/393 кв.м.ид.ч. от ПИ **72 по кадастралната карта на гр. Ч., както и В ЧАСТТА, с която иска за собственост по силата на давностно владение е отхвърлен за частта от 120/393 кв.м.ид.ч. от ПИ 80371.242.572, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община гр. Ч., че Н. А. Х. , ЕГН *, от гр. Ч., Ул. „**“ № *. е собственик по наследство от М. А. Б. и по силата на давностно владение на недвижим имот, представляващ незастроено дворно място с площ от 120/393 кв.м.ид.ч. /94, 5/393 кв.м.ид.ч., за които иска е уважен от районния съд + 25. 5/393 кв.м.ид.ч., за които въззивната инстанция уважава иска/, от ПИ ***72 по кадастралната карта на Г. Ч. от 2006 г., която площ е обозначена на скица № * към заключението на инж. К. на л. 33 от делото, която скица е неразделна част от настоящото решение, като: в жълто е повдигната частта от 189 кв.м., 32 кв.м., заключени между южната жълта линия и червената линия /защриховани в сини линии/, както и площта от 19 кв.м., намираща се на юг от парцелната граница според изменението от 1993 г. /червената линия/, по протежението и успоредно на тази граница, обозначена с б. „А В“, които не са нанесени в скицата към решението.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 19/19.03.2009 г. по гр. д. № 84/2008 г. на Районен съд гр. Ч., в останалата част – с която иска е отхвърлен за разликата от 120/393 кв.м.ид.ч. до ½ ид. ч. от 393 кв.м.

ОСЪЖДА Община гр. Ч. да заплати на Н. А. Х. , ЕГН *, от Г. Ч., Ул. „**“ № 7. деловодни разноски за всички инстанции в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТОне подлежи на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, с оглед размера на оценката на имота – 740. 45 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.