М О Т И В И по НЧХД № 256/2015г.
по описа на ГРС към ПРИСЪДА № 13/26.07.2016г.
Обвинението
е против подсъдимите:
1. К.Г.Г. с ЕГН **********, роден на ***г***, с
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, ученик в 11 клас в
ПГЕЕ “Г.В.З.” гр.Г., осъждан, за това, че на 04.08.2015г. срещу 05.08.2015г. в
гр.Г., кв.”С.”, като извършител, в съучастие с Я.Б.Х., като извършител,
повредил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил, марка “П.”, модел 106, с рег.№ ***, собственост на Р.А.И.,
като повредата се изразява в разрязване на четирите гуми на ходовите колела, на
стойност 132 лева, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като случаят е маловажен –
престъпление по чл.216, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63,
ал.1, т.4 НК.
2. Я.Б.Х. с ЕГН **********, роден на ***г***, с
постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, за това, че на 04.08.2015г. срещу 05.08.2015г.
в гр.Г., кв.”С.”, като извършител, в съучастие с К.Г.Г., като извършител, повредил
противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил, марка “П.”, модел 106, с рег.№ ***, собственост на Р.А.И.,
като повредата се изразява в разрязване на четирите гуми на ходовите колела, на
стойност 132 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.216, ал.4, във
вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
3.
Л.К.К. с ЕГН **********, родена на ***г***, с постоянен адрес:***,
българка, българска гражданка, вдовица, със средно техническо образование,
работи като управител на кафеаператив “Роял” гр.Г., неосъждана, за това, че на
04.08.2015г. в гр.Г., кв.”С.”, като подбудител, умишлено е склонила К.Г.Г. и Я.Б.Х.
да извършат престъпление, а именно: на 04.08.2015г. срещу 05.08.2015г. в гр.Г.,
кв.”С.”, като извършители, повредили противозаконно чужда движима вещ – лек
автомобил, марка “П.”, модел 106, с
рег.№ ***, собственост на Р.А.И., като повредата се изразява в разрязване на
четирите гуми на ходовите колела, на стойност 132 лева, като случаят е
маловажен - престъпление по чл.216, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.3 от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не бяха предявени и не бяха приети за съвместно разглеждане в съдебното
производство.
Частния
тъжител Р.А.И. в с.з. се явява лично
и с повереник адв.С.П. ***. Същата поддържа тъжбата. Пледират и тримата
подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като им
бъдат определени наказанията предвидени за съответните престъпление – в
максимален размер.
Подсъдимия
К.Г.Г. дава обяснения, признава се за
виновен и моли за минимално наказание.
Подсъдимия
Я.Б.Х. дава обяснения, признава се за
виновен и моли за минимално наказание.
Подсъдимата
Л.К.К. дава обяснения, не се признава
за виновна по повдигнатото й обвинение и категорично отрича да е извършител на
деянието.
Адв.С.В.
*** - защитник на подсъдимата Л. Кирев К., в хода на съдебните прения взема становище,
че подсъдимата не е извършила престъплението, в което е обвинена и моли съда да
я признае за невиновна и да я оправдае.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата
Л.К.К. притежава питейно заведение в гр.Г.. Частния тъжител Р.А.И. живее в
съседство на заведението. Частния тъжител Р.А.И. е подавала многобройно сигнали
до Община Г. и до РУП-Г. за нарушаване на нощната тишина след 23.00 часа. При
извършените проверки и от Община Г. и от РУП-Г. нарушения не са открити. За
заведението е издадено разрешение за удължено работно време до 02.00 часа, съгласно
Заповед № 298/24.06.2009г. на Кмета на Община Г..
На
04.08.2015г., в около 22:50 часа, тъжителката Р.И. паркирала автомобила си пред
жилищния блок, в който живее. Сутринта на 05.08.2015г. в около 05:30 часа И.
констатирала, че четирите гуми на ходовите колела на автомобила й са разрязани,
като сигнализирала за това в РУП-Г..
Св.М.М.М.
вечерта на 04.08.2015г. бил клиент на работещото същата нощ питейно заведение,
собственост на подс.Л.К.. Св.М. чул шум от разрязани гуми и видял Я.Х. и К.Г. които
познавал визуално до автомобила на Р.И. и ги попитал какво са правили там. Те
нищо не му отговорили и се отдалечили от мястото. На 05.08.2015г. св.М.
разказал на полицейски служители за инцидента.
При
разследването от полицейските служители е установено, че извършители на
деянието са подсъдимите К.Г.Г. и Я.Б.Х.. Те разказали на полицейските
служители, че на 04 срещу 05.08.2015г. те двамата, като носели със себе си
ножове, отишли до автомобила на Р.И.. Подс.Я.Б.Х., с помощта на нож странично
разрязал предната дясна и задната дясна гуми на автомобила, а подс.К.Г. разрязал
предната лява и задната лява гуми на автомобила. Пред полицейските служители
подс.Я.Х. и подс.Кр. Г. разказали, че са нарязали гумите, защото подс.Л.К. ги е
накарала.
Видно
от назначената при разследването съдебно-оценителна експертиза, стойността на
причинената повреда по автомобила, собственост на Р.И., възлиза на 132,00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка, така описана, съдът приема
за безспорно установена, въз основа на събраните по
делото и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно: Справка за съдимост на
Л.К.К., с рег.№ 18/12.01.2016г., Справка
за съдимост на К.Г.Г., с рег.№
19/12.01.2016г. и Справка за
съдимост на Я.Б.Х., с рег.№ 20/12.01.2016г., всички издадени от РС-Г.; както и
постъпилите писмени документи, а именно: Уточнение към тъжба от С.Г.П. ***,
пълномощник на Р.А.И. с вх.№ СД-01-03/18.05.2016г. до Председателя на РС-Г.;
Писмо с вх.№ СД-01-02/21.06.2016г. на РП-Г. до РС-Г., ведно със заверено копие
от прокурорска преписка № 485/2015г., по описа на РП-Г., образувана по молба от
Р.А.И. а именно: Опис на материалите, намиращи се в преписка вх.№ 485/2015г.,
по описа на РП-Г.; Писмо с изх.№ 11-01-34/12.11.2015г. на зам.кмета на Община Г.
до РП-Г.; Разпореждане с вх.№ 485/2015г. от 16.10.2015г. от РП-Г. до Кмета на
Община Г.; Постановление за отказ да се образува наказателно производство с №
485/2015г. от 15.10.2015г. на РП-Г.; Писмо с УРИ 447000-3829/24.09.2015г. на
РУ-Г. до РП-Г.; Постановление за връщане на преписка за допълнителна проверка
от РП-Г. с № 485/2015г. от 28.08.2015г.; Писмо с УРИ 447000-3138/06.08.2015г.
от Началника на РУ-Г. до РП-Г.; Писмо с УРИ 447000-3137/06.08.2015г. на
Началника на РУ-Г. до РП-Г.; Опис на документите по преписка с вх.№
447000-3527/01.09.2015г.; Справка относно извършена проверка по преписка с вх.№
447000-3527/01.09.2015г., по описа на РУ-Г. и № 485/28.08.2015г., по описа на РП-Г.
с рег.№ 447р-7162/24.09.2015г. от мл.експ.А.К. *** до Началника на РУ-Г.;
Уведомително писмо с рег.№ 447000-3136/06.08.2015г. на Началника на РУ-Г. до Р.А.И.;
Обяснение от И.Д.К.; Обяснение от С.Т.В.; Постановление за връщане на преписка
за допълнителна проверка с № 485/2015г. от 28.08.2015г. на РП-Г.; Опис на
документите по преписка с вх.№ 447000-3053/28.07.2015г.; Справка относно
извършена проверка по преписка с вх.№ 447р-5385/22.07.2015г., по описа на РУ-Г.
с рег.№ 447000-3055 от 06.08.2015г. от мл.екс.А.К. *** до Началника на РУ-Г.;
Обяснение от Л.К.К.; Обяснение от В.И.Г.;
Молба от Р.А.И.; Писмо с УРИ:
447000-3137/06.08.2015г. на Началника на РУ-Г. до РП-Г., както и постъпилото
Писмо с рег.№ 447000-2504/27.06.2016г. на Началника на РУ-Г. до РС-Г., както и събраните
на досъдебното производство: Уведомление на основание чл.212, ал.3 от НПК от
разсл.полицай С.И. при РУ на МВР – Г. с рег.№ 447000-3123/05.08.2015г. ;
Протокол за оглед на местопроизшествие; Фотоалбум, ведно с 8 /осем/ цветни
снимки; Експертна справка № 18/15.08.2015г. на мл.експерт П.Петков при РУП-гр.Г.;
Картон № 91; Докладна записка от Р.Т.С. – мл.ОД при РУП-гр.Г. с рег.№
447ЗМ-192/05.08.2015г. до Началника на РУ-Г.; Сведение от К.Г.Г.; Сведение от М.М.М.; Сведение от Л.К.К.;
Карта състояние на наказателно производство; Писмо с № 481/2015г. от 05.08.2015г. на РП. -Г. до РУП – Г.; Протокол
за разпит на свидетел – 3 /три/ броя; Постановление за назначаване на
експертиза; Декларация от Ж.А.Т.; Съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от
вещото лице Ж.А.Т. при Окръжен съд - Стара Загора; Справка-декларация;
Постановление за определяне възнаграждение на вещо лице; Протокол за доброволно предаване; Обяснение от Я.Б.Х.; Сведение от К.Г.Г.; Искане за изготвяне на
справка за съдимост с рег.№ 447000-3143/06.08.2015г. от разсл.полицай С.И. при
РУ на МВР – Г. до БС при РС-Г.; Справка за съдимост с рег.№ 357 от 06.08.2015г.
на Я.Б.Х.,***; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№
447000-3142/06.08.2015г. от разсл.полицай С.И. при РУ на МВР – Г. до БС при РС-Г.;
Справка за съдимост с рег.№ 356/06.08.2015г. на К.Г.Г.,***; Искане за изготвяне
на справка за съдимост с рег.№ 447000-3382/21.08.2015г. от разсл.полицай С.И.
при РУ на МВР – Г. до БС при РС-Г.; Справка за съдимост с рег.№
383/21.08.2015г. на Л.К.К.,***; Заключително мнение; Постановление с №
481/2015г. от 30.09.2015г. на РП-Г.; Писмо с вх.№ 481/2015г. от 01.09.2015г. от
Началника на РУ на МВР гр.Г. до РП-гр.Г.; Постановление за определяне
възнаграждение на вещо лице;
Справка-декларация и Постановление за назначаване на експертиза.
Същата
се извежда по безспорен начин и от събраните по делото гласни доказателства. По делото бяха разпитани
свидетелите М.М.М., И.К.С., С.П.Б. и А.Н.К..
Съдът
кредитира с доверие показанията на св. М.М.М., И.К.С., С.П.Б. и А.Н.К., като
отчете факта, че първия свидетел е близък на тъжителката, което е индиция, че
същия би могъл да се яви евентуално заинтересуван от изхода на делото.
Същевременно с това, съдът прецени, че показанията на св.М. са достоверни относно
това, че подс.Х. и подс.Г. са автори на деянието.
Показанията
на останалите свидетели са относими за установяване на фактите след извършване
на деянието и за отношенията между подс.К. и тъжителката. Съдът ги кредитира с
доверие, тъй като те са логични, безпротиворечиви и кореспондират както помежду
си, така и с показанията св.М. – очевидец на случилото се.
Предмета
на доказване в разглеждания случай е обусловен от изложените от частния тъжител
обстоятелства - в тъжбата му, която тъжба очертава фактическите рамки на
частното обвинение. Събраните по делото писмени доказателства – полицейски
преписки, съдържащи обяснения, докладни записки и др. по описа на РУП-Г.
/изброени по-горе/, не се налага да бъдат обсъждани поотделно, тъй като не
касаят факти и обстоятоелства от съставомерен характер, поради което са без
правно значение за предмета на доказване по настоящото дело.
На
следващо място, съдът обсъди и обясненията на подсъдимите К.Г. и Я.Х.,
отчитайки обстоятелството, че същите, освен че са доказателствено
средство, са и средство за защита, което те упражняват по свое усмотрение –
както и когато намери за нужно. Затова достоверността на обясненията им,
относно фактите от предмета на доказване следва да бъде оценявана на общо
основание - в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства,
възприети непосредствено. Обясненията на подсъдимите Г.
и Х., в настоящия случай изцяло са насочени към признаване на тяхното участие в
деянието, с уточнението, че ги е накарала подсъдимата Л.К..
И двамата
подсъдими не можаха да обяснят как, кога и по какъв начин подсъдимата К. ги е подбудила
и/или мотивирала да извършат деянието. Подс.Г. заяви: „Нарязах гумите на
колата, но не знам защо” и „Нарязах гумите на колата, защото Л. ме накара. Тя
каза да ги нарежем гумите. Пари не ни обеща. Като свършихме работата не ни
почерпи.”, а също така и : „…когато говорихме с Л. и тя ни каза ”Отидете режете
гумите” или нещо подобно”.
Подс.Х.
заяви: „Нарязах гумите на колата, защото Л. ме накара. Л. накара и К. да нареже
гумите. Л. каза, че ще почерпи нещо. Л. не ми даде и не ми обеща пари”.
Следва да
се има предвид, че в обясненията си в хода на съдебното производство и двамата
подсъдими са изключително пестеливи в подробности относно извършване на самото
деяние. И двамата заявиха, че не помнят подробности относно това кога са го
извършили и кой от тях кои гуми е нарязал, но са категорични, че, именно, подс.К.
ги е накарала, без обаче да могат да обяснят защо са се съгласили, след като не
им е обещала нищо. Предвид констатираните противоречия и изключителна
лаконичност относно това как, защо и кога подс.К. ги е „накарала” да извършат
деянието, съдът намира, че обясненията на подсъдимите К.Г. и Я.Х. в - в насока подбудителството
на подс.К. в извършване на деянието не следва да се кредитират с доверие.
Същите не са логични и се явяват изолирани от останалите писмени и гласни
доказателства по делото, поради и което съдът приема, че са тяхна защитна
позиция по делото имаща за цел да оправдае по някакъв начин извършването на
престъплението.
Съдът
обсъди и обясненията на подсъдимата Л.К.К., също отчитайки обстоятелството, че
същите, освен че са доказателствено средство са и средство
за защита, което тя упражнява по свое усмотрение – както и когато намери за
нужно. Затова достоверността на обясненията й, относно фактите от предмета на
доказване следва да бъде оценявана на общо основание - в светлината на всички
други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено. Обясненията и на подсъдимата К. бяха насочени към отричане
авторството на деянието. Подс.К. обясни, че познава подс.Г. и подс.Х. само
визуално и категорично отрече да ги е карала да режат гуми. Показанията и са
кратки, но логични и непротиворечиви. Съдът ги кредитира с доверие, тъй като
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Относно подсъдимата Л.К.,
следва да бъде отбелязано, че задължението за доказване виновното поведение от
страна на подсъдимата в този процес е в тежест на тъжителката, но в хода на
проведеното съдебно дирене не се събраха безспорни доказателства относно твърдяното
от нея. При липсата на безспорни доказателства относно вина на подс.К. и
осъществяване съставът на соченото от тъжителката престъпление, съдът постанови
присъдата си като я призна за невиновна.
Цитираните доказателства и
доказателствени средства дават основание на съда да направи единствения
възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено престъпление и
кой е неговият автор – подсъдимите К.Г. и Я.Х.
са автори на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че частното
обвинение срещу тях е доказано по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установено, че подсъдимия К.Г.Г. с ЕГН **********,
на 04.08.2015г. срещу 05.08.2015г. в гр.Г., кв.”С.”, като извършител, в
съучастие с Я.Б.Х., като извършител, повредил противозаконно чужда движима вещ
– лек автомобил, марка “П.”, модел 106,
с рег.№ ***, собственост на Р.А.И., като повредата се изразява в разрязване на
четирите гуми на ходовите колела, на стойност 132 лева, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, като случаят е маловажен – престъпление по чл.216,
ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК.
Изхождайки
от установената по делото фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установено, че подсъдимия Я.Б.Х. с ЕГН **********, на 04.08.2015г. срещу 05.08.2015г. в
гр.Г., кв.”С.”, като извършител, в съучастие с К.Г.Г., като извършител, повредил
противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил, марка “П.”, модел 106, с рег.№ ***, собственост на Р.А.И.,
като повредата се изразява в разрязване на четирите гуми на ходовите колела, на
стойност 132 лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.216, ал.4, във
вр. ал.1, във вр. чл.20, ал.2 от НК.
Унищожаването и повреждането на чужда вещ е
престъпление, увреждащо обществените отношения, свързани с упражняването на
правото на собственост върху вещта. За да бъде осъществено от обективна страна
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, е необходимо да бъде извършено такова
действие или бездействие върху чужда вещ на определена стойност, което да води
до качествено изменение в субстанцията или структурата на вещта и това да я
прави окончателно или временно, или частично негодна за използване по
първоначалното й предназначение. От субективна страна престъплението по чл.216,
ал.1 от НК може да бъде осъществено при форма на пряк или евентуален умисъл.
От събрания доказателствен материал се установява
по несъмнен начин, че действията на подсъдимите Г. и Х. са довели до повреждане
на лекия автомобил, собственост на тъжителката. Настъпилите вредни последици от
деянието възлизат на 132 /сто тридесет и два/ лева, което е под две минимални
работни заплати за страната към момента на извършване на деянието, поради което
следва да се приеме, че случаят е маловажен и осъществява състава на чл.216,
ал.4 от НК. От субективна страна престъплението е извършено и от двамата
подсъдими виновно - при форма на вина пряк умисъл, тъй като те са е съзнавали,
че действията им ще доведат до повреждане на лекия автомобил, и пряко са целяли
настъпването на този резултат. Всеки един от подсъдимите е съзнавал и участието
на другия в извършването на деянието.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 3 НК постановява, че „подбудител е този,
който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението". От обективна
страна подбудителството е склоняване, т.е. въздействие върху психиката на
извършителя по начин, че у последния възниква решение за извършване на
престъплението. Поради своето естество тази форма на съучастие може да се
извърши само чрез действие. Възможно е последното да се прояви по различни
начини: чрез даване на съвет, като увещание, чрез използване на физическа или
психична принуда, чрез злоупотреба с власт или използване на зависимост, чрез
обещаване или даване на материална облага и т.н. В разглеждания случай
единствено обясненията на подс.Х. и подс.Г. са някакъв източник на
доказателства относно участието на подс.К. в деянието. Както бе изтъкнато
по-горе, двамата обясниха единствено: „тя ни накара”, но не можаха да обяснят
защо, как, кога и по какъв начин тя ги е мотивирала да извършат деянието. Ето защо, настоящия състав прецени, че за участието
на подсъдимата К. в престъплението, липсват преки доказателства, които непосредствено да възпроизвеждат
обстоятелства, сочещи участието й в деянието под каквато и да е форма, а
за да бъде постановена присъда въз основа на косвени доказателства същите трябва да съставляват такава верига от
факти, която по своята същност е непрекъсната и която верига трябва да води до
единствено възможен извод, като не следва да е разколебана от други факти,
установени по делото. Такива косвени доказателства по делото няма. Няма
събрани доказателства по делото, които да установяват този факт с изискуемата
категоричност. От събраните по делото доказателства не може да се обоснове
категоричен извод за съпричастност на подсъдимата Л.К. в инкриминираното
деяние.
ПО НАКАЗАНИЕТО
-По отношение на К.Г.Г. с ЕГН **********.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Подсъдимият
К.Г.Г. с ЕГН ********** е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, неженен, ученик в 11 клас в ПГЕЕ “Г.В.З.” гр.Г.. Подсъдимият Г.
е не осъждан към момента на извършване на деянието.
Относно
първия принцип –на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК е предвидено
наказание: лишаване от свобода за срок до 6 месеца или глоба от 100 до 300
лева.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия Г., мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. В случая, подсъдимия е неосъждан, млад
човек, и деянието му има по-скоро инцидентен характер.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното деяние,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.216, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1,
т.4 от НК – лишаване от
свобода до 6 месеца или глоба от 100 до 300 лева. За деянието по чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК, след приложение на разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК, следва да се определи наказание
„обществено порицание”, т.е. замяна на наказанието „лишаване от свобода” с
„обществено порицание”, тъй като не е предвиден най-нисък предел и извършителят
е непълнолетен.
Затова
съдът наложи на подс.К.Г. наказание “обществено порицание”.
С
така определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени
целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната
превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.
-По
отношение на подсъдимия Я.Б.Х. с ЕГН **********.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с
двата основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Подсъдимият
Я.Б.Х.
с ЕГН ********** е роден на ***г***,
с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен. Подсъдимият Х. е не осъждан към момента на
извършване на деянието.
Относно
първия принцип –на законоустановеност на наказанието - в специалния текст на чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК е предвидено
наказание: лишаване от свобода за срок до 6 месеца или глоба от 100 до 300
лева.
С оглед спазването на втория принцип, съдът
при така възприетата фактическа обстановка, обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимия Х., мотивите му за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК. В случая, подсъдимия е неосъждан, млад
човек, и деянието му има по-скоро инцидентен характер.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за извършеното деяние,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 НК, относно целите на наказанието,
съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението по чл.216, ал.4,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – лишаване от
свобода до 6 месеца или глоба от 100 до 300 лева.Съдът
прецени, че следва да наложи на подсъдимия Х. наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства – ориентирано към минималния предвиден размер.
Затова съдът наложи наказание на подс.Я.Х. наказание “глоба” в размер
на 100 лева.
С
така определеното наказание, съдът отчете, че в пълна степен ще бъдат изпълнени
целите на наказанието по чл.36 от НК – както на личната, така и на генералната
превенция, а именно – да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите, да се въздейства предупредително върху него, както и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху членовете на обществото.
При определянето на наказанието РС-Г. се съобрази, че не е
налице приложното поле на разпоредбата на чл.78а НК - дееца да бъде освободен
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като
щетите не са възстановени, а и подс.К.Г. е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Предвид обстоятелството, че съдът призна подсъдимите Я.Х. и
К.Г. за виновни по повдигнатото им обвинение, на тях и следва да им се възложат
направените по делото разноски, както и
тези от тъжителката в хода на съдебното производство разноски
на стойност 200 лева за
адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът осъди Я.Х. и К.Г.
да заплатят на Р.А. И. по 100 лева за
адвокатски хонорар, а на ОД на МВР – Стара Загора – по 29,44 лева – за
изготвяне на експертиза.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен Съдия:………………………
/ Хр. Ангелов /