О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
06.11.20159г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Желязкова ч.гр.д. № 12904/2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „М.“
ЕООД, ЕИК *******срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 26.08.2019
г., находящ се в гр. София, район „Подуяне“, местността „Хаджи Димитър“,
съставляващ парцел III - 958 / трети за имот с планоснимачен № деветстотин
петдесет и осем/ от кв. 2 /две/ по плана на гр. София, местността „Хаджи
Димитър“, целият с площ от 695 /
шестстотин деветдесет и пет/ кв. м. при съседи: улица, УПИ № IV - 959, УПИ № I
- 1058, 1068, 1071 с идентификатор 68134.602.44,
по изпълнително дело № 201992304000022/2019 г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ,
като недопустимо, невалидно и нищожно. Оспорва и размерът на разноските за
извършената публична продан на собствения му недвижим имот в производството по
изпълнителното дело. В частната жалба се излага, че горепосоченото изпълнително дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедно производство,
по което разпореждането за издаване на заповед за изпълнение не е издадено и не
е връчено на жалбоподателя. Твърди се, че заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по дело № 46181/15г., е издадена в
нарушение на чл. 411 ал. 2, т. 2 от ГПК, КРБ, ПЕС и ХОПЕС, поради това, че
представеното като извънсъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК е
договор за заем без нотариална заверка
на подписите, сключен е в нарушение на Закона за банките, без придобит лиценз
за извършване на банкова дейност. Сочи, че представеният нотариален акт за
ипотека не може да замести нотариално заверен договор за заем. Поради
това, че съдът не е проверил предоставените документи по чл. 411, ал. 2, т. 2
от ГПК и не е издал разпореждане с отделен номер, дата, мотиви, диспозитив,
указания подлежи ли на обжалване съответно пред кой съд и в какъв срок, както и
подпис на съдията, счита, че липсва валиден съдебен акт, разпореждащ издаване
на заповед за изпълнение, поради което и самата заповед за изпълнение е
невалидна. Сочи, че инкорпорираното в заповедта за изпълнение разпореждане за
допускане незабавното изпълнение на издадената заповед е нищожно, поради това,
че същото не е самостоятелен съдебен акт с отделен номер, дата, мотиви,
диспозитив, указания подлежи ли на обжалване съответно пред кой съд и в какъв срок,
както и подпис на съдията, което противоречи на чл. 252-254 от ГПК и на чл.
121, ал. 4 от КРБ, както и на Правото на ЕС и ХОПЕС. Излага, че съдебен акт без
мотиви е нищожен, като, освен това, въпросното разпореждане не му е връчвано до
момента на предявяване на настоящата жалба. Твърди, че инкорпорираното в Заповедта за изпълнение
разпореждане за издаване на изпълнителен лист е също нищожно на горепосочените
основания, поради което издаденият изпълнителен лист също бил невалиден,
доколкото е издаден без валидно процесуално и материално правно основание, и не
може да породи правно действие. Поддържа, че съдът е предал
на заявителя изпълнителния лист преди съдебния акт по него, какъвто е
разпореждането за издаване на заповед за изпълнение, да е връчен на длъжника по
заповедта, което е недопустимо и нарушава чл. 7, ал. 2 от ГПК, чл. 121 ал 4 от
КРБ, ПЕС и чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС. Наред с това твърди, че при предаването на изпълнителния лист е дадена възможност на взискателя да
избере момента на образуване на изпълнително дело, като същият изчаква време,
през което са се начислявали лихви от 10% върху дълга и разноските. Това по
своята същност съставлявало нерегламентирана държавна помощ, водеща до
неоснователно обогатяване на взискателя за сметка на длъжника. Твърди, че е нарушен
принципът на ефективност и бързина на процеса, както и навременното приключване
на делото от съда. Твърди, че е налице нарушение на принципа на случайно
разпределение на делата при съдебни изпълнители, като на взискателя било
позволено да си избере сам съдебен изпълнител, при когото да образува
изпълнителното си дело, с което били нарушени чл. 6 и чл. 47 от ХОПЕС. Съдът не
бил издал разпореждане по чл. 42, ал. 2 от ГПК, с което да допусне ЧСИ Г.Н. да
бъде връчител на съобщенията на съда, както и на самата покана за доброволно
изпълнение, като по този начин ЧСИ Николов действал без възлагане от съда и
самоуправствал, като нанасял на жалбоподателя непоправими материални и
нематериални вреди. От преписката по ч.гр.д. № 46181/15г. на СРС 75-ти състав било
видно, че липсва и искане на заявителя до съда съобщенията по делото да бъдат
връчени от ЧСИ, както и че разноските са за сметка на заявителя. Излага, че ЧСИ
Г.Н. е образувал изп. дело № 22/2019г. без валидно съдебно изпълнително
основание - разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за
изпълнение, без оригинала на заповедта за изпълнение, без бланка за възражение,
без препис от документа по чл. 417, без приложени за връчване разпореждания по
чл. 407, чл. 411, чл. 418 от ГПК. Същите не са връчени и не е удостоверено това
по надлежен начин, като липсвало и разпореждането на съда по чл. 42, ал. 2 от ГПК, с което се допуска той да бъде връчител вместо служител на съда, като по
този начин ЧСИ действа без възлагане от съда. Сочи, че като длъжник бил лишен
от правото си да иска делото да бъде разпределено на държавен съдебен
изпълнител, което ограничавало средствата му за защита срещу действия на ЧСИ, в
сравнение с тези срещу действия на ДСИ. Твърди се, че публичната продан не е
разгласена по изискуемия от закона начин, включително не е обявена в кметството
в Район Подуяне, както и на самите имоти. Оспорва и начислените от ЧСИ разноски по
публичната продан като незаконосъобразни, поради порочността на самото
изпълнително действие, както и поради определянето на таксите в противоречие на
изискванията на чл.73 и член 73а от ГПК и на разпоредбите от Тарифа за таксите
и разноските към ЗЧСИ. Прави искане за отвод на съдиите, разглеждащи дела в
Софийски градски съд, които „не познават и не признават правото на ЕС и ХОПЕС
като наднационално“. На
основание чл. 438 ГПК прави искане за спиране на изпълнително дело № 22/2019 г.
на ЧСИ Г.Н.. Моли обжалваното определение за възлагане да
бъде отменено.
Ответникът по жалбата – „С.****”
ЕООД - взискател в изпълнителното производство, е депозирал писмено становище в
срока по чл. 436, ал.3 ГПК,
с който оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Твърди, че обжалваните действия не са
сред посочените в разпоредбата на чл. 435 и ал.3 ГПК,
които подлежат на самостоятелно обжалване от длъжника. Сочи, че обхватът на
съдебната проверка е ограничен по отношение на процесуалната законосъобразност
на действията по принудителната продан и то само на тези от тях, които са
свързани с наддавателната процедура, а не я подготвят, и са годни да повлияят
върху възможността имуществото да постигне най-високата предложена цена.
Позовава се на съдебни актове, според които връчването на поканата за
доброволно изпълнение, оценката на имуществото на длъжника и разгласяването на
проданта са действия, които подготвят, но не са част от наддаването, затова
излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за
възлагане. По същество излага, че длъжникът „М.“ ЕООД е изчерпал всички
процесуални възможности за обжалване на изпълнителния лист по гр.д. №
46181/2015 г. на СРС, ГО, 75 състав, поради което същият е влязъл в сила.
Счита, че публичната продан е протекла законосъобразно, при пълно спазване на
процесуалните правила за извършването ѝ. Моли съдът да остави жалбата без
уважение и да потвърди обжалваното постановление за възлагане.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК
ЧСИ Г.Н., рег. 923 в КЧСИ, е представил мотиви по повод постъпилата жалба, с
които е изложил подробно съображения за допустимост на жалбата, с изключение на
частта, с която се обжалват разноските по проданта, като твърди, че в тази
ѝ част, жалбата е нередовна и просрочена.
По същество дава становище
за неоснователност на жалбите. Сочи, че съгласно чл. 435, ал. 3 ГПК длъжникът
може да атакува постановлението за възлагане само на две лимитивно посочени
основания - при ненадлежно извършено наддаване при публичната продан и при
възлагане на имуществото не на най-високата предложена цена, т.е. при нарушение на разпоредбите на чл.489 и чл.490
от ГПК. Твърди, че ненадлежното извършване на публична продан не е основание за
обжалване на постановлението за възлагане на недвижим имот.
Счита,
че оплакванията срещу действителността на изпълнителния титул и срещу действията на ЧСИ, предхождащи публичната
продан, предполагат друг процесуален ред за защита и
е недопустимо да бъдат разглеждани в производството по обжалване на
постановлението за възлагане.
Сочи,
че проданта по изпълнителното дело е разгласена съгласно изискването на чл. 487,
ал. 2 ГПК, като действията на ЧСИ за това са отразени в приложените по делото
писмени актове, които по своята правна природа са официални свидетелстващи
документи и тяхното съдържание на може да се оспорва със свидетелски показания,
както това неоснователно се претендира от длъжника. Излага, че таксата за
издаване на постановление за възлагане е определена съобразно нормата на т.23
от ТТРЗЧСИ, като върху нормативно определения размер е начислен и ДДС. Моли
съдът да отхвърли жалбата като неоснователна.
Софийски градски съд, след
като се запозна с доводите на жалбоподателя, писмените възражения на „С.****”
ЕООД и мотивите на ЧСИ приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По искането за отвод:
С оглед изложените в
искането за отвод на всички съдии от СГС, като част от частната жалба, по която
е образувано настоящото производство и в отделна молба от 01.10.2019 г.,
настоящия съдебен състав намира, че по отношение на него не са налице основания
да си направи отвод.
Основните мотиви,
обосноваващи искането за отвод са свързани с неправилна според жалбоподателя
практика на съдиите от СРС и СГС относно прилагането на процедурата по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и многобройните дела на жалбоподателя,
които не са завършили с желания от него резултат. Сочи се, че също така, че тъй
като СГС е последна инстанция по производството по чл. 417 от ГПК, както и по
обжалване на актовете на съдебните изпълнители, това е основание за корупция.Твърди
се, че тази практика противоречи на европейското право.
Настоящия съдебен състав
намира, че така направеното искане за отвод е общо, и не сочи на конкретни
основания, които да обосновават необходимостта от отвод на съдиите, включени в
него съгласно разпоредбите на чл. 22 от ГПК.
Съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧ
„Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона……“.
Правото на справедлив процес
заема толкова важно място в едно демократично общество, че е невъзможно да има
каквото и да е основание за ограничително тълкуване на чл. 6, параграф 1 от
Конвенцията (цитирано по „Право на ЕКЗПЧ“, Харис, О‘Бойл, Уорбик, Бейтс,
Бъкли).
Правото на справедлив процес
по чл. 6, ал.1 от ЕКЗПЧ изисква делата
да бъдат разглеждани от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие
със закона. Двете гаранции – независим и безпристрастен (съгласно установения
обективен и субективен критерий) са тясно свързани.
Именно във връзка с тези
гаранции (и преди всички с оглед гаранцията за безпристрастен съд от гледна
точка на обективния критерий (относно двата критерия - Hauschild v Denmark), у
нас е въведен и принципът за случайно разпределение на делата между съдиите,
разглеждащи съответен тип дела в съдилищата, или по отделение/колегии, когато
са образувани такива - чл. 9 от Закона
за съдебната власт. Целта е да се гарантира разглеждане на делото от независим от страните и безпристрастен,
т.е непредубеден съд.
Гаранциите за разумен срок и
за разглеждане на делото от безпристрастен и независим съд следва да се
разглеждат съвместно, като същите не са антогoнистични, а в съвкупност са
насочени към гарантиране на правото на справедлив процес съгласно чл. 6 от
ЕКЗПЧ.
Настоящия
съдебен състав намира, че следва да се основе в разбирането си на понятията за
„независимост“ и „безпристрастност“ на решаващия орган, на практиката на ЕСПЧ
по приложение на чл.6 от ЕКЗПЧ.
В решението
по дело Б.Г.срещу България (Жалба № 28417/07) ЕСПЧ посочва : „Съдът е развил принципите относно
изискването за безпристрастност на съдиите, залегнали в чл. 6 от Конвенцията в
решението си по делото Kyprianouc. Chypre [ГК], № 73797/01, §§ 118-121, ЕСПЧ 2005‑XIII. Тези принципи
могат да се обобщят по следния начин: Безпристрастността се определя с липсата
на предубеждение или пристрастност и съществуването ѝ се преценява чрез
два подхода: субективен подход, който се опитва да определи личното вътрешно
убеждение на даден съдия или какъв е бил интереса му в това конкретно дело и
обективен подход, насочен към наличието на достатъчно гаранции, за да се
изключи спрямо него всяко основателно съмнение. Що се отнася до втория подход,
когато даден колегиален правораздавателен орган е ответник, той следва да се
запита дали, независимо от личното поведение на някой от членовете му, някои,
подлежащи на проверка, факти позволяват поставянето под съмнение на
безпристрастността на самия съдебен орган. По това дело, дори видимите
характеристики могат да придобият значение..…“
И двата
критерия – обективен и субективен следва да се разгледат в съвкупност. Именно
преценката в съвкупност на данните по делото, на наведените от жалбоподателя
твърдения, касаещи по принцип правоприлагането,т.е тълкуването на правната
уредба относно заповедното производство на всички съдии в СРС и СГС, както и съществуващата
нормативна уредба (досежно обжалваемостта на актовете на съдебните изпълнителни
по принцип на една инстанция, както и едноинстанционния контрол по принцип на
актовете на заповедното производство), сочи на извод, че по отношение на
тримата съдии, включени в настоящия състав не се разкриват никакви конкретни
обстоятелства, които да обосноват наличието на съмнения относно тяхната
независимост и безпристрастност по конкретното дело. Следва да се отбележи и,
че делото е разпределено на състава чрез системата за случайно разпределение на
дела. Няма наведени конкретни твърдения, а няма и факти за особени връзки и
отношения на някой от членовете на състава с нито една от страните по делото.
Начинът на тълкуване на приложения нормативен ред по всяко дело не следва да се
разглежда като основание за отвод на съдия, тъй като представлява основна част
от процеса на правоприлагане.
Относно
второто евентуално искане на жалбоподателя – да се отправи запитване до СЕС по
въпроса: „Трябва ли да се издават отделни съдебни актове, освен заповедта за
изпълнение и допустимо ли е част от разпорежданията да бъдат инкорпорирани в
заповедта за изпълнение след като към тях няма мотиви?“, настоящият състав
намира, че по същото следва да се произнесе, след преценка допустимостта на
жалбата и съответно определяне на предмета на жалбата.
По същество
на жалбата – допустимост и основателност:
Жалбата е
подадена от надлежна страна – длъжник по изпълнителното дело, срещу акт, който
подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл. 435, ал.3 от ГПК –
постановление за възлагане.
За да
прецени допустимостта на жалбата, настоящата съдебна инстанция съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане на имот
може да се обжалва само поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена
цена, като жалбата се подава в едноседмичен от съобщението. Посочени основания
за обжалване за лимитативно изброени и обуславят допустимостта на жалбата на
длъжника срещу постановление за възлагане.
В
конкретния случай, с оглед наведените от жалбоподателя доводи, с които се
обжалва постановление за възлагане на недвижим имот от 26.08.2019 г., на имот,
с идентификатор 68134.602.44, с площ
по нотариален акт 695 кв. метра, Съдът констатира, че основанията, посочени в
т.1-т.10 от жалбата, описани и по-горе касаят материалната основа на принудителното изпълнение –
производството по издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело. Възражението
и доводите по т.11 касаят разгласяването на публичната продан, а възраженията
по т.12 – определянето на разноските в изпълнително делото.
Нито едно
от тези наведени от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на
проведената публична продажба на имот, с идентификатор 68134.602.44, с площ по нотариален акт 695 кв. метра, не попада в
изчерпателните основания, очертани от чл. 435, ал.3 от ГПК.
При
определяне на допустимостта на жалбата съдът изследва твърденията за фактите и
оттам прави и правната квалификация на искането.
В
конкретния случай, посочените под т.1-10 действия на заповедния съд и на ЧСИ не
са действия, които са част от надлежното
провеждане на наддаването при публичната продан и свързани с възлагане на
имуществото на най-висока цена. Следва да се отбележи, че действията на заповедния
съд не могат да се обсъждат при преценка законосъобразност на действия на
съдебния изпълнител.
Относно
разгласяването на публичната продажба, както е посочил и ВКС в ТР №
2/26.06.2015г. по № 2//2013г. на ОСГТК на ВКС връчването на поканата за
доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта
подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от
предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от
наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни
наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на
страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и
наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с
фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на
проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.
В
конкретния случай жалбата съдържа оплаквания срещу действия, които подготвят
провеждането на наддаването, но не и самото наддаване и възлагането по
най-висока цена, поради което и настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата
е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В тази
връзка Съдът следва да се произнесе и по искането за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС:
Искането на
жалбоподателя за отправяне на
преюдициално запитване следва да бъде оставено без уважение, доколкото съдът
прие, че жалбата е недопустима, а въпросите, които са поставени касаят
произнасяне по същество на същата.
Дори и да
се разгледа по същество искането, същото отново е неоснователно, по следните
съображения:
Случаите, в
които е допустимо да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, са
изрично регламентирани в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския
съюз, съответно в чл. 628 и сл. ГПК и по настоящото дело не е налице такава
хипотеза. От съда се иска да бъде отправено питане Съда на ЕС относно начина на
тълкуване на вътрешното право от националния съд, а не относно необходимостта
да се тълкува конкретна разпоредба от правото на ЕС, от значение по настоящото дело. Не е посочена и конкретна
разпоредба от правото на ЕС или акт на орган на ЕС, които да са от значение за
настоящото дело.
Относно
искането по чл. 438 от ГПК:
Доколкото
Съдът намира жалбата за недопустима, искането за спиране също е неоснователно.
Относно
жалбата в частта възраженията относно начина на определяне на разноските по
публичната продан.
Съдът
намира, че се касае за искане за изменение
на постановление за разноски на ЧСИ. Компететността на съда по въпроса за
разноските в изпълнителното производство е обусловена от произнасянето на ЧСИ
по искането за изменение и евентуалното последващо несъгласие на длъжника. На
съдебен контрол подлежи именно акта на съдебния изпълнител, с който се
произнася по възражението срещу начислените в негова тежест разноски по
изпълнителното дело (в този смисъл определение № 529/07.07.2011г. по ч.т.д.
360/2011г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 83/19.02.2013г. по гр. дело № 620/2012 г.
на ВКС, І ГО,).
В
конкретния случай длъжникът е възразил срещу начислените разноски по
изпълнителното дело, поради което и независимо, че оплакването му е било наименувано
жалба, която е била адресирана до съда, това всъщност е възражение срещу
начислените разноски по изпълнителното
дело. По това възражение следва да се
произнесе съдебният изпълнител, а неговото произнасяне подлежи на съдебен
контрол. По изложените съображения жалбата
в тази част следва да се върне на съдебния изпълнител за произнасяне по
възражението срещу начислените разноски.
Воден от
горното, Софийски градски съд, ТО
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по чл. 22 от ГПК за отвод на съдебния
състав, включващ съдиите Мария Райкинска, Елена Радева и Цвета Желязкова.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по чл. 628 от ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса : Трябва
ли да се издават отделни съдебни актове, освен заповедта за изпълнение и
допустимо ли е част от разпорежданията да бъдат инкорпорирани в заповедта за
изпълнение след като към тях няма мотиви?“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по чл. 438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20199230400022, направени с жалба вх. № 02415/04.09.2019г. на „М. –М“ЕООД, ЕИК
**********.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на „М.“
ЕООД, ЕИК *********, вх. № 02416/04.09.2019 г. по входящия регистър на ЧСИ Г.Н.,
рег. № 923 на КЧСИ срещу постановление за възлагане на недвижим имот от
26.08.2019 г., находящ се в гр. София, район „Подуяне“, местността „Хаджи
Димитър“, съставляващ парцел III - 958 / трети за имот с планоснимачен №
деветстотин петдесет и осем/ от кв. 2 /две/ по плана на гр. София, местността
„Хаджи Димитър“, целият с площ от 695 /
шестстотин деветдесет и пет/ кв. м. при съседи: улица, УПИ № IV - 959, УПИ № I
- 1058, 1068, 1071 с идентификатор 68134.602.44,
по изпълнително дело № 201992304000022/2019 г. на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№
12904/2019 г. по описа на СГС в частта относно искането за изменение на
разноските по публичната продан недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.602.44 в гр. София и ИЗПРАЩА жалбата в тази част, представляваща
възражение срещу разноските по компетентност за произнасяне на ЧСИ по
изпълнително дело № 20199230400022.
Определението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщението до жалбоподателя.
След влизане
в сила на определението/отмяната му с окончателен акт, заверен препис от същото
с отбелязване на датата за влизане в
сила да се изпрати на ЧСИ за сведение и съобразяване, както и за следващи се
действия по възражението в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.