Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260000
гр.Свищов, 05.01.2022г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 01.11.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1122 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т” ЕАД, ЕИК *, твърди, че
Т.А.Д. в качеството си на собственик на процесния имот, е потребител на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за
енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №
16-334/06.04.2007г, за топлоснабдяването.
Твърди се, че съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
които се изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
В случая, т.к. ответницата не
била упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ),
спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на КЕВР, публикувани във в-к „Дневник” на 14.01.2008 г. в
сила от 13.02.2008 г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение
ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в
сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ — „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1
(чл. 33 от ОУ-02/03.02.2014 г.) е определен редът и срокът, по които купувачите
на ТЕ (в т.ч. и ответника) са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ,
а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответника е изпадал в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението.
С приетите Общи условия с Решение
№ ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. са регламентирани освен
права така и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно в чл. 33,
ал.1 ОУ „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача”. В предвид цитираната разпоредба, „Т.С.” ЕАД
за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август включително
(месеци касаещи процесния период) в присъствието на Нотариус, като са съставени
констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и извършените
действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на
дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „Т.С.”
ЕАД на адрес: http://toplo.bg/iuraeHTH/ проверка на сметка.
Твърди се, че ответницата, е
използвал доставяната от дружеството ищец топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., също и услугата дялово разпределение
за периода м. 8.2016 г. - м. 04.2018 г. като не е погасила задължението си
което е видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 139807.
В изпълнение на разпоредбата на
чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в
която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ТС” ООД.
Въз основа на чл. 139 от Закона
за енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са
начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „ТС” ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.
71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на
енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004 г.) и Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр, 34 от 24.04.2007
г.). За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които
и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че
резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най - старото.
Моли съда да осъди ответницата да
заплати на „Т” ЕАД, ЕИК *, представлявано от А.А.сума за консумирана топлинна
енергия и дялово разпределение в общ размер на 1493,50 лв., от които 1246,22
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г.,
отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017 г. и № **********/31.07.2018
г., 183,24 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 18.09.2019 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 52,56 лв. - главница, за
периода м. 8.2016 г. - м. 04.2018 г. и 11,48 лв. - лихва върху главницата за
дялово разпределение от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни и юриск. разноски.
Ответникът, в срока и по реда на
чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв. С. е депозирал отговор на
исковата молба. Заявява, че иска е недопустим. Така било, тъй като нямало
сключен писмен договор между ищцовото дружество и ответницата. Липсвал и писмен
документ, от който да е видно, че ответницата е приела ОУ на дружеството. На
следващо място искът бил и неоснователен – недоказан по основание и размер. В
тази връзка прави възражение за изтекла погасителна тригодишна давност на част
от претендираните вземания. Излага широки съображения в подкрепа на становището
си за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът е депозирал становище, с което заявява, че поддържа исковата молба. Моли
съда да уважи предявения иск и претендира съдебно разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът
не се представлява, представя касов бон от 26.102021г. за заплатена сума от
1986,74лв., включваща главница, мораторна лихва, съдебни разноски и законна
лихва. Моли съда да прекрати делото, поради направеното плащане.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
Безспорно по делото е, че
страните са в облигационни отношения във връзка с продажбата на топлинна
енергия енергия, която ищецът доставя на
ответника за обект на потребление с
абонатен № 139807. Представени са по делото Общи условия, Справка в Търговски
регистър, Договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от Закона за енергетика от
29.07.2015 г.
Видно от представените по делото 2бр.
общи фактури за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018г., неоспорени от ответната
страна, ищцовото дружество е издало следните фактури: фактура № ********** от
31.07.2017 г. на обща стойност 1246,22лв. , съобщение към фактура № **********
от 31.07.2018 г., за сума в общ размер 1580,10
лв. за консумирана енергия в периода от 27.07.2020г. до 30.09.2020.2019г. Във
всички описани фактури като получател е посочена ответника–„Тотал-А“ ЕООД, с
адрес на управление ***, за обект № 05351076 и адрес на обекта в с.Овча могила,
общ. Свищов, Ресторант ІІ-ри км. Представени са доказателства, че посочените
суми са заплатени на 26.04.2021г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. В случая, след предявяване на исковата молба
ответникът е заплатил изцяло претендираната от ищеца сума по издадените от него
фактури за главница и лихви. Това плащане е нов факт, настъпил в хода на делото
и е от значение за спора, поради което следва да се отчете от съда. След като
ответникът е платил спорното вземане за главница и лихва, претенцията на ищеца
е удовлетворена и предявения от него осъдителен иск за сумата от 1493,50 лв.,
от които 1246,22 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г., 183,24 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г.
до 18.09.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 52,56 лв. -
главница, за периода м. 8.2016 г. - м. 04.2018 г. и 11,48 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г., следва да
бъде отхвърлен, поради извършено плащане в хода на делото.
Относно претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, същата е за акцесорно вземане, което не може да бъде предмет на
самостоятелен иск, съединен с този за главното вземане, поради това, че тази
претенция не може да бъде конкретизирана по размер. Кредиторът на едно парично
задължение има право на законна лихва, поради това, че до момента на плащането
е бил лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и която не е получил.
В настоящия случай законна лихва се дължи до момента на плащането – 26.10.2021г.
Изчислена от съда с калкулатор за лихви, същата възлиза на 135,65 лв. Видно от
представения от ответника фискален бон същата е изплатена в размер на 263,37
лв. (с 127, 72 лв. повече), поради което това искане също следва да бъде отхвърлено
от съда.
Съдът намира искането за
заплащане от ответника на направените от ищеца разноски за основателно, тъй
като с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Ищецът е претендирал
деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 200 лева за държавна такса. На
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 и сл. от Наредба за
заплащане на правната помощ съдът определя юриск. възнаграждение в минимален
размер от 100 лева (сто лева). По делото ответника е заплатил разноски в размер
на 229,87 лв. За остатъка до пълно дължимия от него размер от 300 лв. – 70,13
лв. същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция на „Т” ЕАД, ЕИК *, представлявано от А.А.за осъждане на Т.А.Д., с ЕГН
**********, с настоящ адрес *** общ размер на 1493,50 лв. за консумирана
топлинна енергия и дялово разпределение, от които 1246,22 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016
г. - 30.04.2018г., отразена в Общи фактури с № **********/31.07.2017 г. и №
**********/31.07.2018 г., 183,24 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2017 г.
до 18.09.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 52,56 лв. -
главница, за периода м. 8.2016 г. - м. 04.2018 г. и 11,48 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределение от 01.10.2016 г. до 18.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на иска до
окончателното изплащане на сумите, поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Т.А.Д., с ЕГН **********,
с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т” ЕАД, ЕИК *, представлявано от Александър
Александров, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, СУМАТА от 70,13 лева (седемдесет лева
и 13 ст.) - направени разноски.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „ТС” ООД.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: