Решение по дело №908/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1052
Дата: 21 юли 2021 г.
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20217050700908
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………… / …………… г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ:РАЛИЦА АНДОНОВА

       ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Веселка Крумова

в присъствието на прокурор Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов КАД №908/2021 г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Н.Х.Ц., ЕГН ********** против Решение №119/29.12.2020 г. постановено по АНД  №20203120200299/2020 г. по описа на РС - Девня, с което е потвърден електронен фиш №2777383/28.05.2019 г., с който на касаторът Н.Х. Ц е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП. Касаторът в жалбата си сочи, че мотивите на решението са текст, който се копира и вмъква във всяко решение, касаещо електронни фишове. Намира, че съдът не е обсъдил оплакванията в депозираната жалба. По жалбата в решението е коментирано единствено, че наведеното от жалбоподателя е неоснователно. Сочи, че в жалбата е посочил, че фишът е разпечатан пред него на 21.10.2020 г. и от него ставало ясно, че не е извършено приспадане на установената скорост, като последната е била 71 км/ч твърди, че фишът не му е изпращан на 29.05.2019 г., а му е бил предаден неразпечатан в КАТ Варна на 21.10.2020 г.

От страна на ответника по касационната жалба – ОД на МВР – Варна са постъпили писмени бележки преди съдебно заседание, в които се сочи, че касационната жалба е неоснователна.  Намира, че въззивното решение е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти. Намира, че са събрани всички доказателства. Последните правилно са били възприети от съда и приетата фактическа обстановка почива на обстоен анализ на доказателствата. Сочи, че нарушението е било описано в пълна степен със всичките му съставомерни признаци. Твърди, че в електронния фиш е приспадната допустимата техническа грешка в размер на 3%, отчетена в полза на нарушителя. Твърди, че не са налице процедурни нарушения при ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Намира, че обжалваното решение е правилно, моли да бъде отхвърлена касационната жалба. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

В съдебно заседание касаторът се явява лично. Последният поддържа депозираната касационна жалба. Твърди, че електронният фиш е издаден извън сроковете по чл.34 от ЗАНН. Поддържат се оплакванията, че не се установява от доказателствата фишът да е бил връчен на 29.05.2019 г., както и че в действително всъщност фишът е връчен година и половина по-късно. Намира, че са надхвърлени законово установените срокове за връчване. Намира, че не са събрани доказателства, които да установяват нарушението. Сочи, че не са направени видеоклип или снимка. Намира, че за да се установи нарушението електронният фиш следва да е придружен от снимка. Намира, че не са спазени формалните изисквания при изпълнение на процедурата за издаване на електронния фиш. Сочи, че не е ясно кога и от кого е извлечена информацията (разпечатана е фишът) от електронната система. Сочи, че не е ясно фишът да е издаден от автоматизирана система, както и дали почива върху каквито и да са доказателства.

Представителят на ВОП намира жалбата за основателна. Твърди, че решението е постановен при нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че не са събрани всички доказателства за установяване на нарушението. Моли да бъде отменено решението на въззивния съд, а делото да бъде върнато на въззивният съд за разглеждане от друг състав.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.63в ал.1 от ЗАНН  първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено  нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационния съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания. В жалбата е посочено, че при произнасянето си въззивният съд не е взел предвид възраженията на жалбоподателят направени с въззивната жалба, като изложените мотиви са кратки и бланкетни, а също така се съдържат оплаквания за необоснованост на решението, предвид това, че извършването на нарушението не се установява от доказателствата по делото.

С обжалваното решение РС Девня е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба №2777383 на ОД МВР Варна, с който на Н.Х.Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на допустимата максимална скорост от 50 км/ч с 21 км/ч или при установена скорост на движение от 71 км/ч. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M567.

Съдът намира за основателни оплакванията на жалбоподателя за немотивираност на първоинстанционното решение. Написаното от въззивният съд относно направените в жалбата възражения е дословно следното: „Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. По делото са налице доказателства относно: съставяне и изпращане за връчване на електронен фиш за налагане на глоба още на 29.05.2019 г., техническа изправност на използваното АТСС, като е извършено приспадане от реално установената скорост - от 74 км/ч на 71 км/ч.” Установява се, че направените във въззивната жалба възражения са множество и на тях не е отговорено в решението по обоснован и ясен начин.  Във въззивната жалба се съдържа се твърдение, че електронният фиш е разпечатан за пръв път на 21.10.2020 г., като не е бил връчван до този момент. Във връзка с това необоснован се явява изводът на въззивния съд, че същият е съставен и изпратен още на 29.05.2019 г., след като въззивният съд не е посочил доказателство на което почива заключението му. Не е обсъдено възражението в жалбата, че фишът е съставен след изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Във въззивната жалба е посочено, че нарушението се установява след събиране на данни с АТСС, но издаването на електронният фиш е последваща дейност, за която се ползва автоматизирана информационна система, като предвид тези особености на санкциите налагани с фиш е съществен момента на установяване на нарушението, като това е в отношение с прилагането на давностните срокове предвидени в чл.34 от ЗАНН. Тези твърдения също не са обсъдени в мотивите на въззивният съд. Макар и с пестеливи изразни средства в решението са обсъдени възраженията на жалбоподателят, че не става ясно дали е преминало АТСС изискуемия метрологичен контрол и дали е приспадната скорост предвид заложената грешка за измерване на скоростта с АТСС, въпреки, че не е посочено въз основа на кои доказателства се приемат за установени тези факти.

Ето защо касационната инстанция приема обжалваното решение за немотивирано, непълно и неясно, а оплакванията на касатора в тази насока за основателни. Липсата на мотиви относно оспореното авторство на нарушението е съществено процесуално нарушение, което води до невъзможност за извършване на надлежен касационен контрол за правилността на решението и съставлява основание за отмяната му и за връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същият съд с указания да се обсъдят всички възражения изложени във въззивната жалба, както и ако е необходимо, по преценка на съда, за тази цел да се събират още доказателства.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, настоящият състав на Административен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение №119/29.12.2020 г. постановено по АНД  №20203120200299/2020 г. по описа на РС - Девня, с което е потвърден електронен фиш №2777383/28.05.2019 г., с който на касаторът Н.Х. Ц е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДВП.

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Районен съд - Девня при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                                    2.