Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /05.04.2021 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа
година публично съдебно
заседание,
в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от съдията гр.д. № 136/2020 г. по описа на съда
Производството е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка
с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД предявени от „Т.б.а.б.” ЕАД, ЕИК ********* срещу
П. В Б. ЕГН **********, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 519,91 лв., представляващи
непогасена главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 09.05.2018 г. сключен между страните по
делото, ведно със законната лихва от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, 4,29 лв. - договорна лихва по договор за заем за периода от 15.06.2018
г. до 15.11.2018г., 351,71 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода
от 15.06.2018 г. до 14.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 382/2019
г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Между страните по делото на 09.05.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който дружеството е предоставило на ответника заем в
размер на 449 лв. Твърди се, че в чл. 7, ал.1 от Договора е посочен размерът на
предоставения кредит- 499 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна
такса за оценка на риска, в размер на 29,94 лв., дължима в деня на подписване
на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от
Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид
заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от
потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 29,94 лв. се
финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор,
Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката,
избрана от Потребителя, за заплащане на продажна цена. Сочи се, в случая е преведена
сума в размер на 499 лв. видно от фактура № ********** от 09.05.2018 г. Твърди
се, че от декларацията намираща се на стр. 6 от договора, потребителят е
декларирал, че е получил стоките посочени в чл. 8 от Договора за потребителски
кредит от продавача на стоката. Общото крайно задължение по Договора възлиза на
534,94 лв., която сума е разсрочена на 6 погасителни месечни- 5 вноски всяка в
размер на 89,16 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 89,14 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 3,88 % (чл. 9, ал.1 и
ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение
да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията по договора, а считано от
15.11.2018 г. договорът е падежирал. Твърди се, че
към дата на подаване на заявлението и съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски
кредит, ответникът дължи и обезщетение
за забава (лихва за просрочие), което към 14.05.2019 г. е в размер на 51,71 лв.
Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират
се разноски.
Ответникът, получил препис
от исковата молба с приложенията, в законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е подал единствено възражение по см. на чл. 414 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с три обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 22.01.2020
г., а исковата молба е подадена на 21.02.2021 г. от процесуално легитимирана
страна- заявител в заповедното производство.
По делото е представен
и приет като доказателство договор за потребителски
кредит № ********** сключен между страните
по делото за закупуване на
стока- мобилен телефон с цена 499 лв., с кредитен
посредник «Зора» ООД, която
сума ответникът е поел задължение
да върне на шест погасителни
месечни вноски всяка в размер на 89,16 лв. Между страните е уговорен лихвен
процент на разходите и лихвен
процент по кредита.
По делото е представена
и приета фактура от 09.05.2018 г. за закупуване на мобилен телефон на стойност
от 499 лв. издадена от «Зора»
ООД на името на ответника, като е подписана от същия. Представената фактура не е оспорена в закоустановения
срок.
По делото е допусната и приета съдебно счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че общия размер на усвоената от ответника
сума е 499 лв., като за погасяване на вземанията по договора е направено
единствено плащане в размер на 10,74 лв. на 07.03.2019 г., с която е направено
частично погасяване на главницата по договора и дължимите лихви. Вещото лице
изяснява, че в размера на претендираната главница е включено задължение за
оценка на риска в размер на 29.94 лв. Посочено е, че размерът на договорната
лихва е 0,36 % от размера на законната лихва. Вещото лице е изяснило, че към
дата на изготвяне на експертизата остават непогасени главница в размер на
519,91 лв. и договорна лихва в размер на 4,29 лв. Ценено съобразно разпоредбата
на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, доколкото с
него е даден обоснован отговор на всички поставени въпроси.
При така
установено от фактическа страна, съдът от правна
страна намира следното:
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални
и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени
от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на
пълно и главно доказване, следните правнорелевантни
факти, от които се ползва- валиден потребителски кредит № ********** от 09.05.2018
г. сключен между страните по делото, по който ищецът е предоставил на ответника
сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на
дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето
на размера на лихвите в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна
печалба.
Съгласно чл.
9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
От данните
по делото се установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски
кредит от 09.05.2018г., по силата, на който
търговското дружество е предоставило на ответника кредит в размер на 499 лв., която сума ответникът следва да върне на равни месечни
вноски, като е уговорено договорно възнаграждение- възнаградителна
лихва. Предвид изложеното, съдът
приема, че между страните по делото са възникнали
правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.
С оглед естеството на спора за съществуване на вземане, произтичащо от
договор за потребителки кредит, към процесните отношения е приложима уредбата
на Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята
за неравноправния характер на клаузите в потребителките кредити, са
повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи служебно/ така ТР №
1/2013г. ОСГТК, ВКС. С оглед естеството на спора съдът е длъжен служебно да
разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с
императивните правни норми.
В договора ясно е посочена датата на сключването му, общия размер на
кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е годишен процент на
разходите по кредита и договорна лихва, поради което се явява действителен. Съдържа
информация за условията за издължаване - размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Договорът е в съответствие с изискванията
на закона, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения
кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, съобразен с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, както и останалото
съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Правото на длъжника да се откаже
от договора е подробно и разбираемо разяснено в инкорпорираните в него общите
условия.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи предявеният иск за заплащане на
сумата в размер на 489.97 лв. – главница (499 лв. – 9,03 лв.), тъй като в размера
на претендираната сума от 519,91 лв. – главница е включена и сума в размер на
29,94 лв. – такса за оценка на риска, която е дължима на различно правно
основание. В конкретния случай не е заявена искова претенция с посоченото
правно основание от ищеца- такса за оценка на риска, а единствено главница, която
представлява стойността на отпуснатата на ответника сума по договора за кредит.
Основателна е и исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 4,29
лв. – договорна лихва, доколкото страните по договора за кредит са уговорили дължимостта й, като размерът на лихвата не надвишава три
пъти размерът на законната лихва, поради което тази уговорка в договора се явява
действителна, съобразно константната практика на ВКС. От приетата по делото ССчЕ се установи, че ответникът не е изпълнил задължението
си както за погасяване на задължението си за заплащане на главница, така и
договорната лихва, поради което и двете искови претенции следва да се уважат като
основателни.
По отношение на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД
предвижда, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която лихва за
периода от 15.06.2018 г. (падеж на първата непогасена вноска) до 14.05.2019 г.
(искането на ищеца съобразно принципът за диспозитивното начало в гражданския
процес и съобразно дата на подаване на исковата молба, арг.
чл. 422 ГПК) е в размер на 47,23 лв., до която сума следва да се уважи предявеният
иск, с оглед, че лихва за забава се дължи единствено по отношение на неплатената
част от дължимата главница, която е в размер на 489,97 лв.
За пълнота на изложението
следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени с т. 13 по
Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване, при
отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК. Ето
защо не следва да се постановява
диспозитив за обезсилване на издадената заповед относно главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв., като
съобразно уважената част от иска (в размер 541,49 лв. от предявения размер от 575,91
лв.) в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство
в размер на 47,01 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и 23,50 лв. – държавна такса или разноски в общ размер на 70,51 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв., като съобразно уважената част от иска (в размер
541,49 лв. от предявения размер от 575,91 лв.) в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 399,59 лв.,
от които 94,03 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 117,52
– държавна такса и 188, 04 лв. –депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл 86 ЗЗД, П. В Б. ЕГН ********** с адрес: ***«**********************»
№ 15 Б, че дължи на „Т.б.а.б.”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 489,97 лв., представляваща
непогасена главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 09.05.2018 г.
сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от 27.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 4,29 лв.
- договорна лихва по договора за периода от 15.06.2018
г. до 15.11.2018г., 47,23 лв. – лихва за забава за периода от 15.06.2018 г. до 14.05.2019
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 382/2019 г. по описа
на Районен съд – Панагюрище, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
над уважения размер от 489,97 лв. до предявения размер
от 519,91 лв. както и иска за лихва за забава над уважения
размер от 47,23 лв. до претендирания от 51,71 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, П. В Б. ЕГН ********** да заплати на „Т.б.а.б.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 70,51 лв. –
разноски направени в заповедното
производство и 399,59 лв. – разноски направени
в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: