Решение по дело №1348/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 19
Дата: 29 януари 2020 г.
Съдия: Уляна Куманова Савакова
Дело: 20193100601348
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………..

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                     Наказателно отделение

На шестнадесети януари                                      Две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

ПЕТЪР МИТЕВ

Секретар: ТЕОДОРА ИВАНОВА

Прокурор: МИЛЕН СТАВРЕВ

         разглежда докладваното от съдия  Савакова ВАНД № 1348 по описа за 2019 г.

           

          Въззивното производство е образувано по протест на ВРП срещу решение на ВРС по АНД №3318/2019година на 45-ти състав ,постановено срещу С.Р.Г.  по обвинението за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК .

            С посоченото решение обвиняемият е бил признат за невиновен в извършване на така посоченото престъпление  и оправдан ,а на основание чл.305 ал.6 от НПК  вр. с чл.175 ал.3 от ЗДвП му било наложено административно наказание –глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.Прокурорът счита за неправилно така постановеното решение  и предлага отмяната му ,като моли съдът да признае Г. за виновен в извършеното престъпление и му бъде наложено наказание по чл.345 ал.2 вр. с ал.1 от НК по реда на чл. 78 а от НК . В писменото допълнение към протеста ,постъпило в срока по се изразява несъгласие с мотивите на съда за прилагане на чл.305 ал.6 вр. с чл.301 ал.1 от НК относно реализиране на административно наказателна отговорност на обв.в рамките на  производството по глава 28 от НПК с довода ,че в това производство не предвидена възможност за налагане на административно наказание ,който е бил оправдан .

       Протеста е допустим ,подаден  в срока по НПК .

       В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста .

         Осъденото лице С.Р.Г. се явява и се представлява от адв.В. .

         По съществото на делото адв. В. счита протеста за неоснователен,а решението на ВРС за правилно и законосъобразно ,тъй като за всяко престъпление би могла да е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК ,какъвто счита ,ч е и настоящия случай с оглед тежестта на извършеното и дееца и изключително ниската им обществена опасност.Моли настоящата инстанция да потвърди решението на ВРС като правилно и законосъобразно.      

          Осъденото лице Г. в последната си дума твърди ,че не счита ,че е виновен ,тъй като още при закупуването в магазина е попитал дали се изисква регистрация ,при което му било отговорено ,че не подлежи на такава.

 

           Въззивният съд като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото намери а установено следното  от фактическа страна: От фактическа страна:

Съгласно Постановлението на РП Варна на 18.01.2019 год.  Г. закупил от „ Д.М.” ЕООД МПС – мотопед „Н.” с номер на рама **************** с обем на двигателя 49 куб.см и максимална конструктивна скорост 40 км/час / видно от фактура и протокол за оглед/ .Още в магазина същия запитал дали вещта подлежи на регистрация ,на което му било отговорено отрицателно.

 Поради това и тоя не регистрирал мотопеда, в нарушение на чл.140,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 год. на МВР на 12.07.2019 год. около 09.50 часа в гр.Долни чифлик, обл.Варна Г. привел в движение мотопеда. Докато го управлявал по ул.”Камчия” в района на кръстовището с ул.” Безименна” в гр.Долни чифлик, обл.Варна бил забелязал от полицейските служители  свидетелите Д.Л. и Ф.Р., които го спрели за проверка. След като установили самоличността му, поискали документите на мотопеда. Г. им предоставил документите за закупуване на мотопеда и личната си карта. Обяснил на полицейските служители, че не е регистрирал мотопеда, тъй като не знаел, че е необходимо. Св.Л.съставил АУАН бл. № 380214/12.07.2019 год.  в който описал извършената проверка и констатираното нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП. Г.  го подписал без да направи възражения. С протокол за доброволно предаване, Г. предал мотопеда.Съответно от писмо с рег. № 819р-15812/17.07.2019 год. от СПП-ОД МВР Варна, в АИС КАТ не са установени данни за регистрация на мотопед „Н.” с номер на рама ****************.

Съгласно протокола за извършена експертна справка, номерът на мотопеда е автентичен и няма следи от преправяне и заличаване по него.

Изложените факти са безспорно установени от събраните в хода на предварителното производство доказателствени материали: обясненията на  Г., показанията на свидетелите Д.Л., Ф.Р., преценени  в настоящото производство при условията на чл.378,ал.2 от НПК, от писмените доказателства -протокол за оглед на местопроизшествие, експертна справка № 90/12.07.2019 год.,АУАН № 380214/12.07.2019 год., ведно с разписка за връчване, справка за нарушител водач, справка от ОД МВР Варна, сектор ПП, протокол за доброволно предаване, копие на договор за покупко-продажба на МПС,копие на фактура,справка с характеристични данни, свидетелство за съдимост,  прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК .

       Важен ,но неотчетен по делото с необходимата тежест е факт ,който с голяма степен се кредитира от настоящата инстанция е посочен /на л.15 от ДП/,а именно отговор на ПП Варна ,от който се установява ,че в цялата област Варна - от 2014 година до 2019година са били регистрирани САМО 6 бр. мотопеди Н. ,т. е. съответно и продавачите на този мотипед и купувачите не са били компетентно информирани за задължението си да го регистрират.И това е така, тъй като е достатъчно само леко затопляне на времето ,за да бъде видян този мотопед  и по улиците и дори по тротоарите на града.

        Поради изложеното и правилни са изводите на ВРС относно правната страна на извършеното от Г. деяние - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – формално осъществява обективните признаци на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК, но са налице основанията по чл.9, ал.2 от НК, като осъщественото от обвиняемия деяние не се явява престъпно,тъй  като разкрива ниска степен на обществена опасност и на деянието и на дееца, която е  и явно незначителна.

          Разсъжденията на ВРС относно изключително ниската обществена опасност и на деянието и на дееца въззивния съд споделя изцяло и няма да ги преповтаря.

            Поради това и за извършеното с оглед именно изключително ниската степен на обществена опасност и на деянието и на дееца  правилно е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК /стр.20 гърба  и стр.21/и е оправдал Г.   за извършеното престъпление по чл.345 ал.2 вр. с ал.1от НК. 

            Като е приел обаче, че са налице  основанията по чл.304 от НПК  и на основание чл.305 ал.6 от НПК във вр. с чл.175 ал.3 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 200лв.

            Съдът неправилно е приложил разпоредбата на на чл.304 и чл.305 ал.6 от НПК ,тъй като производството по делото и водено по глава 28 от НПК  и съгласно разпоредбата на чл. 378 ал.4 от НПК е следвало да постанови решение, с което го освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,да го оправдае или да прекрати производството в предвидените от закона случаи.

             Следователно съдът не разполага с правомощие,  когато оправдае подс.и констатира ,че извършеното съставлява административно нарушение ,предвидено в закон или указ да му наложи административно наказание ,вкл. и в случаите предвидени в особената част на НК .

          Спецификите на производството по Глава 28 са относими и към правомощията на въззивния съд ,поради което и след като първата инстанция е разгледала делото по този ред ,то практически е упражнила правомощието си по чл.378 ал.4т.2 от НПК ,като е оправдала подсъдимия ,приемайки че извършеното осъществява признаците на чл.9 ал.2 от НК,в която насока закона е правилно приложен .

            Извън правомощията и на двете съдебни инстанции е налагане на друго наказание -глоба в размер на 200лева за нарушение на чл.140 от ЗДвП,което по естеството си представлява друго по – леко административно наказание.

               Поради това и в посочената част съдебния акт следва да се измени като се отмени наложеното от първоинстанционния съд административно наказание като упражни правомощията си по чл.337 ал.1 т.5пр.2.от НПК .

               Водим от изложеното и на посоченото основание въззивният съд :

 

                                 Р Е Ш И :

     ИЗМЕНЯ Решение №1786/07.10.2019година ,постановено по НАХД №3318/2019 от ВРС -45-ти състав,В ЧАСТТА относно наложеното от първоинстанционния съд административно наказание глоба в размер на 200 лева ,като го ОТМЕНЯ в посочената част .

        Потвърждава решението в останалата оправдателна част.    

      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                         2.