Р Е Ш Е Н И Е
№ 260125/17.9.2020г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2458 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.5“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 03 – 011110 от 03.04.2019 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. В., с което на дружеството на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415в, ал. 1 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 128, т. 2
и чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното
производство и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност за неговото
изменение, като бъде определена имуществена санкция в минимален размер. В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се
представлява.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. В. се представлява от Дарина Ошавкова – началник на отдел АИПО в Дирекция „Инспекция по
труда“ - В., която моли за потвърждаване на наказателното постановление. Излага
съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.11.2018 г. бил сключен трудов договор между „М.5"
ЕООД и М.Н.., като страните се съгласили последната да изпълнява длъжността
„администратор, хотел“ при основно трудово възнаграждение в размер на 525,00
лева, което да бъде изплащано до 10-о число на месеца, следващ месеца, през
който е положен трудът.
На 12.03.2019 г. служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., сред които св. П.М., извършили проверка
по спазване на трудовото законодателство от страна на „М.5" ЕООД. Повод за
проверката бил получен сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ - В.. Контролните
органи посетили хотел „А.“, находящ се в местност
„Св. Н.“, стопанисван от „М.5“ ЕООД. По време на проверката от дружеството били
изискани и необходимите документи по спазване на трудовото законодателство.
Изисканата документация била
представена в Дирекция „Инспекция по труда“ - В.. Св. М. установила, че М.Н.. е
положила труд през месец февруари 2019 г., но не й е изплатено трудово
възнаграждение. На 26.03.2019 в г. в Дирекция „Инспекция по труда“ се явил
управителят на дружеството – В.А., която представила платежна ведомост с
положен подпис от страна на М.Н.. за изплатено трудово възнаграждение.
На
26.03.2019 г. св. М. съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение по чл. 128, т. 2 вр. чл.
270, ал. 2 и ал. 3 КТ, който бил връчен на управителя, която го подписала без
възражения.
На
03.04.2019 г. административнонаказващият орган,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното НП.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. П.М.М., и писмени доказателства и доказателствено
средство: 2 бр. платежни ведомости; таблица за отчитане явяването/неявяването
на работа през месец февруари 2019 г.; трудов договор; призовка; протокол за
извършена проверка; АУАН.
Съдът
кредитира гласните доказателствени средства –
свидетелските показания на св. П.М.М. като обективни
и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства. От показанията на св. М. се установява, че през
месец февруари 2019 г. М.Н.. е положила труд по трудово правоотношение с въззивното
дружество, като към 12.03.2019 г. въззивното
дружество не е било изплатило дължимото й трудово възнаграждение. Същото е било
изплатено в периода след извършената проверка до 26.03.2019 г., когато в
Дирекция „Инспекция по труда“ – В. е представена платежна ведомост,
удостоверяваща извършеното плащане.
Датата, до която е следвало
да бъде изплатено трудовото възнаграждение, се установява от трудовия договор
между страните по трудовото правоотношение, а именно до 10-о число на месеца,
следващ месеца, през който е положен трудът.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до
доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които
да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив показанията на
св. П.М. и писмените доказателства подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и
приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Разпоредбата на чл. 399 от КТ посочва, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство
във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция
"Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната
политика. Съгласно чл. 416, ал.5
от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл. 399 КТ или оправомощени от него длъжностни лица съобразно
ведомствената принадлежност на актосъставителите.
Следователно органът, който може да налага административни наказания
по Кодекса на труда е изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда” или оправомощено от него
длъжностно лице. Обжалваното НП е било издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - В., който е бил надлежно оправомощен от
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда". По делото е приложена заповед от 03.08.2010 г., в т. 4 от която
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
е оправомощил директорите на дирекции
„Инспекция по труда“ да издават наказателни постановления по актове, съставени
от инспектори от съответната дирекция.
На следващо място съдът
намира, че АУАН също е съставен от компетентен орган - св. М., която заема
длъжността инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – В.. Според разпоредбата
на чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ нарушенията на трудовото законодателство се
установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. В чл.21, ал. 1
от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" е посочено, че при и по повод изпълнение
на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията. Следователно св. М. има правомощия
да съставя АУАН.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описанието на нарушението.
В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от
страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено
пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на
санкционирания субект да разбере в какво е обвинен, а именно в това, че не е
изплатил уговореното за м. февруари 2019 г. трудово възнаграждение за
отработеното време на М.. – Н., изпълняващ длъжността „администратор
хотел" в „М.5" ЕООД, съгласно уговорената периодичност на изплащане
на трудово възнаграждение.
Възражението на въззивното дружество, че събраните в административнонаказателното
производство документи са представени от лице без представителна власт, с което
е нарушено правото на защита на въззивното дружество,
съдът намира за неоснователно. Това е така, защото в процесуалния закон няма
изискване актосъставителите да събират само
представени от нарушителите доказателства. Такива могат да бъдат събирани от
всяко едно лице, независимо дали се намира в трудови или облигационни
правоотношения с проверяваните физически и юридически лица. Не е нарушено и
правото на защита на въззивното дружество, защото при
извършената на 12.03.2019 г. проверка управителят В.А. лично е получила
призовка за явяване в на 19.03.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“. Същата не се е явила, като се е явила на
по-късен етап в производството – на 26.03.2019 г., когато е представила относими документи. Т.е. на въззивното
дружество е предоставена възможност на два пъти да представи доказателства във
връзка с извършваната проверка, такава възможност е осигурена и в съдебното
производство, поради което и не е налице нарушение на правото на защита.
Не е налице и нарушение на
чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини:
първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в
подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по
същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща
делото за ново разглеждане от административнонаказващия
орган, а го решава сам, по същество (цит. от
„Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела
софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К. Л. и доц. д-р И.Т.,
стр. 386).
Посочването в наказателното
постановление, че хотелът се стопанисва от „Т.“ ООД, също не е процесуално
нарушение, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на въззивното дружество, тъй като в обстоятелствената част на
НП ясно и недвусмислено е посочено, че „М.5“ ЕООД в качеството си на
работодател не е изплатил в уговорения срок дължимото за месец февруари 2019 г.
трудово възнаграждение на М.Н...
Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице. В този смисъл изложените във въззивната жалба възражения
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се
споделят от съда.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е
приложил материалния закон - разпоредбата чл. 128, т. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен в
уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа.
От анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че
изпълнителното деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие –
неплащане на уговореното трудово възнаграждение в уговорения между страните по
трудовото правоотношение срок. Тоест с неизвършване на законово вмененото
задължение за изплащане на трудовото възнаграждение и изтичането на срока за
това, се осъществява съставът на визираното в чл. 128 т. 2 КТ административно
нарушение. Съгласно чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго. В ал. 3 е посочено, че трудовото възнаграждение се изплаща
лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено
искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на
работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка.
От събраните по делото
доказателства се установява, че нарушението е извършено от обективна страна,
доколкото въззивното дружество не е изплатило
дължимото трудово възнаграждение за положения труд от М.Н.., изпълняващ
длъжността „администратор хотел" в „М.5" ЕООД, до 11.03.2019 г.,
включително. Действително работодателят е имал задължение да изплати
възнаграждението в срок до 10.03.2019 г., но доколкото 10.03.2019 г. е почивен
ден (неделя), работодателят е следвало да изпълни задължението си в първия
работен ден – 11.03.2019 г. (понеделник). До приключването на работния ден въззивното дружество е имало възможността да изпълни
задължението си и все още не се намирало в състояние на нарушение, поради което
и правилно административнонаказващият орган е
определил като дата на нарушение 12.03.2019 г., когато работодателят вече е бил
в забава.
Последващото
плащане на дължимото трудово възнаграждение не може да се разглежда като
обстоятелство, изключващо отговорността на санкционираното дружество.
Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.128, т. 2 КТ вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
В случая е възникнала за т.нар.
обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай
е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По размера на
имуществената санкция:
Чл. 415в, ал.1 КТ гласи, че за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че трудовото
възнаграждение на служителят Милена Стоева - Начева е заплатено от работодателя
в пълен размер няколко дни след настъпилата забава.
Маловажните нарушения, установени в КТ, имат два основни белега: 1.
нарушението да е отстранено по надлежния ред веднага след откриването му; и 2.
от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Въззивната инстанция събра
гласни и писмени доказателства, от които
може да се почерпят данни, че нарушението е било отстранено
непосредствено след установяването му – в периода от 12.03.2019 г. до 26.09.2019
г. Няма данни за работника да са произтекли вреди от закъснялото изпълнение на
задължението. Поради това и съдът намира, че са налице предпоставките,
залегнали в нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ.
Наказващият орган е наложил имуществената санкция над нейния минимален
размер, предвиден от законодателя.
При индивидуализиране
на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се съдържат
данни въззивното дружество да е санкционирано за
подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме,
че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за
едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното
дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27,
ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 100 лв. се явява
справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено в санкционната му част, като наложената имуществена санкция в размер
на 300 лв. бъде намалена до предвидения в закона минимум от 100 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски се
поражда за всяка от страните, съобразно уважената, респ. отхвърлена част от
оспорването, като в настоящия случай искане за присъждане на разноски прави
само процесуалният представител на въззиваемата
страна.
Въззиваемата страна е
представлявана от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение на въззиваемата страна в размер на
80,00 лв. предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, от което
има право на 26,66 лв., пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 27е, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Доколкото Дирекция „Инспекция по труда“ – В. е
териториално поделение на специализираната администрация на Изпълнителна агенция "Главна инспекция
по труда" - Главна дирекция "Инспектиране на труда", а не
самостоятелно юридическо лице и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище ***, съдът намира, че въззивната страна следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултското възнаграждение в полза на юридическото
лице Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 011110 от
03.04.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. В.,
с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 415в, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за
нарушение на чл. 128, т. 2 и чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 300
(триста) лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „М.5“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ "ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********, със седалище ***
сумата от 26,66 лв. (двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща направени във въззивното производство
разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл.
144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - В. в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: