Решение по дело №62/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 118
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20207120700062
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

29.06.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд                   

 

състав

 

На

11.06.

                                          Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

 

 

                                          Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Мариана Кадиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

Адм.

дело номер

62

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.

Депозирана е жалба от С.С.Т. от *** действащ чрез адв.В.М., против Заповед 292з-60/10.01.2020 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на жалбоподателя на защита и е опорочило съществено дисциплинарното производство спрямо него. В тази връзка излага съображения, че административният орган не е изпълнил изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и преди да наложи дисциплинарното наказание не е изслушал или изискал/поканил С.Т. да предостави своите устни или писмени обяснения. Обсъжданите в оспорения акт сведения, дадени от жалбоподателя с рег. № ***/*** г. нямали характер на обяснения по смисъла на горецитираната разпоредба.

На следващо място въвежда доводи, че процесната заповед е неправилна, тъй като административният орган необосновано е приел, че осъщественото от Т. нарушение е извършено в срока на предходно наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Твърди, че Заповед № 2443/18.19.2019 г., с която на жалбоподателя е наложено наказание „писмено предупреждение“ за срок от 4 месеца не е влязла в сила, тъй като е обжалвана по реда на АПК.

В заключение счита, че при налагане на процесното наказание дисциплинарно наказващия орган не е извършил правилна и съответна на нормативните изисквания преценка на тежестта на нарушението, за което служителят е подведен под дисциплинарна отговорност, настъпилите последици, обстоятелствата при които е извършено, поради което наложеното наказание не било съответно на осъщественото нарушение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед 292з-60/10.01.2020 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на С.С.Т. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание чрез пълномощник, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Представена е писмена защита от адв.В.М., в която са развити подробни съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. М. П., която оспорва изцяло подадената жалба. Излага съображения, че нарушението е безспорно установено и дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли процесната жалба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С писмо рег. № ***/*** г./л. 15 от делото/ ГД „Национална полиция“ към МВР е разпоредила на директорите на СДВР и ОДМВР да извършат проверка за периода от 20.05.2018 г. до датата на получаване на писмото за наличие на издадени фишове и НП със санкционна разпоредба чл. 181, т. 6 и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, както и за наложени глоби в размер по-малък от 50 лв. за санкцията по чл. 181, т. 1, т. 3 и т. 7 от ЗДвП. Посочено е, че с ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 09.12.2017 г. глобата по чл. 181 от ЗДвП е фиксирана в размер на 50 лв., а с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. чл. 181, т. 6 от ЗДвП и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДВП са отменени.

Във връзка с  дадените разпореждания в ОДМВР – Кърджали е извършена проверка относно издадените за периода фишове и НП по посочените текстове, резултатите от която са материализирани в докладна записка с рег. № ***/*** г./л. 14 от делото/.     

Със Заповед № ***/*** г./л. 13 от делото/ директорът на ОДМВР – Кърджали е разпоредил извършването на проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и установи наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от *** С.С.Т. – *** при ОДМВР – Кърджали, при което е определил и съставът на комисията, която да извърши проверката.

С.С.Т. е предоставил обяснения във връзка с проверката, обективирани в „Сведение“ с рег. № ***/*** г./л. 16 от делото/. Изложени са твърдения, че процесните фишове за глоба са въведени ръчно в АНД и са приети от системата без проблем. Сочи, че при съставянето на фишовете не е действал умишлено.  

На 18.11.2019 г. е изготвена справка по извършената проверка/рег. № *** – л. 11 – л. 12 от делото/, в която комисията е изложила становище, че със съставяне на неправомерните фишове С.Т. е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебно задължение, за което ан основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.

Със Заповед 292з-60/10.01.2020 год.. 8 – л. 10/, издадена от директора на ОДМВР-Кърджали, на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, на *** С.С.Т.  – *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В акта са изложени мотиви, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е установено при проверка, назначена със Заповед № ***/*** г. и приключила със справка рег. № ***/*** г., в която е изразено становище на комисията, че *** С.Т. не е изпълнил вменено задължение от длъжностна характеристика с рег. № ***/*** г., а именно: „да познава ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове“. Служителят е бил запознат с длъжностната характеристика, като в периода от 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г. на територията на община Крумовград неправомерно е наложил 11 глоби по отменената санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Посочено е, че комисията е извела извода, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като е квалифицирала нарушението като съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното и след анализ и обсъждане на доказателствата дисциплинарнонаказващия орган е приел, че С.Т. е извършил горепосоченото нарушение на служебната дисциплина, за което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Изложени са съображения относно предоставените от служителя писмени сведения, фактическото осъществяване на нарушението, формата на вината, тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на служителя, включително наличието на едно наказание „***“, наложено през месец *** г., срокът на което не е изтекъл и обстоятелството, че в срока на службата е награждаван *** (***) пъти.

Посочено е, че дисциплинарното нарушение е извършено в срока на наложено наказание „писмено предупреждение“, поради което е налице хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Въз основа на изложеното е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 1  от АПК,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Безспорно е по делото, че *** С.С.Т. е служител на МВР –  *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма.

Директорът на ОДМВР – Кърджали се явява компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от  ЗМВР, съгласно която норма всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности/каквото е длъжността на жалбоподателя/,  – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3, се налагат със заповеди на ръководителите на структурите по чл. 37, каквато структура е и ОДМВР – Кърджали.

Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от МВР – независимо от предоставената му възможност, след запознаване с изготвената справка от назначената комисия, да даде допълнителни обяснения или изложи възражения, такива не са предоставени от държавния служител. При постановяване на заповедта административният орган е разгледал и обсъдил предоставените от С.Т. писмени обяснения във връзка с образуваното дисциплинарно производство, материализирани в Сведение с рег. № ***/*** г.

В конкретния случай са спазени и сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл съдът намира за неоснователно въведеното в жалбата възражение за неспазен срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР. Видно от текста на цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай в изготвената от назначената комисия справка с рег. № ***/*** г. са посочени издадени 11 бр. фишове за глоба за периода от 28.01.2019 г. до 28.08.2019 г. Изготвената справка за извършената проверки по получени данни за извършено дисциплинарно нарушение и установяване на извършителя, е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 21.11.2019 г., респ. на посочената дата е открито нарушението и е започнал да тече двумесечният срок, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, тъй като процесната заповед е издадена на 10.01.2020 г., то в случая са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка следва да се отбележи, че наказанието е наложено в законоустановения едногодишен срок от извършване на нарушението, като в случая административният орган е приел, че се касае за нарушение в периода от 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г., т.е. след като последният издаден от жалбоподателя фиш, релевантен за процесното дисциплинарно нарушение е издаден на 22.08.2019 г., то едногодишният срок изтича на 22.08.2020 г.

В конкретния случай са спазени императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната Заповед № 292з-60/10.01.2020 г. съдържа всички задължителни реквизити по смисъла на цитираната норма. Извършеното от С.С.Т. дисциплинарно нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е установено. Изложени са обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като извършеното от жалбоподателя е квалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВРпропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

В конкретния случай дисциплинарното производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР. В тази връзка дисциплинарното производство е образувано с оглед наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от страна на *** С.Т.. Със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР - Кърджали е разпоредено извършването на проверка в съответствие с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта, в която е посочен съставът на комисията и обхвата на проверката, е надлежно връчена на жалбоподателя, с което същият е надлежно уведомен за образуваната проверка относно осъществено дисциплинарно нарушение. Изготвена е изискуемата обобщена справка, като е предоставена възможност на жалбоподателя да се запознае със същата, което е надлежно удостоверено с подписа му. Видно от положения ръкописен текст при връчване на справката/л. 12/, жалбоподателят е потвърдил, че е запознат с правото си в срок до 24 часа да представи допълнителни обяснения или възражения, което същият не е сторил.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № 292з-60/10.01.2020 г. е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, следва да бъде отменена.

Административния орган е приел, че *** С.С.Т. не е изпълнил вменено му задължение от длъжностна характеристика с рег. № ***/*** г., регламентиращо служебната дейност – „да познава ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове“, като в периода от 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г. на територията на община Крумовград неправомерно е наложил 11 глоби по отменената санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Посочил е, че е допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Изложил е мотиви, че процесното дисциплинарно нарушение е извършено в срока на наложено наказание „писмено предупреждение“, поради което е налице хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е наложил наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

В оспорената заповед не е посочено или отразено по някакъв начин, с какъв акт, с кой номер и от коя дата, а и от кой дисциплинарно наказващ орган, е наложено релевантното предходно наказание по чл. 197 от ЗМВР, респ. липсват мотиви, удостоверяващи това, при налагане на дисциплинарното наказание, кой предходен акт, с който е наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателя, е взел предвид наказващия орган. Не е отразено, дали акта, с който е наложено предходното дисциплинарно наказание, е влязъл в сила към датата на извършване на твърдяното настоящо дисциплинарно нарушение, а именно - към 22.08.2019 г., какво нарушение касае акта и кога е бил връчен същия на адресата му. Изложеното обосновава извода, че в процесната заповед, в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, не са описани всички релевантни обстоятелствата, при които е извършено нарушението, т.е. липсват посочени всички фактически и правни основания, довели до издаването на акта, което от своя страна препятства възможността да се извърши преценка за правилното приложение и на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „писмено предупреждение“, за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. С други думи, за да е съставомерно наложеното наказание по цитираната норма, следва по отношение на С.Т. към 22.08.2019 г. да е било налице наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Видно от представената и приета по делото Справка рег. № ***/*** г./л. 29/, за периода на службата си в МВР жалбоподателят има наложено едно единствено дисциплинарно наказание със Заповед № ***/*** г., а именно „***“, което евентуално би могло да се приеме, че е имал предвид издателят на оспорения акт. Посочената заповед от 18.12.2019 г., приета като доказателство по делото в заверено копие/л. 50 – л. 52/, е връчена на Т. на 30.12.2019 г. и е оспорена пред съда. Предвид обстоятелството, че процесното дисциплинарно нарушение е извършено в периода 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г., а единственото предходно наказание на жалбоподателя е наложено с горепосочената заповед, издадена на 18.12.2019 г., то очевидно е, че в случая не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, т.е. дисциплинарно наказващия орган не е имал основания да се позове на издадена предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание и да наложи по-тежкото дисциплинарно наказание, на основание  чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради което така наложеното наказание се явява несъставомерно. Изложеното обосновава материалната незаконосъобразност на оспорената заповед и е основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

За прецизност следва да се отбележи, че С.Т.  в качеството си на *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали има задължението да следи за измененията в Закона за движението по пътищата и да прилага релавантните редакции на санкционните норми на закона при констатиране на нарушения на ЗДвП, което свое задължение в случая безспорно не е изпълнил, издавайки горепосочените фишове за налагане на глоба. С така осъществените действия жалбоподателят е осъществил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, за което е следвало да му бъде наложено наказание по  чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, която норма предвижда дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а не наказание по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Предвид гореизложеното съдът намира, че депозираната от С.С.Т. *** действащ чрез адв.В.М., против Заповед 292з-60/10.01.2020 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на *** С.С.Т. – *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, се явява основателна, респ. оспорената заповед, като издадена в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, следва да бъде отменена.

При този изход на делото, с оглед надлежно заявеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на деловодни разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдена ОДМВР – Кърджали да заплати на С.Т. деловодни разноски в размер на 410 лв. от които 10 лв. внесена държавна такса и 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в брой - договор за правна защита и съдействие от 18.01.2020 г./л. 43 от делото/. В тази връзка в производството е надлежно релевирано от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, което се явява неоснователно, тъй като заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер от минималния, посочен в релевантната редакция на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

  Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед 292з-60/10.01.2020 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, на *** С.С.Т.  – *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА ОДМВР – Кърджали, да заплати на С.С.Т. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 410 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/чл. 211, изр. последно от ЗМВР/.

                                                                              Председател: