Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
29.06.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
11.06. |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Адм. |
дело
номер |
62 |
по
описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР.
Депозирана
е жалба от С.С.Т. от *** действащ чрез адв.В.М.,
против Заповед № 292з-60/10.01.2020 г., издадена от
директора на ОДМВР - Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца.
Счита,
че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване правото на жалбоподателя на
защита и е опорочило съществено дисциплинарното производство спрямо него. В
тази връзка излага съображения, че административният орган не е изпълнил
изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и преди да наложи дисциплинарното
наказание не е изслушал или изискал/поканил С.Т. да предостави своите устни или
писмени обяснения. Обсъжданите в оспорения акт сведения, дадени от жалбоподателя
с рег. № ***/*** г. нямали характер на обяснения по смисъла на горецитираната разпоредба.
На
следващо място въвежда доводи, че процесната заповед
е неправилна, тъй като административният орган необосновано е приел, че
осъщественото от Т. нарушение е извършено в срока на предходно наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Твърди, че Заповед №
2443/18.19.2019 г., с която на жалбоподателя е наложено наказание „писмено
предупреждение“ за срок от 4 месеца не е влязла в сила, тъй като е обжалвана по
реда на АПК.
В
заключение счита, че при налагане на процесното
наказание дисциплинарно наказващия орган не е извършил правилна и съответна на
нормативните изисквания преценка на тежестта на нарушението, за което
служителят е подведен под дисциплинарна отговорност, настъпилите последици,
обстоятелствата при които е извършено, поради което наложеното наказание не
било съответно на осъщественото нарушение.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 292з-60/10.01.2020 г., издадена от
директора на ОДМВР - Кърджали, с която на С.С.Т. е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
В
съдебно заседание чрез пълномощник, поддържа
депозираната жалба по изложените в нея съображения. Представена е писмена
защита от адв.В.М., в която са развити подробни
съображения за незаконосъобразност и необоснованост на оспорената заповед.
Ответникът по жалбата
се представлява от юрк. М. П., която оспорва изцяло
подадената жалба. Излага съображения, че нарушението е безспорно установено и
дисциплинарното наказание е съответно на тежестта на деянието и дееца.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения в подкрепа на
доводите си за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли процесната жалба.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С писмо рег. № ***/***
г./л. 15 от делото/ ГД „Национална
полиция“ към МВР е разпоредила на директорите на СДВР и ОДМВР да извършат
проверка за периода от 20.05.2018 г. до датата на получаване на писмото за
наличие на издадени фишове и НП със санкционна разпоредба чл. 181, т. 6 и чл.
183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП, както и за наложени глоби в размер по-малък от 50 лв.
за санкцията по чл. 181, т. 1, т. 3 и т. 7 от ЗДвП. Посочено е, че с ДВ, бр. 97
от 2017 г., в сила от 09.12.2017 г. глобата по чл. 181 от ЗДвП е фиксирана в
размер на 50 лв., а с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. чл. 181, т.
6 от ЗДвП и чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДВП са отменени.
Във връзка с дадените разпореждания в ОДМВР – Кърджали е
извършена проверка относно издадените за периода фишове и НП по посочените
текстове, резултатите от която са материализирани в докладна записка с рег. № ***/***
г./л. 14 от делото/.
Със Заповед № ***/***
г./л. 13 от делото/ директорът на
ОДМВР – Кърджали е разпоредил извършването на проверка за изясняване на
постъпилите данни за нарушение на служебната дисциплина и установи наличието на
основание за реализиране на дисциплинарна отговорност от *** С.С.Т. – *** при ОДМВР – Кърджали, при което е определил и
съставът на комисията, която да извърши проверката.
С.С.Т. е предоставил обяснения във връзка с проверката, обективирани в „Сведение“ с рег. № ***/*** г./л. 16 от делото/. Изложени са твърдения,
че процесните фишове за глоба са въведени ръчно в АНД
и са приети от системата без проблем. Сочи, че при съставянето на фишовете не е
действал умишлено.
На 18.11.2019 г. е
изготвена справка по извършената проверка/рег. № *** – л. 11 – л. 12 от делото/, в която комисията е изложила становище,
че със съставяне на неправомерните фишове С.Т. е извършил дисциплинарно
нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебно
задължение, за което ан основание чл. 199, ал. 1, т.
5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност, следва да бъде наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца.
Със Заповед № 292з-60/10.01.2020 год./л. 8 – л. 10/, издадена
от директора на
ОДМВР-Кърджали, на основание чл. 204, т. 3, чл.
194, ал. 2, т. 2, чл. 200, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 199,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР, на *** С.С.Т. – *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта. В акта са изложени мотиви, че извършеното нарушение на
служебната дисциплина е установено при проверка, назначена със Заповед № ***/*** г. и приключила със справка
рег. № ***/*** г., в която е изразено становище на комисията, че *** С.Т. не е
изпълнил вменено задължение от длъжностна характеристика с рег. № ***/*** г., а
именно: „да познава ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови нормативни
актове“. Служителят е бил запознат с длъжностната характеристика, като в
периода от 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г. на територията на община Крумовград
неправомерно е наложил 11 глоби по отменената санкционна разпоредба на чл. 183,
ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Посочено е, че комисията е извела извода, че е допуснато
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като
е квалифицирала нарушението като съставомерно по чл.
199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание по чл.
197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Предвид изложеното и след анализ и обсъждане на
доказателствата дисциплинарнонаказващия орган е
приел, че С.Т. е извършил горепосоченото нарушение на служебната дисциплина, за
което не са изтекли преклузивните срокове по чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР. Изложени са съображения относно предоставените от служителя
писмени сведения, фактическото осъществяване на нарушението, формата на вината,
тежестта на нарушението, настъпилите последици, цялостното поведение на
служителя, включително наличието на едно наказание „***“, наложено през месец ***
г., срокът на което не е изтекъл и обстоятелството, че в срока на службата е
награждаван *** (***) пъти.
Посочено е, че
дисциплинарното нарушение е извършено в срока на наложено наказание „писмено
предупреждение“, поради което е налице хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Въз основа на изложеното е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 месеца.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Безспорно е по делото, че *** С.С.Т. е служител на МВР – *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен
по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 210 от Закона за
министерство на вътрешните работи/ЗМВР/ писмена форма.
Директорът на ОДМВР – Кърджали се явява
компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, съгласно която норма всички наказания по
чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за
постъпване на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на
младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности/каквото е длъжността на
жалбоподателя/, – наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3, се налагат със заповеди на ръководителите на структурите
по чл. 37, каквато структура е и ОДМВР – Кърджали.
Спазена е процедурата по чл. 206, ал. 1 от
МВР – независимо от предоставената му възможност, след запознаване с
изготвената справка от назначената комисия, да даде допълнителни обяснения или
изложи възражения, такива не са предоставени от държавния служител. При
постановяване на заповедта административният орган е разгледал и обсъдил
предоставените от С.Т. писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство, материализирани в Сведение с рег. № ***/*** г.
В конкретния случай са спазени и сроковете
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В този смисъл съдът намира за неоснователно
въведеното в жалбата възражение за неспазен срок по чл. 195, ал.1 от ЗМВР.
Видно от текста на цитираната разпоредба дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. По силата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния
случай в изготвената от назначената комисия справка с рег. № ***/*** г. са
посочени издадени 11 бр. фишове за глоба за периода от 28.01.2019 г. до 28.08.2019
г. Изготвената справка за извършената проверки по получени данни за извършено
дисциплинарно нарушение и установяване на извършителя, е постъпила при дисциплинарнонаказващия орган на 21.11.2019 г., респ. на
посочената дата е открито нарушението и е започнал да тече двумесечният срок,
поради което и с оглед разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР, тъй като процесната заповед е издадена на 10.01.2020 г., то в случая
са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В тази връзка следва да се
отбележи, че наказанието е наложено в законоустановения
едногодишен срок от извършване на нарушението, като в случая административният орган
е приел, че се касае за нарушение в периода от 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г.,
т.е. след като последният издаден от жалбоподателя фиш, релевантен за процесното дисциплинарно нарушение е издаден на 22.08.2019
г., то едногодишният срок изтича на 22.08.2020 г.
В конкретния случай са спазени
императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на
акта за налагане на дисциплинарно наказание. Процесната
Заповед № 292з-60/10.01.2020 г. съдържа всички задължителни реквизити по
смисъла на цитираната норма. Извършеното от С.С.Т. дисциплинарно
нарушение е индивидуализирано от фактическа и правна страна. Посочени са
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
разпоредбите, които са нарушени и доказателствата, въз основа на които то е
установено. Изложени са обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение,
изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като извършеното от жалбоподателя е квалифицирано по чл.
199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – пропуски в
изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
В конкретния случай дисциплинарното
производство е проведено при спазване на изискванията на глава VIII от ЗМВР. В тази връзка дисциплинарното производство е
образувано с оглед наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение от
страна на *** С.Т.. Със Заповед № ***/*** г. на директора на ОДМВР - Кърджали е
разпоредено извършването на проверка в съответствие с
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Заповедта, в която е посочен съставът на комисията и
обхвата на проверката, е надлежно връчена на жалбоподателя, с което същият е
надлежно уведомен за образуваната проверка относно осъществено дисциплинарно нарушение.
Изготвена е изискуемата обобщена справка, като е предоставена възможност на
жалбоподателя да се запознае със същата, което е надлежно удостоверено с
подписа му. Видно от положения ръкописен текст при връчване на справката/л. 12/, жалбоподателят е потвърдил, че е
запознат с правото си в срок до 24 часа да представи допълнителни обяснения или
възражения, което същият не е сторил.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспорената Заповед № 292з-60/10.01.2020 г. е издадена при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материалния закон, поради което и на основание чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК, следва да бъде отменена.
Административния орган е приел, че *** С.С.Т. не е изпълнил вменено му задължение от длъжностна
характеристика с рег. № ***/*** г., регламентиращо служебната дейност – „да
познава ЗДвП и издадените на негова основа подзаконови нормативни актове“, като
в периода от 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г. на територията на община Крумовград
неправомерно е наложил 11 глоби по отменената санкционна разпоредба на чл. 183,
ал. 3, т. 7 от ЗДвП. Посочил е, че е допуснато нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, съставомерно
по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Изложил е мотиви, че процесното
дисциплинарно нарушение е извършено в срока на наложено наказание „писмено
предупреждение“, поради което е налице хипотезата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е наложил наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
В оспорената заповед не е посочено или отразено
по някакъв начин, с какъв акт, с кой номер и от коя дата, а и от кой
дисциплинарно наказващ орган, е наложено релевантното предходно наказание по чл.
197 от ЗМВР, респ. липсват мотиви, удостоверяващи това, при налагане на
дисциплинарното наказание, кой предходен акт, с който е наложено дисциплинарно
наказание на жалбоподателя, е взел предвид наказващия орган. Не е отразено, дали
акта, с който е наложено предходното дисциплинарно наказание, е влязъл в сила
към датата на извършване на твърдяното настоящо дисциплинарно нарушение, а
именно - към 22.08.2019 г., какво нарушение касае акта и кога е бил връчен
същия на адресата му. Изложеното обосновава извода, че в процесната
заповед, в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, не са
описани всички релевантни обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
т.е. липсват посочени всички фактически и правни основания, довели до
издаването на акта, което от своя страна препятства възможността да се извърши преценка
за правилното приложение и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за извършване на
дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание „писмено предупреждение“,
за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. С
други думи, за да е съставомерно наложеното наказание
по цитираната норма, следва по отношение на С.Т. към 22.08.2019 г. да е било
налице наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Видно от
представената и приета по делото Справка рег. № ***/*** г./л. 29/, за периода на службата си в МВР жалбоподателят има наложено
едно единствено дисциплинарно наказание със Заповед № ***/*** г., а именно „***“,
което евентуално би могло да се приеме, че е имал предвид издателят на
оспорения акт. Посочената заповед от 18.12.2019 г., приета като доказателство
по делото в заверено копие/л. 50 – л. 52/,
е връчена на Т. на 30.12.2019 г. и е оспорена пред съда. Предвид
обстоятелството, че процесното дисциплинарно
нарушение е извършено в периода 08.03.2019 г. до 22.08.2019 г., а единственото
предходно наказание на жалбоподателя е наложено с горепосочената заповед,
издадена на 18.12.2019 г., то очевидно е, че в случая не са налице
предпоставките на разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, т.е.
дисциплинарно наказващия орган не е имал основания да се позове на издадена предходна
заповед за налагане на дисциплинарно наказание и да наложи по-тежкото
дисциплинарно наказание, на основание чл. 200, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради
което така наложеното наказание се явява несъставомерно.
Изложеното обосновава материалната незаконосъобразност на оспорената заповед и
е основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
За прецизност следва да се отбележи, че С.Т.
в качеството си на *** към РУ – *** при
ОДМВР – Кърджали има задължението да следи за измененията в Закона за
движението по пътищата и да прилага релавантните
редакции на санкционните норми на закона при констатиране на нарушения на ЗДвП,
което свое задължение в случая безспорно не е изпълнил, издавайки
горепосочените фишове за налагане на глоба. С така осъществените действия
жалбоподателят е осъществил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, за което е
следвало да му бъде наложено наказание по
чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, която норма предвижда дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ за пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а не наказание по чл. 200, ал.
1, т. 1 от ЗМВР.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
депозираната от С.С.Т. *** действащ чрез адв.В.М., против Заповед № 292з-60/10.01.2020 г., издадена от директора
на ОДМВР - Кърджали, с която на *** С.С.Т. – ***
към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“
за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, се явява
основателна, респ. оспорената заповед, като издадена в нарушение на чл. 146, т.
3 и т. 4 от АПК, следва да бъде отменена.
При този изход на делото, с оглед
надлежно заявеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на деловодни
разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде осъдена ОДМВР –
Кърджали да заплати на С.Т. деловодни разноски в размер на 410 лв. от които 10
лв. внесена държавна такса и 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско
възнаграждение в брой - договор за правна защита и съдействие от 18.01.2020 г./л. 43 от делото/. В тази връзка в
производството е надлежно релевирано от пълномощника
на ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК, което се явява неоснователно, тъй като заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в по-нисък размер от минималния, посочен
в релевантната редакция на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 292з-60/10.01.2020 г., издадена
от директора на ОДМВР - Кърджали, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т.
2, чл. 200, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 199, ал. 1, т.
5 от ЗМВР, на *** С.С.Т. – *** към РУ – *** при ОДМВР – Кърджали, е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ОДМВР – Кърджали, да заплати на С.С.Т. от ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, деловодни
разноски в размер на 410 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
не подлежи на касационно обжалване/чл. 211, изр. последно от ЗМВР/.
Председател: