Решение по дело №767/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 830
Дата: 8 юни 2021 г.
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040700767
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:830                                 08.06.2021г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                              ХІІІ-ти състав

На двадесети май,                                             две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

Председател:   Румен Йосифов

Членове:       1. Павлина Стойчева

                       2. Веселин Белев

Секретаря: И.Л.

Прокурор: Х.К.

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен характер дело № 767 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от началника на Районно управление (РУ) - Царево при ОДМВР-Бургас, против решение № 260016 от 11.02.2021г., постановено по НАХД № 373/2020г. по описа на Районен съд - Царево, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление (НП) № 20-0302-000101/06.07.2020г., с което на Б.М.Л., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 12 месеца.

 От касационната инстанция се иска да отмени атакувания съдебен акт и да реши спора по същество като потвърди НП като правилно и законосъобразно. В жалбата след описание на фактическата обстановка и преповтаряне на мотивите на районния съд, се изразява несъгласие с неговото решение. Посочва се, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е бил предявен за подпис на нарушителя, но той отказал да го подпише. Това се обосновава с показанията на св.Иванова и факта, че Л. е подписал талона за медицинско изследване и е получил препис от него. Удостоверяването на отказа на нарушителя да подпише акта е следвало да се извърши с подписа на свидетел, но до явяването на последния Л. е напуснал мястото на нарушението, поради което и АУАН не му бил връчен. Касаторът намира, че удостоверяването на отказа актът да бъде подписан от нарушителя, от свидетел който отишъл след това, не прави наказателното постановление незаконосъобразно, а Л. черпи права от собственото си неправомерно поведение да напусне местопроизшествието. В подкрепа на твърденията не са представени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – Б.М.Л., ЕГН-**********,*** /703-та/ 14, ет.1, ап.2 не се явява в насроченото открито съдебно заседание и не изпраща представител. Чрез редовно упълномощения адвокат Н.Й. от САК изразява писмено становище по касационната жалба, в което счита същата за неоснователна. Пледира да бъда оставено в сила решението на районния съд и претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски. Не представя списък по чл.80 от ГПК и доказателство за извършването им.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на решението на Районен съд - Царево, поради което пледира същото да бъде отменено по изложените в касационната жалба съображения.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК – страна по делото, участвала пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решението на районния съд, с което е отменено НП № 20-0302-000101/06.07.2020г. на началника на РУ-Царево, с което на Б.М.Л. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от същия закон са наложени глоба от 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това, че на 27.06.2020г. в 02.48 часа, в с.Лозенец, по ул.Рибарска, на кръстовището с ул.Георги Кондолов, посока към ул.Крайморска, управлявал лек автомобил Ауди, с рег.№ ******, собственост на „Кристи 12“ЕООД, ЕИК-*********, с концентрация на алкохол 1,07 промила на хиляда, измерени в издишания въздух, пробата извършена в 2,53 часа с техническо средство Дрегер 7510+, № 0064 и показана на водача. На последния бил издаден и талон за медицинско изследване с № 0067655.

За да отмени НП районният съд е отчел, че в нарушение с изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН, свидетелят на отказа нарушителя да подпише акта, е пристигнал на мястото след като Б.Л. е бил тръгнал и не е присъствал на този отказ, а е удостоверил същия въз основа на заявеното от актосъставителя. Намерил е това процесуално нарушение за съществено и опорочаващо производството по издаване на НП. Освен това за нарушаващо правата на дееца е счетено и обстоятелството, че не му е бил връчен и препис от акта.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на Районен съд - Царево е допустимо и правилно и следва да се остави в сила по мотивите изложени в него, които настоящият съдебен състав възприема на основание чл.221, ал.2 от АПК

Касационната инстанция възприема за неоснователно оплакването, че решението е постановено при неправилна преценка за приложението на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

Свидетелят Калин Георгиев Димов е посочен в АУАН като свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта. Пред съда по отношение на този свидетел актосъставителят заявява, че е подписал акта в това си качество в отсъствието на нарушителя и не е възприел лично негов отказ да подпише акта, а е пресъздал това обстоятелство производно – от разказаното от колегите му. При това положение отказът на нарушителя да подпише акта не е удостоверен надлежно съгласно изискването на чл.43, ал.2 от ЗАНН, поради което процедурата по съставянето на АУАН е останала недовършена. Нередовно съставеният акт не може да бъде законово основание за издаването на оспорено наказателно постановление. След като проверяващият полицейски служител в лицето на актосъставителя, е допуснал нарушителя да напусне мястото на произшествието преди завършването на производството по съставянето и предявяването на акта, той е следвало да приложи нормата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, уреждаща съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. АУАН е трябвало да бъде изпратен на съответната служба по постоянния адрес на нарушителя, а ако няма такава – на съответната общинската администрация, за предявяване и подписване. Вместо това в акта е записано невярно обстоятелство, че свидетелят Калин Димов е присъствал на отказ на нарушителя да подпише акта, което граничи със съставите на документните престъпления по чл.308 и сл. от НК.

Ето защо обжалваното решение като валидно, допустимо и съответно на материалния закон следва да се остави в сила, а касационната жалба като неоснователна – да се отхвърли.

Що се касае до направеното процесуално искане от ответника по касация за присъждане на разноски, съдът счита същото за неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства той да е извършвал разноски по делото за пред настоящата инстанция. Б.Л. е представляван от адвокат Н.Й. пред Административен съд - Бургас при подаването на писменото становище, но липсват доказателства за заплатено друго адвокатско възнаграждение, различно от това което вече му е присъдено като разноски от районния съд.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,    

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила решение № 260016 от 11.02.2021г., постановено по НАХД № 373/2020г. по описа на Районен съд - Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:                   1.

 

 

 

 

 

                               2.