Р Е Ш Е Н И Е
№... 16.07.2019г. Гр. Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Наказателен състав
На 24.06.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева,
като разгледа докладваното от съдия Минчева АН дело №112 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №29/17.08.2018г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „ММИ” ЕАД – гр.Р., за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00лв.
В жалбата си и в съдебно заседание жалбоподателят излага подробни съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна РИОСВ – гр.Стара Загора изразява становище, че наказателното постановление е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложените по делото Акт №29/25.06.2018г. за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление №29/17.08.2018г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, е видно че на „ММИ” ЕАД – гр.Р. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000,00лв. на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, за това, че при проверка на 21.05.2018г. от експерти на РИОСВ гр.Стара Загора във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, при която е взета един брой водна проба отпадъчна вода, се е установило превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-1924/29.04.2014г. и Решение за изменение №РР-2880/27.07.2016г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив в точка на заустване №1 – канал преди заустване на р.Соколица по показатели сулфати и активна реакция, както следва: сулфати – 4012 mg/l, при ИЕО – 400 mg/l; активна реакция (рН) – 3,9 при ИЕО – от 6,5 до 8,5; което представлява нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, а именно неизпълнение на условията в издаденото разрешително за заустване в част „Индивидуални емисионни ограничения“.
Съдът намира, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са законосъобразни и правилни. Същите съдържат необходимите реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН. По делото бяха приети като писмени доказателства копия на Заповед №РД-462/07.07.2017г. на Министъра на околната среда и водите и Заповед №РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите, от които е видно, че актосъставителят на Акт №29/25.06.2018г. за установяване на административно нарушение е надлежно оправомощено лице и, че Директорът на РИОСВ има правомощието да издава наказателни постановления по чл.200 от Закона за водите.
По делото бяха разпитани като свидетели актосъставителят на акта за установяване на административно нарушение М.Д.М. и свидетелите по акта – А.З.К. и Л.П.П..
От показанията на актосъставителя на акта за установяване на административно нарушение се установява, че жалбоподателят подлежи на задължителен емисионен контрол. Такъв е извършен на 21.05.2018г. в присъствие на представител на жалбоподателя, като е взета водна проба от отпадъчна вода преди заустване в открит канал. При направения физико-химичен анализ на пробата се е установило превишение на нормите на индивидуалните емисионни ограничения по показатели „сулфати“ и „активна реакция“. Била е изпратена покана на нарушителя да изпрати свой представител за съставяне на акт за административно нарушение, но в законоустановения срок не се явил представител на дружеството. Поради тази причина актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, удостоверено с двама свидетели при съставянето на акта. Актът бил изпратен на нарушителя за предявяване и подписване.
От показанията на А.З.К. и Л.П.П. се установява, че същите са били свидетели по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, съставен от колегата им М.Д.М.. Свидетелите не са присъствали на проверката, а само на съставянето на акта. Актът е бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя, надлежно поканен.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и отразяват техните непосредствени впечатления, придобити във връзка с изпълнение на служебните им задължения.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се оспорват от жалбоподателя. Въпреки това съдът следва да изложи съображения относно извършеното нарушение във връзка с указанията на Адм.съд гр.Стара Загора при първоначалното разглеждане на делото. Съдът изиска и жалбоподателят представи копия от всички административни актове, учредяващи правото на ползване на водния обект и условията, които следва да се спазват при неговото ползване, а именно - Разрешително за ползване на воден обект – повърхностни води за заустване на руднични отпадъчни води №300164/07.11.2003г. на Министерство на околната среда и водите; Продължаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти №300164/25.07.2006г. на Министерство на околната среда и водите; Решение №331/03.06.2008г. за изменение на Разрешително за заустване №300164/07.11.2003г. на Министерство на околната среда и водите; Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни обекти №33120021/10.06.2009г. на Министерство на околната среда и водите; Решение №РР-1924/29.04.2014г. за изменение на Разрешително №33120021/10.06.2009г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, на Министерство на околната среда и водите; Решение №РР-2880/27.07.2016г. за продължаване на срока на действие и изменение на Разрешително №33120021/10.06.2009г., последно изменено с Решение №РР-1924/29.04.2014г., за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води на Министерство на околната среда и водите. От така приетите писмени доказателства се установява, че към датата на проверката, извършена от въззиваемия административен орган – 21.05.2018г. индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, които жалбоподателят е следвало да спазва са били определени от Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-1924/29.04.2014г. и Решение за изменение №РР-2880/27.07.2016г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив. Стойностите, които са били определени за ИЕО по показателите, за които в акта за установяване на административно нарушение е било констатирано превишение, са както следва: „Активна реакция pH“ 6,0-8,5 и „Сулфати“ 400. Съдът намира, че мерната единица, за която са предвидени ИЕО по показател сулфати е определена с така посочените административни актове, но тя е посочена за няколко показатели общо, поради което е изведена на най-горния ред на поредицата показатели, за които се отнася, а именно – неразтворени вещества, желязо, метали, манган, сулфати. По всички тези показатели е определена една мерна единица, а именно – мг/дм3, която е идентична по съдържание и количество с посочената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление – mg/l. Поради тази причина за настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че при изследването на взетата водна проба са получени резултати относими съм ИЕО, определени с разрешителното за заустване, действащо за жалбоподателя и тези резултати са именно такива, посочени в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Резултатите от проверката показват действително превишение на ИЕО, каквото не се оспорва от жалбоподателя.
Спорът между страните са свежда до приложимата правна норма, определяща правната квалификация на нарушението. Нормата, която административно наказващият орган е посочил, като нарушена е тази по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, а именно: „Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да: изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.“ Жалбоподателят твърди, че приложимата правна норма следва да бъде тази по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, а именно:“ Водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да: поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните.“ В мотивите на Решение №182/14.05.2019г. по КАНД 143/2019г. по описа на Адм.съд гр.Стара Загора, с което делото е върнато за ново разглеждане, състав на Адм.съд гр.Стара Загора е изложил съображения за приложимите правни норми – материално правна и санкционна. Настоящият състав споделя тези съображения, според които описаното в акта за установяване на административно нарушение съответства на обективните признаци на нормата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, тъй като се касае за водоползвател – титуляр на разрешително, който има задължение да спазва условията по разрешителното. Без съмнение той има задължение и да поддържа необходимото качество на водата съобразно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Съдът намира обаче, че разпоредбата на т.3 регламентира общото задължение, а на т.11 специалното задължение на водоползвателите. Съдът намира, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в обжалваното наказателно постановление нарушение съответства на посочената като нарушена правна норма на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Администравинтият орган правилно е квалифицирал деянието. Посоченото от жалбоподателя решение на Адм.съд гр.Стара Загора не обосновава обратния извод, тъй като в него е направено разграничение в приложението на санкционната норма на чл.200, ал.1, т.2 и т.6 от ЗВ, а не на материалноправните норми на чл.48, ал.1, т.3 и т.11 от ЗВ. В конкретния случай административно наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2, предл.второ ЗВ, която разпоредба е основание за налагане на процесната имуществена санкция, и се прилага за ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, което се наказва с имуществена санкция от 2000,00лв. до 10000,00лв. Административно наказващият орган е изложил съображения защо счита, че случаят не е маловажен и не следва да бъдат приложени текстовете на чл.28 и 29 ЗАНН.
Съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН “При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.” В настоящия случай не бе установено нарушителят да е наказван друг път за нарушения на ЗВ. От друга страна същият е превишил нормите на ИЕО по два показателя. Поради тази причина съдът намира, че наложеното административно наказание с Наказателно постановление №25 от 25.07.2013г. на Директора на РИОСВ – гр.Стара Загора е целесъобразно с оглед постигане целите на наказанието.
Съдът намира, че административно наказващият орган правилно е взел предвид всички факти, обуславящи отговорността на нарушителя и при установяване на всички елементи от хипотезата на правната норма, правилно е определил размера на наказанието.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания обжалваното Наказателно постановление №29/17.08.2018г. на Директора на РИОСВ – гр.Стара Загора следва да се потвърди, а подадената жалба да бъде оставена без уважение.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №29/17.08.2018г. на Директора на РИОСВ – гр.Стара Загора, с което на „ММИ” ЕАД – гр.Р., на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000,00лв., за това, че при проверка на 21.05.2018г. от експерти на РИОСВ гр.Стара Загора във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, при която е взета един брой водна проба отпадъчна вода, се е установило превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-1924/29.04.2014г. и Решение за изменение №РР-2880/27.07.2016г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив в точка на заустване №1 – канал преди заустване на р.Соколица по показатели сулфати и активна реакция, както следва: сулфати – 4012 mg/l, при ИЕО – 400 mg/l; активна реакция (рН) – 3,9 при ИЕО – от 6,5 до 8,5; което представлява нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите, а именно неизпълнение на условията в издаденото разрешително за заустване в част „Индивидуални емисионни ограничения“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен
срок от съобщението пред Старозагорски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: