О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр. Варна, 02.2020
год.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 24 – състав, гражданско отделение, в ЗАКРИТО заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20795 по описа за 2019 год.:
С определение № 16933/19.12.2019г.
по гр.д. № 20795/2019г., връчено на
процесуалния представител на ищеца на 07.01.2020г., производството по делото, е
оставено без движение с указания в едноседмичен срок от получаване на акта да
приведе исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон,
ведно с предупреждение, че при неизпълнение в срок и цялост, производството ще
бъде прекратено.
Преди изтичане на срока
ищецът е поискал издаване на съдебно удостоверение, което искане съдът е
уважил, но след посочване на ЕГН на ответника. Съдът е приел също, че молбата
съдържа имплицитно искане за продължаване на срока за отстраняване на всички
нередвоности. Срокът е продължен с две седмици, считано от изтичане на
първоначалния или до 29.01.2020г.
В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.63,ал.2 ГПК при продължаване на
законните или определени от съда срокове по молба на страната при наличие на
уважителни причини за това, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от
първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния
срок. Моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, следователно не
е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е
точно фиксиран. И след като началният момент на срока е определен с изрична
правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за
постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен. Страната е
длъжна сама да следи за началото и за края на срока. В този смисъл определение
Определение № 79/04.02.2010г. по ч.гр.д. № 24/2010г. на ВКС, IV г.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и имащо характер за задължителна
съдебна практика, Определение № 385/04.10.2010г. по ч.гр.д. № 374/2010г. на
ВКС, II г.о., Определение № 36/09.01.2013г. по ч.гр.д. № 817/2012г. на ВКС, TK,
I т.о., Определение №736/22.12.2015г. по ч.т.д.№3509/15г., ВКС, ІІ т.о.,
Определение №677/21.10.2015г., постановено по ч.гр.д.№4100/15г., ВКС, ІV гр.о.,
Определение №735/13.11.2015г., постановено по ч.гр.д.№5208/15г., ВКС, ІV гр.о.,
Определение №551/21.08.2015г., постановено по ч.гр.д.№2596/ 15г., ВКС, ІV,
гр.о., Определение №148/10.03.2015г., постановено по ч.гр.д.№884/15г., ВКС, ІІІ
гр.о. и множество други в идентичен смисъл.
Преди изтичане на срока,
пълномощникът на ищеца е посочил, че ответникът не е български гражданин и няма
единен граждански номер.
В рамките на продължения
срок, изтекъл на 29.01.2020г., процесуалният представител не е отстранил
нередовностите на искова молба. Не е посочил дали разполага с адрес на
ответника в Италия, респ. не е представил справка, че ответникът няма адресна
регистрация и не е потвърдил с декларация, че не му е известен адрес на
ответника в чужбина, съобразно чл. 48, ал. 1 ГПК. Не са изложени и твърдения за
наличие на правен интерес от искането за заплащане на издръжка, доколкото
такава вече е определена в производството по гр.д. 864/2019г. на ВРС.
Съдът, като съобрази, че
в рамките на продължения срок, изтекъл на 29.01.2020г. нередовностите на
исковата молба не са отстранени, намира, че производството по него следва да
бъде прекратено, на осн. чл. 129, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20795/2019г., на осн.
чл. 129, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
едноседмичен срок от връчването на препис от него на ищеца, чрез процесуалния
му представител адв. Иван Ралчев.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: