Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. П., 20.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на двадесет и шести юни през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№4649 по описа за
2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу М.С.М. с ЕГН ********** ***
ищецът „Водоснабдяване и канализация- в ликвидация“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град П., ул.“Втори Януари“№6 представлявано от ликвидатора
Атанас Иванов Узунов твърди, че е
подал заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника и по това
заявление е било образувано ч.гр.д.№551/2016г по описа на РС-П.. Издадена е
заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.02.2016г съгласно чл.410 от ГПК , с която е разпоредено ответникът
да заплати на ищеца сумата от 570.84 лв. главница по неплатени месечни фактури
, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води , мораторна
лихва в размер на 47.80 лв. за периода от 16.07.2009г. до 31.12.2015г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлениието-19.02.2016г до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че в
законоустановения срок ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение
, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Твърди се, че в отношенията между страните са приложими общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1т.5 от ЗРВКУ с
решение №ОУ-071/17.07.2006г и действащите към момента на предявяване на
настоящата искова молба общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператора „Водоснабдяване и канализация“ЕООД
гр.П., одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1,т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г – точка 26.
Твърди се, че ответникът е ползвател на В и К услуги по силата на договор
№11150360/09.09.1998г и титуляр на партида с абонатен номер №********* на адрес
град П., ул.“Р.“№6, ет.7, ап.42 , за което са издадени месечни фактури за
главница и мораторна лихва за периода от 16.06.2009г до 31.12.2015г. от ищеца,
изискуеми съгласно чл.31, ал.2 и чл.42
от общите условия, одобрени с решение №ОУ-071/17.07.2006г на ДКЕВР, чл.33, ал.2
и чл.44 от общите условия, одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014г на ДКЕВР.
Твърди се, че ответникът в продължение на няколко години не е заплащал
доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода. Твърди се, че
общата дължима сума е 618.64 лв., от които
570.84 лв. главница по неплатени месечни фактури , дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадъчни води, съгласно счетоводна справка извлечение и мораторна лихва в размер
на 47.80 лв. за периода от 16.09.2009г до 31.12.2015г. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№551/2016г
по описа на РС-П. : главница в размер на 570.84 лв. , мораторна лихва в размер
на 47.80 лв. за периода от 16.07.2009г до 31.12.2015г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
-19.02.2016г до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в
заповедното и в настоящото исково производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който оспорва
предявения иск. Твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като не е ползвал
доставките на питейна вода през исковия период , понеже жилището е
необитаемо.Твърди се, че начисленията по предоставената справка не отговарят на
реално потребеното количество вода. Оспорва иска за мораторна лихва като
твърди, че фактури не са му връчвани и за него не е възникнало задължението за
плащане в 30 дневен срок. Твърди, че
задълженията му са погасени по давност. Моли се искът да бъде отхвърлен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Правят се
доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищцовото дружество прави частичен отказ от исковите си
претенции. Претенцията за главница се поддържа за сумата от 212.16 лв. за
периода от 01.08.2013г до 03.04.2015г. Претенцията за мораторна лихва се
поддържа в размер от 11.75 лв. за
периода от 30.09.2013г до 03.04.2015г. В останалата част за разликата от 212.16 лв. до претендираната
главница от 570.84 лв. и за разликата от 11.75 лв. до претендираната мораторна
лихва в размер на 47.80 лв. производството е прекратено поради отказ от иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания, чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответникът поддържа оспорванията, направени с писмения
отговор.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като се съобрази с доводите на страните и обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност, сред спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа
страна.
Видно е от приложеното като
доказателство по делото ч.гр.д.№551/2016г. по описа на РС-гр.П., че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу ответника М.М. за сумата от 570.84 лв. главница по
неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода , мораторна лихва в
размер на 47.80 лв. за периода от 16.07.2009г до 31.12.2015г.,ведно със
законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението-19.02.2016г. до окончателното
изплащане на сумата.Въз основа на така подаденото заявление Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №264 от 23.02.2016г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.М./ ищец
по настоящото дело/ да заплати на „Водоснабдяване и канализация- в
ликвидация“ЕООД с ЕИК *********/ ищец по настоящото дело/ главница в размер на
570.84 лв., мораторна лихва в размер на 47.80 лв. за периода от 16.07.2009г до
31.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението. 19.02.2016г до окончателното изплащане на сумата. В
заповедта изрично е вписано, че вземането произтича от следните обстоятелства:
договор №********* за ползване на В и К услуги за абонат с абонатен номер
№********* на адрес град П., ул.“Р.“№*, ет.*, ап.**. По повод издадената заповед се е развило
производство по чл.423 от ГПК пред
въззивния съд. С определение №514 от 06.10.2017г по в.гр.д.№652/2017г по описа
на ПОС е прието възражение вх.№6858/29.03.2017г по чл.423, ал.1 от ГПК ,
подадено от длъжника М.С.М., спряно е изпълнението по изпълнително дело
№20178890400107 по описа на ЧСИ Деница Станчева
и са дадени указания на заповедния съд да инициира процедура по чл.415
от ГПК. С определение 2423/12.10.2017г заповедният съд е дал указания на заявителя
да предяви иск относно вземането си.
Това определение е връчено на заявителя на 23.10.2017г и на 13.11.2017г в
законовоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск.
От
ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства договор №*********/09.09.1998
г., Общи условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
територията , обслужвана от В и К оператора, които са одобрени от ДКЕВР на
основание чл.6, ал.1,т.5 от ЗРВКУ с решение от 17.07.2006г и от 11.08.2014г.,
които писмени доказателства не бяха оспорени от ответника, се установява, че
ответникът е потребител на ВиК услуги въз основа на индивидуален договор,
сключен на 09.09.1998г.по силата на този договор ищецът в качеството на
доставчик се е задължил да доставя на ответника в качеството на потребител на В и К услуги/ абонат/ питейна вода и да извършва услугата
отвеждане на отпадъчни води от имота,
находящ се в град П., ул.“Р.“№*. Абонатът се е задължил да осигурява на
съответното длъжностно лице свободен достъп до водоснабдения имот за отчитане на водомерите и да заплаща ежемесечно
изразходваната и отведена вода. Между страните няма спор, че общите условия са
станали част от индивидуалния договор на потребителя на основание чл.69, ал.3
от Общите условия, утвърдени през 2006г и чл.71 ал.3 от Общите условия,
одобрени през 2014г.След влизане в сила на Общите условия потребителят не е
възразил против съдържанието на Общите условия/
чл.69, ал.2 от ОУ, одобрени през 2006г и
чл.71, ал.2 от ОУ, одобрени през 2014г./, поради което с влизането им в сила
същите са приети от потребителя- ответника по делото.Тук е момента да се
отбележи, че одобрените от ДКЕВР и влезли в сила Общи условия на В и К
оператора са задължителни за двете страни по индивидуалното правоотношение и
следва да бъдат спазвани от страните. Предвид заявения исков период в обхвата
му попадат Общите условия, одобрени от 2006г и Общите условия, одобрени на
11.08.2014г. В текстовете чл.21, ал.4 и
5 и чл.22, ал.3 от Общите условия, одобрени през 2006г и тези на чл.21, ал.4 и 5 и чл.24, ал.3 от
Общите условия , одобрени през 2014г, които са аналогични е посочен начина на отчитане на индивидуалните
водомери, а именно – в присъствието на потребителя или негов представител,
който трябва с подписа си да удостовери съответствието на показанията на
водомера с тези в отчета. При липса на представител отчета се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора като се
посочват трите имена и адреса на свидетеля.Този ред не се пР.га при дистанционно
отчитане на водата и при ползване на електронен карнет. Посочено е в общите
условия, че когато не е възможно да се отчете водомера поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираното количество,
същият е длъжен в срок не по-дълъг от 6 месеца от последното отчитане да уточни
с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за страните време. По същия
начин е уредено отчитането на В и К услугите в текстовете на чл.32, ал.4 и ал.8 и чл.35, ал.4 от
Наредба№4/14.09.2004г/ с последващи
изменения/ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи.
Предвид
направените от ответника възражения за
неточно отчитане , поради факта, че не е потребявал вода през исковия период ,
респективно отчетеното количество вода не
отговаря на реално потребеното и оспорването на представената с исковата молба
справка за неплатени задължения за периода от 15.06.2009г. до 31.12.2015г., по
инициатива на ищеца, носещ доказателствената тежест за установяване на
релевантните за спора факти, са събрани писмени доказателствени средства/
карнети/, гласни доказателствени средства и е изслушана съдебно-икономическа
експертиза.
От
приетите по делото като писмени доказателства – карнети/ съдържащи се на лист
82-89 от делото/ , справка за задължения на абоната за периода 01.08.2013г до
03.04.2015г, неоспорени от ответника, се установява, че в карнетния лист на 29.04.2013г. е
констатирано от инкасатора, че водомера
процесния обект е развален.Срещу тази констатация в карнетния лист се съдържа подпис на клиента. Ежемесечно за
целия исков период / след изменение на претенция/, а именно 01.08.2013г до 02.03.2015г. в карнетния лист е вписано,
че водомерът е развален. За месец август 2013г
са вписани 5 куб.м вода., за месеците от септември 2013 до месец януари 2014г включително са
вписани помесечно по 6 кум.м.вода.За
периода от февруари 2014г до октомври 2014г включително са вписани помесечно по
7 кум.м. За периода от ноември 2014г до март 2015г. включително помесечно е
вписано по 8 кум.м. В обсъждания карнетен лист е вписано, че броя на членовете
е двама.
Видно от
представения нотариален акт №29, том II, рег.№1926, нот.дело №201/2015г по описа на нотариус
Анета Илкова с район да действие РС-П. на 18.02.2015г. ответникът е продал
имота, находящ се в град П., ул.“Р.“№6,
ет.7, апартамент 42. Установява се / нотариален акт №190, том V, рег.№10830,
н.д.№884/2008г/, че ищецът е собственик
на апартамент, находящ се в град П., ул.“П.“№4
Съгласно
представените от ищеца справка за
задълженията на абоната / лист 89-93 от
делото/ и 20 броя фактури задълженията
на ответника са както следва : главница в размер на 212.16 лв. за периода от
01.08.2013г до 03.04.2015г и лихва за забава в размер на 11.75 лв. за периода
01.08.2013г до 03.04.2015г
За изясняване на
спора от фактическа страна по делото бе изслушаната съдебно-икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните. В констативно съобразителната част на експертизата вещото лице
подробно е анализирало представените от ответното дружество 20 броя фактури ,
описани и в счетоводна справка за
периода 01.08.2013г до 03.04.2015г. Данните от фактурите са онагледени в
табличен вид / стр.109-110 от делото/ като в първа колона на таблицата е отразен отчетния
период/ който е едномесечен/ , във втора колона -показанията на водомера, които
са- 0/0. В трета колона – номера на
всяка фактура, в третата колона- датата на издаване на всяка фактура. В трета колона е отразено
отчетеното количество вода в куб.метри като съдът констатира, че помесечно вписаното във фактурите количество вода
съответства на отразеното в обсъдения по-горе карнетен лист. В пета колона
вещото лице е отразило стойността на водата, на канала и на услугата
пречистване на един кубичен метър и е установило, видно от направените изводи, че
тези цени на ВиК услугите са съгласно Решение на КЕВР-Ц-8 от 22.02.2010г. както следва : вода /кум.м./-0.85 лв. без
ДДС, канал/ куб.м./-0.10лв. без ДДС и
пречистване /куб.м./-0.35 лв. без ДДС. В шеста колона от таблицата е отразено общата стойност на В и К услугата/
вода, канал и пречистване/ с ДДС. Първата от процесните 20 броя фактури е с
дата на издаване 02.08.2013г, а последната фактура е издадена на 05.03.2015г.
Вещото лице обобщава, че за исковия период -01.08.2013г до 05.04.2015г.,
дължимата, но незаплатена стойност на ВиК услугите за абонатен №********* за
обект, находящ се в град П., ул.“Р.“№*, ет.*, ап.** е в общ размер на 212.16
лв./ което е в рамките на заявената искова претенция, след направения частичен
отказ от иск за главницата/. Вещото лице заключава, че предвид липсата на
записване на показанията –старо – ново на измервателен уред- индивидуален
водомер **********, който за исковия период е бил развален / разплобмиран и ответникът не е изпълнил предписанието на
инкасатора за подмяната му с нов , който да отговаря на Закона за измерванията,отчетеното
количество вода е начислявано съобразно
Наредба №4 и действащите общи условия.
По делото като
свидетел е разпитан служител на ответника , а именно- свидетелката И.Р.,
инкасатор в ищцовото дружество, която е отчитала водомера на водоснабдения имот, находящ се в град П.,
ул.“Р.“№*, ет.*. Свидетелката обясни, че работи като инкасатор в ищцовото
дружество от 2008г като от месец септември
2012г отчита водата в процесния имот. Свидетелката заяви, че познава
лично ответника М. като абонат на ВиК.
Допълни, че ответникът обитавал апартамента до месец февруари 2015г , след
което апартамента бил продаден на друго лице. Свидетелката обясни, че
отчитала ежемесечно потребеното
количество вода и достъп до водомера е осигуряван от ответника. През 2013г
водомерът се развалил и свидетелката дала необходимите предписания, получени
лично от ответника. Свидетелката обяснила на М. какво следва да направи във
връзка с констатираната повреда. Свидетелката разпломбирала през 2013г повредения
водомер и лично М. се подписал на акта,
който свидетелката съставила. М. поставил стар водомер. Свидетелката отказала
да пломбира този водомер, тъй като не било в съответствие с Наредбата. След като М.
продал апартамента, новият собственик на жилището поставил нов водомер. Съдът кредитира показанията на
свидетелката Р., тъй като същите са непосредствени, кореспондират с обсъдените
по-горе писмени доказателства и със заключението на вещото лице, а и не бяха
разколебани в хода на съдебното дирене.
По искане на
ответника като свидетел бе разпитана Д.К., която заяви, че е живяла два три
месеца през пролетта на 2009г в дома на ответника, находящ се в град П., ул.“Р.“ и след това се преместила
на квартира. Според свидетелката през
2009г.семейството на ответника се преместило
в друго жилище на ул.“П.“. Свидетелката знае от баща си, който е приятел
с ответника,че от пролетта на 2009г. на
ул.“Р.“ никой на живее. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, поради
липса на непосредственост от една
страна, а от друга-поради тяхната изолираност
от останалия доказателствен материал, обсъден по-горе ,който е
взаимодопълващ се и хармонизиращ помежду
си.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
По допустимостта
на исковете съдът намира следното:
Исковете са
допустими, тъй като са предявени от т легитимирана страна – заявителя в
заповедното производство, след подадено в срок
от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото
исково производство.
По същество съдът
намира следното:
Безспорно се
установи от съвкупни анализ на доказателствените материали, че между страните
по делото съществувало валидно облигационно отношение , свързано с
предоставяне на В и К услуги в собствен
на ответника имот, находящ се в град П., ул.Р.“№*, ет.*, ап.**.
Собствеността по отношение на този имот
е прехвърлена по надлежния ред на 18.02.2015г, тоест през исковия период
ответникът е бил собственик на имота. Правната регламентация на процесното
облигационно правоотношение е в Закона за регулиране на водоснобнителните и
канализационни услуги и Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от „В и К“ ЕООД.
Отношението между оператора на В и К
услуги и потребителя възниква въз основа на договор, сключен между тях за
предоставяне на тези услуги. Отношенията между тях се уреждат на плоскостта на
принципа на равнопоставеност между страните.
Потребителят трябва да изрази съгласие , за да бъде сключен договора,от
който момент получателят на услугата придобива качеството на потребител/
съгласно чл.12, ал.2т.2 и т.5 и чл.14, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Това
нормативно изискване е налице. Посочената наредба дава регламентация на лицата,
които могат да имат качеството на
потребител и в чл.3, ал.1 от Наредбата тези лица са изчерпателно изброени като ответникът по делото попада в обхвата на
чл.3, ал.1т.1, тъй като е собственик на водоснабдения имот.
Поради двустранния характер на правоотношението между ищеца и
ответника за двете страни са възникнали насрещни задължения. Ищецът като доставчик на В и К услуги
е следвало да предостави тези услуги, а насрещната страна по правоотношението е
следвало да заплати тяхната стойност в 30 дневен срок от датата на
фактуриране на дължимата сума като факта, че фактурата не е връчена не то
освобождава от това задължение и в тази връзка възражението на ответника е
неоснователно. Безспорно се установи, че през исковия период измервателният
уред-водомерът във водоснабдения имот, собственост на ответника е бил развален. Този факт се установи както
от гласните доказателствени средства,/
показанията на свидетелката Р./ , така и писмените такива, обсъдените по- горе
карнетни листове. В общите условия на ВиК оператора е посочено, че отчитането
на водата следва да се установи с писмен документ, под формата на отчет/ карнет/.
Ответникът не оспори факта, че на
29.04.2013г той е подписал карнетния лист с констатация на служителя на
ищцовото дружество, че водомера е повреден. С подписа си върху карнетния лист
абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Тава е от значение с
оглед доказателствената сила на карнетния лист, представляващ частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти. Наличието на подпис срещу
констатацията, че водомерът е развален
,следва да се приеме като съгласие на потребителя с този факт.
При липса на
водомер или повреден водомер общите условия, действали до месец август 2014г в чл.23, ал.5 предвиждат месечното потребление
да се определя в размер на 5 куб.метра вода на обитател на жилището като на
всяко тримесечие тези количества се
завишават с по един кубичен метър на
обитател. Аналогичен текст / чл.25, ал.8 / се съдържа и в сега действащите общи
условия. При това положение и с оглед на направените по-горе фактически изводи
в настоящия случай отчитането
на процесния водомер е следвало да се извършва по посочения в общите
условия начин, а и съгласно чл.39, ал.5
от Наредба№4/14.09.2004г. съдържаща идентични разпоредби. Установи се от съвкупния анализ на доказателствените
материали/ писмени доказателства 20 броя
фактури, карнетни листове и заключението на вещото лице/, че през процесния период отчитането е ставало
при повреден водомер/ липсват данни в обратна посока/и това отчитане се е
извършвало при стриктно спазване
приложимите общите условия и
нормативната база. Установи се, че дължимата сума е 212.16 лв., която не е
заплатена, тъй като в тежест на ответника бе да установи, че е заплатил изцяло,
но същият не ангажира никакви доказателства в тази насока.Неоснователни са
възраженията на ответника, че начисленото количество вода , не отговаря на
потребеното, тъй като отчитането е ставало в хипотезата на повреден водомер.
Фактът, че собственикът не обитава жилището не го освобождава от задължението
да изпълни предписанията на служителите на ищцовото дружество и да смени с нов
повредения водомер. Ето защо неоснователно е и възражението на ответника за
недължимост на исковите суми поради това, че не е ползвал жилището си пред този
период. През исковия период ищецът е бил собственик на процесния водоснабден
имот, факт който се установи по категоричен начин от обсъдените по-горе
доказателства.
Съгласно общите
условия на договора за ползване на В и К услуги, които както се посочи
по-горе са приети от ответника, тъй като
няма данни в обратния смисъл, при неизпълнение в срок на задължението си за
заплащане на ползваните услуги потребителят дължи на В и К оператора
обезщетение за забава в размер на законната лихва , съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. Нито в 30 дневен срок от датата на
фактуриране, нито към 03.04.2015г. ответникът е заплатил дължимата главница от
212.16 лв. При това положение същият дължи и мораторна лихва в размер на 11.75
лв. за периода от 30.09.2013г до 03.04.2015г./ изчислена по реда на чл.162 от ГПК .
Неоснователно е
възражението на ответника за погасяванията на вземанията по давност. Съгласно
Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г по т.д.№3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за предоставяне на
услуги по доставяне на вода, пречистване и отвеждане на канални води попадат в
обхвата на понятието „ периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД
, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време , а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви и за тях се пР.га
тригодишната давност. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК е подадено на 19.02.2016г, поради което исковите претенции/ след
направения от ищеца частичен отказ от иск/ попадат в тригодишния давностен срок
и същите не са погасени по давност.
Предвид
изложеното предявения иск е основателен и следва да бъде уважен като следва да
са приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане на следните суми, за които е издадена Заповед №264 от 23.02.2016г по
ч.гр.д.№551/2016г по описа на ПРС, а именно главница в размер на 212.16 лв. за
периода от 01.08.2013г до 03.04.2015г и мораторна лихва в размер на 11.75 лв.
за периода от 30.09.2013г до 03.04.2015г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 19.02.2016г до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 125 лв.
разноски в заповедното производство и сумата от 611лв. разноски в исковото
производство.
Така мотивиран Пазарджишкият
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.М. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ на „Водоснабдяване и
канализация- в ликвидация“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град П., ул.“Втори Януари“№6
представлявано от ликвидатора Атанас
Иванов Узунов за следните суми, за които е издадена Заповед №264 от 23.02.2016г
по ч.гр.д.№551/2016г по описа на ПРС, а именно:
главница в размер на 212.16 лв. за периода от 01.08.2013г до 03.04.2015г
и мораторна лихва в размер на 11.75 лв. за периода от 30.09.2013г до
03.04.2015г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
19.02.2016г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.С.М. с ЕГН **********
***, за заплати на „Водоснабдяване и канализация- в ликвидация“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление град П., ул.“Втори Януари“№6 представлявано от
ликвидатора Атанас Иванов сумата от 125
лв. разноски в заповедното производство и сумата от 611 лв. разноски в исковото
производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :