№ 916
гр. Пловдив, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.В., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 3910009 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано
устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван
видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомена,
жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата. Взема становище неправилно да е
определен субектът на отговорността, тъй като жалбоподателката не е
собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, а електронният
фиш е издаден против нея, без предшестваща писмена декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП от дружеството собственик. Пледира, че електронният фиш е
следвало да бъде анулиран, тъй като жалбоподателката е представила
1
декларация, в която е посочила извършителя на нарушението, и е приложила
копие на договор за ползване на процесния автомобил. Претендира
адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на близък на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно
да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е
определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище
нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е
годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено
установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да
могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С.П.В., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 04.09.2021 г., установено от приложения по преписката екземпляр от ЕФ,
изпълняващ функцията на разписка, а жалбата е подадена на 07.09.2021 г.
пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на
административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № *** бил собственост на
търговско дружество „Мого България“ ЕООД, ЕИК: *********.
Жалбоподателката С.П.В. била заявена от собственика и регистрирана в
информационните масиви на МВР като ползвател на този автомобил.
Превозното средство се използвало от жалбоподателката и от свид. Е.Д.Д., с
когото тя живеела във фактическо съжителство.
На 25.08.2020 г. в 15:57 часа в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“ до
№ 156а жалбоподателката В. управлявала лекия автомобил „Тойота Корола“ с
рег. № *** със скорост на движение от 77 км/ч при максимално разрешена
скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр.
номер 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била
2
80 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3
км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 77 км/ч, при
което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 27
км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателката В. бил издаден Електронен фиш серия К с №
3910009, с който й било наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лева.
На 07.09.2021 г. жалбоподателката В. подала жалба против електронния
фиш пред Районен съд – Пловдив.
На 08.09.2021 г. в ОД на МВР – Пловдив постъпила писмена декларация
от жалбоподателката В. във връзка със съставения й Електронен фиш серия К
№ 3910009. В декларацията В. посочвала, че не е сигурна кое лице е
извършило нарушението, за което е издаден електронният фиш, но че това е
обстоятелство, което ОД на МВР – Пловдив могла да установи. Към
декларацията не било приложено копие от свидетелство за управление на
моторно превозно средство (СУМПС) на друго лице. Вместо това бил
представен договор за ползване, сключен между жалбоподателката и свид. Д..
По така подадената писмена декларация от жалбоподателката В. бил
постановен отказ с рег. № 103000-23456/16.09.2021 г. за анулиране на
обжалвания електронен фиш.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните писмени доказателства, както и на гласните доказателствени
средства по делото.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 4-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е
преминало последваща метрологична проверка на 13.03.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-27481/27.08.2020 г. се установява, че на дата
25.08.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела
статични изображения с номера от 19520 до 19543, с начален час на работа
13:00 ч. и краен час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ до № 156а, където е действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
3
клип № 19543 от радар TFR1-M № 546 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 80 км/ч, а заснемането е извършено на 25.08.2020 г. в 15:57 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че
жалбоподателката С.П.В. е регистрирана като ползвател на автомобила.
От протокол за извършено обучение на служители от сектор „Пътна
полиция“ ОДМВР Пловдив за работа с АТСС тип „TFR1-M“ (лист 21 от
делото) се изяснява, че на дата 24.10.2018 г. *** К.Г.И., който е съставил
протокол за използване на АТСС с рег. № 1030р-27481/27.08.2020 г., е
преминал обучение за работа с техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“.
От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 26-
28 от делото), изменена и допълнена със Заповед № 2050-10/14.05.2019 г. на
председателя на ДАМТН (лист 29-30 от делото) се установява, че Главна
дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на
ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и
че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на
заповедта.
От документ, наименуван „декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП“ от
жалбоподателката С.П.В. (лист 38 от делото) се изяснява, че същият е
подаден от В. пред ОД на МВР – Пловдив с твърдение, че владението на
процесния автомобил с рег. № *** е предоставено на свид. Е.Д.Д. за периода
от 01.08.2020 г. до 31.07.2021 г., както и че жалбоподателката не знае кое лице
е управлявало автомобила при извършването на нарушението. Установява се
още, че към декларацията не е приложено копие от СУМПС на друго лице.
От договор за ползване от 01.08.2020 г., сключен между С.П.В. и Е.Д.Д.
(лист 40-41 от делото) се изяснява, че от страна на жалбоподателката В. е
учредено в полза на свид. Д. правото да ползва безвъзмездно лекия автомобил
„Тойота Корола“ с рег. № *** за срок от една година, считано от 01.08.2020 г.
От писмо с рег. № 103000-23456/16.09.2021 г. от началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 39 от делото) се установява,
че въз основа на представените от жалбоподателката В. писмена декларация и
договор за ползване е отказано да бъде анулиран процесният Електронен фиш
от серия К № 3910009, тъй като към декларацията не е било приложено копие
от СУМПС.
От писмо с вх. № 12978/17.02.2022 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ – Пазарджик (лист 57 от делото) се изяснява, че свид. Е.Д.Д. има
издадено на 10.01.2018 г. от ОДМВР-Пазарджик свидетелство за управление
на моторно превозно средство, като след издаването му не е декларирал
неговото изгубване, нито е искал издаването на дубликат.
От показанията на свид. Е.Д.Д. се установява, че той живее заедно с
жалбоподателката В., като и двамата ползват процесния автомобил, който
стои пред общото им жилище. Изяснява се още, че има сключен договор
4
между В. и свидетеля за ползването на автомобила, но към датата на деянието
той не е бил изцяло във владение на Д., а се е ползвал и от двамата. Досежно
твърдението на свид. Д. да е бил загубил свидетелството си за управление на
МПС точно когато жалбоподателката е подавала декларацията си по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП, след което веднага да го е намерил съдът не кредитира
показанията на свидетеля в тази част. Същите се ценят като поддържане на
защитна теза на жалбоподателката, което следва да бъде обяснено с факта на
съвместното им съжителство и желанието да помогне на В. да избегне
понасянето на отговорност за извършеното деяние. Анализирани съвместно
със справката от сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, се установява и че е
съществувал надлежен ред, по който жалбоподателката да се снабди с копие
от СУМПС на свид. Д., но двамата са бездействали, което не представлява
извинителна причина за непредставяне на задължителното приложение към
декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ до № 156а; датата – 25.08.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 15:57 часа; регистрационният номер на МПС –
***; ползвателят, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателката С.П.В.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 77 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
5
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложените по делото
статични изображения от клип № 19543 от радар TFR1-M с № 546. От
протокола за използване на АТСС с рег. № 1030р-27481/27.08.2020 г. се
установява, че работата с техническото средство е започнала на 25.08.2020 г. в
13:00 часа и е приключила в 16:00 часа на същата дата. За този времеви
интервал първото статично изображение е с пореден № 19520, а последното -
с № 19543. Процесните статични изображения са именно от клип с № 19543 и
следователно са заснети от техническо средство TFR1-M с № 546 на дата
25.08.2020 г.
На следващо място съдът приема, че нарушението е установено при
използването на одобрен тип средство за измерване. Макар от Удостоверение
№ 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на одобряването на
типа на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на
годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния
регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на това правило се разпростира и върху употребата на мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба
към 25.08.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство
е категорично доказано по делото от протокол № 4-32-20 за извършена
последваща метрологична проверка на средството за измерване на дата
13.03.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на лазерните
скоростомери е 1 година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на
председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване. В този смисъл е приложеното по преписката писмо от
главен секретар на БИМ с № 20-00-107-2/18.12.2020 г., както и съдебната
практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г.
по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е
установено поставен пътен знак, който да указва осъществяването на
видеоконтрол по спазването на правилата за движение, е изцяло неотносимо
по делото и не е годно да обоснове основание за отмяна на електронния фиш.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата
(Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради
което към датата на извършване на нарушението – 25.08.2020 г., не
съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде
6
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
По делото като писмено доказателство е приета Заповед № 2050-
4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН, която представлява заповед по
чл.38 от Закона за измерванията (ЗИ) за оправомощаване на лицето,
извършило последващата проверка на средството за измерване. Съгласно
т.2.5 от посочената заповед Главна дирекция „Национална полиция“ е
надлежно оправомощена да осъществява последваща проверка на мобилни
системи тип TFR1-M, с каквато е установено и процесното нарушение.
Установява се още, че проверката, обективирана в протокол № 4-32-
20/13.03.2020 г., е извършена от проверител, посочен в т. V от заповедта.
Лабораторията за проверка на средства за измерване към Главна дирекция
„Национална полиция“ е вписана под № 36 в поддържания от ДАМТН
регистър на лица, оправомощени за проверка на средства на измерване и на
компоненти и допълнителни устройства към тях, публично достъпен на
интернет страницата на ДАМТН, на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-
content/uploads/registri/opr.lica.pdf. Възраженията срещу законосъобразността на
извършваните проверки от лабораторията към ГД „Национална полиция“ са
неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за спазване
на изискването по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗИ се извършва още преди
оправомощаването по чл. 50, ал. 1 от ЗИ (така Решение № 5472 от 02.12.2011
г. по к.а.н.д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение №
932 от 17.2.2017 г. по к.а.н.д. № 9927/2016 г. на Административен съд –
София). Тази преценка е от компетентността на председателя на ДАМТН,
като по делото по категоричен начин се доказа, че извършилата проверката на
техническото средство лаборатория е надлежно оправомощена.
Неоснователно е и възражението по жалбата, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
е допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове могат да се
издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това
тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на
приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
7
изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна
констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото решение тълкуване
на материалния закон. Към датата на извършване на процесното деяние
/25.08.2020 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването на
мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства,
поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и
санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция по аналогични казуси – така Решение № 565 от 16.03.2016 г. по
к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от
25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 33 от 11.01.2017 г. по к.а.н.д. № 2695/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 15 от 06.01.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2637/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1799 от
11.10.2016 г. по к.а.н.д. № 1816/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на Административен
съд – Пловдив. Обратното становище, застъпено от жалбоподателя в жалбата
му, не се споделя от съда. То е преодоляно от години в съдебната практика и
почива на разрешения, постановени при действието на различна нормативна
уредба.
Характерно за статичните и мобилни АТСС (временно разположени на
участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че осъществяваният
от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган не участва
в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно
за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
8
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до
действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване
на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на
нарушител – водач на заснетото моторни превозно средство - така Решение №
510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Съдът намира, че предвид така събраните доказателства по делото
правилно електронният фиш е издаден против жалбоподателката В..
Установява се, че собственик на лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, е юридическото лице „Мого България“ ЕООД, а
жалбоподателката В. е регистриран ползвател на автомобила. Следователно
още преди процесното деяние собственикът се е възползвал от правото си по
чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. определено лице, което
използва превозното средство по силата на правно основание, различно от
правото на собственост, да бъде вписано и регистрирано като негов
ползвател. Това действие се извършва по искане на собственика. Съгласно
чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът може да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо
поведение по следните начини:
- по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като за всяко отделно управление на
автомобила декларира кое лице действително го е управлявало, като прилага
копие от СУМПС на водача или
- по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., като изначално
подаде данни до информационната система на МВР за регистриран ползвател
– така изрично Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1375/2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1914 от
21.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1303/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3338/2020 г. на
Административен съд – Пловдив. Чрез регистрирането на ползвател по
изричния и нормативно предвиден за това ред собственикът отнапред
уведомява контролните органи, че е предоставил ползването на превозното
средство на друго лице, което е известно на наказващата администрация. Това
нормативно разрешение позволява на собственика да се освободи от
задължението за всеки отделен случай да попълва декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП, щом превозното средство трайно се намира в чужда фактическа
власт и тя се упражнява на определено правно основание, различно от
правото на собственост. Именно такава е и процесната хипотеза, при която
9
собственикът е търговско дружество, отнапред декларирало пред ОДМВР –
Пловдив, че процесният лек автомобил се управлява от жалбоподателката
С.П.В.. Затова изцяло законосъобразно и в съответствие с правилото по чл.
188, ал. 1 от ЗДвП е процедирано при издаването на процесния ЕФ против
този, на когото е предоставено превозното средство, а именно неговия
регистриран ползвател. В цитираната съдебна практика, която се споделя и
от настоящия съдебен състав, изрично е посочено, че:
„обозначаването на лицето, на което е предоставено моторното превозно
средство, е извършено официално и публично чрез подаване на данни към
информационната система на МВР. При това положение не е било и
необходимо отново собственикът на автомобила да подава декларация за
факти и обстоятелства, за които не е заявена промяна“.
По тези съображения съдът приема, че липсата на декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП от страна на собственика при регистриран ползвател на
автомобила не представлява процесуално нарушение. На следващо място по
делото по категоричен начин се установява, че жалбоподателката В. от своя
страна е подала писмена декларация, с която е твърдяла, че не тя е
управлявала процесния автомобил към момента на извършване на
нарушението. С декларацията не е било представено копие от свидетелството
за управление на МПС на някое трето лице, за което да се твърди, че е било
фактическия водач на автомобила. При тези факти е отказано анулирането на
обжалвания електронен фиш, като в отговора до жалбоподателката с писмо с
рег. № 103000-23456/16.09.2021 г. наказващата администрация се е позовала
на неизпълнение в пълнота на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП поради
липса на приложено копие от СУМПС на водача.
Оборването на законовата презумпция по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП може да
бъде сторено в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш чрез
подаване на писмената декларация от собственика в случаите на доброволно
предоставяне на МПС на друго лице или в 7-дневен срок чрез възражение по
реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП при обявено за издирване МПС. Кумулативните
предпоставки за анулиране на ЕФ при деклариране са две – попълване на
декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата, на която и да е от
тях, не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на
фиша. Представянето на копие от СУМПС служи за доказателство, че лицето,
посочено като водач в декларацията, се е съгласило именно в тази връзка да
предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко произволно
деклариране на лица като водачи единствено по твърдение на собственика би
довело до санкциониране без възможност за защита на етапа на
административното наказване. Ако собственикът не може да декларира на
кого е предоставил управлението в конкретния ден и час или не може да
представи копие от свидетелството за управление на това лице, каквото е
изискването на чл. 189, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, то той следва да бъде
санкциониран – така Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на по адм. д. №
5412/2013 г. на ВАС; Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 721/2020
10
г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Следователно
представянето и на копие от СУМПС на декларираното като водач лице има
важно значение за законосъобразното оборване на презумпцията по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП. То е свързано с възможността за установяване на обективната
истина относно авторството на деянието от страна на наказващата
администрация, която анулира първоначално издадения електронен фиш.
Анулирането не следва да се извършва произволно и единствено по
твърдения, неподкрепени с надлежни доказателства.
В тази връзка настоящият съдебен състав приема за правилен извода на
наказващата администрация, че жалбоподателката В. не е спазила в пълнота
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, имаща за последица анулиране на
първоначално издадения ЕФ. Както се посочи, процедурата изисква
представяне кумулативно както на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, така и на копие на свидетелството му за управление
на МПС. Съдът приема, че в настоящия случай не е надлежно представен
нито един от тези документи предвид конкретните книжа, депозирани от
жалбоподателката пред контролните органи. Съдебната практика по
приложението на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е последователна в становището си,
че изискването за представянето и на двата документа – декларация и копие
от СУМПС на водач, не съществува в условията на алтернативност или на
самостоятелност, а на кумулативност - така Решение № 2168 от 13.11.2019 г.
по к.а.н.д. № 2512/2019 г. на Административен съд – Варна; Решение от
22.11.2019 г. по к.а.н.д. № 10249/2019 г. на Административен съд – Велико
Търново; Решение № 200 от 09.10.2019 г. по к.а.н.д. № 207/2019 г. на
Административен съд – Ловеч. Изцяло се споделят от настоящия съдебен
състав и изложените аргументи в първото посочено съдебно решение, че
изводът за задължение за едновременното представяне на двата документа по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата,
като изискването за представянето на документите е въведено чрез
обединителния съюз „и“, указващ тяхната едновременна, кумулативна
изискуемост.
По делото е несъмнено доказано, че заедно с декларацията не е
представено СУМПС на фактическия водач на автомобила. Отделно от това
настоящият съдебен състав намира, че самият документ, именуван
„Декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП“, изходящ от жалбоподателката В. и
приложен на лист 38 от делото, не представлява надлежен документ по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП. Хипотезата на последната разпоредба обхваща
представянето не на каква да е декларация, а на писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението. В документа на лист 38 от делото
липсва ясно, конкретно и непротиворечиво твърдение за това кое е лицето,
извършило нарушението. Тази нередовност предпоставя и следващия порок –
липсата на копие на СУМПС, доколкото от съдържанието на декларацията
остава неясно копие от чие свидетелство за управление на МПС следва да
бъде представено. В декларацията си жалбоподателката е записала: „През
11
този период не мога да бъде сигурна дали същото лице е извършило
нарушението за скорост. Това бихте могли да го установите по съответния
ред.“. При това съдържание на документа съдът приема, че липсва твърдение
за конкретно лице, което да е извършило нарушението, а следователно
липсват и данни за него, поради което документът не представлява надлежна
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, която да е годна да предизвика
желаните правни последици. Действително в документа се съдържат данни за
трето лице – за свид. Д., но посочването на тези данни не е обвързано с
твърдение той да е управлявал автомобила към момента на извършване на
нарушението. Законът е ясен и категоричен, че задължението да посочи кое
лице е управлявало автомобила е на собственика или на ползвателя, а при
невъзможност да направи това наказанието се налага на него. В случая е
налице неправомерен опит жалбоподателката да прехвърли това си
задължение върху органите на ОД на МВР – Пловдив, като им възлага те да
установяват кой е управлявал ползвания от нея автомобил. В Закона за
движението по пътищата е регламентиран нарочен ред за определянето на
субекта на отговорността и не са налице основания за неговото дерогиране по
волята на жалбоподателката да прехвърли изпълнението на действията, които
могат да я освободят от понасянето на отговорност, върху държавните
органи.
Действително в съдебната практика е приемано, че непредставянето на
копие от СУМПС на водача заедно с декларацията може в отделни случаи да
бъде оценено като извинително и собственикът или ползвателят да се
освободи от понасянето на отговорност с представянето на заместващ
документ. При всяко положение следва да се има предвид, че подобно
разрешение представлява пряко отклонение от действащата нормативна
уредба и затова изключението от изискването за представяне и на копие от
СУМПС на водача следва да бъде внимателно прилагано от съдилищата,
както и от наказващата администрация.Противното би довело до неоправдано
разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП,
както и опасност от заобикаляне на закона. Прегледът на съдебната практика
показва, че случаите, когато е приемано за допустимо към декларацията по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да не бъде прилагано копие от СУМПС, касаят
отношения между юридически лица, най-често ползване на лизингови
автомобили, при които деянието е извършено от служител на ЮЛ-
лизингополучател на автомобила и за лизингодателя съществува оправдана и
трудно преодолима пречка за снабдяване с копие от СУМПС на фактическия
водач. Процесният казус стои твърде далече от подобна хипотеза, при която
да се установява извинителна причина за жалбоподателката В. да не
представи нормативно предвидените в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП документи, за да
се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност.
Касае се за нарушение на правилата за движение, извършено със семеен
автомобил, за който от показанията на свид. Д. се установява да се ползва
само от две физически лица – него и жалбоподателката В., с която живеят във
12
фактическо съжителство. В тази връзка съдът на първо място намира, че след
като В. твърди, че не тя е управлява автомобила към датата на деянието и
същевременно знае, че той се управлява само от още едно лице, то тя е могла
да адресира до органите на МВР ясно и конкретно твърдение кое е
физическото лице, извършило нарушението. Цялостната конструкция на
опита да се имитира подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, но без
конкретно посочване на водач и без представяне на копие от неговото
СУМПС, едновременното сезиране и на съда с жалба, и на директора на ОД
на МВР с декларация и оборената от писмените доказателства версия за
изгубено от свид. Д. СУМПС представлява злоупотреба с права, която цели
при доказано административно нарушение и жалбоподателката, регистриран
ползвател на автомобила, и лицето, с което тя живее във фактическо
съжителство, да се освободят от понасянето на отговорност.
Съдът приема, че в случая непредставянето на копие от СУМПС не е
извинително. Както беше посочено, анулирането на издаден ЕФ е резултат от
провеждането на определена процедура. Тя е предвидена в закона и то с
норма, която е процесуална, а следователно и императивна. Законът не
предоставя на лицата, ползващи се от нормата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, сами
да преценяват дали да представят копие от СУМПС или друг документ. В. е
могла при наличие на желание да се снабди с копие от СУМПС на свид. Д., с
когото, каза се, живеят във фактическо съжителство. Твърдението на
последния да е изгубил свидетелството си за управление на МПС не получава
доверие от настоящия състав. Самият факт, че след като В. и Д. са счели, че
последният свидетел е управлявал автомобила и че неговото СУМПС е с
неизвестно местонахождение, не са предприети възможните действия за
издаването на дубликат, съчетано с противоречивата и неясна декларация,
която е подала жалбоподателката, ясно демонстрира недобросъвестното
упражняване на права и желанието на В. да отблъсне понасянето на
отговорността, но и без да я прехвърля към лицето, с което се е намирала във
фактическо съжителство. Така констатираните пороци в процедурата по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП са съществени, поради което съдът приема, че правилно
електронният фиш не е бил анулиран.
На следващо място настоящият състав приема, че документът, приложен
на лист 38 от делото, на допълнително и самостоятелно основание не е годен
да предизвика желаните правни последици по анулиране на електронния
фиш, тъй като към момента на подаването му правният спор е бил вече
пренесен пред съда. След получаването на ЕФ пътят на защита, който е
избрала жалбоподателката, е чрез обжалването му пред районния съд по
местоизвършване на деянието. Въззивната жалба е подадена пред Районен
съд – Пловдив на 07.09.2021 г. в 13:45 ч. и е постъпила с вх. № 50273 от
същата дата. Документът на лист 38 от делото е приет в ОДМВР – Пловдив с
УРИ 103000-22761/08.09.2021, т.е. ден по-късно. Жалбата обаче има
деволутивно действие и пренася спора пред съда. В тази връзка, както трайно
е изяснено в съдебната практика, след като е подал въззивна жалба,
13
собственикът не би могъл за пръв път след това да подава и декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. След сезирането на съда и пренасянето на спора пред
него директорът на съответната областна дирекция на МВР не би могъл да
изземва съдебните правомощия по разрешаване на правния спор.
Следователно с подаването на жалбата В. съзнателно е отказала да въвежда в
процеса твърдения, че друго лице е извършило нарушението или да възразява
по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Измежду различните възможности за
защита, които процесуалният закон предоставя на лицето по чл. 188 от ЗДвП,
жалбоподателката е решила да се обърне директно към съда с подаването на
жалба.
Неустановяването на датата на съобщаване на жалбоподателката на
отказа на директора на ОД на МВР – Пловдив да анулира процесния
електронен фиш не нарушава правото й на защита, нито възможността й да
участва адекватно и да се защитава в пълен обем срещу обвинението.
Моментът на връчването на отказа би могъл да има значение единствено за
преценката за срочност на жалбата и в тази връзка съдът е приел да се изиска
информация за изясняването на това обстоятелство. Така или иначе жалбата е
преценена за подадена в срок, поради което нарушаване на правото на защита
липсва. Неоснователно е възражението, че по този начин жалбоподателката е
лишена от възможност да отстрани нередовности в декларацията си, тъй като
такава процедура не е предвидена. Срокът по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
преклузивен и не подлежи на спиране или прекъсване. С произнасянето си с
рег. № 103000-23456/16.09.2021 г. производството пред директора на ОД на
МВР – Пловдив приключва, тъй като той не е оставял декларацията на
жалбоподателката без движение, нито й е давал указания да представя
допълнителни документи, за да се приеме, че тя би могла да се възползва от
възможност за отстраняване на нередовности в декларацията и приложенията
към нея.
Съдът намира за доказани по категоричен начин по делото от събраните
и проверени доказателства времето и мястото на извършване на нарушението,
както и действието, с което е осъществено изпълнителното му деяние. Така от
обективна страна доказа се, че на 25.08.2020 г. в 15:57 часа в гр. Пловдив, на
бул. „Пещерско шосе“ до № 156а процесният лек автомобил „Тойота Корола“
с рег. № *** се е движил със скорост от 77 км/ч при максимално разрешена
скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Така направеното описание
еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на
територията на страната и позволява мястото на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради
което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение,
както и че това е станало в границите на населено място.
Досежно авторството на деянието твърденията на свид. Д., че той е
управлявал автомобила към момента на извършване на деянието, са
неотносими на настоящия етап от административнонаказателния процес. По
14
гореизложените съображения съдът приема, че в случая липсва надлежно
проведена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В тази връзка жалбоподателят
не може за пръв път в съдебната фаза да ангажира доказателства, че не той, а
трето лице е управлявало автомобила, без да е сторил това по нарочно
предвидения в ЗДвП ред и на стадия от процеса, когато такова възражение е
допустимо. При неизпълнение на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
предметът на доказване в съдебната фаза на процеса се концентрира около
обстоятелството кой е бил собственик, респ. регистриран ползвател на
автомобила /както е в настоящата хипотеза/, а не кой е бил негов водач. В
случая жалбоподателката наистина едва в съдебното производство за пръв
път ангажира доказателства /чрез разпита на поискания от защитата
свидетел/, че конкретно трето лице е управлявало автомобила, макар и да е
подала документ, именуван декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Както обаче
беше изяснено, в същия не се съдържа ясно, конкретно и непротиворечиво
твърдение за това свид. Д. да е управлявал автомобила, с който е извършено
нарушението. Този порок заедно с констатираната непълнота в приложенията
към декларацията са обусловили постановения отказ за анулиране на
процесния електронен фиш. Този отказ е законосъобразен и постановен при
правилно приложения на закона. Следователно жалбоподателката В., вписана
в свидетелството за регистрация на автомобила като негов ползвател по
искане на собственика /чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2020 г./
отговаря за извършеното с автомобила нарушение и правилно е определена
като субект на административнонаказателната отговорност.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 27 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 77 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 80 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 77 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 27 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателката наказание с електронния фиш е правилно определено и
15
индивидуализирано. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва
процесуална възможност за определяне на наказанието под предвидения най-
нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на
административното нарушение е доказано по категоричен начин, а
обжалваният електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв
трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е
направила искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от
делото. В полза на юридическите лица – страна в процеса, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно разпоредбите на ЗАНН размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
разпоредба от своя страна при определянето на максималния размер на
възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната помощ
(Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева.
Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението,
като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките на
посочената горна граница. В настоящото съдебно производство наказващият
орган е защитаван от юрисконсулт, който е представил писмено становище.
Съдът намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната
фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят С.П.В..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3910009 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С.П.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
16
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА С.П.В., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
17