Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 249  Година 16.06.2020    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На трети юни                       Година две хиляди и двадесета,

В публичното заседание в следния състав:

                                                      

                                              Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

 

Секретар ВАНЯ КАЗАКОВА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 969 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 432 КЗ и чл.86 ЗЗД във вр. с чл.429 ал.3 КЗ.

Ищците Ш.Д.И. ЕГН ********** и И.М.И. ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си представител майка си  М.Ш.И. ЕГН **********,***, искат да бъде осъден ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* гр.София да заплати сумата от 30 000лв. на ищеца Ш.Д.И. и сумата от 5 000лв. на ищеца И.М.И., малолетен, действащ чрез законния си представител М.Ш.И., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.12.2018г. в с.Г., община Първомай, област Пловдив, на кръстовището на ул.„Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“, причинено от А.Р.К.при управление на МПС – автобус „Мерцедес Спринт 412Д“ с ДК № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 06.11.2019г. до изплащане на сумата.

Твърдят, че на 20.12.2018г. лицето А.К.управлява МПС – бус, „Мерцедес Спринт 412Д“ с ДК № ****, в с. Г., община Първомай, област Пловдив, като се движи по улица Христо Ботев в посока от гр. Първомай за с.Плодовитово, при което застига каруца, движеща се в същата посока, управлявана от Д.Ш.И., в която двамата ищци са пасажери. МПС предприема маневра изпреварване на каруцата и преди да я завърши и да се прибере в платното си за движение, предприема и маневра завой на дясно по улица Васил Левски в посока с. Крушево, при което удря каруцата със задната си дясна част. Ударът е в предната лява част на коня и на каруцата. Вследствие на удара каруцата се обръща и возещите се в нея ищци падат на пътното платно и получават травми.

Ищецът Ш.И. постъпва по спешност в УМБАЛ Св. Георги, след което е приет в Първа клиника по хирургия с поставена диагноза  - счупване на дясната лъчева кост. Проведено е лечение и е изписан на 24.12.2018г. Получил е откъслечна триъгълна вътреставна фрактура на дясната лъчева кост и фрактура на стилоидния израстък на дясната лакътна кост. Наложена е гипсова имобилизация на дясната предмишница от горна трета до основата на пръстите. Травмата е довела до трайно затрудняване движения на десния горен крайник.

На 20.12.2018г. И.И. също е прегледан в Спешно отделение на УМБАЛ Св.Георги – установени са повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза. Детето е преживяло силен уплах и стрес по време на инцидента и все още преживява катастрофата като се буди нощем и заеква.

Причинени са им болки, страх, неудобства и страдания от травматичните увреждания.

С Решение № 37 от 13.08.2019г. по АНД № 165/2019г. на РС Първомай водачът на автобуса А.К.е признат за виновен в извършване на транспортно престъпление и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Управляваното от него МПС е имало сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника към датата на деликта.

         Твърденията са, че ищецът Ш.И. е изпитвал болки и страдания. Обездвижването на дясната предмишница от горната трета до основата на пръстите е затруднила движението на крайника и е създало неудобства в ежедневието за определен период от време, най – малко при поддържане на лична хигиена. Ищецът И.И. е получил повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза и е търпял от тях болки и страдания като продължава да изпитва стрес и да се буди през нощта, заеква и още преживява катастрофата. За тяхното репариране се претендира обезщетение в заявения размер, който са искали да се заплати извънсъдебно с молба от 18.10.2019г. от ответника, на което е отговорено с предложение за изплащане на обезщетение в размер на 17 500лв. за първия ищец и 800лв. за втория, с което не са съгласи. Ангажират доказателства, претендира се адвокатско възнаграждение за присъждане в полза на един процесуален представител за лица, защитавани безплатно.

 

Ответникът не признава исковете. Потвърждава, че извънсъдебно ищците са отправили искане за плащане на обезщетение, на което с писма от 06.11.2019г. е отговорено, че се определят сумите от 17 500лв. за Ш.И. и 800лв. за И.И., които не са изплатени, тъй като ищците не са посочили лична банкова сметка, а посочената от пълномощника им е била без представяне на пълномощно със съдържание, изискващо се от чл.338 от КЗ. Това е указано изрично на ищците и са помолени  с писмо да отстранят тази нередовност на искането си, което те не са направили. В тази връзка ответникът моли при разглеждане на спора да се отчете поведението му, с което не става повод за водене на дело и за възлагане на разноски върху него. Възразява, че с отправеното до ищците искане да посочат банкови сметки, на които са титуляри, или да се представи надлежно оформено според изискването на закона пълномощно за плащане, са поставили кредитора в забава и последиците от това му поведение са за негова сметка.

         Възразява, че определеното от него и предложено извънсъдебно за изплащане обезщетение покрива всички претърпени неимуществени болки и страдания и е достатъчно за компенсиране на вредите.

         Възразява, че ищците са допринесли за вредоносния резултат с поведението си като участници в движението, защото при движението си по пътното платно са нарушили чл.106 от ЗДвП и чл.143 и сл. от ППЗДвП. С оглед механизма на ПТП, с поведението си ищците са допринесли съществено за настъпване на деликта и неговите негативни последици.

         Възразява, че претенциите са силно завишени и не отговарят на реално претърпените душевни болки и страдания, както и на приетите в съдебната практика за справедливи размери на обезщетенията при сходни травми.

Възразява, че не всички настъпили вреди са в пряка причинно – следствена връзка с деликта. Не признава, че ищецът Ш.И. е претърпял много силни и интензивни болки и страдания и че ищецът И.И. заеква и се буди нощем в резултат на преживяното ПТП. На Ш.И. е причинена една средна телесна повреда, успешно излекувана, отшумяла обичайно бързо и без последици, а при И.И. има само натъртвания.

Неоснователността на главницата обосновава неоснователност и на претенциите за лихви.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид наведените от страните доводи и възражения, прие за установено следното:

С влязло в сила Решение № 37 от 13.08.2019г. по приложеното анд № 165/2019г. на РС Първомай лицето А.Р.К.е признат за виновен в това, че на 20.12.2018г. в село Г., община Първомай, област Пловдив, на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ с улица „Васил Левски“, при управление на МПС – автобус „Мерцедес Спринтер 412Д“ с ДК № **** собственост на „Едитурс 99“ ЕООД, с. Брани поле, нарушава правилата за движение по пътищата – чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП, чл.42 ал.2 т.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинява на Ш.Д.И. ***, средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в откъслечна триъгълна вътреставна фрактура на дясната лъчева кост и фрактура на стилоидния израстък на дясната лакътна кост, водещи поотделно и в съвкупност до трайно затрудняване на движението на горния десен крайник – престъпление по чл.343 ал.1, буква Б, предложение второ, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като на осн. чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.

Въз основа на приложените по анд № 165/2019г. на РС Първомай писмени материали е изготвена от в.л. С.М. САТЕ, компетентно и безпристрастно, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, установяваща от техническа гледна точка механизма на настъпване на ПТП. На 20.12.2018г., съгласно писмените данни на приложеното дело /протоколи за оглед, фотоалбум, иззети веществени доказателства – тахограф и записи от охранителна камера/, в с.Г., община Първомай, област Пловдив лицето Д.Ш.И. ***. В нея се возят двамата ищци. Каруцата се движи плътно в дясно, до банкета, в нейното платно за движение. В същото време А.К.управлява автобус „Мерцедес Спринтер 412Д“ с ДК № **** по същата улица и в същата посока със скорост 52 к/ч. Каруцата приближава кръстовището с ул. „Васил Левски“, разклон за с.Крушево. Автобусът настига каруцата и предприема маневра изпреварване. Преди да завърши маневрата изпреварване, автобусът достига кръстовището и водачът предприема маневра завой на дясно към ул. „Васил Левски“, към с. Крушево, като едновременно с това намалява скоростта си. В този момент каруцата се намира в дясно от автобуса. При извършване на маневрата завой на дясно автобусът пресича траекторията на движещата се в дясно от него каруца и настъпва удар между автобуса и каруцата. Ударът е в предната лява част на коня и каруцата и в задна дясна страна на автобуса. Вследствие на удара каруцата се преобръща и возещите се в нея хора падат на платното за движение.

По делото няма обективни данни каруцата, в която са се возили ищците Ш.И. и И.И., преди момента на удара да е била управлявана по начин, че да създава затруднения на движението по пътищата в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП и ППЗДвП относно изискванията за този вид участник в движението.

От показанията на свидетеля И. Ш.И., син на ищеца Ш.И. и вуйчо на ищеца И.И., на които съдът дава вяра по отношения събитията след ПТП, като последователни и кореспондиращи на останалия писмен доказателствен материал по делото, се установява, че на свидетеля му се обаждат по телефона за станалото ПТП и той отива на място. Намира баща си и племенника си И.. И. е спял на една пейка, имал е кръв по устата и веждата, която била надута. Десният крак на баща му бил надут, Ш.И. бил неподвижен, не можел да ходи, не можел да движи дясната си ръка. Свидетелят не е видял кръв по баща си. На мястото пристигнала линейка, която първо откарва пострадалите в гр.Първомай, където казали, че има счупване и лицата са откарани в болница в гр. Пловдив, където на Ш. поставили гипс и останал в болницата. Свидетелят сочи, че баща му бил неподвижен, имал много силни болки, много охкал, поради което неколкократно в болницата му закупувал аналгетици. След изписване от болницата го е посещавал, при което Ш. се оплаквал, че много го боли. Имал болки 4 – 5 месеца. Преди ПТП си вършил работата сам, а сега не може, куца. Свидетелят го гледал, ходил два пъти в седмицата да му реже дърва. Посочва, че баща му е имал операция с поставяне на пирон в крака, но не е куцал, а сега куца и не може да ходи. За племенника си И. посочва, че преди детето не заеквало, а сега заеква и мижи.

От представената от ищците медицинска документация и тази по приложеното дело, както и от заключението на СМЕ на в.л. д-р З.Н., изготвена компетентно, неоспорена от страните, на която съдът дава вяра, се доказва, че на Ш.И. е било причинено счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка, контузии на гръден кош, корем и долен десен крайник. Лицето е прието за болнично лечение на 20.12.2018г. и е изписано на 24.12.2018г. от Първа хирургия на УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив. Наложена е гипсова имобилизация на дясна предмишница до основата на пръстите. Костите на колянната става са със запазена цялост.Описаните увреждания са в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени при ПТП, с което са в пряка причинна връзка. На Ш.И. е причинено трайно затрудняване движенията горен десен крайник за 3 -4 месеца, останалите увреждания причиняват болка. На пострадалия И.И. са причинени контузии на главата и тялото с разкъсно – контузни рани на главата.

От изслушаната СПХЕ на в.л.Д.К., неоспорено от страните, изготвено компетентно и безпристрастно въз основа материалите по делото и след преглед на ищците, се установява, че настъпилото на 20.12.2018г. ПТП е предизвикало реакция на стрес и последващо разстройство на адаптацията при ищеца Ш.И., със смесено нарушение на емоции и поведение. Непосредствено след ПТП Ш. е бил в състояние на остър стрес от понесената психическа и физическа травма, преминал в разстройство на адаптацията. Това състояние е продължило няколко месеца. Настъпило е пълно възстановяване до шест месеца от събитието и няма данни за наличие на постравматично стресово разстройство при него. Към момента този ищец е психично здрав. Ищецът И.И. е преживял в резултат на ПТП на 20.12.2018г. състояние на остър стрес с нарушение на емоциите, имал е негативни преживявания като уплаха, страх, болков синдром. При него това състояние е отминало за дни, бързо е настъпило пълно възстановяване и не е променил начина си на живот. И.И. е преодолял психически случилото се ПТП, няма данни за остатъчна тревожност, поведенчески или други емоционални разстройства. Няма данни за наличие на постравматично стресово разстройство и към момента детето е психически здраво.

Показанията на вуйчото св. И. за заекване на детето в резултат на ПТП не се потвърждават от СПХЕ, остават изолирани, поради което съдът не ги кредитира в тази част и приема за недоказано твърдението, че в резултат на падането от каруцата на 20.12.2018г. при ПТП ищецът И.И. е започнал да заеква и да мижи.

Между страните няма спор, че управляваният от А.Р.К.автобус „Мерцедес Спринтер 412Д“ с ДК № *** към момента на ПТП е имал валидна до 01.12.2019г. застрахователна полица № BG/08/118003348313 по сключена застраховка Гражданска отговорност с ответника, която е приложена на лист 20. Тя действа от 12.04.2018г. до 11.04.2019г.

Също така няма спор и ответникът признава, че ищците са предявили извънсъдебно претенции за заплащане на обезщетение пред ответника писмено на 18.10.2019г., по които са образувани преписки № ********* от 21.10.2019г. за И.И. и № ********* от 21.10.2019г. за Ш.И., на които ответникът е отговорил с определяне на обезщетения в размер на 800лв. за И. и 17 500лв. за Ш.. За изплащането им е поискал посочване на банкова сметка с титуляр тези лица или надлежно оформено пълномощно от пълномощника им, съобразно изискването на чл.338 ал.1 от КЗ, за получаване на застрахователното обезщетение по своята банкова сметка, извънсъдебно. Ищците не са посочили на застрахователя извънсъдебно банкови сметки, на които да са титуляри, и не са представили надлежно оформено пълномощно в полза на представителя им за получаване на обезщетението по своя сметка. Пред съда за първи път представят доказателства за открити на свое име банкови сметки. От представените от ответника два броя платежни нареждания от 04.02.2020г. и признанията на ищиците за получаване на сумите се доказва, че ответникът е заплатил на ищците по посочените от тях пред съда банкови сметки определеното в извънсъдебния му отговор обезщетение в размер на 17 500лв. на ищеца Ш.И. и в размер на 800лв. на ищеца И.И..

 

При тези данни от правна страна съдът приема исковете за доказани по основание и частично по размер.

Фактът на настъпване на деликта по чл.45 от ЗЗД като противоправно поведение - ПТП, изпълняващ и състав на транспортно престъпление по НК, неговият извършител – А.Р.К., и виновността му, не са спорни между страните, установени са с влязлото в сила решение, имащо правните последици на присъда, което е задължително за съда и страните на основание чл.300 от ГПК.

Настъпването на вредоносни резултати от противоправното поведение на К. – счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка на ищеца Ш.И., също не е спорно, като обстоятелството е съставомерно, съгласно решението на наказателния съд. Освен счупване на ръката на Ш.И., на същия са причинени и контузии на гръдния кош, корема и долен десен крайник, представляващи леки телесни повреди. На ищеца И.И. са причинени контузии на главата и тялото с разкъсно – контузни рани на главата, които не представляват средна и тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 и чл.129 от НК.Причинно – следствената връзка между деликта и посочените вредоносни резултати се доказа от СМЕ.

Ангажиране отговорността на ответника е по силата на сключения от негово и действащ към 20.12.2018г. договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, съгласно цитираната застрахователна полица № BG/08/118003348313, по отношение на МПС, с което е осъществен деликта.

От медицинската документация по делото, заключението на СМЕ и на СПХЕ и свидетелските показанията се доказва, че пряка и непосредствена последица от деликта са претърпените от Ш.И. неимуществени вреди, изразили се в преживян физически и психически стрес при настъпване на удара чрез падане от каруцата, преживени в първите месеци болки, страдания, постравматичен психически стрес и разстройство на адаптацията поради физическа несамостоятелност и ограничения в ежедневието, обездвиженост за около 4 – 5 месеца.  При него оздравителният процес е продължил около 6 месеца и е бил съпроводен със силни болки в ръката и в крака, подуване, отоци, първоначално обездвижване, нужда от обгрижване в ежедневието и помощ. Към момента се наблюдава физическо и психическо възстановяване.

При ищецът И.И. пряка и непосредствена последица от деликта са претърпени неимуществени вреди, изразили се в преживян физически и психически стрес при настъпване на удара чрез падане от каруцата, уплах, страх, болков синдром. Преживял е състояние на остър стрес с нарушение на емоции, което е преминало за дни и е настъпило бързо и пълно възстановяване, не е променило начина му на живот и случилото се е преодоляно психически. Към момента детето е психически здраво.

Съдът, съобразявайки се с вида и характера на вредоносния резултат при Ш.И. – счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка, което е средна телесна повреда, довела до трайно затрудняване на движението, както и контузии на гръдния кош, корема и долен десен крайник, които са леки телесни повреди, настъпилите по вид, характер и продължителност от това неимуществени вреди за ищеца, неговата възраст към датата на деликта – пенсионер в активна възразст на 64 години, с деца и много внуци, отражението на травмата върху здравето, ежедневието и работоспособността му, указанията на ВКС за съобразяване на застрахователните лимити, като и социалните и икономически условия в страна към 20.12.2018г. / МРЗ към датата на деликта е 510лв., в периода на възстановяване от 560лв./, приема за справедлив размер на обезвреда сумата от 25 000лв., от които 20 000лв. за причинената средна телесна повреда счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка и 5 000лв. за причинените леки телесни повреди, като счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника.

Ищецът е заплатил доброволно обезщетение в размер на 17 500лв., поради което искът следва да се уважи за разликата между 17 500лв. и 25 000лв., т.е. за 7 500лв., а до пълния претендиран размер над 7 500лв. до 30 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

За ищецът детето И.И. също следва се съобразят вида и характера на вредоносния резултат – леки телесни повреди: контузии на главата и тялото с разкъсно – контузни рани на главата, настъпилите по вид, характер и продължителност от това неимуществени вреди, като се отчете неговата възраст към датата на деликта –дете в предучилищна възраст на 5 години, отражението на травмата върху здравето и най – вече върху психиката му, като съдът съобразява ограничената възможност на децата в тази ранна възраст да разберат, осмислят и преживеят случилото се, указанията на ВКС за съобразяване на застрахователните лимити, като и социалните и икономически условия в страна към 20.12.2018г. / МРЗ към датата на деликта е 510лв., в периода на възстановяване от 560лв./, и приема за справедлив размер на обезвреда сумата от 4 000лв. като счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на ответника.

Ищецът доброволно е заплатил обезщетение от 800лв., поради което над платеното обезщетение от 800лв. до приетото за основателно обезщетение от 4 000лв. остава дължим неизплатен остатък от 3 200лв., който ще се присъди. Искът ще се отхвърли за разликата над тези 3 200лв. до претендираните 5 000лв. като неоснователен.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица е недоказано и оттук неоснователно. Възражението е формулирано бланкетно в отговора на исковата молба, без навеждане на конкретни твърдения. От събраните доказателства не се установява поведение на пострадалите лица, което да се намира в причинно – следствена връзка с настъпване на деликта или неговия вредоносен резултат, за да се оцени като съпричиняване. Дали водачът на каруцата е спазвал правилата за движение в случая не може да намери правно отражение по делото, тъй като пострадалите лица не са били водачи на каруцата – тя е била управлявана от трето за делото лице.

Претендираните обезщетения за забава са от датата на отговора на застрахователя по отправените искания, поради което са съобразени с нормите на действащия КЗ. Възражението на ответника, че е поставил кредиторите си в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, тъй като те не са приели извънсъдебно предложеното им изпълнение и не са оказали съдействие на застрахователя за плащане на суми чрез посочване на банкови сметки, е основателно по отношение на доброволно изплатените обезщетения в размер на 17 500лв. и 800лв. Съгласно посочената от застрахователя в писмата - отговор норма на чл.338 ал.1 от КЗ, плащане от застраховател към ползвател на застрахователни услуги чрез друго лице се допуска само въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписите за съответната застрахователна претенция или плащане, в което се съдържа изявление, че ползвателят на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. Ищците извънсъдебно са посочили банковата сметка на своя пълномощник като пълномощните по делото на л.4 и л.5, ако са били представени и на ответника по преписките, не са със законово изискващото се съдържание, тъй като в тях не е цитирана конкретната застрахователна претенция, а са общи. Поради това извънсъдебното им поведение се оценява като възпрепятстване на кредитора да изпълни и липса на оказване на нужното съдействие по смисъла чл.95 ЗЗД да плати. В резултат кредиторът се е освободил от забава за сумите, чието изплащане е предложил и които плати доброволно в хода на делото.

Тъй като по делото се доказаха размери на обезщетенията, по – големи от доброволно изплатените, за разликите от 7 500лв. и 3 200лв. застрахователят остава в забава от претендирания в исковата молба момент - датата на отговора си 06.11.2019г., тъй като не е признал претенциите в този размер, не е предложил изпълнение и следователно за присъдената разлика дължи лихви.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по бюджетна сметка на ПОС ДТ в размер на 428лв. върху уважения размер на исковете общо 10 700лв. /7 500лв.+ 3200лв./, както и по съразмерност разноски от 168.14лв. за депозити за вещи лица.

Ищците претендират да им се присъдят като разноски  възнаграждение за правна помощ по НМАВ за един адвокат, който ги е защитавал безплатно, с начисляване на ДДС. Искането е неоснователно. Видно от материалите по делото – на лист 4 и 5, са представени само пълномощни в полза на адвокат В.М., но не и договори за правна защита и съдействие с уговорка за безплатното им осъществяване при някоя от хипотезите на чл.38 ал.1 от ЗАдв.Т.е. по делото няма никакви данни какви са договорните правоотношение между ищците и техния процесуален представител и дали правната помощ им е предоставена безплатно, тъй като не е представен на съда договор за правна помощ между Ш.И. и законният представител на И.И. – майка му, от една страна и адв. В.М. от друга. Поради това искането не може да се уважи.

Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, което, с оглед изхода на делото, следа да му се присъди по съразмерност за отхвърлените претенции както следва: 1 205лв. от Ш.И. за отхвърлена претенция от 22 500лв. и 248лв. от И.И. за отхвърлена претенция от 1 800лв., определени по НМАВ.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,  да заплати на Ш.Д.И. ЕГН ********** ***, сумата от 7 500лв. /седем хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.12.2018г. в с.Г., община Първомай, област Пловдив, на кръстовището на ул.„Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“, причинено от А.Р.К.при управление на МПС – автобус „Мерцедес Спринт 412Д“ с ДК № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 06.11.2019г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 7 500лв. до предявения от 30 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 06.11.2019г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,  да заплати на И.М.И. ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си представител майка си  М.Ш.И. ЕГН **********,***, сумата от 3 200лв. /три хиляди и двеста лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.12.2018г. в с.Г., община Първомай, област Пловдив, на кръстовището на ул.„Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“, причинено от А.Р.К.при управление на МПС – автобус „Мерцедес Спринт 412Д“ с ДК № ****, с валидна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, издадена от ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 06.11.2019г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 3 200лв. до предявения от 5 000лв., ведно с обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лихва от 06.11.2019г. до изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,  да заплати на ПОС по бюджетна сметка на съда на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумите от 428лв. ДТ за уважените искове и 168.14лв. разходи за депозити за вещи лица съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Ш.Д.И. ЕГН ********** ***, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.78 ал.8 от ГПК разноски в размер на 1 205лв.

ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН **********, малолетен, действащ чрез законния си представител майка си  М.Ш.И. ЕГН **********,***, да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл.78 ал.8 от ГПК разноски в размер на 248лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               Окръжен съдия: