№ 728
гр. Варна, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря П.Хр.В.
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110201957 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН
по жалба на П.Б. И. ЕГН **********, подадена чрез адв. Вл. Д., против НП №
11-01-682 от 28.04.2021год. на зам. директора на АДФИ, с което му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 4877.96лв. на основание чл.256,
ал.1 от ЗОП за нарушаване нормата на чл. 17, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, т.2 от
същия закон.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП е издадено при допуснати
съществени нарушения на процес и материалния закон. Навежда твърдения за
допуснати нарушения на 40, ал.1, пр.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1 ,т.7 от ЗАНН
като сочи, че АУАН бил изготвен в отсъствие на нарушителя и липсвало ясно
описание на нарушението. Твърди, че в НП не била посочена надлежно датата
на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които то било
извършено. Изтъква че била нарушена нормата на чл. 18 от ЗАНН. Навежда
твърдения за несъставомерен характер на деянието, както и такива за
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде
отменено като отправя искане за присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Вл.Д., който във фазата по същество пледира за
отмяна на НП на основанията изложени в жалбата. допълнително сочи доводи
за несъставомерност на деянието.
В хода на съдебното производство на осн. чл. 61 от ЗАНН в сила от
23.12.2021год. като страна в процеса на мястото на АДФИ е адм. наказващия
1
орган зам.директор на АДФИ. Същият редовно уведомен за датата на
съдебното заседание и не се явява. Представлява се от юрисконсулт Антония
Топчиева, която във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП
като правилно и законосъобразно издадено. Оправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ФК-10-555/22.04.2020г. на директора на АДФИ на св. Н.
била възложена финансова инспекция на Икономически университет - Варна
със задачи:
Проверка за законосъобразност на отчетените през 2018-2019год.
разходи за строителство, във връзка със спазване на нормативната уредба в
областта на обществените поръчки. Проверка на изпълнението на сключените
договори относими към отчетените разходи през проверявания период.
Проверка за законосъобразност на отчетените през 2018 и 2019год.
разходи за доставки във връзка със спазването на нормативната уредба в
областта на обществените поръчки. Проверка на изпълнението на сключените
договори през проверявания период.
Проверка за законосъобразност на отчетените през 2018 и 2019год.
разходи за услуги, във връзка със спазване на нормативната уредба в областта
на обществените поръчки. Проверка на изпълнението на сключените
договори през проверявания период.
В обхвата на възложената й инспекция св. Н. констатирала че в периода
от 01.01.2018год. до 30.05.2019год. ректор на ИУ – Варна бил въззивника ПЛ.
БЛ. ИЛ..
С чл.16, ал.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за
2018 г./отм./ бил определен трансфер от бюджета на Министерството на
образованието и науката/МОН/ за ИУ-Варна за 2018 г., съгласно Приложение
№ 3 за сумата 9 403 900лв.. Предназначението на трансфера било утвърдено с
чл.8 от Постановление № 332 от 22.12.2017г. за изпълнението на бюджета на
Република България за 2018 г. - Приложение № 4. Съгласно същото
приложение част от одобрения трансфер, а именно сумата от 667 000лв. била
с предназначение за студентски столове и общежития, при средно приравнен
броя учащи – 7811броая.
В Постановление № 332 от 22.12.2017год. – чл.12, ал. 1.т.1, били
определени средства от държавния бюджет за студентски столове - до 3,20 лв.
за един храноден.
Планираните за 2018 г. разходи по бюджета на ИУ-Варна по §§ 10-11
„Храна" били общо в размер на 442 031 лева.
2
От представената по време на инспекцията от ИУ – Варна счетоводна
информация, първични счетоводни документи, договори и справки, св. Н.
установила, че отчетените през 2018г. разходи за храна - за студентско
столово хранене възлизат на 406 496.64 лв. без ДДС.
Разходите били отчетени по 33бр. фактури, съставени в периода от
16.01.2018 г. до 21.12.2018г. от „Залива 47-СП" АД за „Разходи за
субсидирано студентско хранене" във връзка със сключени 3 броя договори за
наем и предоставени услуги по приготвяне и продажба на храни и напитки за
редовно столово хранене на студенти във времето от 10.01.2018 г. до
21.12.2018 г. включително.
Договорите за наем били сключени след проведени търгове по реда на
Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, както следва:
1. Договор за отдаване под наем на част от имот публична държавна
собственост с конкретно предназначение № 38/20.03.2013 г., сключен между
ИУ – Варна (наемодател) и „Залива 47-СП" АД (наемател) за отдаване под
наем, за временно и възмездно ползване на част от недвижим имот - публична
държавна собственост, находящ се в гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев" № 24 -
Учебен блок 2, представляващ „Кухня към служебна столова с обща полезна
площ 273.95кв.м., включително инсталациите към него и наличното
кухненското оборудване и обзавеждане", считано от 21.03.2013 г. за срок от 5
години;
2. Договор за отдаване под наем на част от имот публична държавна
собственост с конкретно предназначение Из 116/30.09.2014г., сключен между
ИУ –Варна (наемодател) и „Залива 47-СП" АД (наемател) за отдаване под
наем, за временно и възмездно ползване на част от недвижим имот - публична
държавна собственост, находящ се в сградата на ИУ-Варна, бул. „Княз Борис
I" № 77 и представляващ „Заготвителен блок за хранене с площ 364кв.м.,
включително инсталациите, кухненското оборудване и обзавеждане, находящ
се в гр. Варна, Икономически университет -Варна, Учебен блок - 1", считано
от 01.12.2014 г. за срок от 5 години;
З. Договор за отдаване под наем на недвижим имот № РД 15-
82/10.05.2018г., сключен между ИУ – Варна (наемодател) и „Залива 47-СП"
АД (наемател) за отдаване под наем на недвижим имот за временно и
възмездно ползване на част от недвижим имот - публична държавна
собственост, находящ се в гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев" № 24 - Учебен
блок 2, и представляващ „Кухня към служебна сторова с полезна площ 273.95
кв.м., включително инсталациите към него и наличното кухненското
оборудване и обзавеждане", за срок от 7 години, считано от датата на
подписване на протокол-опис за предаване на имота.
В раздел VI „Специфични условия" на трите договора, страните
уговорили наемателят „Залива 47-СП" АД да приготвя и продава храни и
напитки за редовно столово хранене на студентите, преподавателите,
служителите и гостите на ИУ-Варна, за обяд и вечеря - пет дни в седмицата и
3
да осигурява кетъринг. Уговорено било продажбата на храната на студентите
да се извършва от наемателя по магнитно-картова система, за което се издава
касов бон и разпечатка, които да се предоставят на наемодателя за отчитане
на субсидираното студентско хранене; два пъти месечно наемателят следвало
да издава фактура на основание подписан приемо-предавателен протокол за
отчитане на субсидираното студентско хранене като заплащането на
фактурата се извършвало по банкова сметка на наемателя.
За Икономически университет - Варна и трите договора били подписани
от ректора П.И. – заемащ тази длъжност до 30.05.2019 година.
Условията и редът за ползване на студентските общежития и столове от
студентите, докторантите и специализантите в редовна форма на обучение
били уредени в Наредба за ползване на студентските общежития и столове
По силата на чл. 30, ал. 2 и чл. 31 от Наредбата ежегодно била
предоставяна държавна субсидия за студентско столово хранене, която се
ползвала от студентите, докторантите и специализантите като с размера й се
намалявала цената ползвана храна. Размерът на субсидията за отделните
хранения и базовата стойност на едно хранене се определяла от ректора на
учебното заведение, поради което и със съответна заповед въззивникът
определил базовата стойност на едно хранене за 2018г. в рамките на 3.90лв.,
за студенти и докторанти при държавна субсидия за едно хранене 1.60лв., а за
един храноден в размер на 3.20лв.. При консумация над базовата стойност
(3.90лв.) - намалението било в размер на 1.60лв., а при консумация под
базовата стойност (3.90лв.) - намалението било 60% от консумираното, но не
повече от 1.60лв.
В периода от 16.01.2018 г. до 21.12.2018 г. от „Залива 47-СП" АД били
съставени 33бр. с получател Икономически университет - Варна, в които като
вид на стоката/услугата било вписано „Разходи за субсидирано студентско
хранене“ за период. По фактурите не бил начисляван ДДС, а като основание
за получена нулева данъчна основа и неначисляване на ДДС било вписано
„Намаление на данъчната основа по чл. 26, ал. 3, т.2 вр. §1, т.15, изр. 2 от ДР
на ЗДДС". По издадените фактури били извършени плащания общо в размер
на 406 496.654лв. Плащанията били извършени с бюджетни платежни
нареждания с наредител Икономически университет-Варна, по банкова
сметка на „Залива 47-СП" АД и били осчетоводени по счетоводна сметка 6012
,,Разходи за храна“ и били отчетени по §§ 10-11 „Храна".
В хода но инспекцията било установено също така, че стойността на
разходените през 2017год. средства за студентско хранен бил общо в размер
на 415 891.60лв. без ДДС.
При тези констатации св. Н. приела, че е следвало на осн. чл. 17, ал.1 от
ЗОП да бъде приложен реда предвиден в ЗОП, доколкото стойността на
направените през 2017год. разходи и планираните по бюджета за 2018год.
такива попадат в праговете по чл. 20, ал.2, т.2 от ЗОП. Приела че е налице
извършено нарушение на ЗОП и на 28.10.2020год. съставила срещу
4
въззивника АУАН № 11-01-682/28.10.2020год. за това че към 16.01.2018г.
(датата на първата за 2018г. Фактура № **********/16.01.2018г. за разходи за
субсидирано студентско хранене), в гр. Варна, в качеството си на ректор и
публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т.14
от ЗОП не е приложил предвидения в закона ред при наличие на основания за
това с което деяние нарушил чл. 17, ал.1 вр. чл. 20, ал.2, т.2 вр. чл. 3, ал.1 от
ЗОП.
Актът бил съставен в присъствието на въззивника, бил му предявен и
подписан от него като му бил връчен и екземпляр от него.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника, чрез пълномощник, подал
писмени възражения срещу него. Възраженията не били възприети и на
28.04.2021год., въз основа на акта, зам. директора на АДФИ издал
атакуваното НП като приел изцяло фактическата обстановка изложена в акта,
приел че въззивника е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал.1 вр. чл. 20, ал.2,
т.2 вр. чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОП и на основание чл.256, ал.1 от ЗОП в сила от
15.04.2016год.) му наложил адм. наказание глоба в размер на 4877.96лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени
така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени
поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда с доверие.
Съдът предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно
законосъобразността му, обосноваността и справедливостта на наложеното
наказание, прави следните правни изводи.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което същата
е допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица.
В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а
именно: налице е пълна неяснота досежно това за какво точно нарушение и
при какви приети за установени факти въззивника е привлечен към адм.
наказателна отговорност с АУАН и съответно е наказан с НП.
От съдържанието на АУАН и НП не може еднозначно да се установи
дата на която АНО приема че е извършено нарушението. В АУАН и НП е
прието, че нарушението било извършено към 16.01.2018год. на която дата
била издадена първата фактура от за разходи за субсидирано студентско
хранене. От съдържанието на НП, а и от материалите към АНП се установява,
че посочената фактура е издадена от „Залива – 47 СП“ АД, а разхода е бил
заплатен на 23.01.2018год. не става ясно и с кое действие или бездействие
въззивникът е осъществил състава на вмененото му нарушение на чл. 17, ал.1
от ЗОП. Фактурата от 16.01.2018год., която е посочена като основание за
определяне на датата на нарушението е издадена от „Залива – 47 СП“ АД.
5
Няма как издаването на фактура от трето лице да е деянието с което
въззивника е извършил вмененото му нарушение. В същото време сред
описаните многобройни факти осъществили се в периода 2013год. – 2018год.,
липсва конкретно посочване на действията с които е възложено извършването
на услугите по приготвяне и доставка на храна които са счетени от АНО за
обект на обществена поръчка – дали това са договорите за наем с което е
регламентирана организацията на столовото хранене и отчитане на
субсидираното хранене, които са от дати различни от 16.01.2018год. (два от
договорите са от дати далеч преди посочената - съответно от 20.03.2013год. и
от 30.09.2014год., а третия е от дата след 16.01.2018год. – от 10.05.2018год.)
дали това са датите на приемо-предавателните, датите на бюджетните
платежни нареждания, които също са различни или друго. Предвид
естеството на услугите, за които се твърди че са обект на обществена поръчка
не е изяснен начина на формиране на стойността на обществената поръчка с
оглед конкретно приетият от университета цикъл за възлагане по реда на чл.
244 от ЗОП.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и най-вече
датата на извършването на нарушението (последната освен, че е елемент от
обективната страна на всяко нарушение е и от съществено значение както за
преценка на приложимия материален закон, така и за преценка на
давностните сроковете по чл. 34 от ЗАНН, чл. 261 ат ЗОП и по чл. 82 от НК),
както и действието или бездействието, с което е осъществен съставът на
нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите
индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по
ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита
на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е
квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Липсата им представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
изискването за съдържание на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление, което налага отмяната на
последното. В горната насока е налице и константна практика на Адм. съд -
Варна в това число и по дела между същите страни при идентични факти –
Решение № 1513/19.11.2021год. по к.а.н.д. № 2153/2021год.; Решение №
544/20.04.2022год. по к.а.н.д. № 164/2022год.; Решение № 591/28.04.2022год.
по к.а.н.д. № 635/2022год..
Що се касае наведеното в жалбата възражение за допуснато нарушение
на чл. 40, ал.1 от ЗАНН то не се споделя от съда. Съгласно цитираната
разпоредба актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите на установяване на
6
нарушението. В случая видно от показанията на св. Н. АУАН е бил съставен в
присъствието на въззивника, а от материалите по АНП се установява, че той
му е бил предявен и въззивника след като се е запознал със съдържанието му
го е подписал. На въззивника е бил връчен и препис от АУАН. В подкрепа на
твърденията си за неприсъствено съставяне на АУАН въззивникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства. Следва обаче да бъде отбелязано,
че дори това да е било така, то предвид на това, че на въззивника е бил връчен
препис от АУАН, то ако и да има нарушение то не е от категорията на
съществените такива, тъй като само по себе си не води до ограничаване на
правото на защита на въззивника. С получаване на преписа от АУАН
въззивникът се е запознал с неговото съдържание и е разполагал с
възможност да организира защитата си съобразно изложените в него факти,
което е и сторил незабавно с подаване в срок на писмено възражение срещу
акта.
Доколкото с НП на въззивника е наложена санкция по чл. 256, ал.1 от
ЗОП (в редакция в сила от 15.04.2016год.) за нарушение на чл. 17, ал.1 вр. чл.
20, ал.2, т.2, вр. чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОП и с оглед изложените в НП факти и
събраните доказателства съдът счете, че НП е издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения.
На първо място съдът намира за основателни доводите изложени в
жалбата за липса на нарушение, тъй като не е налице предоставяне на услуга
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а предоставяне под наем на части от
недвижим имот публична държавна собственост при специфични условия.
Действително, на наемателя са изплащани суми, представляващи държавна
субсидия, но това обстоятелство не е достатъчно да обоснове приложимостта
на ЗОП. В тази връзка следва да се съобрази нормата на § 2, ал. 2 от ДР на
Наредбата (ДВ, бр. 19 от 2021 г., която следва да намери приложение с оглед
нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН), според която когато дейността в
студентските столове се осъществява от наемател, регистриран по Търговския
закон и Закона за данък върху добавената стойност, се допуска начисляване
на печалба за търговеца, в размер не по- висок от 15 на сто от себестойността
на храната (продукцията) по ал. 1, както и ставката за данък върху добавената
стойност. Видно е, че нормата е въведена, за да се регулира вече
съществуваща практика, при която студентските столове се предоставят за
ползване съобразно предназначението им на наемател. Посоченото изменение
е установено с Постановление № 68 на МС от 26.02.2021 г. за изменение и
допълнение на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове.
В Доклад от министър на образованието и науката относно предложения
проект за Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение
на Наредбата се посочва, че с него се предоставя възможност на висшите
училища да сключват договори със специализирани фирми за осъществяване
на студентско столово хранене, като правата и задълженията на страните да
се уреждат в договори между тях при стриктно спазване на изискванията на
7
наредбата. Във връзка с предложения проект от МОН е изготвен и Формуляр
за частична предварителна оценка на въздействието, в който също се посочва,
че целта на проекта е да се предостави възможност на висшите училища да
сключват договори с предприятия в областта на общественото хранене за
осъществяване на студентско столово хранене, като правата и задълженията
на страните да се уреждат в договори между тях при стриктно спазване на
изискванията на Наредбата. Сочи се, че по този начин ще се уреди
нормативно съществуващата сега практика висшите училища, които по една
или друга причина не могат сами да управляват студентското хранене, да
искат разрешение от МОН за отдаване под наем на студентски столове. С
оглед § 2, ал. 2 от ДР на Наредбата и предвид изложените мотиви за
предприетото изменение съдът не констатира наличие на основания за
провеждане на процедура по ЗОП. Приема се от вносителите на проекта, че
договорите следва да бъдат сключвани при спазване на изискванията на
наредбата, а не на ЗОП. Трайно установена практика е също така, че при
предоставяне под наем на студентски столове приложимият закон е ЗДС, а не
ЗОП (в този смисъл са Решение № 5192 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. №
13390/2012 г., IV о., Решение № 1600 от 6.07.2012 г. на АдмС - Пловдив по
адм. д. № 2281/2009 г.; Решение от 21.09.2011 г. на АдмС Габрово по адм. д.
№ 156/2011 г. и др., в които съдилищата не са констатирали
незаконосъобразност на проведените търгове по ЗДС).
Предвид всичко изложено, като съобрази действащата нормативна
уредба и установената по въпроса съдебна практика съдът формира извода, че
процесното нарушение не е осъществено, тъй като не са налице достатъчно
основания да се счете, че се касае за предоставяне на услуга по приготвяне и
доставяне на храна.
На следващо място дори и да се приеме, че се касае за услуга, което е
налагало провеждане на процедура по ЗОП съобразно чл. 17, ал.1 от същия
закон, каквато няма спор между страните че не е проведена, то неправилно от
АНО в случая е била наложена санкция съобразно нормата на чл. 256, ал.1 от
ЗОП (в редакция в сила 15.04.2016год.).
Посочената разпоредба предвижда санкция за възложител, който
възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно
нейната стойност.
От обективна страна състава на това нарушение изисква да е била
проведена процедура по ЗОП, но тя да не съответства на предвидената в
закона такава, съобразно стойността на поръчката, да е по-облекчена.
Например проведена е процедура по ПРЯКО ДОГОВАРЯНЕ при предвидена
в ЗОП, съобразно стойността на поръчката ОТКРИТА ПРОЦЕДУРА.
Настоящия случай обаче не е такъв. Процедура по ЗОП изобщо не е била провеждана, поради което и приложимата санкционна норма е чл. 256, ал.2 от ЗОП (в редакция в сила 15.04.2016год.) доколкото тази норма предвижда санкция за възложител който
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете че обжалваното НП е
незаконосъобразно, същото е издадено в нарушение както процесуалния, така
8
и на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника
(искането е направено във въззивната жалба – л. 26 Раздел „Л“) така и от
въззиваемата страна (искането е направено в съдебно заседание от процес.
представител) като и двете искания са направени своевременно.
По искането на въззивника.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) въззивникът има
право на разноски съобразно нормата чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
от АПК.
В случая обаче въззивникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства установяващи направени от него разноски в хода на съдебното
производство включително и такива за адвокатско възнаграждение. По делото
е налично единствено пълномощно. Липсват договор за правна защита и
съдействие или други документи съдържащи уговорки за заплащане на
адвокатско възнаграждение, неговия размер и пр. както и такива за
реализирано плащане на адвоката. При отсъствие на доказателства за плащане
на адвокатско възнаграждение според настоящия съд няма законово
основание такова да бъде присъдено на страната под формата на разноски. В
тази насока са и задължителните указания, дадени в ТР № 6/06.11.2013г. по
т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско
възнаграждение от представянето на доказателства за реалното му плащане.
Предвид изложеното по-горе съдът счете,че искането на въззивника
макар и допустимо се явява неоснователно.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото (НП подлежи на отмяна) искането процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът също прие за неоснователно. В тези случаи разноски
не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 11-01-682/28.04.2021г. на зам. директора на АДФИ
гр.София, с което на П.Б. И. ЕГН ********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 4877.96лв. на основание чл.
256, ал.1 от ЗОП(в сила от 15.04.2016год.) за нарушаване нормата на чл.
чл.17, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, т.2 от същия закон.
9
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Б. И. ЕГН ********** за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10