Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7111/2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от С.Б.С. срещу
ЗК „Л.И.“ АД искова молба за осъждането му да й заплати обезщетение в размер на
150 000 лева за претърпени болки и страдания от смъртта на дъщеря й И.С.Р.при
ПТП на 20.07.2015 г., ведно със законната лихва от 20.07.2015 г. до
окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 20.07.2015 г.
дъщеря й И.Р.била пътник на задна седалка в управлявания от П.П.П. л.а. „Ауди А3“ с рег. № *******. При движение на
автомобила в посока от гр. Бургас за гр. София П. нарушил правилата за движение
по пътищата и предизвикал ПТП, при което настъпила смъртта на И.Р..
Между ищцата и нейната дъщеря съществувала топла
връзка и със загубата на Р.ищцата била преждевременно лишена от обичта,
вниманието и грижите, с които се ползвала. С. Бояджиева понесла изключително
тежко смъртта на детето си и не могла да преодолее мъката си. Търпените
страдания от смъртта на дъщеря си оценява на 150 000 лева.
Към датата на увреждането за л.а. „Ауди“, модел „А3“
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК „Л.И.“
АД, поради което ответникът следвало да поеме отговорността за заплащане на
обезщетението.
Ответникът е подал отговор, в който е оспорил размера
на иска като завишен. Възразява за съпричиняване на вредите от И.Р., която
пътувала без поставен обезопасителен колан. Заявява и възражение за погасителна
давност на претенцията за мораторна лихва.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Ауди“, модел „А3“ и ЗК „Л.И.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява
в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Налице е
валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество, което
обстоятелство е отделено като безспорно между страните с определение от 03.11.2020
г.
С влязла в
сила на 31.10.2016 г. присъда № 88 от 13.10.2016 г. по НОХД № 244/2016 г. по
описа на ОС – гр. Ямбол П.П.П. е признат за виновен в
това, че на 20.07.2015 г. около 12.40 ч. на АМ „Тракия“, в района на 292 км в
посока от гр. Бургас към гр. София, при управление на МПС – л.а. „Ауди А3“ с
рег. № *******, собственост на И.С.Р., е нарушил правилата за движение,
визирани в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на
което е допуснал ПТП с л.а. „Опел“, модел „Астр“ с
рег. № *******, собственост на В.Г.Х.от гр. Варна и по непредпазливост причинил
смъртта на И.С.Р.от гр. София.
Съгласно
чл. 300 от ГПК присъдата е задължителна за граждански съд относно извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за настоящия съдебен състав е задължително приемането за установени на
обстоятелствата, че П.П.П. е извършил посоченото
деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1
от НК, пряката причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него
вреди, включително вината на водача на увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.).
Установява
се от приетото по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх. № ГР0105-125
от 22.07.2015 г. на Община Столична, район „Надежда“, че С.Б.С. е майка на И.С.Р..
Ищцата е сред най-близките родственици – възходящ от първа степен на починалата
при процесното ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Разпитаният по делото свидетел А.С.е била съседка и
приятелка на И.Р.. Славева разказва за свои лични впечатления между ищцата и
нейната дъщеря.
Докато не живеели заедно, С. често ходела при И.и редовно се чували. След като И.се
разделила с мъжа, с когото живеела, се преместила при майка си заедно с детето
си. Около седем години живели в едно домакинство, като били опора една на
друга. И.редовно търсела съвети от майка си, когато имала някакъв проблем. С.
помагала в отглеждането на дъщерята на И.. От своя страна И.помагала на майка
си финансово и морално.
С. понесла вестта за
нелепата смърт на дъщеря си изключително тежко. И.била най-близкият й човек и
най-голямата опора и подкрепа. Единствената й утеха било детето на И.– Г., за
което С. отделяла време, внимание и грижи.
Ищцата е преживяла състояние на
продължителен стрес и депресивно състояние, с което ще се бори до края на
живота си. Майката на И.е търпяла и ще
продължи да търпи изключително тежки страдания, които трудно могат да бъдат
материално оценени. Стресът от внезапната загуба на дете е неизмерима и няма
парична цена, която да компенсира най-голямата трагедия в живота на всеки
родител – да погребе детето си. Нелепата и внезапна
смърт на 34-годишната й дъщеря е довела до чувство на безнадеждност и
непримиримост с несправедливостта да преживее смъртта на детето си. С.С. е загубила своята морална и финансова опора в лицето на
дъщеря си И.. Смъртта й е внесла самота и мъка в дома на ищцата. Единствената й
утеха е внучката й Г., дъщеря на загиналата при ПТП И.Р..
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 120 000 лева е справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди от майката на И.Р.. В този размер ще бъдат репарирани в
относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на С.С..
За да определи обезщетението на тази стойност, съдът
съобрази и непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като от 11.06.2012 г. са определени следните размери на застрахователните суми
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите - за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: за всяко събитие
при едно пострадало лице - 2 000 000 лв., а за всяко събитие при две или повече пострадали
лица - 10 000 000
лв. (чл. 266 от КЗ (отм.). Конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 20.07.2015 г., когато е настъпилото произшествието, от което са
произтекли вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на И.Р.за настъпването на вредите – пътуване без поставен обезопасителен
колан. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва
да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г.
на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало
до уврежданията, в случая – летален изход. За този факт, доколкото възражението
е направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по гражданската
отговорност на делинквента).
От заключението на приетата по делото комплексна
авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза се установява, че при ПТП на
20.07.2015 г. смъртта на И.Р.е настъпила вследствие получени от нея травми,
несъвместими с живота. Р.е изпаднала извън л.а. „Ауди А3“, в което е била
пътник и това установява по категоричен начин, че е била без поставен
обезопасителен колан. Причинната връзка между нарушение на задължението на
пострадалата по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и вредоносния резултат (смъртта на Р.)
е задължително условие за намаляване на определеното от съда обезщетение поради
съпричиняване. Според заключението на приетата по делото експертиза при
поставен обезопасителен колан пострадалата не би изпаднала от автомобила и
получените увреждания биха били различни от действително установените.
Изключени са тежките травми от удар и приплъзване по терен. Поставянето на
колана би предотвратило тежко травмиране и съответно настъпилия летален изход.
Като причина за смъртта се сочи множествена (черепно-мозъчна, гръдно-коремна и
гръбначно-мозъчна) травма с голяма вътрешна кръвозагуба, причинила рязък срив
на хемодинамиката и дихателна недостатъчност.
Така даденото заключение съдът кредитира като
обосновано, обективно и компетентно дадено. Въз основа на него съдът достигна
до категоричния извод, че И.Р.е била без поставен предпазен колан и това е
причината за получи увреждания, довели до летален изход за пострадалата. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в л.а. „Ауди А3“ са пътували още
двама души и не само никой от тях не е пострадал фатално, но и липсват данни за
получени от останалите пътници тежки или средни телесни повреди, поставящи
живота им в опасност. Липсват и описани при аутопсията на Р.коланни
травми.
По тези съображения възражението на ответника
за неспазване на задължението на пострадалата И.Р.по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП
съдът намира за основателно и следователно определеното от съда обезщетение
следва да бъде редуцирано.
Относно размера на съпричиняването
съдът съобразява практиката на ВКС в идентични случаи и той е 30% (решение №
109/13.01.2021 г. по т.д. № 2410/2019 г. на ВКС, І т.о., решение №
127/31.12.2020 г. по т.д. № 1555/2019 г. на ВКС, І т.о., решение № 85/01.07.2020
г. по т.д. № 843/2019 г. на ВКС, ІІ т.о.). При прилагане на този процент на
съпричиняване от страна на пострадалата, дължимото от ответника обезщетение
възлиза на сумата от 84 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД)
– момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
нормата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността му е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането – 20.07.2015 г.
Ответникът е направил възражение за погасителна
давност, което е основателно. Вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“, пр. 2 от ЗЗД. Искът е предявен на
17.07.2020 г., поради което лихвите за времето от 20.07.2015 г. до 16.07.2017
г. са погасени по давност. Такива се дължат за период от три години преди
датата на завеждането на исковата молба – от 17.07.2017 г.
Претенции за присъждане на разноски са направили и
двете страни. Ищцата претендира 4 500 лева разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение. Доказателства за уговарянето и съответно заплащането
му от С.С. липсват, поради което тази претенция е
неоснователна.
Ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер от 3 360 лева и 168 лева
депозит за експертиза по делото.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответникът. Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищцата дължи да заплати на
ответника сумата от 352 лева разноски за производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на С.Б.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
84 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
дъщеря й И.С.Р., ЕГН ********** при ПТП на 20.07.2015 г., ведно със законната лихва
от 17.07.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 150 000 лева и за мораторни лихви за периода
20.07.2015 г. – 16.07.2017 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 3 360 лева държавна такса и 168 лева депозит за експертиза по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.Б.С., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 352 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: