Р Е Ш Е Н И Е
260253/27.5.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на седемнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при
секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 551/2021 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск, с правно основание чл. 327 вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр.
чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД,
с ДДС, от „Диавена“
ООД гр. Шумен, против „Камчаткафиш“
ООД гр. Варна, за присъждане цена
на продадени стоки по търговски отношения между
страните, за които
ищецът е издал данъчна фактура № **********/09.09.2020 г., на стойност 1504.92 (хиляда петстотин и четири лева и деветдесет и две
стотинки) лева, ведно
с искане за присъждане на законна лихва върху сумата за периода от 24.02.2021 г. до пълно плащане.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че като производител и търговец на
консервирани, рибни продукти продал на ответника стоки за което издал данъчна фактура №
**********/09.09.2020 г. Твърди, че стоката била получена
от управителя на ответното дружество, което било удостоверено с подпис от
негова страна върху фактурата за „приел“.
Договореният падеж за плащане бил 16.09.2020 г.. На ответника била изпратена Покана,
която била получена на 22.10.2020 г.. Плащане не последвало. Моли съдът да
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му плати сумата от
1504.92 лв. - задължение по данъчна фактура № **********/09.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.02.2021 г. до пълното плащане.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, не е подал писмен отговор на исковата молба,
не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск; по
обстоятелствата, на които се основава; не е изложил възражения срещу исковите
претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не е
представил писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и
предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че
ответникът е загубил възможността да упражни тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
В
хода на проведеното по делото съдебно заседание, ищецът чрез процесуален
представител, поддържа предявения иск. Управителят на ответното дружество представя
доказателство за извършено плащане в хода на процеса. Ищецът признава плащането, като
претендира законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до датата на извършеното
плащане – 23.03.2021 г., както и разноски.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна
страна следното:
От
изложеното в исковата молба, както и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са се намирали във валидни търговски отношения,
както и че ответникът дължи сумите за главница, лихва и
разноски.
С
оглед представеното в съдебно заседание от ответната страна
платежно
нареждане от 23.03.2021 г. /л. 31/ и изявлението
на ищеца за извършено плащане по фактура № **********/09.09.2020 г.,
на сума в размер на 1504.92 лв.,
се установява, че ответникът е платил
дължимата сума за главница на 23.03.2021 г.
Поради извършеното
плащане в хода на процеса, като страните не спорят относно датата и размера му,
съдът намира предявения иск за главница за неоснователен, поради погасяване и с
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде отхвърлен. Ищецът
не е направил оттегляне на иска, а поддържа произнасяне с решение, като с
исковата молба и в съдебно заседание претендира законна лихва за периода от
подаване на исковата молба – 24.02.2021 г. до датата на плащането – 23.03.2021
г., както и сторените в производството разноски.
Предвид
установеното по делото, че ответникът е платил задължението си на 23.03.2021 г.
следва искането да ищеца да бъде уважено. Изчислена служебно законната лихва, върху сумата от 1504.92 лв. е в размер на 11.70 лв.
Отговорността
за разноските, като гражданско облигационно
правоотношение, е правото на едната страна да иска и
задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в
чиято полза съдът е решил делото. Извършеното
изпълнение от ответника, след получаване на преписа от исковата
молба, се отразява върху разпределението на разноските, тъй като от този факт,
независимо, че съдът следва да постанови отхвърлителен дизпозитив, следва
произнасяне по искането за разноските на ищеца, по общото правило на чл. 78,
ал. 2 ГПК. Приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване
на ответника от разноски предполага кумулативното наличие на две предпоставки:
1/ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и 2/да
признае иска. Само при кумулативното наличие на тези две предпоставки
разноските се възлагат върху ищеца. Плащането е извършено след призоваването на
ответника. При хипотезата, че ответникът изпълнени в хода на процеса, се налага извода, че с
поведението си е дал повод за завеждане на делото - не е погасил дълга си преди
процеса, поради което извършеното в
хода на процеса изпълнение не го освобождава от задължението за
разноски. В този смисъл съдът намира, че не е налице предвиденото в
разпоредбата първо кумулативно условие - да не е дал повод за завеждане на иск.
Поради това сторените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ответната страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля
предявеният от „Диавена“ ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление; гр.
Шумен, ул. „Индустриална“
№ 2ЗА, против „Камчаткафиш“
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „СВ. СВ.
Константин И Елена“, ул, „46-ТА“ № 5, ап. 16, иск, с правно основание чл. 327
вр. чл. 288 вр. чл. 286 ТЗ, вр. чл. 266, вр. чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата
от 1504.92 (хиляда петстотин и четири
лева и деветдесет и две стотинки) лева, с ДДС - цена за доставени стоки по
търговски отношения между страните, за което ищецът е издал данъчна фактура №
**********/09.09.2020 г., като погасени чрез плащане в хода на делото.
Осъжда
„Камчаткафиш“
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „СВ. СВ.
Константин И Елена“, ул, „46-ТА“ № 5, ап. 16, да плати на „Диавена“ ООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление; гр. Шумен, ул. „Индустриална“
№ 2ЗА, сумата 11.70 (единадесет лева и седемдесет стотинки) лева, законна лихва
от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2021 г. до
датата на извършване на плащането – 23.03.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Осъжда
„Камчаткафиш“
ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „СВ. СВ.
Константин И Елена“, ул, „46-ТА“ № 5, ап. 16, да плати на „Диавена“ ООД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление; гр. Шумен, ул. „Индустриална“
№ 2ЗА, сумата 474.20 (четиристотин седемдесет и четири
лева и двадесет стотинки) лева,
представляваща разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: