Р Е Ш Е
Н И Е № 68
30. 12.
2016 год.
гр. Ч.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Ч.…………………….състав
На 20. 12.
2016 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: М.Т.
Сложи за разглеждане докладваното от председателя ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 534 по описа за 2016 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 127 ал. 2 от СК.
Ищецът изнася в
исковата си молба, че от съвместното им съжителство с ответницата имА. родено едно дете – малолетния им син Я. А.И. с ЕГН **********.
С ответницата живеели на съпружески начала в къщата на баща му в гр. Ч., ул.
Победа 52, като съжителствА. заедно с неговите
родители, брат му и по- малката му сестра. В края на месец юли 2016 г. имА. скарване с ответницата и вечерта към 19- 20 часа
същата му казала, че ще отиде за малко у баща си, който живеел на същата улица.
Със себе си взела и малкия им син, след което майка му отишла да я потърси, но
баща й казал, че няма да я пусне и щял да я ожени за друг. На по следващия ден
ищецът отишъл да я потърси, но баща й отново казал, че няма да я пусне и щял да
я ожени. Тогава поискал да види сина си и те му позволили и така минА. 10- тина дни. Впоследствие
съседите казА., че заминала и заживяла с някакъв мъж
от с. Крушево, общ. Първомай и разбрал, че действително е заживяла с мъж на име
А.Г. в с. Крушево.
На 21. 08. 2016 г.
брат му бил канен на сватба в същото село и го помолил да говори с ответницата
да вземе сина му да го види и брат му довел малкия вкъщи. Детето било болно и
на другия ден го завел на лекар. Ответницата дори не си била направила труда да
го запише на личен лекар в Община Първомай. От тогава до днес, почти 2 месеца
детето било при ищеца и той полагал грижи за него. От тогава ответницата
няколко пъти си идвала на гости на родителите си в Ч., но нито веднъж не
потърсила сина си Я. и не проявила желание да го види.
Изнася още в молбата
си, че има желание да се грижи за сина си. Неговите родители също заявявА., че ще му помагат в отглеждането на сина му, както
досега. Синът му бил свикнал с обстановката вкъщи и нямало да му се налага да
се адаптира към нови хора и битови условия. Детето било много привързано към
него и към майката на ищеца. Къщата, в която живеели, била на баща му. Имало
договор за отстъпено право на строеж и стара реА.зирана вече виза за проектиране. Къщата им се състояла от 2
стаи, салон и килер. ИмА. и пристройка, която била
обособена като баня. Вътре в жилището имало течаща вода. Едната стая била
определена за ползване само за него и за синът му. ИмА.
всички нормални условия за отглеждане на детето.
Работил на трудов
договор по програма към Община Ч. като общ работник и получавал около 330 лв.,
като в най- скоро време отново щяла да бъде подновена програмата и щял да
започне работа. Счита, че след като ответницата е оставила детето им почти 2
месеца да живее при него, без да го потърси, показвало отношенията й към
родителските задължения. Освен това, намирал за неудачно детето да заживее в
домакинство с чужд мъж, който живеел на съпружески начала с майка му. Оставайки
да живее при ищеца, по този начин детето ще продължи да живее в същата
обстановка и социално обкръжение, както и до момента нямало да му се налага да
живее с лице, което не е негов биологичен родител.
Моли съда, след като докаже
иска си, да постанови решение, с което да определи местоживеенето на синът им Я.
А.И. при А.И.А. с ЕГН **********, като негов баща, а именно: гр. Ч., ул. Победа
52, да предостави упражняването на родителските права върху малолетния Я. А.И.
с ЕГН ********** на бащата. Да определи режим на лични отношения на майката З.А.Б.
с детето Я., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 8.
00 часа в събота до 16. 00 часа в неделя / с преспиване /, както и един месец
през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата. Да осъди майката З.А.Б.
да заплаща на А.И.А., в качеството на баща и законен представител на
малолетното дете Я., месечна издръжка в размер на 105 лв., платима до 10- то
число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва при забава,
считано от датата на завеждане на ИМ – 12. 10. 2016 г. до настъпване на законни
основания за промяна или прекратяването й. Моли да осъди ответницата да заплати
направените по делото разноски – за завеждане и водене на делото и адвокатски
хонорар.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответната
страна, но в съдебно заседание ответницата редовно призована, явява се и взема
становище, че не признава иска и желае детето да живее при нея.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както и от становището на страните, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Настоящото
производство е образувано по молба на А.И.А. срещу З.А.Б..
Претенцията
на ищцовата страна е съдът със съдебно решение да
предостави упражняването на родителските права върху непълнолетното дете Я. И.А.,
да определи местоживеене на същото при бащата – А.И.А. и да определи режим на
лични контакти на детето с майката и ответник по делото, както следва: всяка
първа и трета неделя от месеца, от 8. 00 часа в събота до 16. 00 часа в неделя,
с пренощуване, както и един месец през цялото, който не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата.
В
конкретния случай ищцовата страна претендира съдът да
се произнесе и със съдебно решение, с което да осъди ответника да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 105 лв., платима до 10– то число на месеца,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на ИМ – 12.
10. 2016 г.
Следователно,
в конкретния случай правното основание на предявения иск е чл. 127 ал. 2 от СК,
а именно, че при положение, че родителите не постигнат споразумение по ал. 1, а
именно не постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава
от РС по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и
издръжката му, съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 от СК.
Видно
от представените по делото писмени доказателства, а и от разпитаните в хода на
производството свидетели се установява, че родители на детето Я. са съответно
страните по делото: майка З.А.Б. – ответник по делото и баща А.И.А. – ищец по
делото. От горното се установява съответно активната и пасивна легитимация на
страните. По тези факти и обстоятелства не се спори от страните по делото.
В
настоящото производство следва да бъде установена годността на всеки един от
родителите да полага адекватни грижи за детето, като в тази връзка следва да
бъде изследвана социалната среда, за която всеки един от тях би предложил за
отглеждане на дете, като пълноправен член на обществото, доходите, личните и
морални качества на родителите, битовите условия и всички тези елементи
пречупени през призмата и интереса на детето.
В
конкретния случай се касае до дете от мъжки пол и същото е на възраст от 3
години, видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 0195/ 04. 10 2016 г. издадено от Община Ч..
Тежестта
на доказване на тези доказателства тежи на всяка една от страните, т. е. всяка
една от страните следва да доказва родителския си капацитет и възможности. До
настоящия момент ответната страна, въпреки дадените й указания не представя
доказателства, установяващи нА.чие на трудови доходи
или служебна бележка от Агенция по заетостта, от която да се установява, че
същата е трайно безработна, от което съдът счита, че следва да приеме, че
получава доходи в размер на средно установената за страната работна заплата.
Ищцовата страна към настоящия момент
представя доказателства относно родителския капацитет на ищеца, както и видно
от разпитаните в настоящото съдебно заседание свидетели се установява и
възможност на ищеца да бъде подпомаган от трети лица при отглеждането и
възпитанието на детето, а именно неговите родители.
От
представените в хода на производството служебна бележка и социален доклад се
установява, че детето е записано в детска градина „ Слънце „ гр. Ч.- II „ б „
група, считано от 23.11. 2016 г., като редовно посещава занятията, което от
своя страна навежда на мисълта, че едно евентуално преместване на детето от
дома на баща му, където понастоящем се намира в новото обитание
на майката, за което не се събраха точни данни, би отделило детето, не само от
кръга на неговите близки, роднини и познати, но би променило и социалната му
среда свързана с посещенията му в детска градина и завързаните там контакти с
деца и госпожи.
От
представения социален доклад и от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че от м. март 2016 г. родителите на детето Я. не живеят заедно.
Майката е напуснала гр. Ч. и се е установила да живее в населено място в община
Първомай. През визирания период от месец март до настоящия момент грижи за
отглеждането и възпитанието на детето по същество полага бащата.
Съдът
счита, че при определяне на местоживеенето на детето и упражняване на
родителски права, а и при присъждане на първоначална издръжка, следва да се
ръководи от интересите на детето и отчитайки при кой от двамата родители детето
би получило адекватни грижи за своето възпитание и отглеждане.
Решаващ
критерий при определяне режима на мерките спрямо детето е интересът на детето.
Интересът, не като някакво субективно отношение, а като обективна категория.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС интересът на детето
следва да се преценява с оглед родителските качества, моралния облик на
родителите, материално битовите условия, възраст и пол на децата, привързаност между
деца и родители и между децата, възможността други лица да помагат при
отглеждането и възпитанието на децата, социалната среда т. н.
По делото се установи, че
бащата е подпомаган от трети лица при отглеждането и възпитанието на детето.
По отношение на материално-
битовото положение, съдът счита, че следва да даде приоритет на бащата и ищец
по делото. Това е така, защото се установи, че къщата която обитава семейството
на ищеца, е собственост на баща му и има обособена стая за ищеца и за детето.
От разпитаните по делото свидетели се установи, че бащата на детето, заедно със
своите родители, в дома си имат игрална зала, представляваща билярдна и
компютри, от които бащата получавал прилични доходи, съгласно свидетелските
показания. Съдът счита, че следва да кредитира показанията на разпитаните
свидетели. Същите не са роднини на нито една от страните. По техните показания
се установява, че са съседи, еднакво отдалечени от двете страни по делото.
Техните показания почиват на личните им възприятия, непротиворечиви са помежду
си, а и други доказателства оборващи показанията им не бяха събрани.
Доказателства относно
материално- битовите условия при които живее майката в хода на производството
не бяха събрани, въпреки предоставените на ответната страна процесуални
възможности и въпреки дадените от съда указания. Същата не ангажира каквито и
да е било писмени или гласни доказателства, от които да се установява
родителския й капацитет, трудовите й доходи, материално- битовото й положение,
образование, социално среда и т.н. Въобще не представи каквито и да е било
доказателства и не направи доказателствени
искания.
Водим
от горното съдът счита, че следва да постанови детето Я. А.И. да живее при баща
си, както и да предостави на същият упражняването на родителските права върху него.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че следва да бъде определен подходящ режим на лични
контакти на майката с детето, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 8. 00 часа в събота до 16. 00 часа в неделя, с преспиване,
както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
бащата.
Съдът
счита, че по този начин най- добре ще бъдат защитени интересите на детето.
По
отношение на издръжката:
В производството по
смисъла на чл. 127 ал. 2 от СК,
независимо дА. има искане или не за присъждане на издръжка, съдът е длъжен да се
произнесе относно същата.
Задължението за издържане на
детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на
детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дА. са трудоспособни и дА. могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер
на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1
СК. А.нея втора на чл. 142 СК посочва,
че минималният размер на издръжка
на едно дете
е равна на една четвърт от
размера на МРЗ, която съгласно член единствен, ал.
(1) ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 375 на
МС от 28.12.2015 г. за определяне на нов
размер на минималната работна заплата за
страната, от 1 януари 2016 г. е в размер на 420 лв.
Правото на детето да получи
издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно нА.чието
на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът, като взе предвид възрастта
на детето– 3 години / виж Удостоверение за раждане /, възможностите на
родителите, като взе предвид, че бащата полага грижи при отглеждането и
възпитанието на детето и като се съобрази с нормативната уредба, уреждаща
режима на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, счита, че месечно за
детето са необходими и достатъчни 190, 00 лв., от които 105. 00 лв. следва да
се поемат от майката, което счита, че е в нейните възможности, като се съобрази
с обстоятелството, че в хода на производството не се събраха и представиха
доказателства, същата да се грижи за други ненавършили пълнолетие деца., а останалата
част от сумата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието,
които трудно се оценяват в пари, следва да се поемат от бащата.
Предвид
изхода на производството, съдът счита, че следва да уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на направените по делото
разноски.
Водим от всичко гореизложено,
съдът счита предявения иск за основателен и доказан, поради което и на основание
чл. 127 ал. 2 във вр. с чл. 143 ал. 2 от СК, чл. 235 от ГПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАНОВЯВА, роденото от майка З.А.Б.
с ЕГН **********, с адрес: *** / къщата на А.Г. / и гр. Ч., ул. Победа № 30 и
баща А.И.А. с ЕГН **********, дете Я. А.И. с ЕГН ********** да живее при бащата А.И.А. с ЕГН **********,
на адрес: ***, като ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху детето Я. А.И. с посочено ЕГН на бащата
А.И.А. с посочено ЕГН, като ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на майката З.А.Б. с детето Я. А.И., както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване от 8. 00 часа в събота до 16. 00 часа в
неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпадат с отпуска на бащата.
ОСЪЖДА З.А.Б. с п. а. и ЕГН да заплаща на А.И.А. с п.а. и ЕГН, като баща и законен
представител на малолетното дете Я. А.И. месечна издръжка в размер на 105. 00 /
сто и пет / лева, платима до 10– то
число на месеца, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на ИМ – 12. 10. 2016 г., до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяването й.
ОСЪЖДА З.А.Б. с п. а. и ЕГН да
заплати по сметка на РС Ч. ДТ върху присъдената издръжка в размер на 151. 20 / сто
петдесет и един лева и двадесет ст. / лв., на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА З.А.Б. с п. а. и ЕГН да
заплати на А.И.А. направените по делото разноски в размер на 30. 00 / тридесет
/ лева- ДТ.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ОС Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: