№ 116
гр. Перник, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500108 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1165/ 17.11.23 г. по гр. дело 5755/ 22 г. районен съд Перник е
ОТХВЪРЛИЛ иска на „В. инженеринг“ ООД, с ЕИК: ********* и с адрес на управление: гр.
София, кв. Бенковски, ул. Оралица № 24 против Р. Г. Е., с ЕГН: ********** и адрес: *** за
осъждане на Р. Г. Е. да заплати на дружеството сумата от 2126.98 лева - главница,
представляваща обезщетение за неспазен от Р. Г. Е. в качеството му на работник срок на
предизвестие при прекратяване по негово искане на трудовия му договор с ищцовото
дружество като работодател по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ, извършено със заповед № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба -
14.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО СЪДЕБНО
ПРИХВАЩАНЕ изцяло със сумата от 1980.78 лева - трудово възнаграждение, дължимо от
„В. инженеринг“ ООД, но неизплатено на работника Р. Г. Е., за м. август 2022 г. /1690.10
лева/ и за м. септември 2022 г. /290.68 лева/ по трудов договор № *** и частично до сумата
от 146.20 лева /до размера на по-малкото вземане/ - обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в общ размер от 473.49 лева, дължимо от „В. инженеринг“ ООД, но
1
неизплатено на работника Р. Г. Е..
Против така посоченото решение в частта, с която първоинстанционният съд е
уважил направеното от ответника Р. Г. Е. възражение за прихващане за сумата от 2 126,98
лева е постъпила възивна жалба от адв.И., като пълномощник на ищцовото дружество.
Счита се, че решението е неправилно и необосновано в тази част, като
съображенията за това са следните:
1. 1. Неправилен е извода на решаващия състав, че представените по делото фишове за
заплатата на Р. Е. за м. август 2022 г. и за м. септември 2022 г. не могат да се
приравнят на разписка за получени суми, предвид липсата на волеизявление за
получаване на сумите (стр. 10, абз. 1 от Решението).
2. Действително чл. 270, ал. 3 КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща
на работника или служителя по ведомост или по разписка. Върховният касационен съд
обаче нееднократно е имал възможност да посочи в редица свои решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, че изброяването на документите по чл. 270. ал. 3 КТ е
примерно, неизчерпателно и не ограничава работодателя в способите на доказване на
извършеното плащане. /сочи се Решение № 186 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1871/2010 г., IVг. о., ГК в което е посочено, че изпълнението на задължението за
изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени
доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите
за заплати няма гражданскоправни последици/. В горния смисъл според
жалбоподателя няма пречка такива доказателства да бъдат и т.нар. „фишове за
заплата“, които носят подписа на работника.
В тази връзка е оспорен, като неправилен извода на първоинстанционния съд, че
фишът за заплата има само уведомителен характер и че с подписването му ответникът
единствено заявява, че е запознат какво му се дължи и на какво основание (стр. 10. абз. 1 от
Решението).
Ведомостта за заплатите не съдържа нормативно определени задължителни
реквизити, като нейното съдържание бидейки първичен счетоводен документ, който засяга
само дейността на предприятието, съгласно чл. 6. ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч)
съдържа най-малко следната информация: 1. наименование и номер на документа,
съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование на предприятието; 4.
предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 5. име и подпис на
съставителя. В практиката се използват различни софтуерни продукти, които оформят по
различен начин съдържанието на съответната ведомост. Предназначението на този
документ е да включва необходимата информация относно осигурителен стаж и
осигурителен доход на работника при изготвяне на съответните формуляри (образци УП)
необходими за пенсиониране и най-често съдържа - общи данни за работника, всички
видове възнаграждения, обезщетения, удръжки и чиста сума за получаване.
Според жалбоподателя, фиша представлява извлечение от ведомостта за заплати,
2
водена като единен документ единствено в електронен вариант, т.е. фишовете се явяват т.
нар. „лична ведомост за заплатата“, в които се съдържат всички необходими компоненти и
които се представят срещу подпис на работника при получаване на начисленото му трудово
възнаграждение. Много често в практиката вместо на самата ведомост, работниците и
служителите се подписват на фишовете. Настоящият случай е именно такъв. Видно от
приетите по делото ведомости за заплатите на „В. Инженеринг“ ООД за м. август 2022 г. и
за м. септември 2022 г. никъде в тях няма подписи на работници и служители. Това е така
именно, защото работниците и служителите, които получават заплатите си в брой ги
получават срещу подпис на фиша който, както вече отбелязахме, представлява лична
ведомост за заплатата. В този смисъл е Определение № 50926 от 20.12.2022 г. по гр. д. №
1959/2022 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Горните обстоятелства обаче не са взети предвид от решаващия състав, който
едностранно и без съобразяване на горните факти и приети по делото доказателства е приел,
че процесините фишове не представляват доказателства за заплащане на дължимите на Р. Е.
суми.
2. На следващо място, за да достигне до горепосочения неправилен извод, че
процесните два фиша не са доказателство за заплащане на претендираните от ответника
сума първоинстанционният съд неоснователно не е взел предвид и показанията на двамата
допуснати по делото свидетели, както и процесуалното поведение на самия ответник.
Действително на основание чл.164, ал.1, т.3 от ГПК не се допускат свидетелски
показания за установяване на обстоятелства, за които по закон се изисква писмен акт. Това
правило обаче не е абсолютно и от него се допускат изключения. Чл. 164, ал. 2 ГПК изрично
предвижда, че в случаите по чл.164, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат при
взаимно съгласие на страните. Настоящият случай е именно такъв. Двете страни (ищец и
ответник) са се съгласили за изслушване на свидетелски показания. Нещо повече, самият
ответник, сам е поискал допускането на свидетелски показания за установяване именно на
обстоятелството дали действително са заплатени претендираните от ответника Р. Е. суми
(стр. 3 от протокола от проведеното на 12.06.2023 г. съдебно заседание по делото).
Първоинстанционният съд е посочил в Решението, че кредитира показанията на свидетелите
Е. Г. и И.Б. и сам посочва, че техните показания са еднопосочни и последователни. С оглед
гореизложеното, неправилно обаче съдът не е взел предвид показанията на свидетелите
относно факта за изплащане на процесиите суми. Макар и служители на „В. Инженеринг“,
показанията на свидетелите съответстват изцяло на представените и приетите по делото
писмени доказателства.
Във връзка с горното оспорваме като неправилен и аргументът на
първоинстанционния съд на стр. 10, абз. 1 от Решението, че предишните няколко месеца
работникът е получавал заплатата си по банка и това допълнително подкрепяло тезата, че
фишовете не представляват доказателство за заплащане на претендираните от ответника
суми. Подобно едностранно тълкуване, без съобразяване на всички приети доказателства и
факти по делото, е неправилно. Кодексът на труда допуска заплащането да става както по
3
банка, така и в брой. В конкретният случай претенцирните суми са били платени в брой на
ответника, с оглед факта и задължението на работодателя, че при прекратяване на трудовото
правоотношение трябва да заплати на работника всички дължими суми във връза с
трудовото правоотношение. Това именно е посочено и от свидетеля И.Б. (стр. 5, абз. 2 от
протокола от заседанието от 30.10.2023 г. в първоинстанционното дело).
Първоинстанционния съд обаче не е съобразил и това обстоятелство, наред с неверните
обяснения на ответника дали е подписал фишовете.
Също така. първоинстанционният съд неправилно се е позовал и на показанията
на свидетеля И.Б. при мотивиране на извода, че процесиите фишове не представляват
доказателство за заплащане на претендираните от ответника суми. На стр. 10, абз. 3 от
Решението съдът посочва, че свидетелката Б. е заявила, „ че е съставила РКО при изплащане
на суми от касата на дружеството, но такъв по делото не беше представен от работодателя,
поради което и не може да се да се установи дали ответникът е подписал такъв документ “.
Точните твърдения на свидетеля Б. са: ,.В дружеството имаме каса. Тези
средства, изплатени на ръка са оправдани, за да бъдат извадени от касата, с фиша за
изплащане на брой“. Допълнително свидетелят Б. е посочила, че: „в края на месеца си
осчетоводявам всички заплати, които са изплатени в брой, с ордер.
От горното е ясно, че при ,.В. Инженеринг“ ООД на конкретния работник
трудовото възнаграждение се заплаща срещу фиш на който той се подписва. Впоследствие
счетоводителят изготвя за счетоводни цели ордер за всички изплатени за съответния месеца
заплати, а не за всеки работник поотделно.
С оглед всичко гореизложено, считаме, че първоинстанционният съд е стигнал да
неправилни изводи в обжалваната част на Решението, които са довели до постановяване на
неправилно решение в обжалваната му част.
Претендират се разноски.
Против жалбата е постъпил отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК. В същия са
изложени подробни съображения за това, че жалбата е неоснователна, а постановеното
решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС,
4
включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2
от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по
същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК,
всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да
формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи
самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат
отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и
непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила.
Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на
решението и следва да са обосновани, а не декларативни. В изпълнение на така изложеното,
настоящия съдебен състав намира от фактическа страна следното:
На първо място, фактите по делото, изключая това дали на ответника са платени
исковите суми, са безспорни и това са:
Представеното по делото копие от трудов договор № *** установява, че
ответника е бил нает по трудово правоотношение при ищеца на длъжността „***“.
Трудовият договор е със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.
Съгласно договора месечното възнаграждение на работника възлиза на 2126.98 лева -
платими между 10-то и 15-то число на месеца следващ месеца на положения труд, а същият
има право и на 20 работни дни платен отпуск. Уговорен е срок на предизвестие еднакъв и за
двете страни от 30 дни. Трудовият договор и длъжностната характеристика са подписани от
работника като същият е постъпил на работа на ***
На следващо място, видно от молба от ответника Р. Е. същият е отправил искане
до дружеството работодател трудовият му договор да бъде прекратен на основание чл.326,
ал.1 от КТ, считано от *** като ответника изрично е посочил, че няма да спази срока на
предизвестието и е запознат с последиците от това. В тази връзка и със заповед № ***
трудовото правоотношение на ответника е прекратено с дата *** - с посочено основание
чл.326, ал.1 от КТ - по искане на работника и с неспазено предизвестие от последния.
Съгласно заповедта дружеството следва да заплати на ответника сумата от 473.49 лева -
обезщетение за неизползван платен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ. От своя страна ответникът
следва да заплати на работодателя сумата от 2126.98 лева - обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ. Заповедта е връчена на ответника на *** срещу подпис.
По делото не се спори също така, че заповедта не е оспорена пред съд и именно
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.326, ал.1 от КТ е вписано
в трудовата книжка на ответника.
На следващо място видно от фиш за заплата за м. август 2022 г. на ответника е
начислено трудово възнаграждение от 2178.03 лева. След приспадане на удръжките от
487.93 лева /за осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ/ сумата за получаване от ответника
е определена на 1690.10 лева. Във фиша е отбелязано, че сумата подлежи на заплащане „в
брой“ като ответника е положил свой подпис във фиша с изписване на две имена. Видно от
фиш за заплата за м. септември 2022 г. на ответника е начислено трудово възнаграждение от
5
435.61 лева за отработени четири дни. Заедно с това във фиша е начислено и обезщетението
по чл. 224, ал. 1 от КТ - в размер на 473.49 лева / посочен и в допълнителна справка на л. 97
от делото/. След приспадане на удръжките от 144.93 лева /за осигурителни вноски и данък
по ЗДДФЛ/ сумата за получаване от ответника е определена на 764.17 лева. Във фиша е
отбелязано, че сумата подлежи на заплащане „в брой“ като ответника е положил свой
подпис във фиша с изписване на две имена. Посочените суми за м. август и м. септември
2022 г. са вписани като начислени на ответника Р. Е. и съгласно разчетно платежна
ведомост за м. септември 2022 г. на ищцовото дружество. Във всяка от двете ведомости е
налице графа „подпис, получил сумата“ - като за част от работниците е отбелязано „по
сметка“. Относно ответника липсва негов подпис като получил сумата.
Съгласно отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м. септември 2022 г.
ответникът има отработени 4 работни дни през месец септември при ищцовото дружество.
Видно от извлечение от банкова сметка на ответника за периода от
2022. г. до 29.09.2022 г. ответникът е получил от ищцовото дружество следните плащания:
1690.10 лева заплата за м.май 2022 г.; 1673.99 лева заплата за м.юни 2022 г.; 1489.58
лева заплата за м.юли 2022 г.
От писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, дирекция
„Инспекция по труда“ - София се установява, че по сигнал на ответника е извършена
проверка в дружеството ищец. При тази проверка е установено, че възнаграждение на
ответника е начислено за м. август 2022 г. и за съответно отработените 4 дни от м.септември
2022 г. в разчетно платежните ведомости за всеки от двата месеца. Във ведомостта за м.
септември на ответника е начислено и обезщетението за неизползван платен отпуск. Сумите
за трудово възнаграждение и обезщетението са приети за изплатени срещу подпис във фиш
за всеки от двата месеца.
По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно графологична
експертиза /СГЕ/. Съгласно същото и разясненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание, проведено на 30.10.2023 г., ръкописният текст в заповед № *** за прекратяване
на трудово правоотношение и в двата фиша за заплати от м. август и м. септември със
съдържание „Р. Е.“ и „Р Е.“ е изпълнен именно от ответника Р. Е.. По отношение на подписа
за работник в трите документа вещото лице също е установило, че трите подписа са
положени именно от ответника Р. Е.. Тези факти са признати от ответника в същото съдебно
заседание.
От правна страна:
Правилно и в пълно съответствие със закона първия съд е приел, че предявения
иск с правно основание по чл.220, ал.1 от КТ вр. с чл.326, ал.1 от КТ е доказан по основание.
Изложените съображения са подробни, ясни и убедителни поради което настоящата
инстанция препраща към тях в хипотезата на чл.272 ГПК.
Ответника не отрича, че е поискал да напусне работа в деня на подаване на
молбата за прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка и в представената
6
като доказателство по делото молба от *** ясно е видно основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение. В същата изрично е вписано волеизявление от ответника, че
желае да напусне именно от *** и е запознат с обстоятелството, че ако не спази
предизвестието си ще понесе последиците от това. Е. е имал достатъчно време да се
запознае с текста на молбата, вписал е личните си данни в нея и с положения подпис в края
е удостоверил по несъмнен собствената си воля.
Същите изводи са относими и досежно заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, връчена на ответника срещу подпис. В заповедта отново изрично е
вписано, че ответника дължи на работодателя обезщетение за неспазеното предизвестие като
е упоменат и неговия размер 2126.98 лева. Самата заповед също има кратко и ясно
съдържание, което изключва възможността ответника да не е имал възможност да се
запознае с нея, а такова обстоятелство не се и твърди от него. Поради това и правилно
районния съд е приел, че ответника е бил напълно наясно с обстоятелството, че при
прекратяване на трудовия си договор без да спази предизвестието си ще дължи обезщетение
за това, но се е отнесъл безразлично към тази последица.
В пълно съответствие с материалния и процесуалния закон контролираната
инстанция е мотивирала, че законосъобразността на заповедта, с която е прекратен
трудовият договор не може да се преценява инцидентно в настоящото производство, нито
пък съда може да замества отразеното основание в акта, с който е извършено уволнението с
друго, на което страната е искала да прекрати трудовото правоотношение. Поради това в
случая са настъпили правните последици именно от уволнение на основание чл.326, ал.1 от
КТ - трудовият договор е прекратен от работника с неспазване на предизвестието. При това
положение за ответника е възникнало задължението по чл. 220, ал. 1 от КТ. Същото
произтича от закона, поради което е без правно значение дали работодателят го е вписал в
заповедта за уволнение, още повече, че в случая това е сторено / в този смисъл Решение №
313/21.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 201 от 2009 г. /.
Претенцията на ищеца се явява доказана и по размер, а именно възлиза на
2126.98 лева - възнаграждението на ответника за един месец, като по отношение на размера
между страните липсва спор.
Правилно, обосновано и законосъобразно е и обжалваното решение в частта му с
която районния съд е приел за основателно направеното възражение за прихващане.
По възражението за прихващане в доказателствена тежест на ответника е да
установи наличието на основание за прихващане с посочените от него суми, докато
дружеството работодател следва да докаже, че е изплатило посочените от ответника суми.
Верни са принципните съждения на първия съд относно предпоставките за
допускане на прихващане, поради което въззивната инстанция препраща към тях в
хипотезата на чл.272 ГПК. В случая се касае за насрещни вземания за пари, като е
необходимо вземането на прихващащия (активното вземане) да е изискуемо. Пасивното
вземане може да не е изискуемо, като е достатъчно да е изпълняемо. Правилно е посочено,
7
че след като по правило длъжника може да изпълни преди срока (чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може
и да прихване преди срока. Другата предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към
активното вземане.
Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“, изявлението е под условие,
че предявеното с иска вземане ще бъде уважено, какъвто е и настоящия случай с оглед
гореизложеното.
В тази връзка и основният спорен между страните въпрос е дали на ответника в
деня на прекратяване на трудовото му правоотношение са изплатени посочените от него
суми.
Неоснователни са възраженията по въззивната жалба, че неправилно първия съд е
отказал да кредитира показанията на двете свидетелки за установяване факта на плащане на
дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен отпуск.
Разпоредбата на чл.164, ал.1 т.4 ГПК е категорично в забраната си за това. Неверен е довода,
че страните по делото изрично се били съгласили на разпит на свидетели при което следва
да намери приложение хипотезата на чл.164, ал.2 ГПК. Последната има предвид вариант при
който съответната страна изрично се съгласява не просто на разпит на свидетели, а на
разпит на свидетели, които ще установяват точно изключението по чл.164, ал.1 т.4 ГПК. В
конкретния случай с исковата молба не се поискани свидетели, съответно Р. Е. не е
изразявал становище по реда на чл.131 ГПК. Свидетели не са допуснати нито с проекто
доклада на съда, нито при обявяването му за окончателен. Такива са били разпитани в
съдебно заседание от 25.09.23 г. и следващото такова при което ответната страна изобщо не
е изразила никакво становище. С оглед на всичко това не е налице съгласие по реда на
чл.164, ал.2 ГПК, поради и което правилно първия съд не е ценил показанията на
разпитаните свидетели в частта им с която са твърдели данни за това, че сумите предмет на
прихващане са били платени на работника.
Принципно правилно е позоваването във въззивната жалба на становището
прието с Решение № 186 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2010 г., IVг. о., ГК / и
свързаната с него друга практика/ в което е посочено, че изпълнението на задължението за
изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени
доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за
заплати няма гражданскоправни последици.
Макар и да се е съгласил с това, като е посочил, че съдебната практика допуска
възможността извършеното плащане да бъде установявано и с други документи районния
съд е мотивирал, че подписаните от ответника фишове за работна заплата не удостоверяват
получаване на посочените в тях суми. Това било така, тъй като липсва изявление за
получаване на съответните суми. Фишът съдържа информацията за това каква сума е
начислена, на какво основание, какви удръжки работодателят е направил от нея и каква сума
подлежи на плащане. Подписването на фиша, според първата инстанция, не е равнозначно
на изявление за получаване на конкретна сума. Такова би било налице при подписване на
ведомостта за заплати, по която са били извършвани плащанията в дружеството, в която
8
ведомост има отделна графа за поставяне на подпис за получаване на сумата. Подпис на
ответника във ведомостите за двата месеца липсва и не се доказва наличието на някаква
обективна пречка за това. Първата инстанция отбелязала и, че за предишните три месеца
ответника е получавал заплатата си по банкова сметка, като не са наведени доводи какво е
наложило промяна на това обстоятелство за сумите по двата фиша.
Макар и принципно неправилно това разбиране на районния съд не се е отразило
на крайната правилност на постановеното решение.
В определение № 50926 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1959/2022 г., IV г. о.,
ГК е прието, че „В практиката на ВКС, част от която е обективирана в решения по г. д. №
2715/2008 г., ІІ г. о.; гр. дело № 478/2010 г., ІІІ г. о.; гр. д. № 181/2018 г. на ІІІ г. о; г. д. №
434/2017 г. на ІV г. о. и др., безспорно се приема, че доказването на изпълнението на
задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде осъществено с всички
писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на
ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. Счетоводните книги са частни
свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася до факта на
писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът
свидетелства, като същите следва да бъдат ценени с оглед всички обстоятелства по делото
/чл.182 от ГПК/. Прието е още, че изброяването на доказателствата, с които се установява
плащането на трудовото възнаграждение в разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ е примерно.
То не изключва възможността доказването да бъде осъществено с други документи, както и
допустимостта на други доказателствени средства – признание на иска, заключения на вещи
лица и др. Обжалваното решение е постановено в съответствие с посочената съдебна
практика. В същото съдът е приел, че представените по делото писмени документи "фишове
за заплата", подписани от ищеца, имат характер на разписка за получаване на договореното
трудово възнаграждение и ги е ценил в съвкупност с останалите събрани доказателства“.
От така цитираното може да се направи следния извод. Несъмнено, получаване на
суми по трудовия договор могат да се установяват с всички допустими писмени
доказателства. Т.нар „фиш за заплата“ е едно от тях, като не е задължително в него изрично
да е посочено, че работника се е подписал срещу отметка „получил сумата“. Посочената
задължителна съдебна практика обаче, като приема, че получени по трудов договор суми
могат да се доказват с фиш за заплата, не придава на последния отнапред установена
доказателствена сила, стойност, а разпорежда, че този документ следва да се прецени с оглед
на всички обстоятелства по делото.
Именно тези други обстоятелства, за конкретния случай, разколебават извода в
годността на фиша за заплати да установи твърдяното плащане с основание трудово
възнаграждение и обезщетение за неползван платен отпуск.
На първо място, от представените по делото писмени доказателства е видно, че в
счетоводството на ищцовото дружество са били налични ведомости за заплати в които има
изрична графа „подпис получил сумата“. При това за свидетелката Б., заемаща длъжността
9
***, не е било проблем да оформи получаването на дължимите суми от Е. по този
непротиворечив начин. Вместо това тя е избрала по- сложния и будещ различни тълкувания
метод чрез издаване на фиш в който не е отразено изрично получаване, като начин за
доказване на плащането. Същата свидетелка е заявила, че за така плащаните „на ръка“ суми
следва задължително да се издаде разходен касов ордер, за да се оправдае счетоводно това
действие. Такъв ордер по делото няма и не е представен.
Видно от приложения по делото, като писмено доказателство сигнал /жалба/ от
15.09.22 г. на ответника до Инспекция по труда същия незабавно след прекратяване на
трудовото правоотношение е сезирал компетентен орган в който е оспорил получаване на
трудовото си възнаграждение за м. август и септември, както и обезщетение за платен
отпуск. Видно от приложения протокол за извършена проверка от 18.10.22 г. към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение с ответника работодателя- ищец е имал
неразплатени задължения за трудово възнаграждение за м. май 22 г. със седем работника, за
м. юни 22 г. с десет работника и за месец юли- с двама. След прекратяване на трудово
правоотношение с трето за спора лица през месец юли 22 г. работодателя не му е изплатил
обезщетение по КТ.
При всичко това крайно невероятно е, след като работодателя е дължал горните
суми на свои работници, той да е разпоредил на напускащия фирмата му ответник да се
изплати всичко дължимо.
Всичко така изложено мотивира настоящия състав да потвърди изцяло решението
на районния съд и да остави без уважение постъпилата въззивна жалба.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд по жалбата на ищеца не се дължат
разноски. В полза на ответника следва да се присъдят разноски за адв. хонорар в размер на
520 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1165/ 17.11.23 г. по гр. дело 5755/ 22 г. по описа
на районен съд Перник.
Осъжда „В. инженеринг“ ООД ЕИК131451059 гр.София 1278 район Сердика
кв.Бенковски ул.Оралица № 24, да заплати на Р. Г. Е. *** ЕГН********** сумата 520 лв.
разноски пред въззивния съд за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11