№ 3972
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110159272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на А. Г. С. срещу „Профи Кредит България“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с които
признава изцяло предявените искове.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.03.2024 г. от 11:40 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца за възможността му да поиска решение по чл. 237 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
1
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД вр.124 ГПК за признаване за установено, че ответникът не дължи на
ищеца сумите от ...... лв по услуга „Фаст“ и ........ лева по услуга „Флекси“ представляващи
възнаграждение, произтичащо от неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит
№ ...........
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника
са сключили Договор за паричен заем № ...........02.08.2023г., по силата на който са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на ..... лева, при формално посочен
ГПР в размер на 49,03% и ГЛП в размер на 41.00% при срок на кредита от 36 месеца.Било
уговорено ищецът да върне сума по кредита в размер на .......... лева.Съгласно същия
договор, ищецът трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер на ...... лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в
размер на ........ лева.Като по този начин общата сума, която ищецът следва да заплати е в
размер на .......... лева.Твърди, че горепосочените клаузи за допълнителни услуги са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1
ЗЗП.Намира ги за нищожни като накърняващи добрите нрави поради противоречие с
принципите за справедливост и добросъвестност.Сочи, че поради накърняването на
принципа на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1, пр. 3 се достига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, както и до
злепоставяне на интересите на ищцата.Заявява, че не са били спазени изискванията на чл.19,
ал.4 и чл. 10а от ЗПК.Посочва, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята
същност „такси за усвояване и управление на кредита“.Твърди, че услугите с възможност за
отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по
управление на кредита.Намира неустоечната клауза за нищожна, тъй като се касае за
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП.Твърди се ,че тези клаузи са
необосновано високи и основната им цел е да доведат до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още % от предоставената главница.Заявява, че в глава четвърта от ЗПК
е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит, да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв.В този смисъл е и съображение 26 от Преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити.Твърди, че по посочения начин се заобикаля чл. 33, ал.
1 от ЗПК.Заявява, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ в размер на ...... лева и ........ лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК.Твърди се, че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните
услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната
2
лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС №
426/2014г.Посочва, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва.Твърди, че поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства
на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.Заявява, че
посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1
и ал.2, т.1 от ЗЗП.Твърди, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителия размер на ГПР представлява един от елементите, на
които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по
смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.Заявява, че посочването на по – нисък от действителния ГПР,
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО.Също така посочва, че е нарушена и Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г.Съгласно чл. 3 от същата Директива неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора.Заявява, че в Директива 93/13/ЕИО е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание, каквито са процесните клаузи за заплащане на допълнителни разходи по
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.Също така твърди, че е нарушена и разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Моли съдът да установи, че ищецът не дължи процесната сума
на ответника и да се произнесе в мотивите по нищожността на клаузите.Претендира
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът извършва признание на предявения иск за
установяване на нищожност на клаузата, съдържаща се в т. VI от процесния договор, която
предвижда заплащане на възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на ...... лева и
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на ........ лева.Моли съдът да не
възлага разноски в тежест на ответника.Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ГПК.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл.26,
ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем № № ..........., част от
съдържанието на който са оспорваните клаузи, в който случай ответникът следва да докаже,
че не са налице визираните пороци.
Признава за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, всички
3
факти и обстоятелства от предмета на спорното право, както и че между страните е сключен
договор за потребителски кредит с № ...........със соченото от ищеца съдържание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4