№ 178
гр. Шумен, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XVI-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Цв. Марков
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от М. Цв. Марков Гражданско дело №
20213630101993 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от
СТ. СТ. А.. с ЕГН ********** с адрес с.М., област Шумен, ***, чрез адв.М.
М. от АК-Пловдив със съдебен адрес гр.*** срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ „Силвър център“ ет.2, ап.офис 73 Г,
представлявано от Д. С. Д..
В исковата молба се въвеждат следните фактически твърдения: Между
страните бил сключен Договор за паричен заем Standard 30 № 5615037-
09.06.2020. Съгласно чл.2 от договора трябвало да върне сумата по кредита в
размер на 587.70 лева, при сума на получаване е размер на 500.00 лева, при
ГПР 49.50%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11
при срок на кредита от 9 месеца. Съгласно чл.1, ал.З от договора, трябвало да
заплати „такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
паричен заем“ в размер на 299.43 лева. Наред с това в чл.4 ал.2 от договора е
предвидено и заплащането на „неустойка за непредоставяне на обезпечение“
в размер на 199.62 лева. По този начин общата сума на кредита, станала в
размер на 1086.75 лева.
Твърди се, клаузите от договора досежно тези допълнителни услуги
„такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем“ и „неустойка за непредоставяне на обезпечение“ били нищожни, поради
противоречието им с чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.22 от ЗПК
и чл.143, ал.1 от ЗЗП. Бил нарушен принципа на добросъвестност и „добрите
нрави“ и това водило до злепоставяне интересите на ищцата и нарушаване в
еквивалентността в насрещните престации на страните. В подкрепа на
1
горното се цитира съдебна практика, която сочи, че при нарушаване на
еквивалентността на предоставената услуга и уговорената цена се нарушава
принципа на добросъвестност при участието на страните в облигационното
правоотношение. Сочи се, че с тези клаузи е налице заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като тези разходи следвало да се включат
в ГПР, чийто размер така определен не съвпадал с реално заплащания. С
посочването на по-нисък размер се провеждала една нелоялна търговска
практика. Предвид, че нищожните клаузи не произвеждат действие, то такова
задължение не било възникнало за ищцата като страна по тези договори.
Излагат се и други правни доводи, като в заключение се иска постановяване
на решение, което да прогласи нищожността на процесните договорни клаузи.
В заключение се иска прогласяване нищожността на тези клаузи от договора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били
редовно връчени на ответника. В законоустановеният срок е постъпил
отговор, в който се опровергават изцяло изложените в исковата молба
твърдения и правни изводи. Твърди се, че включването на тези клаузи е
позволено и не противоречи на закона, в какъвто смисъл е и съдебната
практика към момента. ГПР не е различен от посочения в договора. Ищцата е
била наясно със съдържанието на договора, който е подписала и не е била
въвеждана в заблуждение, каквито твърдения има в исковата молба.
Същевременно и тези клаузи не противоречат на чл.10а от ЗПК. В заключение
се моли съда да отхвърли претенциите на ищцата, като неоснователни и
недоказани. Прави се възражение и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично, като
не изпраща и представител. Депозирана е молба за разглеждане на делото в
отсъствието на ищцата и упълномощения
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата на страните, както и приложимите законови разпоредби, намира
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, за възникналите облигационни
правоотношения посочени по-горе. По делото е представен Договор за
паричен заем Standard 30 № 5615037- 09.06.2020. Ответникът не представя
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество и
основателни.
Ищцата иска прогласяване нищожността на клаузата съдържаща се в
чл.1 ал.З от Договор за паричен заем № 5615037, сключен с „Вива Кредит“
ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 299.43 лева и клаузата съдържаща се в чл.4 ал.2 от
Договор за паричен заем № 5615037, която предвижда заплащането на
неустойка в размер на 199.62 лева.
2
Съдът е приел, на основание чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, че е сезиран с
искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22, във
връзка с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК, във връзка с чл.143 от ЗЗП.
Съществуващите между страните отношения във връзка договора за
кредит, включващ в себе си клаузи за допълнителни услуги се основават на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда
действието си.
Така както са уговорени клаузите за допълнителни услуги: „такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем“ и
„неустойка за непредоставяне на обезпечение“ по своята същност са
възнаграждения във връзка с процедурата по усвояването и управлението на
кредита, за които съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни. Именно поради това възнагражденията по
тези допълнителни услуги следва да се включат в ГПР, тъй като това са
разходи направени във връзка с договора за потребителски кредит по смисъла
на чл.19, ал.1 от ЗПК, която предвижда, че ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
Клаузите, с които са уговорени възнаграждения за посочените услуги
„такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем“ и „неустойка за непредоставяне на обезпечение“ се явяват уговорени в
противоречие с добрите нрави и поради това са неравноправни по смисъла на
чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй като уговореното възнаграждение е в размери
доближаващи главницата по кредита и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца „Вива Кредит“ ООД, който
предоставя кредити по занятие и тези на заемателя.
Поради гореизложеното, съдът намира, че договорът в частта му за
посочените допълнителни услуги е нищожен, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и поради противоречие с добрите
нрави и предявените искове следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят разноските в производството. Доколкото упълномощеният от ищеца
адвокат, на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, е оказал
безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата разпоредба следва да
му бъде определено възнаграждение, което съдът определя на основание
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300,00 лв. По
отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, доколкото същото е
определено от съда в минимума по Наредбата.
В настоящото производство ищцата е била освободена от заплащане на
държавни такси и разноски в производството, поради което и на основание
3
чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 50 лв., представляващи държавна такса, във връзка с чл.72, ал.1 от
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22, във
връзка с чл.10а, чл.11 и чл.19 от ЗПК, във връзка с чл.143 от ЗЗП
нищожността на допълнителни услуги: „такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем“ и „неустойка за непредоставяне
на обезпечение“ в Договор за паричен заем Standard 30 № 5615037 -
09.06.2020, сключен между ищцата СТ. СТ. А.. с ЕГН **********, в
качеството й на заемател и ответника „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал
Неру“ № 28, ет.2, офис 73 Г, представлявано от Д. С. Д., установяващи
задължение на ищцата да заплати сума в общ размер на 499,05 лв., от които за
„такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем“ в размер на 299.43 лева и „неустойка за непредоставяне на
обезпечение“ в размер на 199.62 лева, поради противоречие със закона и
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. да заплати на адвокат М. Веселинов М. с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.*** сумата от 300,00 лв.,
представляваща определено от съда на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. да заплати на основание чл.78, ал.6 от
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата от
50,00 лева, представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4