№ 112
гр. Стара Загора, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530104970 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „забележка“.
Ищцата Д. А. твърди, че на ****** г. й била връчена Заповед № *******
г. на Изпълнителния директор на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД за налагане на
дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 КТ - „Забележка“. Сочи, че в
заповедта било посочено, че на ********* г. не е изпълнила т. 17 от Заповед
№ РД********* на Изпълнителния директор, с което било затруднено
осъществяване на медицинската дейност. В тази връзка намира, че заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и издадена без
да има реално извършено виновно нарушение. Налице било несъответствие в
мотивите за налагане на наказанието и текста на т. 17 от Заповед №
РД********* г. ищцата изяснява, че в изпълнение на заповед № РД*********
на Изпълнителния директор на болницата на ****** г. сключила договор за
1
удостоверителни услуги с „Информационно обслужване“ АД за издаване на
електронен подпис, който получила още на същата дата с приемо-
предавателен протокол. На ******* г. като дежурен лекар в спешно
отделение на болницата при изпълнение на служебните си задължения е
използвала електронния си подпис. Работодателят, без да обсъди дадените от
ищцата обяснения, я наказал с мотив неизпълнение на възложената работа,
без да конкретизира коя работа всъщност не е изпълнила.
Моли съда да постанови решение, с което да отменени като неправилна
и незаконосъобразна Заповед ИР-********* г. на Изпълнителния директор на
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, като заема позиция за неоснователност на иска.
Ответникът сочи, че със Заповед № РД********* г. /т. 17 от същата/, на
ищцата, както и на всички лекари е било възложено да изпълнява работата си
като за целта до 01.08.2022 г. е трябвало да се снабди и съответно използва в
работата си персонален електронен подпис /само за УМБАЛ АД/. Същият е
бил необходим, за да може да се работи с въведения „Електронен регистър на
лечебните заведения”, за да се отразява заетостта на всички легла, съгласно
пар. 69 в анекс на НРД № РД- ************ г., както и да се отразяват по
електронен път извършените прегледи. На практика без електронен подпис не
можело да се извърши и отрази в системата нито прегледа, нито кога е
извършен, нито кой го е извършил, нито резултата, нито диагнозата, т. е.
лекарят не можел да работи. Без електронният подпис лекарят не можел да
изпълнява възложената му работа, да преглежда и отразява резултата и други
данни в системата, а това затруднявало медицинската дейност, още повече, че
съгласно пар. 56 от Договор № РД-************ г. за изменение и
допълнение на НРД /ДВ бр.37/17.05.2022 г./ се създавала ал. 7 на чл. 289,
който гласял, че първичните медицински документи не се отпечатвали на
хартиен носител, а се издавали електронно, съгласно пар. 97 от лекарите. Без
електронен подпис не можела да се подава и необходимата информация към
НЗИС /Национална здравно-информационна система/ съгласно пар. 97, ал. 1
от Договор № РД-************ г. за изменение и допълнение на НРД /ДВ бр.
37/17.05.2022 г./ и съответно съгласно пар. 68 от същия, с който се създавал
2
чл. 366а от НРД.
Ответникът сочи, че на ******* г. ищцата била дневна смяна в Спешно
отделение, съответно от 7.30 ч. до 19.30 ч., като дневна смяна в спешно
отделение са били двама лекари - ищцата и д-р С. П.. Възложената работа
обаче от сутринта до 18.00 часа е била извършвана само от д-р П.. На този
ден ищцата е извършила само 3 прегледа от 18.00 часа до края на дневната
смяна. На практика от началото на дневната й смяна в Спешно отделение -
зала реанимация, до 18 часа, ищцата не е изпълнявала възложената работа -
да извършва необходимите прегледи и удостоверява всички резултати и
информацията от тях чрез електронния си подпис в електронния регистър.
Когато на същата дата IT специалистът е отишъл в зала реанимация и
попитал има ли някой, който още не е регистрирал подписа си, колегите на
ищцата са казали, че тя не е регистрирала подписа си и че го носи, но не знае
пин кода си, след което същият е информирал ръководството. На практика,
това се приравнявало на липса на електронен подпис, тъй като без пин код не
можел да се използва електронния подпис. Затова и до 18.00 часа /малко
преди края на смяната/ ищцата не е изпълнявала възложената й работа. Моли
за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, като поддържа исковата
претенция. Освен изложение в устните състезания, представя и писмена
защита.
В съдебно заседание ответникът не се явява, а вместо него с
процесуален представител, който оспорва исковата претенция. Представя
писмена защита идентична с отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа
на приложимото право намери за установено следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено
за безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение по
силата на трудов договор, че ищцата е била наказана с процесната заповед –
дисциплинарно наказание /вж. и заповед № ЧР-********* г., л. 9 и л. 18 от
делото/, че на ******* г. ищцата е притежавала електронен подпис /така и
договор за удостоверителни услуги от ****** г. с приемопредавателен
протокол и декларация от същата дата, л. 4-8 от делото/, че на ******* г.
3
ищцата е била на работа.
Със Заповед № РД********* г. на Директора на „УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД /л.10-11 и л. 33-34 от делото/ издадена във връзка с
изпълнението на § 69 в анекс на Национален рамков договор № РД-
************ г. от страна на лечебното заведение, са били утвърдени
задължения във връзка с работата с въведения „Електронен регистър на
лечебните заведения”, за да се отразява заетостта на всички легла, съгласно §
69 в анекс на НРД № РД- ************ г., както и да се отразяват по
електронен път извършените прегледи.
Съгласно § 69 в анекс на Национален рамков договор № РД-
************ г. /л.24-27 от делото/ лечебните заведения се задължават
считано от 01.08.2022 г.: 1/ да поддържат във всеки един момент актуална
информацията за своите отделения в „Електронния регистър на лечебните
заведения“, който е интегрална част от НЗИС, 2/ да поддържат във всеки един
момент актуален броя на болничните легла във всяко отделение в
„Електронния регистър на лечебните заведения“, който е интегрална част от
НЗИС, 3/ да подават своевременно информация към НЗИС за
хоспитализиране, дехоспитализиране и превеждане на всеки техен пациент, 4/
да изпълняват дейностите по т.1,2 и 3 чрез предоставените от НЗИС
електронни услуги, към които информационните системи на болничните
заведения могат да се интегрират според публикуваната на his.bg
спецификация. Посоченият § 69 в анекс на Национален рамков договор № РД-
************ г. е изцяло възпроизведен в т. 1-4 от Заповед № РД********* г.
на Директора на „УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД /л.10-11 и л. 33-34
от делото/, като за изпълнението на т. 1,2 и 4 е отговарял отдел IT и отдел
ИСС, а за т. 3 началник клиника или лекар за съответната смяна. В т. 17 от
Заповед № РД********* г. на Директора на „УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД /л.10-11 и л. 33-34 от делото/, която е посочена за нарушена от
ответника се съдържа едно правомощие на работодателя, а именно „считано
от 01.08.2022 г. лекари, които не разполагат с персонален електронен подпис
няма да се допускат до работните места в съответната клиника/отделение“
/цит. т. 17/.
Дисциплинарното производство е започнало с информирането на св. С.
П. от началника на Спешно отделение, че ищцата притежавала ел. подпис, но
4
не знаела пин кода си. Свидетелят информирал директора на болницата за
това обстоятелство. В тази връзка не се спори между страните, а и се
установява от приложените доказателства, че от ищцата са искани обяснения
с писмо от 08.08.2022 г., по чл. 193 КТ, като ищцата е депозирала такива
/искане и обяснение, л. 19-20 от делото/. Искането и обясненията са били
дадени във връзка с неизпълнение/нарушение от ищцата на т. 17 от
Заповед № РД********* г. на Директора на „УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД.
На ищцата било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, тъй
като бил извършил следното твърдяно от работодателя нарушение на
трудовата дисциплина: на ******* г. не е изпълнила т. 17 от Заповед №
РД********* на Изпълнителния директор, с което било затруднено
осъществяване на медицинската дейност съгласно § 69 в анекс на Национален
рамков договор № РД-************ г. Релевираното нарушение на трудовите
задължения е квалифицирано от работодателя по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл.
първо КТ, а именно – неизпълнение на възложената работа.
Установи се по делото, че на ******* г. ищцата е била на смяна в
периода 07,30 часа – 19,30 часа съгласно графика /л. 21-22 от делото/, като с
нейния електронен подпис са отразени три прегледа между 18,00 часа и 19,30
часа /така справка от електронната система на ответника, л. 3 и л. 23 от
делото/.
От показанията на св. С. П. се установява, че е запознат с т. 17 от
процесната заповед, но не знае кой отговаря за нейното изпълнение.
Свидетелят няма задължение да не допуска до работа лекари без електронен
подпис. За конкретната дата му било казано /свидетелят не беше сигурен от
кого/, че ищцата нямала електронен подпис, т.е., че не знаела пин кода си. На
******* г. свидетелят бил в Спешното отделение, за да инсталира електронни
подписи на лекари, но не посочи конкретно чии са били тези електронни
подписи, тъй като за инсталирането им не му е било необходимо да знае
персонално на кого са. Видял, че ищцата се намирала там. Свидетелят
информирал директора, че ищцата имала електронен подпис, но не знае пин
кода си. Изясни значението на електронния подпис след 01.08.2022 г. за
извършване на прегледите и тяхната отчетност в електронната система на
болницата. Не можа да посочи дали винаги лекарят, който преглежда
5
физически пациента отразява и електронно прегледа. При така
установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Старозагорски районен съд е сезиран с конститутивен иск с правна
квалификация чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 от Кодекса на труда КТ/.
Дисциплинарната отговорност на работника или служителя може да
бъде ангажирана за нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно
разпоредбата на чл. 186 КТ, виновното неизпълнение на трудовите
задължения, е нарушение на трудовата дисциплина. Дисциплинарното
нарушение е виновно, противоправно човешко деяние. При преценката на
законността на наложеното дисциплинарно наказание, предмет на изследване,
винаги е конкретното дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед,
в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
В исковата молба ищцата е направила следните възражения – 1/
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била немотивирана, като
не било налице съответствие между мотивите на заповедта и т. 17 от
посочената за нарушена заповед и 2/ не било извършено посоченото
дисциплинарно нарушение.
1/ По първия довод на ищцата - заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание била немотивирана, като не било налице съответствие между
мотивите на заповедта и т. 17 от посочената за нарушена заповед настоящият
съд намира следното:
Основателни са доводите, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като
не е мотивирана в достатъчна степен. Съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и
правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се
осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на
трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин
се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на
съдебно оспорване на уволнението. Поради това заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да
6
са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да
следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят
да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и, въз
основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно /така
решение № 78/11.04.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1835/2017 г., IV г.о. решение
№ 162/13.07.2016 г. на ВКС по гр.д. № 67/2016 г., IV г.о., решение №
377/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1962/2010 г., IV г.о., решение №
322/7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III г.о., решение №
464/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1310/2009 г., IV г.о. /. Също
задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е
въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността
на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ /така решение № 205/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. №
236/2010 г., IV г.о./.
От предметното съдържание на заповедта се установява, че
дисциплинарното наказание е наложено на 1/ Д. А. за това, че 2/ на ******* г.
не е изпълнила т. 17 от Заповед № РД ********* г. на изпълнителния
директор на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД, с което било
затруднено осъществяването на медицинската дейност съгл. § 69 в анекс на
НРД № РД-************ г., като й е наложено 3/ дисциплинарно наказание -
забележка 4/ на основание чл. 189, ал. 1 вр. 187, ал. 1 т. 3 предл. първо КТ, т.е.
в процесната заповед на пръв прочит са посочени името на нарушителя,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който е наложено. Работодателят е оценил описаното в уволнителния акт
нарушение на трудовата дисциплина като основание за налагане на най-
лекото дисциплинарно наказание - забележка. Настоящата съдебна инстанция
приема, че процесната уволнителна заповед е мотивирана в частта относно
името на нарушителя, кога е извършено нарушението, наказанието и законния
текст, въз основа на който е наложено, т.е. в тази част отговаря на
императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ и не е мотивирана в частта
относно твърдяното от ответника нарушение, т.е. в тази част не отговаря на
7
императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ /липсата само на един от
посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма
на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна – така напр. решение № 201/17.03.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 38/2009 г., IV г.о./ поради следното - ищцата е била
наказана за неизпълнение на т. 17 от Заповед № РД********* на
Изпълнителния директор, с което било затруднено осъществяване на
медицинската дейност съгласно § 69 в анекс на Национален рамков договор
№ РД-************ г. Дословно т. 17 от Заповед № РД********* г. на
Изпълнителния директор на ответника гласи следното: „Считано от
01.08.2022 г. лекари, които не разполагат с персонален електронен подпис
няма да се допускат до работните места в съответната клиника/отделение“.
Очевидно е, че тази точка 17 от заповедта, за нарушението на която е
наказана ищцата не съдържа или възлага каквото и да било трудово
задължение за нея, което да е възможно да е било неизпълнено от ищцата, а
точно обратното създава правомощие на работодателя да не допуска до
работа лекари, които не разполагат с електронен подпис. Т. 17 от заповедта не
е насочена към лекарите в болницата и не създава никакво задължение, за
който и да е от тях, като св. П. не успя да обясни, кой контролира спазването
на тази т. 17 от заповедта. По отношение на § 69 в анекс на НРД № РД-
************ г. следва да се посочи, че същият създава задължения за
изпълнителите на болнична медицинска помощ, а не за работещите в тях.
В мотивите на заповедта за дисциплинарно наказание е необходимо да са
посочени нарушенията на конкретни трудови задължения на служителя,
което в настоящия случай не е сторено. С оглед липсата в настоящия случай
на посочване на конкретните действия или бездействия /т. 17 от Заповед №
РД********* г. не вменява задължение нито за действие, нито за
бездействие/, представляващи нарушения на трудовата дисциплина, които се
вменяват на служителя като осъществяващи състава на дисциплинарно
нарушение, водят до невъзможност настоящият съд да прецени
законосъобразността на наложеното наказание. Като дисциплинарно
нарушение е посочено всъщност, че лекари без електронен подпис не се
допускат на работните си места – от това изречение не може да се формира
извод нито за трудово задължение за действие, нито за трудово задължение за
бездействие. В случая ищцата оспори приложението на чл. 195, ал. 1 КТ от
8
страна на работодателя, като поддържаше, че в заповедта не е посочено
нарушението с неговите обективни и субективни елементи и налице
несъответствие на т. 17 от Заповед № РД********* г. и нарушението за което
е наказана. Действително в атакуваната заповед по чл. 188, т. 1 КТ липсват
данни за конкретните технически правила и трудови задължения, които
ищцата е нарушила на ******* г. В случая нарушението не е описано чрез
отразяване неизпълнението на трудовите задължения, предвидени в
нормативните актове. Посочването в заповедта по чл. 188, т. 1 КТ на т. 17 от
Заповед № РД********* г., която не съдържа трудово задължение не
съставлява отразяване на нарушение. За да се изпълнят изискванията на чл.
195, ал. 1 КТ работодателят е следвало да посочи правилата, включително
технически, чието нарушаване е било допуснато вследствие поведението на
ищцата. Констатации за тези обстоятелства не могат да се изведат и от
посочената заповед. Не са посочени нито конкретни пациенти, който не са
прегледани, нито конкретни прегледи, които не са отразени в електронната
система, няма препращане към никой писмен документ по делото, в който да
са посочени дори и общо нарушени трудови задължения. Посочено е едно
правомощие на работодателя свързано с недопускане до работа на лекари.
Неправилно би било да се приеме, че заповедта съдържа всички необходими
реквизити, защото при това положение на всеки лекар при ответника може да
се търси дисциплинарна отговорност при посочване на липса на електронен
подпис, без да се посочват каквито и да е индивидуализиращи белези на
нарушени трудови задължения и без работникът/служителят да разбере
реално за какво точно му се налага дисциплинарно наказание.
Във връзка с изложеното дали ищцата е била наясно с нарушението за
което е наказана и мотивираността на заповедта за дисциплинарно наказание,
настоящият съд прецени и искането от работодателя за даване на
обяснения. Това е така, защото немотивирането на акта за налагане на
дисциплинарно наказание от работодателя пряко се отразява и върху
изпълнението на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ - за снемане обяснения
преди налагане на дисциплинарно наказание /така решение № 83/24.07.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5585/2014 г., III г.о./. При положение, че наказващият
орган не е уточнил нарушенията от обективна и субективна страна, той не би
могъл да иска обяснения за осъществяването им. В случая обяснения са
искани отново за неизпълнение на т. 17 от Заповед № РД********* г., като
9
ищцата е посочила, че притежава електронен подпис и го е използвала на
******* г., т.е. процедурата за искане на обяснения е изпълнена формално от
работодателя, но в съдържателно отношение са искани обяснения за
нарушение на т. 17, която както се каза не създава каквото и да било
задължение за лекарите работещи в лечебното заведение. В писмено
изискване на обяснение от ищцата не са посочени конкретни
индивидуализиращи белези относно твърденията за извършени
дисциплинарни нарушения на същата – както се каза по-горе не се сочат нито
пациенти, който не са прегледани, нито прегледи, които не са отразени в
електронната система, няма препращане към никой писмен документ по
делото, в който да са посочени дори и общо нарушени трудови задължения.
Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС /вж. напр. решение №
432/26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1322/2009 г., III г.о./, преди налагане на
дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната
процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме
писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани
в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на
въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят
уведомява работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна
процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен по посочи
точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения /нещо
което не е налице в случая/. Това дава възможност на работодателя за
допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени
отношението на работника/служител към нарушението, а по отношение
подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване се
явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за
защита.
Настоящият съд при преценка на възраженията в отговора на
исковата молба /писмената защита е идентична с него/ установи, че с
доводите изложени там ответникът прави опит да допише и мотивира
допълнително заповедта за дисциплинарно наказание чрез следните три нови
/непосочени в заповед № ЧР-********* г./ пункта – 1/ в отговора на исковата
молба се сочи коренно различно нарушение извършено от ищцата –
„ищцата не е изпълнявала възложената работа – да извършва необходимите
прегледи и удостоверява всички резултати и информацията от тях чрез
10
електронния си подпис в електронния регистър“ – подобен текст не се намира
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, нито обсъжданата т. 17
намерила отражение в заповедта има такова съдържание - там се говори за
липса на електронен подпис, а не за неговото неизползване или
неизвършване на прегледи. Но дори и по тази формулировка на
ответника в отговора на исковата молба може да се посочи, че
дисциплинарното нарушение продължава да е неясно – ищцата не е
извършвала физически прегледи на пациенти или ищцата е извършвала
такива физически прегледи, но е нарушила изискванията за тяхното
удостоверяване в електронната система на болницата чрез електронния
си подпис. Освен това дори в отговора на исковата молба продължава да не
е уточнено във връзка с прегледите на кои пациенти се искат обяснения, респ.
е наказана ищцата, доколкото служебните задължения включват прегледи и
препоръки за лечение на пациентите постъпващи в Спешното отделение. В
тази връзка следва да се добави, че с оглед характера на работата,
възложените задължения и начина, по който същите са изпълнявани, според
настоящия съд от ищцата не може да се очаква безпогрешно да се
ориентира във връзка с прегледите и приема на кой/кои пациент/и, вкл.
електронното отразяване на прегледите, от нея се изисква да даде писмени
обяснения. 2/ в отговора на исковата молба вече започва да се сочи нов
период от 07,30 часа на извършване на нарушението до 18,00 часа на *******
г. при наличието на вече ангажирани доказателства за извършване прегледи
от ищцата на ******* г. докато в заповедта подобно посочване не е направено
– ищцата е наказана за бездействие в рамките на целия ден – ******* г. В
случая именно ответникът разполага със собствена електронна система и е
бил в пълна възможност да прецизира момента на извършване на твърдяното
от него дисциплинарно нарушение и 3/ в отговора на исковата молба е
въведен изцяло нов факт ненамерил отражение в цялото дисциплинарно
производство, вкл. в заповедта за дисциплинарно наказване, а именно, че
ищцата всъщност имала електронен подпис, но не знаела пин кода си.
Подобна констатация не е правена в цялото дисциплинарно производство.
Изложеното в отговора на исковата молба обаче не може да допълни
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на
установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно
нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за
11
уволнение, т.е. не е допустимо при налагане на дисциплинарно наказание
по КТ да не се изпълнява нормата чл. 195, ал. 1 КТ и едва в хода на
съдебния процес да се определя какви нарушения е имал предвид
работодателят /решение № 205/04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г.,
IV г.о. решение № 318/21.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 120/2009 г., III г.о.,
решение № 161/14.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6117/2013 г., IV г.о/.
Отделно от това настоящият съд изцяло споделя приетото в решение №
201/17.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 38/2009 г., IV г.о. - разпоредбата на чл.
195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на
нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз
основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на
един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като
правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна. Изискването за
мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по
едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този
принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви,
било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на
изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да
може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред
съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде
санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително
спазване на предвидена в закона форма /какъвто опит прави ответникът с
отговора на исковата молба/. Освен това липсата на мотиви в заповедта за
дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при
оспорване на наказанието.
В обобщение – освен гореизложеното дори само при преценка и
сравнение на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и
посоченото в отговора на исковата молба изобщо не става ясно какво
нарушение всъщност твърди работодателя - 1/ ищцата не е притежавала
12
електронен подпис или е имала такъв, но не е знаела пин кода си, 2/ ищцата
не е притежавала електронен подпис или е притежавала такъв, но не го е
използвала за електронно отчитане на извършените прегледи, вкл. твърди ли
се, че ищцата не е извършвала прегледи на пациенти или само не е отразявала
същите, 3/ през целия ден на ******* г. ищцата не е използвала електронния
си подпис или само в определен часови период, т.е. през целия ден не е
изпълнявала трудови задължения или само в част от него. Имайки предвид
липсата на каквато и да е елементарна конкретика както в искането за
писмени обяснения, така и в заповедта за дисциплинарно наказание, води и до
неяснота в дадените обяснения. Следва да се отчете и че ищцата е посочила,
че притежава електронен подпис, който е използвала по време на дежурство.
Ето защо настоящият съд приема издадената заповед за немотивирана
съобразно разпоредбата на чл. 195 КТ.
2/ По втория довод на ищцата - не било извършено посоченото
дисциплинарно нарушение настоящият съд намира следното:
По своя смисъл понятието „трудова дисциплина“ е съвкупност от права
и задължения на работника или служителя, свързани с трудовото му
правоотношение, но същото не може да бъде свързвано и ограничавано само с
основните нарушения посочени в чл. 187 КТ. Това изброяване не е
изчерпателно, а само примерно, тъй като с нормата на чл. 187, т. 10 КТ
изрично е предвидено, че законодателят обявява за нарушения на трудовата
дисциплина и – „неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред
или определени при възникване на трудовото правоотношение“. Тъй като и
това изброяване не е изчерпателно, то цитираната препращаща норма на КТ,
прави необозрим списъка на нарушенията на трудовата дисциплина и налага
анализа им за всеки конкретен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо от КТ законът
третира като нарушение на трудовата дисциплина неизпълнение на
възложената работа, имайки предвид засягане същността на трудовото
правоотношение, а именно престацията, която работникът/служителят дължи.
„Неизпълнението на възложената работа“, е една от хипотезите на нарушение
на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в разпоредбата
на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Същото представлява тежко нарушение на трудовата
13
дисциплина, доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а
именно престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото
правоотношение. Фактическият състав на нарушението „неизпълнение на
възложената работа“ може да бъде осъществен както с бездействие, когато
работникът или служителят не изпълнява задълженията, влизащи в трудовата
му функция, така и с действие - когато същият работи не това, което му е
възложено или следва от характера на определената работа.
Независимо, че настоящата инстанция не дължи произнасяне по
останалите възражения от ответника /свързани с осъществено дисциплинарно
нарушение от ищцата/, то следва да се посочи, че по делото не са ангажирани
доказателства относно извършените нарушения на трудовата дисциплина от
страна на ищцата. В случая бе установено, че дисциплинарната отговорност
на ищцата е била ангажирана на посоченото от работодателя основание за
това, че е проявила бездействие, с оглед и на твърденията в отговора на
исковата молба - налице е бездействие от ищцата, изразяващо се в липса на
електронен подпис и затрудняване на осъществяването на медицинската
дейност, то по делото се установи, че още от ****** г. ищцата е притежавала
електронен подпис. На процесната дата ****** г. е регистрирала три прегледа
/така справка за извършени прегледи от ******* г./. Както се посочи по-горе,
фактически твърдения, че именно ищцата не е извършвала необходимите
прегледи и информацията за тях не е удостоверена чрез електронен подпис в
електронния регистър се съдържат за пръв път в отговора на исковата молба,
но не и в писменото искане за обяснение, нито пък в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, вкл. няма изготвени доклади или
докладни записки в тази връзка. Самият факт на отразени три прегледа
извършени от ищцата на дата ******* г., не означава, че тя не е изпълнявала
служебните си задължения, вкл. да преглежда пациенти – за което очевидно
не е необходим електронен подпис. Свидетелят С. П. твърдеше, че ищцата
всъщност не знаела пин кода си /факт въведен за пръв път едва в отговора на
исковата молба/, но не можа да си спомни от кого му е било казано това, не е
проверил лично това обстоятелство, въпреки че посочи, че е видял ищцата на
работното й място в отделението, дори не се е опитал да й окаже съдействие
ако това действително е било така – свидетелят е ИТ специалист на работещ
именно при ответника. Сам посочи, че са му били предоставени няколко
електронни подписа за да ги регистрира, т.е. оказвал е съдействие на
14
лекарите, но при положение, че е бил налице явен проблем с даден
електронен подпис съгласно твърдения на самия свидетел /по сведения на
неустановено лице/ свидетелят дори не се е опитал да отстрани проблема,
въпреки, че е относим към неговите преки трудови задължения, а единствено
информирал ръководството на болницата. Казаното илюстрира, че не е
налице яснота въз основа на какви доказателства работодателят е достигнал
до извода, че ищцата е извършила дисциплинарни нарушения освен наличие
на електронна справка, т.е. работодателят предполага, че след като няма
отразени прегледи в електронната система, то ищцата не е извършвала
прегледи и е нямала електронен подпис. Нещо повече, въпреки, изнесеното
от процесуалния представител на ответника - същият отрече да има
практика в болницата един лекар да преглежда, а друг да отразява в
електронната система по делото се установи именно от обсъжданата справка
/л. 23 от делото/, съпоставена с графика на дежурствата /л. 21-22 от делото/,
че такава практика очевидно е налице – съгласно графика за дежурства на
******* г. дежурни в отделението, в което работи ищцата са били д-р А. Р. и
д-р В. В. /следващата смяна след тази на ищцата и д-р П./. От електронната
справка /л. 23 от делото/ в часовия период 19,30 часа – 23,32 часа /четири
часа/ нито един от двамата дежурни лекари на смяна д-р А. Р. и д-р В. В.
не е отразил преглед в електронната система, а е ползван електронен подпис
на д-р М. В., която съгласно графика дори не е следвало да бъде на смяна.
Възраженията направени от ответника, че единствено д-р П. е извършвал
възложената работа от 07,30 часа до 18,00 часа останаха неустановени. Това е
така, тъй като за да бъде доказано неизвършване на прегледи на пациенти от
ищцата и неотразяване на тези прегледи в електронната система е необходимо
да се докаже, че определени пациенти са „достигнали“ до ищцата, за да може
да ги прегледа и отрази прегледите в електронната система. Не следва да се
подминава и обстоятелството, че не само ответникът е допуснал ищцата на
работа, но и тези лекари, които са имали преки наблюдения от нейната работа
на ******* г. не са реагирали по никакъв начин, вкл. свидетели биха могли да
бъдат и граждани потърсили лекарска помощ при евентуално неизпълнение
на служебни задължения от ищцата. В свидетелските си показания С. П.
посочи, че веднага и информирал ръководството на болницата за
възникналия евентуален проблем с електронния подпис вместо да се намеси
за отстраняване на същия – именно той е ИТ специалистът. Действително от
15
неговите показания се установи, че работата с електронната система изисква
и електронен подпис, но при положение, че ищцата е разполагала с
електронен подпис, дори при наличие на установен проблем с него,
свидетелят е следвало да съдейства на ищцата за решаване на проблема –
съгласно изричната разпоредба на чл. 127, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е
длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за
изпълнение на работата по трудовото правоотношение, включващи и указания
за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения. Професионалната
квалификация на лекаря позволява преценката на заболяванията на пациента
и предписване на необходимото лечение. Още повече, че за въвеждането на
данни в електронен формат са необходими допълнителни знания и умения,
изискващи създаване на необходимата организация от работодателя /работа в
екип от двама или повече служители, снабдяването им с електронен подпис и
др./. Безспорно установено е, че такава организация не е създадена, при
положение, че ищцата е имала проблем с електронни подпис, но не са били
налице указания, дори не е бил налице интерес от пряко отговорния
служител /св. П./ за отстраняване на проблема. В тази връзка, от една
страна, ИТ отдела има конкретни задължения по т. 1,2 и 4 от Заповед №
РД********* г. и това предполага оказване на съдействие на лекарите и от
друга страна в самата Заповед № РД********* г. /на която се позовава
ответника/ са констатирани проблеми и се иска от НЗОК да направи промяна
в схемата на електронен отчет точно на хоспитализациите, за които даде
показания свидетеля П., т.е. вменяването на ищцата на отговорност за
неизпълнени разпореждания при липса на такава организация противоречи на
принципа на добросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ при осъществяване на
трудовите задължения – на посочените задължения на работодателя по чл.
127, ал. 1, т. 5 КТ.
Що се отнася до доводите на ответника в писмената защита, свързани с §
69 в анекс на Национален рамков договор № РД-************ г. следва да се
посочи, че това задължение е насочено към изпълнителите на болнична
медицинска помощ. Посоченият параграф е възпроизведен дословно в
Заповед № РД********* г. / т. 1-4/, но е обективно невярно посоченото в
отговора на исковата молба, че по силата на т. 17 от заповедта на ищцата и
останалите лекари е било възложено изпълнение на работа и снабдяване с
електронен подпис – т. 17 от заповедта касае недопускане до работа на
16
лекари. Следва да се изясни още, че снабдяването с електронен подпис само
по себе си не е самоцелно и не може представлява самостоятелно трудово
задължение – електронният подпис е само техническо средство за изпълнение
на т. 10 и следващи от Заповед № РД********* г. – лекарите след
извършените от тях прегледи издават електронно първичните медицински
документи и подават информация в НЗИС, т.е. част от трудовите задължения
на лекарите вече са свързани с електронно издаване и отчитане на
медицински документи. Всъщност обаче ищцата е наказана, че не е
притежавала електронен подпис. Следва обаче да се посочи, че в
производството не е представен трудов договор /с доклада по делото бе
обявено за безспорно единствено обстоятелството, че страните са обвързани
от трудов договор/, нито длъжностна характеристика за заеманата длъжност.
Ответникът посочи в о.с.з. че нова длъжностна характеристика след
издаването на Заповед № РД********* г. не е издавана за ищцата, т.е.
задълженията по електронно отчитане на прегледите и издаване на
медицински документи подписани с електронен подпис очевидно не биха
могли да бъдат включени в предходната длъжностна характеристика на
ищцата и не могат да бъдат свързани с въведената през август 2022 г.
електронна система - поради това настоящият съд намира, че в длъжностната
характеристика на ищцата също липсват включени задължения по електронно
отчитане на извършени прегледи и издаване на медицински документи в
електронен формат. Не са представени и други актове на работодателя, с
които на ищцата да се възлага конкретно трудово задължение по снабдяване с
електронен подпис. Ответникът в тази връзка се позовава на Заповед №
РД********* г., но тази заповед не възлага на лекарите да имат електронни
подписи. Възложеното на нея и другите лекари е посоченото в т. 10 и сл. от
Заповед № РД********* г. да издават и отразяват в електронна форма
медицинските документи. Действително подобни действия не биха могли да
се извършват без наличието електронен подпис, но обстоятелството дали
лекарят притежава или не притежава такъв не е трудово задължение, респ.
неизпълнение на трудовото задължение – електронен подпис е средство за
изпълнение на част от трудови задължения, т.е. тяхното /на трудовите
задължения по извършване на прегледи и тяхното електронно отчитане/
неизпълнение би следвало да бъде санкционирано до какъвто извод всъщност
стига и процесуалния представител на ответника както в отговора на исковата
17
молба, така и в писмената си защита – вече се твърди /за разлика от
заповедта за дисциплинарно наказание/, че ищцата не е извършвала прегледи
и не е удостоверила резултатите от тях в електронната система чрез
електронния си подпис.
При това положение, при неспазване на процедурата по чл. 193 КТ и чл.
195 КТ и при недоказаност на извършеното нарушение от ищцата е
безпредметно и обсъждането на спазването на разпоредбата на чл. 189, ал. 1
КТ. Поради това предявеният иск е основателен и дисциплинарното
наказание следва да бъде отменено.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна
такса в размер на 50,00 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорски районен съд. Разноски ищцата не е претендирала и
не е представила доказателства за извършени такива, поради което такива
няма да се присъждат по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ******* г. издадена от проф. д-р Й. Й. -
изпълнителен директор на Университетска многопрофилна болница за
активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД гр. Стара Загора, с която на
Д. А. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на основание чл. 188,
т. 1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД,
ЕИК: ********* и адрес: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов“ № 2 да заплати
50,00 лв. / петдесет лева/ – държавна такса за исковото производство по
сметка на Старозагорски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
18
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
19