Решение по дело №384/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4960
Дата: 4 декември 2013 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20131200100384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 септември 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 39

Номер

39

Година

1.6.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.01

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Сара Стоева

дело

номер

20104100200323

по описа за

2010

година

Производство по чл.243, ал.4 и сл. от НПК.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.05.2010 г. по досъдебно производство № ЗМ-19/2009 г. по описа на РУ на МВР – Г. Оряховица, прокурорска преписка с вх.№ 37/2009 г. Окръжна прокуратура В. Т. е прекратила наказателното производство, образувано и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 115 ал. 1 от НК, поради липса на извършено престъпление.

Против това постановление е постъпила жалба от адв. П. от ВТАК, в качеството му на повереник на Н. Е. Т. и Д. Б. Т.. В жалбата си той твърди, че доверителите му не са съгласни с така постановеното постановление, поради което молят да бъде отменено и върнато делото на прокурора със задължителни указания относно събиране на исканите от тях доказателства за изясняване на фактическата обстановка и прилагане на закона, тъй като постановлението е незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни мотиви, че ако престъплението не е по чл. 115 от НК, считат, че има данни за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 НК, поради което в тази насока са поискали събиране на писмени доказателства, а тъй като им е отказано събирането на такива е нарушен чл. 107 ал. 2 от НПК. Същите твърдят, че е следвало да бъде установен пълния екип от лекари, медицински сестри и акушерки, извършили раждането на детето Б. Д. Т., за да може да се прецени дали екипът е отговарял на стандарта „Акушерство и гинекология”, да се установи извършвана ли е аспирация на носоглътката на детето след раждане и от кого. Събраните свидетелски показания са недостатъчни, тъй като не са разпитани всички участници, участващи в екипа, а и самите показания противоречат на изложените експертизи. Не е представен Правилникът на болницата, респективно на отделение „Акушерство и гинекология”, рапортна книга, както и не е установено дали детето е наблюдавано през 3 часа, каквито са изискванията за наблюдението. За това молят съдът да върне делото за доразследване, тъй като според тях не са изследвани действията на д-р Д. Д. и д-р И. А. и да се направи преценка за търсене на наказателна отговорност на същите на база на събраните доказателства.

Като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид направените оплаквания в жалбата, Великотърновският окръжен съд приема за установено следното:

Постановлението за прекратяване на наказателно производство от 03.05.2010 г. е изпратено на лицата Д. Б. Т. и Н. Е. Т.. Същите са го получили на 11.05.2010 г., видно от известията за доставка, приложени към преписката. Жалбата е подадена с вх. № 37/09 – на 18.05.2010 г. Видно от удостоверение за смърт и наследници № 012022 от 26.01.2009 г., издадено от Кметство – Г. О., горепосочените лица са родители и законни наследници на Б. Д. Т., роден на 05.01.2009 г. и починал на 07.01.2009 г. Следователно, те са активно легитимирани да подават жалби против това постановление, която жалба са подали в срок и същата е допустима за разглеждане от състав на Великотърновски окръжен съд. По своята същност същата е и основателна.

Видно от събраните писмени доказателства по делото на 05.01.2009 г. в 07.45 ч. Н. Е. Т. е постъпила в МБАЛ „Св.И. Р.” – Г. О., Отделение „Акушерство и гинекология” за планиране раждане чрез секцио. Видно от приложените писмени документи бременността й протичала нормално и според тях, както и показанията на личния й лекар и лекарят наблюдавал бременността й от датата на забременяване до постъпване в болница за раждане тя не е боледувала нито е била в контакт със заразно болни, а личният й лекар е дал показания, в които се установява, че той е не само неин личен лекар, но и на други 14 лица от нейното семейство, които също не са боледували. Тя е постъпила за планирано раждане, чрез секцио, което раждане е за втори път, тъй като вече има едно дете, което е родено по същия начин. На 05.01.2009 г. в 10.30 ч. тя ражда второто си дете, което е записано в История на новороденото под № 9 и с името Б. Д. Т.. Детето е от мъжки пол с тегло 3.500 гр., ръст 51 см. Същото по скалата на Апгар е получило максимален сбор 10, т.е. при раждането си екипът, който е водил същото в лицето на д-р С., д-р Д., за жизнените му показатели е посочил максималната оценка – 10. Детето е постъпило след това в Неонтологичния сектор на болницата. Още същия ден детето е показано на бащата и сестричката. Според показанията на бащата – свидетелят Д. Т., то дори е престояло 20 минути при тях, обаче през нощта здравословното състояние на детето се влошило, което довело на сутринта до привеждането му във В. Т., като било транспортирано със специално оборудване - „Бейби лок 1” от болницата в Г. в болницата във В.Т., но въпреки проведените манипулации по отношение на него, на 07.01.2009 г. в 10.30 ч., детето умира. Образувано е наказателно производство по чл. 115 ал. 1 от НК против неизвестен извършител.

Видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото, разследващият орган е следвало да установи по безспорен начин дали се касае за умишлено умъртвяване на това дете, или се касае за друг вид престъпление, а именно по чл. 123 ал. 1 от НК, което деяние не е умишлено по смисъла на НК и който текст предвижда причиняване на смърт ”поради незнание или немарливо изпълнение на занятие”, каквото би било медицинското такова. Въпреки това, производството е разглеждано само по първия текст по чл. 115 от НК, а по втория текст не са правени разследвания или каквито и да било разсъждения в тази насока. Касае се за смърт на новородено, което е родено от нормално протекла бременност и което е родено в здравно заведение при квалифициран персонал. Затова е следвало разследващият орган, след като се е уверил, че не се касае за умишлено убийство, за каквото безспорно няма доказателства, да прецени и втората възможност за причиняване на смърт на това дете, поради ”поради незнание или немарливо изп·лнение на занятие”. Следвало е да се установи първо медицинското заведение как регламентира своята си дейност в тази насока, а именно съществува ли някакъв вътрешен нормативен акт, който да организира тази дейност и да се проследи по дни, часове и минути на основание този нормативен акт как е протекло раждането и отглеждането на детето. Затова основателно е искането на жалбоподателите за събиране на допълнителни доказателства в тази насока. Следва да се събере от разследващия орган нормативният документ, който регламентира тази дейност, а именно Правилникът за вътрешния ред на болницата, респективно отделение „Акушерство и гинекология” и отделение „Неонатология”, ако има такова в противен случай „Детско отделение”. Ако няма обособено самостоятелно отделение, то към отделението, към което се намира – „Родилно отделение” или „Детско отделение”. Известно е, че лицата, които се раждат от 0 до 28 дни се наблюдават от лекари, които имат специалност „Неонатология”, тъй като този период е тъй нареченият „Бебе” и за лекарите се изисква специалност „Неонатология”. Затова следва да се изиска и рапортната книга, в която да се установи по минути как е протекло самото раждане, кога и от кого детето е предадено от родилна зала в Неонатологията, кой го е поел и след това поемане какви манипулации са извършвани на детето. По делото следва да бъдат разпитани всички участници в този процес – лекари, акушерки, медицински сестри, санитарки и прочие лица, които са били в достъп при раждането и отглеждането на детето за тези два дни, а не само избирателно да се пристъпи към разпит на лекари, които дават непълни показания на които, явно не са им зададени подходящи въпроси, за да ги довършат. Затова разследващият орган следва да установи имената на всички, участващи при раждането и отглеждането на детето и да проведе разпити с тях – пълни и всестранно. При едно раждане със секцио-цезаре е ясно, че в хирургичната зала не могат да участват лица, за които няма конкретно нареждане и които лица следва да изпълняват конкретни нареждания на ръководителя на екипа. Затова, повече съмнение будят свидетелските показания на д-р С.- ръководител на екипа, който е заявил, че не знае кой е аспирирал детето. Например, на лист 73 е посочено История на новороденото и там са посочени като лица, участващи при раждането: водено от: д-р С. и д-р Д., акушерка В., пъпчето вързано от акушерка Б., прието в отделението на клиниката от акушерка Б., т.е. само с поглеждането на тези лица се установява, че освен двамата лекари са посочени имената и на две акушерки, но като се има предвид, че детето е родено със секцио, би следвало там да присъства и лекар - анестезиолог, присъствал е и педиатър, следвало е да има и медицински сестри, а може би и санитарки. Всяко от тези лица има своето възприятие за станалото и е задължение на разследващият орган да разпита всички лица, а не избирателно, защото тези му действия биха могли да се изтълкуват и по друг начин от пострадалите лица, което не е в интерес на разследващите. Не може в свидетелските си показания ръководителят на екипа извършил раждането със секцио да дава уклончиви отговори, че не знае дали аспирирането на детето е извършено от лекар или от мед. сестра или акушерка. Ако бъдат разпитани всички, участвали в операцията, то тогава ще се изясни точно кой е извършил тази дейност и ако тя е извършена от лице без съответната компетенция пък и кой е наредил това лице да я извърши.С какъв апарат е извършена и последния бил ли е годен за такава дейност. Защото видно от съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че причина за смъртта на детето Б. Д. Т. е аспирационната пневмония /аспирационен синдром на новороденото/ - дифузна, масивна, дълбока аспирация на околоплодно съдържимо в белите дробове, почти само мекониум на места примесен с околоплодни води и с лануго, в единични алвеоли аспирация и на епителни клетки, усложнили заболяването, хода на прогресивното му развитие – развитието на огнищен, остър слузно-гноен бронхит и огнищен интерстициален миокардит. След като се знае резултатът от тази експертиза и резултатът от съдебно-медицинската експертиза, която е назначена от разследващия орган, които потвърждават причината за смъртта на лицето и които в експертизата си твърдят „че наблюдението на детето е било непълноценно в часовете след раждането до установяване на тежкото състояние към 04.30 часа, както и че действията на мед. екип след 04.30 ч. не са съответни на спешността и тежестта на случая” е следвало да се провери кой има вина за това небрежно отношение към детето. Кой е извършил аспирацията му, кой е предал детето от родилна зала в детско отделение, кой е следвало да го наблюдава и през какъв период от време в това отделение и какви действия е следвало да бъдат възприети, които да са съответни на спешността и тежестта на случая, за да може резултатът да бъде не смъртта, а живота на детето. Следвало е да се установи, лекарите, които са наблюдавали детето по закон имали ли са това право, тъй като то е било на ниска възраст под 28 дни и е следвало да бъде наблюдавано от лекари специалисти – неонатолози, а не педиатри и ако отделението не е разполагало с такива специалисти, защо е проведено раждане и това нарушение ли е на закона и Правилника, уреждащ дейността на тази болница. Затова, след като не са изяснени с писмени доказателства и със свидетелските показания причините за смъртта на детето, съдът счита, че следва делото да бъде върнато за доразследване за събиране на допълнителни доказателства, като се изискат Правилникът за работа в горепосочените две отделения, а и на самата болница, рапортната книга, която е водена при раждането и при наблюдението на детето. Да се установи целият състав, който е участвал при извършването на раждането му и при наблюдението на детето до откарването му във В.Т., както и всички лица да бъдат разпитани, а не само избирателно - лекари. Да се установи кой е аспирирал детето, по чие нареждане и с какъв апарат е извършено това действие.Кой го е привел от родилна зала в детско отделение, кой е следвало да го наблюдава, през колко време го е наблюдавал, за да се прецени има ли нарушение в дейността на тези лица и ако има, какво е то. Следва да се назначи и допълнителна експертиза, които експерти да дадат заключение при наличие на вътрешно-утробна инфекция, причинена от аспириране на околоплодната течност и мекониума, какво е оцветяването на околоплодните води и могат ли те да бъдат „бистри”. Необходима ли е аспирация на детето и кой следва да я направи, като при извършване на експертизата експертите следва да имат предвид данните от извършената аутопсия и извършения хистологичен анализ на предоставения материал.

Може резултатът от заключението на новите експерти да бъде същия, но следва страните да бъдат убедени, че е направено всичко възможно за събиране на доказателства, с които да бъдат установени или оборени техните твърдения. А дали същите ще бъдат доказани ще бъде установено след като бъде събрани всички посочени по-горе доказателства.

Водим от изложеното и на основание чл.243, ал.5,т3 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.05.2010 г. по досъдебно производство №ЗМ – 19/2009г. по описа на РУ на МВР - Г. Оряховица и прокурорска преписка с вх. № 371/2009 г., вместо което постановява:

ВРЪЩА делото на В. за доразследване, чрез изпълнение за събиране на посочените доказателства в мотивите част на определението.

Определението може да се обжалва и протестира пред ВТАС в 7-дневен срок, считано от датата на получаване на съобщението от страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Определение

2

BB42909D6301813FC225773500397FE9