№ 270
гр. София , 04.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Светла Букова
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22 от НПК, като същото в рамките на сроковете
предвидени по закон е инициирано по частен протест на прокурор при СГП срещу
протоколно определение от 20.01.2021 год. по НОХД№2861/20 год. по описа на СГС,НО - 1
състав, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че така атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като посочените в него съществени процесуални нарушения не са
налице, за което е депозирана подробна мотивировка.
САС след като се запозна с материалите по делото достигна до следните
фактически и правни изводи:
Частният протест е основателен, а определението на първостепенния съд е
неправилно и незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.
По отношение на подсъдимите С. Д. Г., Д. М. И., Б. Й. В., Г. К. С., А. Т. Х. и Е. Д. Г.
са повдигнати различни обвинения за извършени престъпления по чл.220, ал.1, чл.311, ал.1,
чл.219, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл.220, ал.2, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.4 НК.
СГС е приел, че по отношение на под.Г., под.И., под.В., под.С., под.Х. и под.Г. са
допуснати различни съществени процесуални нарушения, които при внимателна служебна
преценка настоящата инстанция не констатира. При мотивацията си САС ще се аргументира
с оглед на последователността на посочените от първата инстанция съществени
1
процесуални нарушения и по начина им на констатация в определението на съда.
По отношение на подс.Г. за престъплението по чл.220 НК не се констатира
осъществено съществено процесуално нарушение при изготвянето на обв.акт, тъй като от
последния става напълно ясно датата на извършване на деянието – сключената сделка е била
на 24.02.2012 гад. и датата на настъпване на вредите - 18.04.2012 год., като по този начин е
конкретизирана и датата на довършване на престъплението. В този смисъл правилно в
частния протест е посочено, че така са изпълнени указанията дадени от САС с
Определение№376/12.07.2018 год., което важи и за останалите подсъдими.
На следващо място в обв.акт е посочен механизмът на деянието, конкретизирани са
нарушените разпоредби от сключената неизгодна сделка – стр. от 2 до 5 включително.
Държавното обвинение е описало и каква е според него причинно-следствената
връзка между деянието и резултата, което е видно от стр.4 на обв.акт – въз основа на
сключения договор от Г., където възложителят е трябвало да плати сумата от 20 000 лева, от
което на 18.04.2012 година са възникнали значителните вредни последици за „Напоителни
системи“ ЕАД. Налице е коректно описание, което е напълно разбираемо и ясно и не води
до противоречия, неясноти, а още по-малко може да се твърди за липса на същото.
По отношение на обвинението по чл.219, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК
отново е налице яснота както за периода на престъплението, така и конкретните дати на
които са последвали съставомерните щети. Същото се отнася и по отношение на фактурите
и размерът на всяка отделна щета, като прокурорът е посочил защо е приета такава техника
на изписване, тъй като част от щетата е настъпила след освобождаването на Г. като в тази
връзка резонно е цитирано Решение №355-80-ІІ и Решение №46-79-І на ВКС, НО.
В обв.акт пределно ясно са описани действията, с които е осъществено деянието и в
какво се е състояло бездействието като в тази връзка правилно в частният протест е
обърнато внимание на съда какво не само според теорията, но и според съдебната практика
представлява „не положи достатъчно грижи“ по смисъла на чл.219 НК, които са базисни
понятия в материалното наказателно право и настоящата инстанция намира за безпредметно
да ги преповтаря. Само следва да се допълни, че на стр.7 и 8 от обв.акт са описани
конкретните действия на Г. и какво поведение същият е дължал. В този смисъл, както
правилно е отбелязано в частния протест с оглед описанието на това какво включва „не
положи достатъчно грижи“, не е необходимо и не би могло за подобна деятелност да
съществува позитивна правна регламентация, а още по-малко нормативно закрепена такава,
което е и трайно закрепено като съдебна практика от десетилетия.
Не може да се приеме и твърдението, че не е ясно коя е фактурираната работа, която
не е извършена, както и коя е извършена и платена. Прави впечатление, че в обв.акт точно
това обстоятелство е описано подробно и ясно, добре структурирано със съответната
конкретика, номера, а още повече, че както основателно е отбелязал прокурорът, в случая е
ирелевантно да се иска конкретизация на друга работа от други фактури, тъй като по
2
отношение на Г. няма такива обвинения, а за тези които са налице наблюдаващият прокурор
изготвил обв.акт е конкретизирал всичко необходимо.
Що се отнася до твърдението на първият съд, че в обв.акт прокурорът е препращал
към доказателства съдържащи се в досъдебното производство, без да се описват съответните
факти и обстоятелства в обв.акт като бележки под линия, същото не се приема от
настоящата инстанция като съществено процесуално нарушение, тъй като е видно, че в
случая този подход е приложен като улеснение за съда, а още по-малко може да се приеме,
че представлява заместване на задълженията на прокурора за описание на необходимите
факти и обстоятелства или прехвърляне на доказателствената тежест по незаконосъобразен
начин.
По отношение на подс.И. за обвинението по чл.219, ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК.
В случая настоящата инстанция изцяло се солидаризира с посоченото в частния
протест за това какво е продължавано престъпление и защо по този начин е описано
деянието в обв.акт. Следва да се обърне внимание на съда, че и това са базисни понятия в
материалното наказателно право, които са изяснени по един отдавна изчерпателно описан
начин не само в теорията, но и в практиката и за това липсва какъвто и да е спор.
Продължаваното престъпление е известно, че представлява едно престъпление и в този
смисъл не е нужно конкретизиране на отделните деяния, които са част от единното
престъпление за разлика от множеството престъпления. Достатъчно е да се конкретизират
периода от време на осъществяване на отделните деяния, мястото и начина на извършване и
общия престъпен резултат, което е и сторено в обв.акт. Освен това е отбелязан механизмът
на осъществяването, началният и крайният период на престъпната дейност, датите на
отделните деяния и единичната и общата стойност на щетите. Прави впечатление и, че тази
техника на изписване, която е закрепена в съдебната практика е възприета и от САС с
цитираното вече определение.
По отношение на неяснотата за фактуриране на работата както и за това, че не
ставало ясно кои задължения са нарушени всичко което вече бе отбелязано за подс.Г. се
отнася и за подс.И..
Що се отнася до невръчването на постановлението за частично прекратяване на
нак.производство от 04.06.2020 год. по отношение на подс.И. прокурорът е изпълнил
законосъобразно своите задължения визирани в чл.243, ал.4 НПК, тъй като същото е било
връчено на И. и ощетеното юридическо лице „Напоителни системи“ ЕАД, докато
останалите обвиняеми/подсъдими не са заинтересована страна и не могат да обжалват
същото. Правилно в частния протест е отбелязано, че в ако се застъпи тезата на съда за
връчване на всички страни( въпреки че правилно е изписано заинтересовани такива) то би се
допуснало атакуване на отказа на прокурора да предяви обвинението срещу конкретно лице,
а това е негово конституционно правомощие, което не подлежи на съдебен контрол. В тази
3
връзка резонна е цитирана практика на ВКС, както и научна литература, като поставения
въпрос е отдавна изяснен и за същия не са налице противоречия като към посоченото
практика от прокурора може да се цитира и друга, която съществува от един от повече от
двайсет годишен период.
По отношение на подс.В. във връзка с обвинението по чл.219, ал.4 вр. ал.3 вр.
ал.1 НК.
В обв.акт е описан периодът, в който е извършено първото деяние, както и датите
когато са настъпили щетите респективно – 05.11.13 г. – 20.11.-14 год. Същото се отнася и за
второто деяние - 11.09.13 г. – 31.12.19 год.
И по отношение на балната оценка не се констатира каквато и да е неяснота или
липса, което е видно от стр.25 и 26 на обв.акт.
По отношение на невръчването на постановлението за частично прекратяване на
нак.производство от 03.06.20 год. същото, което се посочи за И., важи и за В..
Прокурорският акт е връчен както на В., така и на ощетеното юридическо лице, с което е
изпълнена нормата на чл.243, ал.4 НПК.
По отношение на подс.С. във връзка с обвинението по чл.219, ал.4 вр. ал.3 вр.
ал.1 НК е ясна както началната дата на деянието, така и тази на довършване на същото -
респективно от 11.07.13 г. до 30.12.2017 год.
По отношение на неяснотата за това коя е извършената работа, както и коя е приета с
всяка фактура и каква е причинно-следствената връзка в обв.акт всичко това е описано
подробно видно от стр.7 и стр.8 от обв.акт.
По отношение на подс.Х. и подс.Г. във връзка с обвинението по чл.202, ал.2, т.1
вр. чл.201 НК.
Посочено е от съда, че е налице противоречие между словесното и цифрово
изписване на престъпленията за двамата подсъдими.
Действително е налице такова противоречие, тъй като словесно е изписан съставът на
чл.201, ал.1 НК, без да са описани елементите на чл.202, ал.1, т.1 НК, а при цифровото
изписване на престъплението е допусната явна фактическа грешка, тъй като вместо чл.201,
ал.1 вр. чл.20, ал.4 НК е изписано чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.4 НК. Последното
се признава като грешка и в частният протест, но и този състав се солидаризира с
посоченото в него, че все пак, ако не се възприеме от съда наложилата се съдебна практика,
че превес има словесното изписване, то може да се приложи разпоредбата на чл.248А НПК.
В този смисъл по никакъв начин не може да се приеме становището, че това представлява
съществено процесуално нарушение.
По отношение на това, че не било ясно, дали сумите са били присвоени лично от
4
подсъдимите или от трето лице, размерът на вредата, механизмът на присвоителните
действия, дали прокурорът поддържал обвинението за съучастие на двамата подсъдими с П.,
както и не било ясно защо след като е било частично прекратено нак.производство срещу П.
в обв.акт било описано, че извършеното от него е престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вместо
да бъдат описани престъпленията на двамата подсъдими, които са извършени в съучастие с
него. Според първия съд липсвала причинно-следствената връзка между деянията и
резултата, а за чл.219 НК не била описана грижата на длъжностното лице и какво не е
изпълнило както и конкретни императивни норми във връзка с бланкетността, липсвали
факти и за субективната страна.
Всичко от така изписано като съществени процесуални нтарушения е
конкретизирано в обв.акт – записано е, че двамата поотделно като помагачи са улеснили П.
да присвои отбелязаната сума, а що се отнася до допълнението на текста по отношение на
нормата на чл.201 НК, където през 1995 година се добавя текста „който се разпореди с тях в
свой или чужд интерес“, САС обръща внимание на СГС, че същият е обявен за
противоконституционен. Въпреки това, както правилно се сочи в частния протест,
прокуратурата е добавила и конкретизирала в обв.акт в чий интерес е било направено
противозаконното разпореждане от страна на П. и за каква сума. По отношение на
механизма, същият е описан на стр.36-40 от обв.акт, докато за постановлението за частично
прекратяване всичко описано за останалите подсъдими за това обстоятелство важи и тук.
Що се отнася до твърдението на съда, че не ставало ясно, дали починалият П.
продължава да има качеството на обвиняем, тъй като се описвали деяния извършени от това
лице то следва и тук да се обърне внимание на съда, че видно от обв.акт е, че П. няма
качеството на обвиняем, респективно подсъдим, тъй като спрямо него няма повдигнато
обвинение. Що се отнася до това, че били описани действия свързани с него, то следва да се
има предвид, че същите са конкретизирани с оглед квалификацията за съучастническа
дейност, което е разбираемо, но това в никакъв случай не прави П. обвиняем, респективно
подсъдим, тъй като от една страна същият е починал, налице частично прекратяване и от
друга страна той и не фигурира в това качество при изготвяне на обв.акт.
С оглед на изложеното, атакуваното определение се явява неправилно и
незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав на
СГС за продължаване на съдопроизводствените действия
Така мотивиран 8 състав на САС, НО на основание чл.249, ал.3 вр. с чл.345, ал.1
вр. чл.342, ал.1 вр. чл.341, ал.2 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.01.2021 год. по НОХД №2861/2020 год. по
5
описа на СГС-НО, 1 състав.
ВРЪЩА делото на същия състав на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6