Р Е Ш Е Н И Е
№ 2559/21.12.2021г.
Град Пловдив, 21.12.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на трети декември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2090 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Брягово милк” ЕООД
против уведомително писмо с изх. № 01-163-2600/116 от 13.07. 2021 г. на
директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020, с което е отказано финансово подпомагане.
Според дружеството-жалбоподател обжалваното уведомително писмо е нищожно и незаконосъобразно,
защото е издадено от некомпетентен орган, в противоречие с материалноправните разпоредби,
несъответствие с целта на закона, неспазване на изискването за форма и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Иска се обявяване
нищожността на обжалваното писмо или алтернативно неговата отмяна като
незаконосъобразно и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна
и моли тя се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспореното писмо, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от
акта, доколкото с него е отказано получаването на финансово подпомагане за 2020
година. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, видно от известието за
доставяне (л.235) и датата на пощенското клеймо (л.76), и е срещу
административен акт, който по общото правило на чл.145 АПК подлежи на оспорване
пред съд по отношение на неговата законосъобразност. От друга страна, доколкото
в жалбата е направено искане за обявяване на нищожността на оспореното
уведомително писмо, в случая важи и правилото на чл.149, ал.5 АПК, че искането
може да се упражни без ограничение във времето. Всичко изложено налага извод,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството-жалбоподател
е подало заявление за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните”
(л.30-66 и л.171-207). В таблица 1 към заявлението са описани животните,
отглеждани в животновъдния обект на дружеството, като е посочен начин на
тяхното отглеждане – на закрито. В план-програмата за изпълнение на
ангажиментите по мярка 14, неразделна част от заявлението за подпомагане
(л.208), е декларирано осигуряване на свободна площ при отглеждане на ДПЖ
(дребни преживни животни) съгласно таблица 2 (л.209), в чиято колона Ж е
посочена общата осигурена свободна подова площ в помещенията съобразно
становище на БАБХ (л.220).
От приложеното в административната преписка удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 2874 от 13.02.2020 г. (л.215) на ОБДХ Пловдив е видно, че
същият обект – ферма за дребни преживни животни, предназначена за отглеждане на
овце, с капацитет 1500 броя и технология на отглеждане на животните – оборно, с
ветеринарен регистрационен № 4294-0272 и нов регистрационен № **********, е
посочен от дружеството-жалбоподател в заявлението за подпомагане на мярка 14
като животновъдният обект, в който се отглеждат ДПЖ. В административната
преписка са приложени и две становище на ОБДХ Пловдив – 1) становище № 576 от
14.02.2020 г. (л.216), че земеделското стопанство – животновъден обект №
4294-0272 – отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното
отношение към животните и ветеринарномедицинските изисквания, и 2) становище №
584 от 14.05.2020 г. (л.220), че животновъден обект № 4294-0272 отговаря на
всички ветеринарномедицински изисквания, че собственикът спазва изискванията за
хуманно отношение към отглежданите животни, и че се удостоверя налична подова
площ и/или дворна площ във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017
г. за прилагане на мярка 14 съгласно таблица 1 – разплодници, 10 броя животни,
50 кв.м общо осигурена подова площ в помещенията; овце и кози, майки – 473
броя, 2400 кв.м; агнета и ярета – 43 броя, 500 кв.м.
Съдът констатира, че посочените от дружеството-жалбоподател в таблица 2
(л.209) към план-програмата за изпълнение на ангажиментите по мярка 14 брой
животни и свободна подова площ напълно съответстват на посочените в становище №
584 от 14.05.2020 г. на ОБДХ Пловдив.
На 26.04.2021 г. директорът на ОД Пловдив на ДФЗ е отправил запитване
(л.226) до ОБДХ Пловдив и е изискал информация относно наличието на общо
осигурена свободна площ на двор в кв.м, посочена в становище № 584 от
14.05.2020 г. В отговора на ОБДХ Пловдив от 12.05.2021 г. (л.229) е посочено
изрично, че в цитираното становище № 584 от 14.05.2020 г. за животновъден обект
№ 4294-0272 е отразена осигурената свободна площ в кв.м само в помещения, тъй
като технологията на отглеждане на животните е оборно и животните се отглеждат
в помещения на закрито. В допълнително писмо от 28.05.2021 г. (л.230) ОБДХ
Пловдив уточнява, че животновъдният обект не разполага с дворна площ, а площта
в помещенията е 2950 кв.м.
Въз основа на административните проверки за вида и начина на отглеждане на
ДПЖ в процесния животновъден обект е съставен отчет на съответствието (л.231),
че заявлението на „Брягово милк” ЕООД не е допустимо
за финансово подпомагане.
В съответствие с резултатите от административните проверки е издадено
оспореното уведомително писмо с изх. № 01-163-2600/116 от 13.07. 2021 г., с
което е оторизирана субсидия по подаденото заявление за подпомагане в размер на
0 лева по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към
животните” в сектор ДПЖ, т.е., подаденото заявление не подлежи на финансово
подпомагане, защото дружеството не отговаря на изискванията на чл.4, ал.3 от Наредба
№ 4 от 08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните”
от ПРСР за периода 2014-2020, във връзка с чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.2, 3 и
4.
В хода на съдебното производство не са събрани нови доказателства,
доколкото приложените към жалбата и представените от процесуалния представител
на ответника такива представляват повторно цялата или част от административната
преписка по издаване на оспореното уведомително писмо.
Единственото ново писмено доказателство е скица № 15-807614 от 22.07.2021
г. на поземлен имот с идентификатор 06745.139.6 по КККР на с. Брягово, община
Първомай, от която е видно, че целият поземлен имот, в който се намира
процесният животновъден обект, е с площ 10 560 кв.м и в него са построени
пет сгради със обща застроена площ 4 364 кв.м, т.е., вярно е твърдението на
дружеството-жалбоподател, че в недвижимия имот има както закрити помещения за
отглеждане на животните, така и свободна незастроена дворна площ, чието
наличието в случая обаче е без правно значение, тъй като в заявлението за
подпомагане дружеството е декларирало само и единствено оборно отглеждане на
животните, на закрито. Съответно в случая наличието на свободна дворна площ не
би следвало да има отношение към преценката, дали дружеството-жалбоподател
отговаря на условията за подпомагане по мярка 14, защото декларираната от
самото дружество технология на отглеждане на животните не предполага използване
на дворно пространство. Затова и в случая беше безпредметно допускането на
исканата от дружеството-жалбоподател съдебно-техническа експертиза, чиито
задачи целят установяване на неотносими към предмета на спора факти.
Съдът намира, че със скицата-извадка от КККР не е оборена истинността на
официалните писмени документи – отговори на ОБДХ Пловдив от 12.05.2021 г.
(л.229) и от 28.05.2021 г. (л.230) до директора на ОД Пловдив на ДФЗ, доколкото
от съдържанието на удостоверението за животновъден обект не може да се направи
категоричен извод каква част от поземлен имот с идентификатор 06745.139.6 се
включва в обхвата на животновъдния обект, но в същото време посочената в цитираните
отговори площ на помещенията, в които се отглеждат животните, от 2950 кв.м
отговаря на площта, посочена в становище № 584 от 14.05.2020 г. на ОБДХ Пловдив,
послужило като основа за декларираните от управителя на „Брягово милк” ЕООД данни в таблица 2 (л.209) към план-програмата за
изпълнение на ангажиментите по мярка 14, представляваща неразделна част от
заявлението за подпомагане за 2020 година. Т.е., дружеството-жалбоподател се е
ползвало от фактите, удостоверени от ОБДХ Пловдив в оспорените документи, за да
подаде заявлението си подпомагане по мярка 14, и евентуалното си несъгласие с
така удостоверените факти е следвало да изрази още преди подаване на
заявлението за подпомагане, преди започване на производството по издаване на
оспореното уведомително писмо, защото данни от официалното становище на ОБДХ
Пловдив са били задължителни при попълване на част от документите, необходими
за кандидатстването по мярката.
Във връзка с откритото производство по оспорване истинността на запитване
от 26.04.2021 г. на директора на ОД Пловдив на ДФЗ до ОБДХ Пловдив (л.226) и отчет
на съответствието (л.231) при доказателствена тежест отново за
дружеството-жалбоподател, която изрично му беше указана в първото по делото
заседание, не бяха събрани никакви доказателства, оборващи тяхната истинност.
Затова съдът намира, че оспорените в настоящото съдебно производство официални
писмени документи (л.226, 229, 230 и 231) се ползват със своята материална
доказателствена сила по отношение на удостоверените в тях факти.
При тези факти съдът намира, че оспореното уведомително писмо е
законосъобразно.
На първо място, оспореното
уведомително писмо е издадено от компетентен орган, видно от заповед №
03-РД/1759 от 21.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.82-86), в чийто
пункт VІ на директорите на областните дирекции на ДФЗ са делегирани правомощия
във връзка с прилагането на мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от ПРСР
2014-2020, включително да вземат решения и да издават уведомителни писма за
плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявления за подпомагане/плащане
съгласно чл.23, ал.4, чл.28 и чл.29 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. (точка 6),
като териториалната компетентност на директора на ОД Пловдив обхваща
бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в ОД Пловдив и ОД
Пазарджик. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е подало заявление за
подпомагане в ОД Пловдив на ДФЗ и оспореното уведомително писмо е издадено от
директора на ОД Пловдив на ДФЗ, на когото изпълнителният директор на фонда е
делегирал правомощията си по закон, следователно уведомителното писмо е
издадено от материално и териториално компетентен орган. Следователно
неоснователно и недоказано е възражението на дружеството-жалбоподател, че в
случая се касае за нищожен административен акт.
На второ място, оспореното решение е издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Съгласно чл.4, ал.1 и ал.3 от Наредба № 4 от
08.08.2017 г. финансовата помощ по тази наредба се предоставя
за изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1 "Хуманно отношение към животни в сектор
ЕПЖ" или подмярка 14.2 "Хуманно отношение
към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР за периода 2014-2020. А съгласно чл.4, ал.3 по подмярка
14.2 "Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" се предоставя
финансова помощ за дейности за осигуряване на: 1) не по-малко от 10 на сто над
задължителния стандарт свободна подова площ, както следва: а) за разплодници –
между 2,4-2,6 кв.м в помещение и между 3,3-3,9 кв.м на двор; б) за овце и кози
майки – между 1,1-1,5 кв.м в помещение и между 1,7-2,8 кв.м на двор; в) за
агнета и ярета – 0,44 кв.м в помещение и между 0,7-0,8 кв.м на двор; г) за
женски шилета и козички за разплод – между 0,8-1,1
кв.м в помещение и между 1,3-2,2 кв.м на двор; д) за мъжки шилета и козлета за
разплод – между 1,2-1,5 кв.м в помещение и между 2,2-2,8 кв.м на двор; е) за
шилета за угояване – между 0,7-0,8 кв.м в помещение и между 1,7-2,2 кв.м на
двор; 2) свободно отглеждане на открито на ДПЖ – минимум 160 дни годишно, от
които 40 дни могат да бъдат на двора на животновъдния обект при осигурен
минимум 120 дни за свободно пашуване.
При тази правна
регламентация съдът намира, че финансовата помощ по мярка 14, подмярка 14.2 се предоставя само на тези земеделски
производители, които, като отглеждат ДПЖ на закрито, т.нар. оборно отглеждане,
едновременно осигуряват достатъчна подова площ в затворени помещения и в дворно
място, или които отглеждат ДПЖ свободно, на открито. Противно на разбирането на
дружеството-жалбоподател, съдът намира, че под понятието подова площ в нормата
на чл.4, ал.3 от Наредба № 4 от 08.08.2017
г. законодателят има предвид необходимото достатъчно пространство и достъчно
използваемо място за всяко животно, независимо дали това пространство се намира
на закрито или на открито, за да им бъде осигурена необходимата свобода да имат нормално
поведение по всяко време.
Очевидно при декларираната
от дружеството технология – оборно отглеждане, както и с оглед приложените към
заявлението за подпомагане Програма за защита и хуманно отношение към ДПЖ овце
в овцеферма „Брягово милк” ЕООД, Инструкция за
управленски практики, персонал и водене на документация и Инструкция за свобода
на движение, сградов фонд и оборудване, храна, вода,
хирургически интервенции и развъдна дейност, може да се направи извод, че
технологията на отглеждане на ДПЖ в процесния животновъден обект не обхваща
незастроеното дворно място, с каквато очевидно разполага имотът, в който се
намира овцефермата. Никъде в цитираните вътрешни актове на дружеството не се
съдържа описание на свободно дворно място, където се допускат животните за
свободно движение, инструкциите и програмата сочат единствено сградния фонд, неговото състояние, оборудване и начин на
използване. Т.е., дори да се игнорира съдържанието на становищата на ОБДХ
Пловдив, дадени преди подаване на заявлението за кандидатстване по мярка 14 и
по време на административните проверки, самото дружество не е представило
никакви доказателства за осигуряване на свободно дворно място на отглежданите
животни. Т.е., безспорно се налага извод, че животните се отглеждат изцяло и
само в закрити пространства, което впрочем не се оспорва от дружеството и е
видно от съдържанието на самата жалба.
Следователно направеният
от административният орган извод, че дружеството не отговаря на изискванията на
чл.4, ал.3 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., тъй като не е осигурило за всички животни в животновъдния обект
площите по чл.4, ал.3, т.1, е правилен и
напълно законосъобразно е отказано финансовото подпомагане по мярка 14.
Неоснователно и
некореспондиращо с правната норма е възражението на дружеството-жалбоподател,
че терминът подова площ обхваща само площта на закрито, доколкото чл.4, ал.3, т.1 изброява изчерпателно свободната
подова площ в помещение и на двор, която трябва да бъде осигурена за всяка
категория животни. Т.е., правната норма включва в понятието свободна подова
площ както площта на закритите помещения, в които се отглеждат животните, така
и площта на дворните места към закритите помещения, където животните също
следва да имат достъп и свобода на движение. Очевидно е, че в процесния
животновъден обект на животните не е осигурена тази свобода на движение и
нужната свободна подова площ на двор.
В този смисъл, като е
изискал информация от ОБДХ Пловдив за дворната площ на животновъдния обект,
директорът на ОД Пловдив на ДФЗ не е допуснал нарушение на процедурните правила
и не е излязъл извън обхвата на дължимата проверка, както неоснователно твърди
дружеството-жалбоподател. Напротив, за административния орган е било
задължително да извърши тази проверка, за да може да прецени, дали „Брягово милк” ЕООД отговаря на изискванията за подпомагане по мярка
14.
Не се споделя
възражението на дружеството за нарушение на чл.26 и чл.34 АПК, защото
административният орган е сезиран с подаденото от „Брягово милк”
ЕООД заявление за подпомагане, т.е., производството по издаване на оспореното
уведомително писмо е започнало по инициатива на дружеството-жалбоподател и за
административния орган не е съществувало задължение за уведомяване по реда на чл.26 АПК на „Брягово милк” ЕООД, защото именно то е
заявителят. По реда на чл.26 АПК административният орган трябва да уведоми
всички останали заинтересовани страни, ако има такива, за да осигури тяхното
участие в административното производство.
В качеството на заявител
„Брягово милк” ЕООД е било задължено да приложи към
заявлението си всички необходими документи за участие в мярка 14 и за
получаване на исканото финансово подпомагане, поради което не е налице и
нарушение на чл.34 АПК. Още повече, че с това право дружеството разполага и в
съдебното производство, но такива доказателства, установяващи спазването на изискванията
на чл.4, ал.3 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., не бяха представени. Затова
съдът намира, че в производството по издаване на оспореното уведомително писмо
не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават незаконосъобразност на акта само на това
основание.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и
недоказана следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното искане
от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и на основание
чл.143, ал.4 АПК да бъде осъдено дружеството да заплати на ДФЗ сумата 100 лева.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Брягово милк” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Първомай, област
Пловдив, ул. „Васил Друмев“ № 108, представлявано от управителя А.Х.А., против уведомително
писмо с изх. № 01-163-2600/116 от 13.07. 2021 г. на директора на Областна
дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие“ за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
„Хуманно отношение към животните” от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020, с което е отказано финансово подпомагане.
ОСЪЖДА „Брягово милк”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Първомай, област
Пловдив, ул. „Васил Друмев“ № 108, представлявано от управителя А.Х.А., да
заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: