№ 21494
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110116335 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването
на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 012,62 лв., представляваща цена
на потребена вода за периода от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.01.2024 г. до изплащане на вземането,
както и 52,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2022 г. до 15.09.2023
г., за които суми по ч. гр. дело № 1989/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г.
Ищецът „*** твърди, че между него и ответника С. В. С. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на В и К
услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че за периода от 17.08.2022 г. до
16.08.2022 г. е предоставил на ответника такива до обект, находящ се в ***, с договорна
(съдебна) сметка № ***** и клиентски № **** чиято стойност не е била заплатена. Сочи, че
качеството потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 2, от ДР на ЗРВКУ произтича
от факта, че ответникът С. В. С. фигурира като собственик на имота в Имотния регистър на
Агенция по вписване и е въведен като титуляр на партида, отнасящата се за него. Допълва,
че съгласно общите условия за предоставяне на В и К услуги /в сила от 28.08.2016 г./, които
са общодостъпни на интернет - страницата на дружеството, потребителите на В и К услуги
са длъжни да заплащат цената на доставените такива в 30-дневен срок от датата на
фактурирането им, което ответникът не е сторил, поради което претендира тяхната цена.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. В. С. е подал отговор на исковата молба, с
който признава исковете. Отправя искане за предоставяне на възможност за разсрочено
плащане на исковите суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните материални предпоставки (юридически факти): че ответникът е потребител на В и
К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; че за процесния
период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираните суми; изпадане на ответника в забава и размера
на обезщетението за забава.
В случая, посочените по-горе предпоставки, включени във фактическия състав на
процесните вземания за главница и мораторна лихва (включително и качеството на С. В. С.
на потребител на В и К услуги през процесния период), са налице, доколкото същите са
отделени за безспорни с доклада по делото от 05.08.2024 г. Това е така предвид изричното
изявление на ответника, че признава предявените искове, което съдът анализира във връзка с
данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – справка от **** 2 броя
карнети и 12 броя фактури и др., останали неоспорени от ответника. Ето защо, предвид
липсата на оспорване относно релевантните за спора факти съдът прие тяхното
осъществяване за установено по делото, поради което предявените от „*** искове са
основателни и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.01.2024 г. до окончателното
плащане.
По искането по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК
Както се посочи по-горе, с отговора на исковата молба от страна на ответника е
направено искане за разсрочване на изпълнението на задължението му, основано на чл. 241,
ал. 1 ГПК. Искането е процесуално допустимо. Макар, че исковете са предявени при
условията на чл. 422, ал. 1 ГПК, т. е. са установителни, въз основа на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК в случай на уважаването му ще бъде издаден изпълнителен лист
и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане.
С доклада по делото от 05.08.2024 г. съдът е указал на ответника в едноседмичен срок
от съобщението да ангажира собственоръчно попълнена от него декларация за материално и
гражданско състояние, като са му указани и последиците от неизпълнение на това
процесуално задължение, а именно: че съдът ще се произнесе по искането за разсрочване на
дълга само въз основа на твърденията му. В случая, нито до изтичане на предоставения
едноседмичен срок – 26.08.2024 г., нито в рамките на проведеното открито съдебно
заседание на 14.11.2024 г., ответникът не е изпълнил дадените му указания. Ето защо, съдът
следва да приеме, че изложените от него доводи за влошаване на финансовото му състояние
са останали недоказани, поради което направеното от него искане за разсрочване на дълга му
по реда на 241, ал. 1 ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение. Следва да се
отбележи, че с оглед становището на ищеца, изразено с постъпилата молба от 14.11.2024 г.,
докладвана в о. с. з. на 14.11.2024 г., в която се съдържат параметри на споразумение, няма
пречка след влизане в сила на настоящото решение страните да постигнат такова, избягвайки
по този начин натоварването на ответника с разноски в рамките на евентуално образувано
изпълнително дело.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
2
заявителя - ищец следва да бъдат присъдени поисканите от него разноски в производството
по ч. гр. дело № 1989/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
които съответно възлизат на 75,00 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и на 125,00 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
заявителя - ищец в двете съдебни производства, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр.
8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
пасивното процесуално поведение на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, „*** срещу С. В. С., ЕГН **********, с адрес: г***
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. С. дължи на
„*** сумата от 1 012,62 лв., представляваща цена на потребена вода за периода от
17.08.2022 г. до 16.08.2023 г. по отношение на водоснабден имот, находящ се в ***, с
договорна (съдебна) сметка № ***** и клиентски № **** ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.01.2024 г. до изплащане на вземането,
както и 52,40 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.10.2022 г. до 15.09.2023
г., за които суми по ч. гр. дело № 1989/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2024 г.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75,00
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 1989/2024 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 125,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника С. В. С. искане по реда на чл.
241, ал. 1 ГПК за разсрочване на дълга му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните, а в частта, с която е оставено без
уважение искането по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК, има характер на определение, поради което
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3