№ 4200
гр. Варна, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502625 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на Г. ХР. Г. срещу
Определение №5072/10.09.2021г., постановено по гр. Дело №6068/21г. по
описа на ВРС, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на иска. Моли определението да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Излага, че въпреки указанията на съда за
насочване на исковата претенция за установяване на престъпно обстоятелство
и изричното настояване претенцията да бъде насочена срещу нотариуса
извършил престъпление, за което не може да носи наказателна отговорност
поради изтекла давност, производството в тази част бе прекратено.
Счита, че новото прекратяване на производството и то на същото
основание представлява отказ от правосъдие. Твърди, че с постановеното
определение се игнорира възможността ищецът да поиска по реда на
извънредният способ на чл.303 от ГПК отмяна на влязло в сила Решение.
Както е посочено в исковата молба, той е установил неистинност на документ
(Договор за аренда) едва след влизане в сила на Решението по в.гр.д. №
3569/2020 г. на ВОС, но това „ново обстоятелство" не е било възможно да
бъде представено в срока по чл.131 от ГПК с оглед обстоятелството, че
доверителят е заместил свой праводател в производството и в
провоотношението по НИЩОЖНИЯТ договор за аренда. Счита, че е
1
абсолютно недопустимо да се твърди, че е налице пресъдено нещо в
отношенията между страните, тъй като позоваването на нищожност не е
ограничено със срок. На основание чл. 298 ГПК съдът е обвързан от силата на
присъдено нещо на решението, като предмет на разглеждане могат да са само
новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в инстанцията
по същество. Незаконосъобразно е съждението, че със съдебно решение може
да се САНИРА нищожен договор. По изложените съображения моли да бъде
отменено изцяло Определение №5072/10.09.2021г. на ВРС, постановено по
Гражданско дело № 20213110106068 и като бъде разпоредено продължаване
на процесуалните действия. Моли съдът да се произнесете по искането за
спиране на изпълнението по изпълнително дело № 202171770400085 по описа
на ЧСИ Румяна Тодорова, тъй като продължаването на принудителното
изпълнение по изпълнителният лист, издаден по Решение по гр.д. № 11066/
2019 г. по описа на Районен съд - Варна, би затруднило реализирането на
правата му.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и
приложените доказателства, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр. Дело №6068/21г. по описа на ВРС е образувано
по предявен от Г. ХР. Г., ЕГН: **********, срещу Потребителска кооперация
„Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Долни чифлик, Фуражен цех и Нотариус Александър Александров
Александров, с район на действие ВРС, с рег. № 316, иск да се признае за
установено в отношенията между страните, на осн. 124, ал.5 от ГПК, че е
налице престъпно обстоятелство от значение за отмяна на влязлото в
сила решение по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС, а именно - престъпление по
чл. 311, ал.1 от НК извършено на 29.03.2004 г. от нотариус Александър
Александров, който удостоверил нотариално невярното обстоятелство, че
договор за аренда № 121, том IV, peг. № 3196/2004 г., вписан в СВ на
26.05.2004 г., том VII, № 126, вх. peг. № 10160 е подписан пред него от Х.
Г.С., като арендодател, като наказателното преследване не може да бъде
възбудено поради изтичане на абсолютната давност, както и евентуален иск
2
срещу Потребителска кооперация „Сотир Костов“ с правно основание чл.
26, ал.2, предл.трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за
аренда поради липса на съгласие на Х. Г.С. за сключването му. В исковата
и уточняващите молби, чрез адв. С.З., ищецът твърди, че с решение по в.гр.д.
№ 3569/2020 г. на ВОС е отменено частично решение по гр.д. № 11066/2019 г.
на ВРС и ищецът, заедно с майка си, е бил осъден да заплати на ответника
сумата от по 2126,33 лв., представляваща припадащата се на всеки от тях част
от обща сума в размер на 6379,00 лв., с която се е увеличила стойността на
недвижим имот с кадастрален № 115037, обособен в парцел № 37 от масив №
115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни Чифлик, находящ се в
местност „Али Кочевото“, вследствие на извършените от арендатора по
договор за аренда № 60 от 29.03.2004 г. подобрения в имота, изразяващи се в
1 засаждане на трайни насаждения - ябълкови дръвчета, ведно със законната
лихва, считано от датата подаване на исковата молба - 15.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задълженията. Ищецът поддържа, че след
влизане в сила на посоченото решение, се снабдил със заверен препис от
договор за аренда № 121, том IV, per. № 3196/2004 г. на нотариус Александър
Александров, вписан в СВ на 26.05.2004 г., том VII, № 126, вх. per. № 10160,
по който страни били баща му Х. Г.С., починал на 20.07.2007 г. и ПК „Сотир
Костов“. Излага, че съдебните състави са приели за действителен визираният
договор за аренда. Поддържа, че от завереният препис установил, че
подписът в договора не е на баща му. В тази връзка сочи, че нотариалното
удостоверяване на подписа извършено от нотариус Александър Александров
с район на действие ВРС и peг. № 316 на НК е нищожно тъй като баща му не е
бил в кантората на нотариуса и не е подписвал пред него документа. Излага,
че нотариусът е съставил неистински официален документ с цел да бъде
използван, като е удостоверил в кръга на службата си, че на 29.03.2004 г. Х.
Г.С. е подписал пред него договорът за аренда. Сочи се, че извършеното от
нотариуса съставлява предстъпление по чл. 311 от НК, за което е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, но наказателното преследване
е поради изтекла абсолютна давност, тъй като не е възбудено в продължение
на петнадесет години - чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.3 от НК. Обосновава
правният си интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал.5 от ГПК с
възможността при уважаването му ищецът да поиска по реда на чл. 303, ал.1,
т.2, пр. първо от ГПК отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. №
3
3569/2020 г. на ВОС, с което е бил осъден, като основано на неистински
документ. Правният интерес от предявяване на евентуалния иск обосновава с
възможността при уважаването му всяка от страните да върне на другата
това, което е получила по нищожният договор. Моли за допускане на
обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по ИД №
202171770400085 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, образувано въз основа
на издадения изпълнителният лист по гр.д. № 11066/2019 г. на ВРС, по което
е насрочен опис на имота предмет на процесният договор за аренда.
Обосновава обезпечителната си нужда от обстоятелството, че
продължаването на принудителното изпълнение би затруднило или
направило невъзможно реализирането на правата му.
С определение №2459/16.06.2021г., съдът е прекратил производството
по гр.д. № 6068/2021 г. на ВРС, ХХ-ти състав, като недопустимо на основание
чл. 130 от ГПК.
За да се произнесе в този смисъл, първ. съд е съобразил, че посоченото
от ищеца отменително основание -за установяване на престъпно
обстоятелство – съставяне на неистински официален документ всъщност е
иск за установяване по надлежния съдебен ред неистинност на документ по
реда на чл. 124, ал.4 ГПК, а не установено престъпно обстоятелство по
смисъла на чл. 124, ал.5 от ГПК. Изложил е съображения, че считано от
влизане в сила на решението по в.гр.д. № 3569/2020г. на ВОС, за ищеца вече е
била препятствана възможността в последващ момент да предяви иск по чл.
124, ал.4 от ГПК с предмет процесния договор за аренда, съответно
възможността да се ползва от поддържаното от него отменително основание
чл. 303, ал.1, т.2, пр. първо от ГПК. На следващо място, първ. Съд е приел, че
ищецът няма интерес и от поддържането на евентуалната претениция за
прогласяване недействителността на договора за аренда № 121, том IV, per.
№ 3196/2004 г. насочена срещу ПК „Сотир Костов“ по изложените по-горе
аргументи, че решението по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС се ползва със СПН
по въпроса, че документът обвързва страните валидно.
С определение № 2505/15.07.2021г., посаво по в. Гр. Дело
№1744/21г. ВОС е ПОТВЪРДИЛ Определение №2459 от 16.06.2021 година на
ВРС, двадесети състав, постановено по гр.дело № 6068/2021 година, В
ЧАСТТА, с която е било прекратено производството досежно исковата
4
претенция по чл.124 ал.5 от ГПК. Съдът е ОТМЕНИЛ Определение № 2459
от 16.06.2021 година на ВРС, в частта, с която е било прекратено съдебното
производство досежно иска по чл.26 от ЗЗД и е върнал делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия с указания производството
по този иск да бъде отново оставено без движение като се изяснят
основанията и правния интерес страната да насочи този иск против ПК Сотир
Костов.
В изпълнение на дадените от ВРС указания съобразно отменителното
определение, ищецът е посочил, че подписаният между неговия наследодател
и баща Х. Г.С. и ответника ПК „Сотир Костов“ договор за аренда № 121, том
IV, peг. № 3196/2004 г., вписан в СВ на 26.05.2004 г., том VII, № 126, вх. peг.
№ 10160 е приет за действителен по в.гр.д. № 3569/2020 г. на ВОС, съответно
по гр.д. № 11066/2019 г. на ВРС, но ищецът се снабдил със заверен препис от
договора след влизане в сила на решенията. Твърди, че нотариалното
удостоверяване на подписа на неговия баща и праводател е нищожно,
респективно и договорът, тъй като бащата на ищеца не го е подписвал. Излага
се, че договорът за аренда не е сключен и в изискуемата нотариална форма
със заверка на подписите на страните. Твърди, че договорът удостоверява и
невярно обстоятелство относно мястото на сключването му и самото
сключване. Излага се, че са налице три хипотези на нищожност на договора –
поради противоречие със закона, липса на съгласие и липса на форма.
Посочва, че искът му е с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД. Излага, че ако
се уважи предявеният иск за прогласяване на договора като нищожен поради
липса на съгласие, то ищецът ще върне арендните вноски, вместо
подобренията по гр.д. № 11066/2019 г. на ВРС. Твърди, че липсва основание
за сключване на договора доколкото не е сключен от наследодателя му.
Излага, че въобще не е изразено волеизявление за сключване на договора,
което следва да се приравни на липса на съгласие, поради което договор няма.
Излага, че основанията са предявени в условията на евентуалност от по-
тежките към по-леките. Сочи, че не твърди въпросът за действителността на
процесния договор да е решен със СПН по гр.д. № 11066/2019 г. на ВРС, а
напротив, че районният съд не е разглеждал действителността му, а като
основание за осъждане на ищеца за увеличената стойност на имота.
С обжалваното определение №5072/10.09.2021г., ВРС е прекратил
производството по делото поради недопустимост на осн. Чл.130 ГПК.
5
За да се произнесе в този смисъл. Първ. Съд е изложил, че с влязло в
сила решение №172/27.01.2021 г. по в.гр.д. № 3569/2020 г на ВОС, с което
частично е отменено Решение №260657/13.10.2020г. по гр.д. № 11066/2019г.
на ВРС, ищецът Г. ХР. Г., Д.Х. Г. и М. Г.а С. са осъдени да заплатят на
основание чл. 12, ал.2 от ЗАЗ на ищеца ПК „Сотир Костов“ сумата от по
2126,33 лв., представляваща припадащата се на всеки един от тях като
наследници на Х. Г.С. част от сума общ в размер на 6379,00 лв., с която се е
увеличила стойността на недвижим имот с кадастрален № 115037, обособен в
парцел № 37 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни
Чифлик, находящ се в местност „Али Кочевото“, при граници и съседи на
имота: имоти № 25, № 36, № 38, № 39, № 41, № 616 и № 24, вследствие на
извършените от арендатора по договор за аренда № 60 от 29.03.2004 г.
подобрения в имота, изразяващи се в засаждане на трайни насаждения -
ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва, считано от датата подаване на
исковата молба – 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията,
като решението на ВРС е потвърдено в частта, с която са отхвърлени за
разликата до пълния претендиран размер от по 2966,66 лв., или общо до
сумата от 8900,00 лв. Приел е, че в посочените решения се съдържа и
имплицитно произнасяне на по действителността на договора за аренда №
121, том IV, per. № 3196/2004 г., по който страна е бил техния наследодател,
като арендодател и ПК „Сотир Костов“, като арендатор. Всъщност мотивите и
на двете решения изрично сочат, че наличието на валидно възникнало
правоотношение по аренден договор се явява материалноправна предпоставка
за уважаване на исковете, т.е. съставлява правно релевантен факт включен в
предмета на доказване по делото, а в диспозитива на решението на ВОС
изрично е посочено също, че подобренията които е осъден да заплати
настоящия ищец са сторени именно по процесния договор за аренда. Изложил
е съображения, че доколкото ответникът по гр.д. № 11066/2019 г. на ВРС ,
настоящ ищец, е бил длъжен на основание чл. 131 от ГПК да изчерпи
всичките си възражения относно действителността на договора под страх от
настъпване на предвидената в чл. 133 от ГПК преклузия именно по гр.д. №
11066/2019 г. на ВРС, същият не може в последващ процес да релевира
възражения за нищожност на незаявените основания, които са предмет на
настоящото производство, доколкото по въпроса за действителността на
договора като правопораждащ факт в спор за вземане, основаващо се на този
6
договор, е налице влязло в сила съдебно решение. Всички незаявени факти,
съставляващи основание на новопредявения иск и настъпили до приключване
на устните състезания в предходното исково производство, са преклудирани.
Настоящият състав напълно споделя изводите на първ. Съд за
недопустимост на иска по чл. 26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договора за
аренда от 26.05.2004г. поради противоречие със закона, липса на съгласие и
форма.
Този договор е бил представен и обсъден в производството по гр. Дело
№11066/2019г. по описа на ВОС. Видно от мотивите на решението,
настоящият ищец, имащ качеството на ответник в производството не е
оспорил наличието на аренден договор. Напротив, с отговора на исковата
молба е признал да сключването на такъв договор, това обстоятелство е било
прието за безспорно установено между страните, и наличието и
действителността на такъв договор е обсъдено от съда, съответно- същият е
посочен в диспозитива на влязлото в сила решение, като основание за
възникване на облигационни отношения между страните.
Действително, за прогласяването на нищожността на една сделка няма
срок, но когато договорът е посочен като основание за възникване на
облигационни отношения между страните в исково производство, то
страната, която счита същият за нищожен следва своевременно да направи
възраженията си за нищожност.
Такива възражение от Георги Хр. Г. не са били наведени своевременно с
отговора на исковата молба по предявения срещу него иск с правно основание
чл. 12, ал. 2 ЗАЗ.
Съобразно разпоредбата на чл. 133, ал.1 ГПК, когато в установения срок
ответникът не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК,
той губи възможността да направи това по-късно.
Ако ищецът/тогава ответник/ счита, че арендният договор е бил
нищожен, то е следвало да релевира това възражение в срока по чл. 131 ГПК.
Налице е преклузия по отношение на всички възражения, които страна е
могла, но не е направила своевременно, включително за нищожност на
7
договора. Напротив, в предоставения срок, в производството по чл. 12, ал.2
ЗАЗ, страна е изразила съгласие за наличието на такъв между нейния
наследодател и ищцовата кооперация.
Обстоятелството, че ищецът се е снабдил от Службата по вписванията с
копие на договора за аренда в по-късен момент, не може да обоснове извода,
че това е ново-узнато обстоятелство, тъй като наличието и действителността
на договор е било изследвано в исковото производство по чл. 12 от ЗАЗ, по
него е формирана сила на присъдено нещо, тъй като този договор е посочен в
диспозитива на решението.
Ако страната твърди, че за нея това е ново обстоятелство или ново
писмено доказателство, то това би било самостоятелно основание за отмяна
на влязлото в сила решение на осн. Чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че частната жалба е
неоснователна. Така предявеният иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД недопустим, поради
което законосъобразно производството по него е било прекратено с
обжалваното определение.
Предвид недопустимостта на иска, не са налице основания за спиране
на изп. Производство, поради което искането на ищеца в тази връзка следва
да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №5072/10.09.2021г., постановено по гр.
дело №6068/2021г. по описа на ВРС, 20-ти състав.
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнението по изп.
Дело №202171770400085 по описа на ЧСИ Р. Тодорова.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9