РЕШЕНИЕ
№ 1123
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204705 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ ЕФ
ЕФ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, представлявано от управителя М.К., депозирана чрез адв. Е.И.
О. от САК, против Наказателно постановление № В- 0047613/19.10.2021г., издадено от
Х.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощен
съгласно Заповед №165/18.03.2020г. на председателя на КЗ, с което на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
основание чл.222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127,
ал.3 от ЗЗП.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се изтъква, че то е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи се, че постановлението не съдържа никакви мотиви и
доказателства, от които да е видно, че визираното нарушение е извършено виновно и
каква е формата на вината. Без никакви мотиви били отхвърлени и възражения срещу
АУАН на възз. В НП не били отразени и не били коментирани фактите и причините за
незавеждането на рекламацията. Сочи се, че тази рекламация не е заведена в регистъра
поради това, че тя не отговаряла на императивните изисквания на закона -
потребителката, при подаване на рекламацията, не приложила към нея нормативно
1
задължителните документи по чл. 125, ал. 5. т. 1 от ЗЗП и по-специално - касова
бележка или фактура за закупената стока, която е обект на рекламацията. В жалбата си
самата потребителна признавала, че няма такава касова бележка или фактура и не я
прилагала. Сочи се, че възз. дружество не е извършило нарушението по чл. 127, ал. 3
от ЗЗП, което е описано в НП. От страна на проверяващите не били дадени писмени
указания, поради това възз. счита наложена санкция за административен произвол.
При определянето на наказанието административнонаказващият орган изобщо не
взел предвид тежестта на вмененото нарушение, най-вече факта, че същото не
съществува (не е извършено). В тази връзка в НП не били изложени никакви мотиви, а
само голословно твърдение. С това били нарушени както чл. 27 от ЗАПИ, така и чл.
222 от ЗЗП. По изложените причини се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от адв. Е.О.,
който моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания. Излага и
допълнителни такива. Претендира за присъждане на разноски под формата на
адвокатски хонорар, за което представя доказателства.
Представителят на органа издал НП, в писмено становище по делото оспорва
жалбата, като моли НП да бъде потвърдено. Претендира и за юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 07.07. 2021г. в КЗП –РД Варна постъпила жалба от свидетелката Г.Г., заведена
под вх.№В-03-942/07.07.2021г. Жалбата касаела рекламация на маратонки „Air Max
Tailwind“, на стойност 169.50 лв., закупени на 12.06.21г. от магазин „Аутлет Варна“,
находящ се в гр. Варна, Приморски парк, стопанисван от „Еф Еф Груп България”
ЕООД.
По депозираната жалба, в КЗП-РД-Варна била започната проверка, възложена на
В.Гигова-служител в КЗП.
В хода на проверката било установено, че потребителката Г. е закупила
маратонките на 12.06.2021г., като плащането на покупката било извършено с дебитна
карта, чрез пос терминал в обекта на търговеца. На 21.06.21г. свидетелката забелязала,
че върху горната част и на двете обувки има скъсан плат. На 22.06.2021г. св.Г. отишла
в магазина на въззивника, устно предявила рекламация пред служителите на
търговеца, като не й било обърнато внимание, а било поискано от нея да отиде в
обекта на следващия ден. Въпреки горното св.Г. оставила маратонките в магазина. На
следващия Г. ден отново се явила в обекта и разговаряла с управителката на магазина,
2
която й заявила, че предвид отсъствието на касова бележка рекламацията й няма да
бъде приета. Св.Г. посочила, че е заплатила чрез терминал и че може да представи
извлечение от банковата си сметка, но въпреки това рекламацията не била приета и не
била вписана в регистъра. На следващия ден Г. открила бележката от терминалното
устройство, чрез което заплатила покупката и го занесла в обекта на въззивното
дружество, но отново рекламацията й не била приета и удовлетворена, и същата не
била компенсирана относно покупката.
След започване на проверката, до търговеца било издадено писмено нареждане да
представи становище по жалбата и да представи в КЗП регистър за рекламациите. На
21.07.21г. в КЗП-Варна постъпило становище от търговеца и заверено копие от
регистъра за рекламациите. За горното от св.А. бил съставен протокол за проверка на
документи № К-0135025/21.07.2021г. В становището на търговеца било посочено, че
дружеството няма право да приема рекламации неотговарящи на изискванията на
чл.125, ал.5 от ЗЗП. В тази връзка било поискано от КЗП-Варна да даде задължителни
писмени указания до дружеството за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗЗП
При запознаване със съдържанието регистъра за рекламации било установено, че
рекламацията на св.Г. не фигурира в регистъра.
С оглед на гореизложеното В.Гигова приела, че търговецът „ЕФ ЕФ ГРУП
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнил административното си
задължение по чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, като при предявена рекламация от Г., същата не
била описвана в регистъра. Посочила още, че при предявяване на рекламация лицата
(търговецът или упълномощено лице) задължително я описват в регистъра, като на
потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е
вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията. Приела
също, че нарушението е извършено на 22.06.2021г. в гр. Варна.
На 11.08.2021г, Гигова съставила АУАН срещу въззивното дружество. АУАН бил
връчен на упълномощено лице , като последният го подписал без възражение.
Срещу съставения АУАН били депозирани писмени възражения на 16.08.21г.,, като
в тях било посочено, че нарушението нее извършено нито от обективна, нито от
субективна страна.
Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното пред настоящата
инстанция НП.
Съдът кредитира показанията и на свидетелите М.А. и Г.Г., тъй като същите са
последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с всички останали
кредитирани от съда доказателства.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
3
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от показанията на св.А.
и Г., дадени в с.з. , както и от писмените материали по преписката-АУАН, КП, жалба
до КЗП, КП 2021 №К- 2703780/13.07.2021Г.; ППД 2021 №К- 0135025/21.07.2021Г.;
Пълномощно в полза на В.Д.Н.; Пълномощно с peг. № 21967/16.07.2021г. в полза на
С.С.И., копия на разпечатка от пос терминал, фотоснимки, писма, обратни разписки,
заповеди и от останалите приети по делото писмени доказателства.
След преценка на доказателствата по делото и след цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН,
съдът счита следното :
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ЮЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното в НП нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Проверяваният акт е издаден от оправомощен за това орган, тъй като видно от
приложената по преписката заповед, издалото НП лице е компетентно, тъй като е
оправомощено със заповед №165/18.03.2020г. на председателя на КЗП. АУАН също е
съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към преписката
заповед.
АУАН и НП са съставени в сроковете по ЗАНН. Те съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП
са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и нарушената законова норма.И в двата акта е посочено, че
нарушението е извършено в гр.Варна, като за съда не остава никакво съмнение, че това
е мястото на нарушението и че именно с оглед така посоченото място сезираният съд е
компетентен да разгледа спора.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая е нямало
спорни обстоятелства, по които да се извършва разследване. Следва да бъде посочено
и че задължителните реквизити на НП са изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН,
в десет точки и излагане на мотиви за издаване на НП не са сред тях. Нещо повече,
АНО има задължение да обсъди възраженията, но не и да мотивира основанията, защо
4
не ги приема. Ето защо възраженията в жалбата в този смисъл са неоснователни.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Търговецът е наказан за допуснато нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП. Съгласно чл.
127, ал. 3 ЗЗП : При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват
в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под
който рекламацията е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето,
приело рекламацията. Съгласно ал.1 от същия текст „Търговецът е длъжен да
поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица
рекламации.“ Според дефиницията на § 13 т.2 ДР ЗЗП : "Търговец" е всяко физическо
или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя
услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или
професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което
действа от негово име и за негова сметка. Търговецът предоставя стока или услуга на
потребителя и е длъжен да поддържа регистър на рекламациите, съгл. чл.127 ал.2 ЗЗП.
Според текста на посочения за нарушен член, на търговеца е вменено задължение при
предявяване на рекламация задължително да я описва в регистъра.
Съгласно чл.127 ал.4 /изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г./ - Приемането на рекламации се
извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или
е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място,
посочено от търговеца. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията
принадлежи изцяло на потребителя. В ал. 4 на чл. 127 ЗЗП е посочена алтернативна
възможност по отношение мястото на приемане на предявени рекламации - в
търговския обект през периода на работното време или на адреса на управление на
търговеца. Това налага контролиращите органи да проверяват търговеца съответно на
задълженията си в пълен обем, предвид задължението да установяват точно фактите
при извършвания от тях контрол, съгл. чл.193 т.1 вр. чл. 192, чл.192а ЗЗП.
В случая безспорно по делото е установено, че при посещението на св.Г.Г. в
магазина на дружеството, макар и в края на работния ден, но в рамките на работното
време, за устно предявяване на своята рекламация относно констатирания дефект на
закупена стока, на 22.06.21г. това нейно посещение и предявена рекламация не е било
отбелязано в регистъра за рекламации. Всъщност посещението на потребителката в
магазина, предявената от нея претенция за дефект /скъсване/ на стоката е достатъчно
условие, за да възникне задължение за отбелязване в регистъра на предявените
рекламации. Такова отбелязване не е било направено нито в деня на посещение, нито
впоследствие при още две посещения на потребителката на следващия и последващия
5
ден. Липсата на отразяване на рекламацията на потребителя в регистъра по чл. 127, ал.
2 ЗЗП е факт, доказан по несъмнен и категоричен начин с допустими доказателствени
средства по делото- свидетелски показания, копие от регистъра за рекламации на
търговеца. Този факт не се оспорва и от въззивника. Напротив, въззивникът сочи
причина, поради която не е отразил рекламацията в регистъра, а именно – липсата на
документ по смисъла на чл.125, ал.5 от ЗЗП, като счита, че отразявайки рекламацията
без представен документ от изброените в горепосочения текст ще наруши ЗЗП.
Настоящият състав намира подобно становище на търговеца за незаконосъобразно.
Разпоредбите на ЗЗП следва да бъдат тълкувани съобразно действителния им смисъл и
съдържание. В този смисъл следва да се направи разграничение между понятията
"подаване" и "предявяване" на рекламацията в съответствие с нормите на чл. 125, ал. 1
и ал. 2 ЗЗП. Процедурата по предявяване, приемане, разглеждане и евентуално
удовлетворяване на рекламация по съществото си е производство, което подобно на
всяко друго има фаза по допустимост и по основателност. В контекста на тези
разсъждения след като рекламацията не е изобщо приета и регистрирана от търговеца
или упълномощено от него лице, не могат да се приемат възражения относно липсата
на документ по смисъла на чл.125, ал.5 от ЗЗП. Освен това този въпрос е и
ирелевантен, доколкото санкцията е наложена за нарушение по чл. 127, ал. 3 ЗЗП-при
предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра, като
на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията
е вписана в регистъра, вида на услугата и подпис на лицето, приело рекламацията.
Възз. не е санкциониран по причина, че не е удовлетворил рекламацията, за да се
разсъждава на плоскостта на направените във възз. жалба възражения, че липсвал
документ сред изброените в закона, които потребителят трябва да представи. Те са
изцяло неотносими към предмета на делото.
Вписването на рекламацията в регистъра по чл. 127, ал. 3 ЗЗП не създава
автоматично задължение за уважаване на претенцията, а за нейното разглеждане по
същество. Чак във фазата по разглеждане на рекламацията следва да се установи дали
потребителят представя всички изискуеми по силата на чл. 125, ал. 5, т. 1-3 документи.
Преценката за своевременност на подаване на рекламацията не се установява
единствено от датата на издаване на касовата бележка. Тя може да се установи и от
датата, на която е активирана гаранцията и по всякакъв друг начин, с който търговецът
разполага. Едва след приемане на подадената устно или писмено рекламация и
завеждане в регистъра следва да се прецени дали тя следва да се уважи или не.
Противното разбиране е в противоречие с правната регламентация в ЗЗП. Това следва
от граматическото тълкуване на нормата на чл. 127, ал. 1 на ЗЗП - търговецът или
упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена
своевременно. Приемането на рекламацията е различно от удовлетворяване на
рекламацията по смисъла на чл. 128, ал. 2 ЗЗП. По тази причина законодателят
6
използва този словесен израз, защото той не оставя никакво съмнение в неговата воля,
че при подаване на информацията относно стоката единственият факт, който подлежи
на преценка е своевременността на действието. В противен случай законодателят би
ползвал друга техника при формиране на правната норма на чл. 127, ал. 1, като след
думата своевременно например се съдържаше указание "и са представени документите
по чл. 125, ал. 5, т. 1-3. След като такова указание липсва в закона и след като
законодателят разграничава приемането от удовлетворяване на рекламацията, жалбата
с наведените отменителни основания се явява неоснователна.
Предвид изложеното следва да се приеме за безспорно установено, че след като към
22.06.2021г. в гр.Варна дружеството не е описало предявената от потребителката Г.
рекламация в регистъра , то е нарушило разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП. Поради
това и съдът счита за безспорно установено, с оглед събраните гласни и писмени
доказателства, че на датата и мястото посочени в НП е извършено нарушение на
разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП.
Наказващият орган е изяснил спорните обстоятелства посредством запознаване на
търговеца с жалбата на потребителя, изисканото му становище, правилно е посочил
нарушената правна норма. Правилно е отнесена към нарушената правна норма и
санкционната такава на чл.222 от ЗЗП, която предвижда, че за неизпълнение на
разпоредбите на чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци
и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. В конкретния
случай административнонаказващият орган е наложил санкцията в минимално
предвидения й размер от 500 лева. Същевременно наложената административна
санкция не може да бъде наложена под законоустановения й минимум, поради което е
безпредметно обсъждането на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. В този смисъл наказващият
орган е приложил правилно материалния закон при индивидуализиране на наказанието
за конкретното нарушение.
Предвид факта, че нарушението е извършено от юридическо лице, което носи
обективна, безвиновна административнонаказателна отговорност, е безпредметно да
бъде обсъждана субективната съставомерност на извършеното нарушение, каквито
упреци има към наказващия орган в жалбата. Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
При извършената служебна проверка на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК
съдът намира, че извършеното от дружеството административно нарушение не
представлява маловажен случай на съответния вид нарушение. С Тълкувателно
7
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно
приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни
административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата
вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т.
9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление
(в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай съдът не
намира аргументи, за да приеме, че в случая се касае за административно нарушение с
по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, в конкретния случай не само, че
на датата посочена в НП не е вписана рекламацията в регистъра, на и това не е сторено
и в следващите два дни, а и след намесата на КЗП, от която са търсени указания за
„нарушение на закона“. С оглед на това е видно, че обществените отношения, обект на
защита от разпоредбата на чл. 127 от ЗЗП са били засегнати в една значителна степен,
което от своя страна изключва „маловажността“ на нарушението. Обстоятелството, че
процесното административно нарушение се явява първо такова за дружеството-
жалбоподател /доколкото информация в обратния смисъл по преписката липсва/, не
рефлектира върху обществената опасност на извършеното нарушение, още повече, че
видно от разпита на потребителката същата не е била компенсирана по никакъв начин
за дефектната стока. С неотразяване на предявена рекламация, са били засегнати
съществено обществените отношения, гарантиращи икономическите интереси на
потребителите по предоставянето на гаранции за стоките и услугите, което е и едно от
основните права на потребителите по чл. 1, ал. 2, т. 3 от ЗЗП и в никой случай не може
да се възприеме за бюрократичен произвол, както сочи процесуалния представител на
въззивника.
Обобщавайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че извършеното
от въззивника административно нарушение не покрива характеристиките на
„маловажен случай“, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на КЗП „РД“ – Варна е направено искане за
8
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Макар законът и
цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва
да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било
фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да
било процесуални усилия на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО,
ограничило се до вземане на становище, че НП следва да бъде потвърдено. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като реално доказателства за направени такива по делото са представени.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя, обаче, предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е
неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В- 0047613/19.10.2021г., издадено
от Х.М.М. - Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич,Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, упълномощен
съгласно Заповед №165/18.03.2020г. на председателя на КЗП, с което на „ЕФ ЕФ ГРУП
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
представлявано от управителя М.К. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.222 от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 127, ал.3 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „ЕФ ЕФ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя М.К. да заплати на
9
Комисия за защита на потребителите – гр.София, Регионална дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище в гр.Варна, с
адрес гр.Варна – 9000, бул.Вл.Варненчик № 112, ет.4, разноски по делото в размер на
80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение по АНД
№4705/2021г. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10